Факултети > Юридически факултет
Казуси от Държавните изпити по ПУБЛИЧНОПРАВНИ НАУКИ - ПУ
Kelli_Mutu™:
07.11.2008 г.
На 30 Юни Антонов, в качеството си на представляващ сдружение с нестопанска цел подал молба до председателя на държавна агенция по пътищата за издаване на разрешителен административен акт.
Органът следвало да се произнесе по реда на чл. 57, ал. 5 от АПК.
До 15 Юли той не получил нито искания акт, нито изричен отказ да се издаде такъв, нито уведомление че се извършват някакви действия по издаване на административен акт. Антонов изчакал още известно време за отговор и след като не получил такъв до 29 Юли, подал жалба против мълчаливия отказ на администрацията на държавната агенция пред Министерския съвет, като непосредствено по-горестоящ административен орган.
Антонов получил съобщение от МС на РБ, че жалбата му е неподведомствена на същия и следва да търси защита по съдебен ред.
На 10 август упълномощения от Антонов адвокат Х. подал жалба до Върховния административен съд срещу мълчаливия отказ на административния орган.
Тричленен състав на ВАС, с определение, отхвърлил жалбата като недопустима и я препратил на АС – София-град. Антонов подал частна жалба против определението на ВАС, но 5-членният състав на ВАС потвърдил определението на 3-членния състав.
В жалбата си пред Административен съд София-град Антонов, чрез процесуалния си представител – адв. Х., поддържал тезата, че мълчаливият отказ на административния орган е незаконосъобразен поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и следва да бъде отменен.
Съдът отхвърлил жалбата, като неоснователна и в мотивите си посочил, че не са налице съществени нарушения на процесуалните правила.
Антонов сметнал, че адвокатът му не е водил добре делото пред първоинстанционния съд и наел адвоката Иванов. Последният изготвил касационната жалба до ВАС срещу решението на АС–София-град, като формулирал като касационно основание за отмяната на решението, материална незаконосъобразност на административния акт. Освен това предявил и иск, с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ вр. чл. 203 от АПК, за обезщетение за понесени имуществени вреди. Адвокатът посочил, че са нарушени и норми от Конституцията на Република България - чл. 7 /отговорност на държавата за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни длъжностни лица/, както и на чл. 12, ал.1 и чл. 44, ал.1 /относно сдруженията на гражданите, и чл. 4, ал.1 и 2/ принципа за правовата държава/.
ВЪПРОСИ + Отговори:
1. Има ли право Антонов да инициира административно производство?
Да, тъй като сдружението е с нестопанска цел и е юридическо лице, регистрирано по ЗЮЛНЦ. Съгласно чл. 24 от АПК производството започва по искане на гражданин или организация. Съгласно § 1, т. 2 от ДР на АПК «организация» е
2. В срок и правилно ли е адресирана жалбата на Антонов от 29.07? Би ли могъл Антонов да подаде жалбата си по административен ред?
След като административният орган е следвало да се произнесе в месечен срок, то срокът за обжалването на мълчаливия отказ е бил спазен съгласно правилото на чл. 58, ал. 1 от АПК.
Жалбата неправилно е подадена направо в МС, тъй като съгласно чл. 84, ал. 2 в. вр. ал. 1 от АПК изисква жалбата срещу мълчаливия отказ да се подаде в писмена форма, чрез адм. орган, чиито акт се оспорва в едномесечен срок след изтичането на срока, в който органът е следвало да се произнесе.
3. Може ли вече да се предяви иск за имуществени вреди, или моментът за това е пропуснат?
Пропуснат е моментът за подаване на иск в първото съдебно заседание – чл. 204, ал. 2 АПК. Антонов ще може да подаде жалба, но след като бъде отменен оспорваният акт – чл. 204, ал. 1.
4. Правилно ли е процедирал адв. Иванов с касационната жалба?
