Може би не трябваше да разводнявам тази дискусия, но нека ви разкрия все пак как изглежда пълната wifi картинка в ПУ (ректорат)... то така или иначе тук нямаше особенно плодовита дискусия.
В ректората видяхме безжичен интернет през пролетта на 2007 благодарение на i-zone проекта (повече инфо
тук). Вероятно някои от вас са засичали SSID uni-plovdiv.bg, от където през прокси са ползвали достъп до интернет. Според мен и много колеги по университетите този проект бе мъртво роден, но няма да изпадам в детайли поради поверителната информация,която знам... при всички положения обаче той беше добър пилот за ПУ и реших да кандидатстваме - речено-сторено... Така 2007 и 2008 си отминаха.
Междувременно закупихме още 10-15 устройства WRT54GL, с които разширихме мрежата. Намерих и време за разучаване на
Eduroam и с помощтта на Лъчезар Илиев от ИПОИ-БАН, администратор на академичната мрежа докарахме Eduroam оторизация до ПУ в края на миналата година. Та оттогава ПУ е горд member на Eduroam. В момента това е единствения безжичен интернет, който се разпръсква в ректората и сградата на биологическия факултет, където ентусиазъм прояви Виктор Иванов. В тази схема не бива да забравямв Стоян Тенев, който
технически поддържа нещата и разбира се Емил Дойчев, който направи възможна оторизацията на няколко хиляди Focus потребители достъпна в цяла Европа. Ирина Кожухарова е на горещата линия и отговаря на вашите въпроси, настройки и т.н.
В момента копнея с още 10-15 точки за достъп (~1200лв.) да постигнем доста добро покритие навсякъде, но бях спрян с мотива да пиша концепции, което освен другото ме засегна и доста дълбоко, разбирайки какво отношение има към работата ми пом.-ректора на ПУ, от който се очакваше само един подпис.
За нова сграда (ФМИ) отговарям само за Layer 2 и 3 свързаност.
Та проблема е сериозен и сложен не технически, а административно. Така ще е докато йерархията от управленци не започне да делигира права на технически грамотните хора да творят свободно и да работят. Човечеството отдавна е открило проектния принцип: задание - печелене на проект - отчитане - плащане... и всички се радват на крайния резултат. За съжаление в тази схема е прекалено оптимална и тя изключва доста хора, от които всъщност зависи прилагането й...
Нищо ново под Слънцето. Ето например вероятно чухте, че
ДАИТС е закрит. Отговорете си на въпроса защо той мигновенно е открит под друго име. Изкушавам се да приложа един коментар под статията, който идеално описва ситуацията на по-горните етажи от властта относно академичната мрежа.
Доста интересно е какво ще се случи с една малко известна организация: Българската Изследователска и Образователна Мрежа (БИОМ), в която член, заедно с БАН и Съвета на ректорите беше ДАИТС. БИОМ беше създаден именно по инициатива на ДАИТС, като насилствено измести някогашната Фондация "Технологии на информационното общество" от мястото й на национална академична мрежа на България.
Резултатите от създаването на БИОМ бяха, бих казал, проява на крайности. От една страна, благодарение на личната намеса на Пламен Вачков (който сигурно иначе си има немалко кусури), за пръв път от създаването си преди повече от 15 години академичната мрежа е на път да се сдобие със собствена комуникационна инфраструктура, като прекъсне по този начин зависимостта си от частните доставчики, които не веднъж са я "рекетирали".
От друга страна обаче, в ДАИТС се появи една група хора със силни апетити към проектите, в които участва академичната мрежа, основният...
Прочитане на целия коментар от които е GÉANT. Тези хора бяха решили, че това са просто поредните пари за лапане, като им бе убягнала доста сериозната работа в проекта, която освен това се следи с особено внимание от Европейската Комисия, защото това, де факто, е най-големият й проект, свързан с компютърни мрежи, и практически без конкуренция.
Резултатът от тези апетити беше до момента трагичен. По времето на ФТИО, България влезе в проекта GÉANT2 като малък партньор, към когото се отнасяха с пренебрежение и недоверие. Няколкото човека, работещи по проекта от името на ФТИО обаче напълно преобърнаха това отношение -- и като резултат, към края на проекта България беше получила допълнително финансиране, надвишаващо близо 10 пъти първоначално планираното! Това беше изключителна атестация за качеството на българското участие.
Въпросните хора от ДАИТС обаче започнаха скрита война, саботирайки работата по проекта. В един момент значителни суми, които трябваше да бъдат платени на работещите за свършената, отчетена и одобрена от ръководителите на дейности работа, бяха задържани в ДАИТС, под претекст, че БИОМ (от чието име се извършваха тези неща) имал правото сам да се разпорежда с тях, без значение кой какво бил свършил. Сякаш това не стигаше, но явно за да не се разчува историята, бяха забранени командировките на работещите, дори когато те биваха изрично поканени за работните срещи от ръководителите си в проекта.
Резултатът, както казах, беше трагичен. В крайна сметка участието на България беше обратно "орязано", и вече обещаното за нея финансиране беше прехвърлено към сръбската академична мрежа, която всъщност предпази от провал планираните по проекта неща, които България трябваше да свърши.
