Човекът продължава да еволюира
Историците по принцип приемат, че не трябва да обръщат внимание на човешката еволюция, тъй като тя практически е спряла в далечното предисторическо минало. Тази теория обаче изглежда все по-малко сигурна в светлината на новите открития, базиращи се върху разчитането на човешкия геном, пише в. "Ню Йорк таймс". Според тях хората са продължили да еволюират и след първоначалното си разселване от считаната за прародина на човека Североизочна Африка преди около 50 000 години.
Промените били причинявани от случаен процес, известен като генетичен дрифт, и от естествения отбор. Човешкият геном носи недвусмислени отпечатъци от различни места, където природата е моделирала човешкия материал, а хората на различните континенти са се адаптирали към различни болести, климатични условия, храни и поведенчески особености. Впечатляващо голям брой от тези промени носят напълно локален характер, като гените, подложени на селективен натиск на дадено място или определен континент, се различават най-много от съответстващите им при хората на друг. Все пак тези гени съставляват минимална част от говешкия геном, посочват учените.
Особено добър пример за локалните геномни промени е появата на генетична толерантност към лактозата, т.е. на способността възрастните организми да усвояват лактозата сред скотовъдните племена, обитаващи Северна Европа преди 5000 години. Ензимът, който разгражда основните захари в млякото, обикновено се изключва след детството. Но тъй като за скотовъдците било особено важно да са в състояние да усвояват лактозата и веднъж пораснали, настъпила генетична промяна и генът престанал да се изключва.
Лактозната толерантност обаче не се ограничава само при европейците. Миналата година Сара Тишкоф от университета в Мериленд и нейни колеги изследвали 43 етнически групи от Източна Африка и открили три различни мутации, всяка от които била различна от европейската, но и трите запазвали лактозния ген, включен и при възрастните хора. Една от мутациите, типична за хората в Кения и Танзания, настъпила преди не повече от 3000 години.
Учените, изследващи други гени, са открили доказателства за скорошни еволюционни промени и в гени, контролиращи цвета на кожата, резистентността на болести като маларията и употребата на соли. Миналата година трима изследователи от университета в Чикаго търсеха гени, подложени на еволюционен натиск, сред африканци, европейци и източноазиатци. При всяка от тези три раси около 200 гени даваха признаци за промяна, като минимална част от тях се припокриваха, което пък подсказва, че хората на всеки континент се адаптират към местните условия. Друго проучване на университета "Корнел" откри 100 гена, подложени на еволюционна промяна, у китайци, афроамериканци и американци от европейски произход.
В повечето случаи обаче източникът на тази селективна промяна остава неизвестен. В много случаи гените, свързани с резистентност към дадени болести, попадат в обсега на проучванията, което подсказва, че заболяванията са мощна еволюционна сила. Друга категория гени, попадащи под еволюционен натиск, са свързани с метаболизма. Така хората отговарят на промените в храненето и на преминаването от лов и събирачество към земеделие и скотовъдство. Промени в гена за цвета на кожата били засечени при европейците и източноазиатците, но пътят на промяната бил различен, смятат учените. Европейците например се сдобили със светла кожа преди около 7000 години.
---------------
Древните ни предци са зарязали лова и събирачеството и са започнали да усядат не преди 10 000 години, както е прието в научната литература, а много по-рано - преди 400 000 години. Така поне твърди германският археолог Хелмут Цигерт от Хамбургския университет, който вярва, че е открил доказателства за теорията си в Северна и Източна Африка. Той смята, че Homo erectus, един от най-ранните прародители на човечеството, започнал да мигрира от Африка към Европа и Азия, е живял в уседнали общности. Цигерт открил хиляди останки от оръдия на труда в Будрина на брега на пресъхналото езеро Фезан в Югозападна Либия и Мелка Контуре край река Ауаш в Етиопия и ги датирал чрез калий-аргон-изотопния метод. По тези места древните човеци са живеели в каменни къщи на групи от по 40-50 души, а богатите водоизточници са осигурявали нужните ресурси за отглеждането на различни култури. Откритията на д-р Цигерт обаче се оспорват от колегите му. Според Пол Пети от университета в Шефилд натрупването на останки не е доказателство за постоянно поселение, а и датировката е много несигурна.