С касационната жалба не може да се въвежда ново правно основание за незаконосъобразност на административния акт. В касационната жалба се изтъкват само пороците на съдебното решение така, както са визирани в чл. 209 от АПК. Ето защо пред касационната инстанция следва да се поддържа като касационно основание за отмяна на решението на АС – София-град нарушението на процесуалните парвила, тъй като съдът е бил длъжен, по силата на чл. 168 от АПК, да не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия за отмяна на административния акт, а е бил длъжен, въз основа на представените от страните доказателства, да провери законосъобразността на оспорения АА на всички основания по чл. 146 от АПК. Като не е сторил това съдът е постановил решението си при съществено нарушение на процесуалните правила, поради което същото е неправилно и следва да се отмени.
5. Може ли Антонов да сезира Конституционния съд, търсейки закрила на правата си с твърдения, че е нарушена Конституцията? Може ли да сезира Омбудсмана?
Не може да сезира КС, тъй като нито сдружение, нито гражданин са сред правоимащите субекти според чл. 150 от КРБ. Обсъжда се de lege ferenda конституционна жалба и в България.
Антонов може да сезира Омбудсмана като физическо лице с нарушени права и свободи /чл. 91а от КРБ, чл. 24 от ЗО/. В практиката на Омбудсмана се приемат и жалби от сдружения на гражданите, възприемани като обща воля на отделните граждани.
Kelli_Mutu™:
26.06.2009 г.
Общинският съвет на Община П. приел през януари 2009г. Наредба за извършване на търговска дейност, услуги и атракции на територията на общината.
През м. февруари 2009г. на юридическото лице „Х” ООД, със седалище и адрес на управление в гр. С. е наложена имуществена санкция за неспазване на норма от тази наредба, при извършване на аткракционно представление на територията на гр. П.
Управителят на „Х” ООД оспорил имуществената санкция по съдебен ред. През м.април 2009г. съдът отменил санкцията поради особено съществени процесуални нарушения при налагането й.
Управителят на „Х” ООД оспорил и Наредбата на Общинския съвет на гр.П. като незаконосъобразна през м. Май 2009г. по съдебен ред. Съдът оставил жалбата на управителя без разглеждане, тъй като намерил, че жалбата е недопустима, тъй като оспорващият няма правен интерес от оспорването, поради факта, че седалището на фирмата не е в гр. П., а в гр. С.
Управителят възнамерявал да подаде жалба до Конституционния съд за отмяната й, тъй като считал, че норми от Наредбата противоречат и на Конституцията на РБългария.
През това време, обаче, Областният управител подал жалба до съответния съд, който отменил Наредбата на Общинския съвет.
ВЪПРОСИ:
1. Кой е компетентият съд да разгледа жалбата срещу имуществената санкция на фирма „Х” ООД? Обосновете се.
2. Кой е компетентият съд да разгледа жалбата, подадена от управителя на фирма „Х” ООД срещу Наредбата на Общинския съвет? Обосновете се.
3. Има ли право управителят на „Х” ООД да оспорва Наредбата на ОС, след като седалището на фирмата не е в този град, но е извършила представлението в този град?
4. Може ли управителят да обжалва разпореждането на съда за недопускане на жалбата му срещу Наредбата, и ако може – по какъв ред? Обосновете се.
5. Може ли управителят да подаде жалба до Конституционния съд на РБългария срещу Наредбата на общинския съвет? Обосновете се.
6. Има ли компетентност Областният управител да оспори Наредбата на ОС, издадена в нарушение на закона и пред кой съд? Обосновете се.
ОТГОВОРИ:
1. Районен съд, на основание чл.59 от ЗАНН, в района на който е извършено нарушението, тъй като имуществената санкция е предвидена в чл.83 от ЗАНН като вид административна санкция спрямо юридическите лица и се налага и оспорва по реда на ЗАНН.
2. Административният съд, в района на който се намира общината, в състав от 3 съдии на основание чл. 191, ал. 2 от АПК.
3. Да, има това право. На първо място, няма ограничение, че нежители/ЮЛ със седалище в общината да нямат право да обжалват такива нормативни актове. На второ място, трябва да докаже конкретен правен интерес (че са засегнати или могат да бъдат засегнати) – например, че има намерение да извършва търговска дейност или услуги, или че извършва такава, и че Наредбата нарушава правата и интересите на ФЛ или ЮЛ.