Какво се случва в момента? Вече тече GÉANT3, в който България, с много обещания, че "няма повече да правим така", успя да получи завидните 1.5 милиона евро финансиране за четири години. Но същите пиявици от ДАИТС, явно сега подплашени, че ще загубят работата си там, се лепнаха в БИОМ, и започнаха отново да си точат зъбите за парите на академичната мрежа. И резултатите не закъсняха: започнаха да се получават писма, запитващи защо човекът Х е поискал пари, когато никой не знае той да е свършил каквото и да е за проекта? Защо на други хора им се пречи да си вършат работата? Вътрешна информация подсказва, че ако нещата продължат в този дух, участието на България отново може да бъде преразгледано...
За съжаление, проектът GÉANT е само малка част от проблема. Защото групата ентусиасти, които през тези петнайсетина години се е борила да поддържа мрежата жива, и да я опазва от подобни посегателства, вече почти не съществува. Едва ли би било изненада, че някои от тези хора сега работят в САЩ и Западна Европа. Други пък са се захванали със собствени проекти, а малцината наистина останали са почти напълно обезверени, и вече "с единия крак навън". Не е толкова съществен проблемът, че тези хора почти през цялото време са вършели тази работа безплатно. Парите, разбира се, са нужни, за да могат да се съсредочат изцяло върху работата си.
Но проблемът е всъщност в самата работа: тоталното неразбиране на нейната важност, съзнателното потискане на желаещите модернизация и промени, целенасоченото "мътене на водата", за да може тоя или оня да "намаже" нещо -- в ущърб на работата. Това, впрочем, не е проблем само на академичната мрежа сама по себе си. Това е проблем на академичната общност въобще!
Университетите, БАН -- повечето от тях не са се променили съществено от времето на социализма. Лакейството, шуробаджанащината и използвачеството са толкова широко разпространени, че е чудно как още не са се сринали под собствената си гнила тежест. Резултатите, впрочем, са видни: всеки, който си е търсил скоро хора за работа, се е убедил какви "кадри" излизат от днешните ни висши учебни заведения.
Това не значи, че по тези места няма и свестни хора -- като същите тези ентусиасти в академичната мрежа -- но те все повече биват задушени в общата, изпълнена със смрад атмосфера на морална разруха.
И връщайки се в началото -- питам се каква ще бъде ролята на МТИТС -- дали като някогашната ДАИТС ще задълбочи разложението или напротив: ще постави началото на тъй дълго очакваната промяна в посоката... Първите индикации не бяха положителни, защото се чу, че е направен опит да бъде спряно създаването на собствената инфраструктура на академичната мрежа, което наистина беше едно от изключително малкото положителни неща, направени от ДАИТС. Надявам се, все пак, че това не е показателно за бъдещата политика на Министерството.
Не съм цитирал имена, но смятам, че всеки който е заинтересуван от темата, няма да има проблем да научи кои са участниците в тази история.
Едно нещо все пак може би се нуждае от уточнение. Преди намесата на БИОМ, пък и до момента, академичната мрежа де факто се е поддържала от БАН, и по точно от един от нейните институти, носещ малко странното име Институт по паралелна обработка на информацията (ИПОИ).
За този институт, наследник на някогашния КЦИИТ, може да се пише много, и не само хубави неща. Но все пак той вероятно е един от сравнително добрите институти на Академията. И във всеки случай, му прави чест, че е успял да опази академичната мрежа, дори когато самата БАН се отказва от собствената си мрежа, и възлага поддръжката и управлението й на частна фирма (което само по себе си също е доста обширна тема).
Добър, както писах, но само относително: в сравнение с "лакомата" групичката в ДАИТС сигурно е добър. Но дали заради...
Прочитане на целия коментар непрекъснатите битки с подобни "хиени", или защото в самия него има немалко гнилост, академичната мрежа, за която хората познаващи истинската история на Интернет в България си спомнят с умиление, е на път да загине.
Това което виждам в нея в момента ми напомня на вековно дърво, което, нападното от болести и вредители, е почти изсъхнало. Тук там се вижда някоя зелена вейка, свързана с тънка нишчица лико. Но всичко друго е сухо, и вече гнило. И това дърво може всеки момент да се сгромоляса -- трясъкът едва ли ще е внушителен, имайки предвид колко малко здрава дървесина е останала, но така или иначе, дървото вече няма да го има.
Разбира се, може да се зададе въпросът: а защо трябва да ни е грижа за това дърво?
Отговорът вероятно се крие в това, защо трябва въобще да ни е грижа за което и да е дърво...
Между другото, една интересна дискусия по тези теми може да се намери тук:
http://forums.acad.bg/viewtopic.php?f=20&t=74
Хайде да видим колко подобни аналогии можем да направим. Аз ви разказах една, ако ви е интересно мога да продължа.
С този пост ясно осъзнавам, че си играя с огъня, като един гражданин, който има да изплаща 30 години апартамент и руптае срещу преките си работодатели по време на криза, но аз вярвам че съм прав и това ми дава сила!
Автор
Тема: Какво става с този "безжичен интернет" (Прочетена 9345 пъти)