Формат за разпечатване

[H.P.]

Казус за държавен изпит по Гражданскоправни науки 29. 10. 2007 г.

Иванов продал на Маринов незастроен урегулиран поземлен имот (УПИ). Сделката била сключена пред нотариус в града на Маринов, а не пред нотариус по местонахождението на имота. Една година след продажбата Иванов, информиран от адвокат за порока в сделката, предявил срещу Маринов иск по чл.108 ЗС.

Маринов направил следните възражения срещу иска:
1. Сделката не страда от порок, защото предвидената от чл.18 ЗЗД форма е спазена и той е станал собственик на имота.
2. Искът е предявен пред районния съд по местонахождение на имота, а надлежен съд в случая е окръжният, тъй като цената на иска е над 10 000 лв. Това представлява нарушение на чл.80, ал.1, б. б) ГПК.
3. Искът е бил предявен само от Иванов, но тъй като имотът е в режим на съпружеска имуществена общност (СИО), като ищец следва да се конституира и съпругата му.
4. Ако не бъде уважено възражението по т.1, Маринов направил възражение за право на задържане на имота до заплащане на извършените подобрения.

За процеса узнали от фирма „Строител”АД. Тъй като последната изградила постройка в имота съгласно договор с Маринов, която била одобрена  от него, тя предявила претенции за неполучени суми. „Строител”АД поискало да встъпи в процеса  по реда на чл.181 ГПК, като предявило иск срещу двете страни за заплащане на извършените работи в имота- предмет на спора.

Забележка: Разпоредбите на ГПК се отнасят до сега действащия Кодекс, обнародван в Държавен вестник, бр.12 от 8 февруари 1952г. с изменения и допълнения.

Въпроси:

1.Основателно ли е възражението на Маринов за спазена форма?

2. Спазени ли са правилата за местна и  родова подсъдност  при предявяване на иска?
   
3. Необходимо ли е при вещ в режим на СИО искът по чл.108 ЗС да се предяви от двамата съпрузи?

4. Има ли Маринов право на задържане? Ако -  да, за каква сума може да претендира?

5.1. Може ли „Строител” АД да встъпи в процеса?

5.2. Посочете основанието и  реда  за нейната претенция.

[ivan t]

1. Ответникът въобще не е станал собственик на имота, защото съгласно чл. 472 от ГПК нотариалното действие /в случая нотариалния акт за продажба на недвижим имот/ е нищожно поради нарушението на изричната императивна норма във връзка с местната нотариална компетентност по местонахождение на недвижимия имот предвидена в чл. 469 ал. 1 във вр. чл. 466 ал. 1 от ГПК. Според акад. Големинов нищожната сделка е "едно правно нищо". Следователно не може да се приеме, че са спазени изискванията на чл. 18 от ЗЗД за форма на правната сделка, предвидена за придобиване и разпореждане с право на собственот и ограничени вещни права върху недвижими имоти, която сама по себе си се явява ad solemnitatem

Много е интересна хипотезата ако предмет на сделката облечена в нотариална форма е замяна на собствеността върху недвижими имоти, които са в различни съдебни райони. Оставям на колегите да помислят върху този казус.
2. Искът се предявава пред районния съд по местонохождението на имота.
3. "Действия на управление на вещи, в случая Предявяването на иска за собственост по чл. 108 ЗС относно вещ, обща на двамата съпрузи, е действие на обикновено управление и може да се извърши от всеки един от тях. Когато обаче в хода на заведения процес се извършат действия на разпореждане с вещното право на собственост, като отказ от иска, спогодба и др. или се обременява същото с други вещни тежести, налице е разпореждане с общата вещ по смисъла на чл. 13 СК (отм.)***. За тези действия, които излизат вън от пределите на обикновеното управление, е необходимо предварително дадено съгласие от другия съпруг за разпореждане с вещта или изрично пълномощно за извършване на тези действия " - Тълкувателно решение № 91 от 1.X.1974 г. по гр. д. № 63/74 г., ОСГК.
Следователно изискванията за активна легитимация са сазени. Надлежно конституиран да предяви иска е само единия съпруг, но за всяко действие на разпореждане с икса е необходимо съгласието и на другия съпруг
4. Да . За повече подробности виж П. Венедиков - Ново вещно право
5. Главно встъпване. За посочване на основанието на претенцията и т.н. информацията, предоставена в казуса е твърде малка, а и няма време