4. Да. Може да обжалва с частна жалба по реда на чл.160 и Глава Тринадесета от АПК.
5. Не, тъй като на КС са подсъдни само закони, но не и подзаконови нормативни актове, в това число и на органи на местната власт.
6. Областният управител може да оспорва Наредби пред съответния административен съд или да върне незаконосъобразните актове за ново обсъждане в общинския съвет. Областният управител не може да отменя актовете на Общинския съвет и съдът ще трябва да обяви нищожност на евентуална заповед на областния управител, ако ОУ отмени сам наредбата на ОС.
Kelli_Mutu™:
06.11.2009 г.
А.А., заместник-кмет на община, на връщане от работа в нарушение на ограничение на скоростта извършил пътно-транспортно произшествие. В резултат на ПТП лицето Б.Б. получило телесни повреди, а неговото лично МПС било сериозно повредено. Б.Б. получил медицинско свидетелство за телесните си повреди, упълномощил сина си Г.Б. да го представлява пред съдилищата и администрацията и напуснал България. Административнонаказващият орган не бил сезиран с искане за обезщетяване на причинени вреди и не се произнесъл по въпроса за обезщетение в наказателното постановление, с което било наложено административно наказание на А.А. Синът Г.Б. обжалвал пред райония съд наказателното постановление в частта му, в която според него административнонаказващият орган е трябвало да определи обезщетение, и поискал искът за обезщетение на имуществени и неимуществени вреди да се разгледа в същото административнонаказателно производство по обжалването на постановлението. Районният съд отхвърлил жалбата на Г.Б. като недопустима и прекратил производството.
Тогава Г.Б. предявил жалба пред Административния съд по Глава Единадесета на Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, срещу общината, в която А.А. бил заместник-кмет. С жалбата пред Административния съд Г.Б. поискал общината да обезщети имуществените и неимуществени вреди, претърпени от неговия доверител, баща му Б.Б, в резултат на незаконосъобразни действия на длъжностно лице на общината. Правен представител на общината възразил, че в момента на извършване на ПТП, А.А. не е извършвал служебните си задължения, следователно не може да се води административно дело за обезщетение по Глава Единадесета на АПК и ЗОДОВ, а гражданско дело за търсене на обезщетение на общо основание по реда на ГПК.
Б.Б. се върнал от чужбина и сезирал Омбудсмана на Република България, с молба Омбудсманът да внесе искане в Конституционния съд за установяването на противоконституционност на разпоредбата на чл. 56 от ЗАНН.
ВЪПРОСИ:
1. По какъв ред може да се направи искане за причинени вреди от административно нарушение и правилно ли е определението на Районния съд за отхвърляне на жалбата на Г.Б. като недопустима?
2. Може ли Г.Б. да представлява баща си пред Административния съд и да предявява иск за неимуществени вреди?
3. Правилно ли общината е посочена като ответник по жалбата?
4. Кой е компетентният Административен съд да разгледа жалбата за обезщетение срещу общината?
5. Има ли основание представителят на общината да твърди, че дело по Глава Единадесета АПК и ЗОДОВ е недопустимо, тъй като клиентът му в момента на ПТП не е извършвал служебни задължения?
6. Какви са били процесуалните възможности на Г.Б., респ. Б.Б да атакуват акта на районния съд, с което делото е прекратено, ако са смятали, че то не е правилно?
7. Компетентен ли е омбудсманът да сезира КС? Кои органи могат да отправят искане към Конституционния съд за установяване на противоконституционност на закони?
ОТГОВОРИ:
1. ЗАНН чл. 45, 55, 57, 59. Районният съд правилно е отхвърлил жалбата с искането за обезщетение като недопустима, тъй като в административнонаказателното производство пред районния съд се разглеждат само оспорвания срещу наказателното постановление, а с него не е присъдено обезщетение за причинени вреди, нито административнонаказващият орган се е произнасял по такъв въпрос.
2. Може ли Г. да представлява баща си пред Административния съд и да предявява иск за неимуществени вреди? – Да, съгласно чл. 32, т. 2 ГПК в. вр. чл. 144 АПК. Ограниченията на ЗОДОВ за предявяване на иск за обезщетение за неимуществени вреди не са относими към този случай.
3. Правилно ли общината е посочена като ответник по жалбата? – Да, съгласно чл. 205 АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Съгласно чл. 14 ЗМСМА общината има качество на юридическо лице.
4. Чл. 7 ЗОДОВ – Искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по местожителството на увредения... Също така: Г.Б. може да предявява жалбата пред Административния съд по постоянен адрес на баща си, съгласно чл. 133, ал. 2 АПК иск за обезщетение може да се предяви пред съд по адрес на жалбоподателя, ако не свързан с оспорване на административен акт.
5. Има ли основание общината да твърди, че дело по Глава Единадесета АПК и ЗОДОВ е недопустимо, тъй като клиентът му в момента на ПТП не е извършвал служебни задължения? – да се отчетат разсъжденията на студента за тълкуванието на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за причиняване на вреди „по повод изпълнение на административна дейност”. Приложима ли е логиката на съдилищата по трудови дела, че има трудова злополука при отиване и връщане от работа по обичайния маршрут на лицето?
6. Ако страната в производството е недоволна от определението на съда за прекратяване на производството, определението може да бъде обжалвано с частна жалба по чл.229 АПК и реда на Глава Тринадесета АПК.
7. Съгласно чл. 150, ал. 1 от Конституцията на Република България, Конституционният съд действа по инициатива най-малко на една пета от народните представители, президента, Министерския съвет, Върховния касационен съд, Върховния административен съд и главния прокурор.
Омбудсманът лично може да направи искане пред Конституционния съд да се произнесе за установяване на пративоконституционност на закон или законова норма, ако се засягат права и свободи на граждани – това негово правомощие е в разпоредбата на чл. 150, ал. 3 от Конституцията на РБ.
Осъществявавайки своята дейност, омбудсманът може да уведоми органите по чл. 150, ал. 1 от Конституцията, за да бъде сезиран от тях Конституционният съд – това е в залегнало в чл. 19, ал. 1, т. 7 от Закона за омбудсмана.
Kelli_Mutu™:
25.06.2010 г.
Дружеството Х. ООД, което извършвало дейност по преработка и рециклиране на отпадъци от МПС, подало искане до Министъра на околната среда и водите (МОСВ) за издаване на разрешение на организация по оползотворяване на отпадъци по чл. 11 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) и Наредбата за изискванията за третиране на отпадъците от моторни превозни средства. Искането било подадено на 21. 02. 2008 г. На 18. 03. 2008 г. министърът изискал представяне на допълнителни документи, съобразно чл. 63, ал. 2 и 3 ЗУО, които били представени на 12. 04. 2008 г. След това органът не издал нито разрешение, нито мотивиран отказ, както изисква чл. 64, ал. 1 ЗУО.
На 30. 08. 2008 г. Х. ООД подало жалба до тричленен състав на Върховния административен съд срещу мълчалив отказ на МОСВ. Съдът намерил, че жалбата е просрочена, и я оставил без разглеждане. Х. ООД направило искане за възстановяване на срока по чл. 161, ал. 1 АПК. Представителят на Х. ООД твърдял, че съгласно чл. 63, ал. 2 ЗУО компетентният орган може еднократно да изисква от заявителя отстраняване на нередовности и/или предоставяне на допълнителна информация към заявлението, когато това е необходимо, а съгласно чл. 64, ал. 1 ЗУО в срок до два месеца от получаване на заявлението или от отстраняване на нередовностите и/или предоставяне на допълнителната информация МОСВ издава или мотивирано отказва издаването на разрешение. Според представителя на дружеството, МОСВ е упражнил правото си да изиска еднократно допълнителни документи, но след това не е издал изричен акт, както изисква ЗУО. Той счита още, че това е поведение на администрацията, въвело в заблуждение Х. ООД, което е основание по чл. 161, ал. 1 АПК да се постанови възстановяване на срока за обжалване. Тричленният състав на ВАС не приема довода, че непроизнасянето в срок по ЗУО е поведение на административния орган, което въвежда в заблуждение жалбоподателя, и отхвърля искането.
Х. ООД обжалва акта на тричленния състав със същите доводи пред петчленен състав на Върховния административен съд. В допълнение към тях то твърди, че всички изискуеми документи са били дължимо подадени пред МОСВ, компанията е отговаряла на законовите изисквания и министърът е бил длъжен да издаде разрешение, съгласно ЗУО. Процесуалният представител на Х. ООД подал и жалба до Омбудсмана на РБългария по повод неправомерното поведение на административния орган.
ВЪПРОСИ:
1. Действително ли е просрочена жалбата на Х. ООД?
2. Следва ли петчленният състав да допусне, че непроизнасянето в срок на МОСВ, след като е поискал допълнителни документи, е подвеждащо поведение на администрацията и е основание по чл. 161, ал. 1 АПК за възстановяване на срока за обжалване?
3. Какъв акт е издал тричленният състав на ВАС по искането за възстановяване на срока и по какъв ред се обжалва той?
4. Освен искане по чл. 161, ал. 1 АПК за възстановяване на срока за обжалване, имало ли е Х. ООД друг механизъм за защита срещу мълчаливия отказ на МОСВ?
5. Основателен ли е доводът, изтъкнат пред петчленния състав на ВАС, че компанията е отговаряла на законовите изисквания, подала е необходимите документи и МОСВ е трябвало да издаде исканото разрешение и не е имал правото на мълчалив отказ?
6. При надлежно сезиране на Омбудсмана какви са правомощията му по жалба срещу поведение на административен орган? В казуса Омбудсманът надлежно ли е сезиран?
********************************************
Закон за управление на отпадъците, ДВ, бр. 86 от 2003 г.
Чл. 63. (1) Органът по чл. 62, ал. 1 (МОСВ) преценява дали заявлението за издаване на разрешение отговаря на изискванията на този закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането му.
(2) Компетентният орган може еднократно да изисква от заявителя отстраняване на нередовности и/или предоставяне на допълнителна информация към заявлението, когато това е необходимо за изясняване на фактите по чл. 62.
(3) В случаите по ал. 2 компетентният орган уведомява заявителя в срок до един месец от постъпване на заявлението.
(4) В срок до един месец от уведомлението по ал. 3 заявителят отстранява нередовностите и/или предоставя допълнителната информация.
Чл. 64. (1) В срок до два месеца от получаване на заявлението или от отстраняване на нередовностите и/или предоставяне на допълнителната информация органът по чл. 62, ал. 1 издава или мотивирано отказва издаването на разрешение.
ОТГОВОРИ:
1. Действително ли е просрочена жалбата на Х. ООД?
Да. Производството започва на 21. 02. 2008 г. с подаване на молбата до МОСВ, съгласно чл. 25, ал. 1 АПК. Министърът може да поиска представяне на допълнителни документи в едномесечен срок, съгласно чл. 63, ал. 2 и 3 ЗУО; изискването е направено на 18. 03. 2008 г. и е в установения срок. Х. ООД е длъжно да представи документите в едномесечен срок от изискването, съгласно чл. 63, ал. 4 ЗУО; то ги подава на 12. 04, в установения срок. След това органът е длъжен да издаде разрешение или мотивиран отказ в двумесечен срок от получаване на допълнително представените документи, съгласно чл. 64, ал. 1 ЗУО. Крайният срок за произнасяне е 12. 06. Непроизнасянето в срок е мълчалив отказ, съгласно чл. 58, ал. 1 АПК. Обжалване на мълчалив отказ се допуска в едномесечен срок, съгласно чл. 149, ал. 2 АПК, тоест крайният момент за подаване на жалбата е 12. 07. Жалбата обаче е подадена на 30. 08., следователно е просрочена.
2. Следва ли петчленният състав да допусне, че непроизнасянето в срок на МОСВ, след като е поискал допълнителни документи, е заблуждаващо поведение на администрацията и е основание по чл. 161, ал. 1 АПК за възстановяване на срока за обжалване?
Не, издаването на мълчалив отказ чрез неиздаване на акта в дължимия срок е възможност за администрацията по чл. 58, ал. 1 АПК и не може да се приеме, че изрично предвидена от закона възможност е заблуждаващо поведение на административния орган
3. Какъв акт е издал тричленният състав на ВАС по искането за възстановяване на срока и по какъв ред се обжалва той?
Тричленният състав на ВАС е издал определение за отхвърляне на искането на Х. ООД за възстановяване на срока на обжалване по чл. 161, ал. 1 АПК. Определението подлежи на обжалване с частна жалба съгласно чл. 161, ал. 3. Това става по реда на Глава тринадесета, пред петчленен състав на ВАС, тъй като съгласно чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК определението прегражда по-нататъшното развитие на производството.
4. Освен искане по чл. 161, ал. 1 АПК за възстановяване на срока за обжалване, имало ли е Х. ООД друг механизъм за защита срещу мълчаливия отказ на МОСВ?
Да, съгласно чл. 149, ал. 5 АПК административен акт може да се обжалва без ограничение във времето с искане за обявяване на нищожност.
5. Основателен ли е доводът, изтъкнат пред петчленния състав на ВАС, че компанията е отговаряла на законовите изисквания, подала е необходимите документи и МОСВ е трябвало да издаде исканото разрешение и не е имал правото на мълчалив отказ?
Не, това е довод по съществото на казуса, докато настоящото производство е само по процесуални въпроси. В него не се спори за законосъобразността на издадения акт, а за допустимостта на жалбата на Х. ООД.
6. При надлежно сезиране на Омбудсмана какви са правомощията му по жалба срещу поведение на административен орган? В казуса Омбудсманът надлежно ли е сезиран?
Съгласно Закона за омбудсмана, той приема и разглежда жалби и сигнали за нарушения на права и свободи от държавните и общинските органи и техните администрации, както и от лицата, на които е възложено да предоставят обществени услуги.
Ако бъде надлежно сезиран, омбудсманът има правото да прави проверки по постъпилите жалби и сигнали. Той отправя предложения и препоръки за възстановяване на нарушените права и свободи пред съответните органи и техните администрации. Омбудсманът може също така да посредничи между административните органи и засегнатите лица за преодоляване на допуснатите нарушения и примирява позициите им – тоест да извършва посредническа дейност. Освен това той има право да прави предложения и препоръки за отстраняване на причините и условията, които създават предпоставки за нарушения на правата и свободите на гражданите.
В настоящия казус обаче омбудсманът не е надлежно сезиран. Този извод се прави от разпоредбата на чл. 24 от Закона за омбудсмана, според който жалби и сигнали пред омбудсмана могат да подават физически лица без разлика на гражданство, пол, политическа принадлежност или религиозни убеждения. В конкретния случай, Х ООД няма право да сезира омбудсмана, защото е юридическо лице.
Kelli_Mutu™:
29.10.2010 г.
Гръцката фирма “A” осъществява търговска дейност чрез място на стопанска дейност в Р България.
През м. ноември 2008 г. тя сключва договор за прехвърлянето на данъчните си задължения на ЕТ “Иванов” от гр. Б.
През м. май 2009г. органите по приходите към ТД на НАП, гр. Б. извършват данъчна ревизия и съставят ревизионен акт за дължими данъци през 2008 г. в размер на 30 000 /тридесет хиляди/ лв.
Фирма “ A” чрез адвоката си подава жалба срещу ревизионния акт пред Административен съд, гр. Б., като възразява, че фирмата е прехвърлила данъчните си задължения на ЕТ " Иванов” и отказва да изпълни същите.
ВЪПРОСИ:
1.Подлежи ли на облагане гръцката фирма “A” в РБългария? Какво е конституционноправното основание за отговора ?
2.Какво е място на стопанска дейност и какво е значението за облагането на въпросната фирма?
3. Може ли да се цедират публични вземания?
4. Основателни ли са възраженията на адвоката на фирма “A”?
5. Пред кой орган се обжалва ревизионният акт?
6. Какъв е процесуалния ред за оспорване на ревизионния акт пред Административен съд, гр.Б и може ли да се обжалва постановеното от този съд решение?
7. Срещу кого трябва да се насочи принудителното изпълнение за дължимите данъци и какъв е редът за осъществяването му?
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия