argon bulletin board

Експертно търсене  

Новини:

Регистрирането на нови потребители е временно деактивирано.

Автор Тема: Решение на казуса "Стоянова"  (Прочетена 1463 пъти)

marin2025

  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 1697
  • Прави добро ,пък каквото ще да става!

По въпрос 1) Да , налице  е  симулация  която  е  относителна, а  не  абсолютна! При това  правно  явление са  налице  два  договора--привиден  и  прикрит.В нашата  хипотеза е  сключен такаъв  договор  между  майката и  дъщерята  а именно договор  за  продажба с  цел да  се  прикрие  истинското  намерение да  я  надари. Затова  продажбата  страда от  порок и  то  сериозен--страните въпреки  че  са  извършили съответните  действия съгласно  изискванията  на  закона за  изповядването  й, не  са  желаели в  действителност  нейните правни  последици.Тя  е  привиден  договор -посочените по-горе  характеристики  са  присъщи  на  (за) него. Съгласно  режима  на  ЗЗД привидните  съглашения  са  нищожни, по  арг.на  член26,ал.2  Що  се  отнася  до  другото  съглашение  (дарението) ,то е желаното правно  действие от  страните по  договора.Последното  е  настъпило  както  се  вижда  от  фактите по  казуса--общото  намерение  на  съконтрахентите(арг.20, ЗЗД) :изповядването  като  продажбен  договор  , осъществяването  на  намерението  на   страните  чрез  неплащането  на  дължимата  сума  по  "продажбата  ".Тези  белези  на  договора  за  дарение, заедно  с  признака, че той не  става  достояние  на  третите  лица (не  е  изповядан в  съответната  форма) позволяват той  да  бъдекфалифициран  като  прикрит. Прикритите  договори  сами  по  себе  си  пораждат  правно  действие, за  разлика  от  привидните.Ако  те  са  придружени  от  привидни  съглашения, както  е  в  случая, правният  режим  е  по-  особен--съгласно  член 17 ,ал 1 ЗЗД. При  което  г-жа Стоянова  има  правен  интерес от  разкриване  на  привидността  , за  да  може  да  се  приложи  режимът  на   прикрития  договор-- в  случая  това е  дарението. Докато  не  бъде  установена  привидността  обаче  , в  сила  е  режимът  на  договора  за  продажба.    По  въпрос  2)  Стоянова  трябва  да  подаде  иска  спрямо дъщеря  си  ,  тъй като последната  е  приобретател по симулативната   сделка.От  факта  , че  по  времето  на  продажбата(и към  момента  на   предявяването  на  иска) Кирова  е  в  брачни  отношения обаче следва  и  друга  последица--съпругът й придобива  екс леге  дял в  така  прехвърления имот по  силата  на  правилото  на  член 19, ал .1  и 3 СК. Последният  е  придобит в  режим  на  СИО. Решението  по  спора  за  правата  върху  него трябва  да  бъде еднакво  и  за  двамата съпрузи. В случая  е  налице  хипотезата  на  необходимото  другарство, и  то  от  вида  на  задължителното(арг. чл.171 и  172 , ал.2  ГПК) Именно  поради  това  искът  трябва  да  бъде  предявен  и  срещу  съпруга  на  Кирова.Така  те  се  явяват  като  задължителни  другари (съответници) в  процеса  за  разкриване  на  симулацията. По  3-я    въпрос) Признаването  на  Кирова  има  важна  роля  от  гледна  точка  на  доказването  на  симулацията-  Както  е  известно , без  да  е  налице  доказателствено  средство, изхождащо  от  другата  страна на симулативната  сделка, ищцата  трудно  би  доказала  нейния  привиден  характер.Това  е  принципът, застъпен  в  уредбата на  член 134, ал.2 ГПК. Протоколът  за  разпит  от  НП  всъщност  е  официален  документ, съдържащ  изявление  на  Кирова,  който  създава  вероятност  за  безвъзмездния  характер  на  "продажбата"Макар и  дадено  в  НП, различно  от  висящия  гражданско  правен спор за  разкриване  на  симулацията,  закрепеното  от  протокола  изявление удоволетворява заложеното  в ГПК начало на  писмено  доказателство  за  такъв  тип  спорове. Ако  Стоянова  си  послужи  с  него ,  тя  щеможе  да  посочи  и  други  доказателствени  средства, в  това  число  и  свидетелски  показания  за  установяване  на  привидността( арг.134, ал.2 ГПК)       По въпрос 4) Ако  процесът  приключи  в  полза  на  Стоянова  ,  ще  се  разкрие  симулацията на  договорите. Продажбата  ще  бъде  обявена  за  нищожна  по  смисъла  на  на  член 26,ал.2 ЗЗД Решението  , уважаващо  иска , ще  има  установително  действие-То  следва  от  самия  характер  на  иска.Поради  особеността  на  симулацията, която  е  относителна, ще  влезе в  действие правилото  на чл.17,ал.1 ЗЗДТака  ,не  само спрямо  третите  лица, а и  спрямо  страните по  съглашението ще  е  налицепо дарение , а не  продажба. Като  се  вземе  предвид  нуждата  на  Стоянова  от  грижи  и  издръжка, трябва  да  се  каже , че  този край на  процеса  не  й е дал ефективната  защита.Тя  просто  се  е  превърнала  от  продавач  в  дарител  като  страна по  процесното  съглашение. Все  още е  налице  основание  , по  силата  на  което  Кирова  е  придобила  земята.    От  интерес  на  Стоянова  е  да  се  възползва  от  възможността  да  отмени  дарението. Основание  за  това  е  налице-- Кирова  нехае  за  майка си , въпреки  че  е уведомена  за  него т.е. отказва  да  даде  издръжка  на  дарителката ,  а  последната  се  нуждае  от  нея (арг.чл.227, ал 1, б.бЗЗД)Дори  и  да  се  сметне  , че  не  е  налице  поискване  на  издръжка  от  майката  и  съответен  отказ   на  дъщерята да  й  даде, самата  (бъдеща) искова  молба за  отмяна  ще  играе ролята  на  Поискване.За  да  осъществи  отмяната, ще  трябва  да  се  води  следващ  процес. От  неговия  изход зависи  и  ефективната  защита  на  Стоянова. Като  стане  отново  собственик  на  дарените  земи,  тя ще  може  да си  исигури  допълнителни  средства  за  нарасналата  издръжка.   По  въпрос  5)  Най-бързо  реализируемата  друга  възможност  за  защита  е предявяване  на  осъдителен  иск  за  издръжка  по  член 79 СК. Отговорите  могат  да   съдържат разсъждения  относно  наличието  на  предпоставките за  предявяването  му--както  за  материално правните(виж член79, 80,ал1,т 2. 84  СК) така  и  процесуално правните(родова  подсъдност--РС, арг 79,80 ал1, т.2 ГПК, местна  подсъдност--възможността  за  избор  по  местожителство  на  ответника, или  по това  на  ищеца--арг,член 81 ГПК) Приложимостта  на  бързото  производство--член126а,ал 1,б .е) Последното  е  аргумент  за  по- бързата  защита на  Стоянова, ако  се  предяви  иск за  издръжка. Макар  и  малко  вероятна  , не  е  напълно  изключени  са  и  други  възможностти  за  Стоянова"----искът  за  реално изпълнение  по  смисъла на  чл.79, ал1, предл Първо  ЗЗД. Тази  възможност  би  отпаднала  , ако в  нотариалния  акт  се  съдържа текст, който  свидетелствува, че  сумата  е  изплатена  изцяло при продажбата-.                  Искът за  разваляне  на  договора  за  продажба  по  чл.87, ал 3 ЗЗД( виж последното  изречение  от  отговор 1) Разсъждения  относно  наличието  на  предпоставките  за  предявяването му. Да благодарим  на гл. ас. Шопов за  изчерпателния  отговор! Бог  да ни  е на  помощ на  16 май от 9-30 часа! , :bow:                                                                                                               
« Последна редакция: 11.02.2009, 21:29:46 от marin2025 »
Активен
Всичко е любов

marin2025

  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 1697
  • Прави добро ,пък каквото ще да става!
Re: Решение на казуса "Хотелът"
« Отговор #1 -: 12.02.2009, 21:35:19 »

Решение на  казуса " Хотелът"        Отговор на  1) въпрос   Съглашението  между  страните  следва  да  се  квалифицира  като  договор  за  изработка(член 258  ЗЗД), защото  с  него  едната  страна  се  задължава  срещу  възнаграждение  за  извършване  на  определен  трудов резултат да почисти прозорците и  фасадата  на  хотела! За правилен  би  могъл да  се  приеме и  отговор, в който се  обосновава  ,   че  на  основание( чл.  9   ЗЗД)е сключен " ненаименован"    договор  за  услуга  !Принципно  правило  е, че  няма  предвидена  форма и той може да  бъде сключен и  устно !Отговор  на  2 )въпрос       От фактическата  обстановка  може да се  направи  извод ,че  има  неизпълнение  на  договорно задължение.В същото време няма данни за наличие на освобождаващи от  отговорност обстоятелства   , поради което трябва да се приеме ,че отговорността на "П" ООД е обоснована. Претърпените неблагоприятни  последици трябва да се  квалифицират  като   пропуснати ползи. Пропуснатите ползи се обещетяват  , когато  тяхното настъпване е било сигурно .Подлежат  на  поправяне само онези  вреди, които са в  пряка  и  непосредствена причинна връзка с  неизпълнението  и  са били  предвидими  към  момента на  сключването на  договора( чл.82 ЗЗД)          Отговор  на  3)         Отрицателния  отговор  би  могъл  да  се  обоснове  с  две съображения:(1) Поради  липса на  психика Юридическите  лица  не  могат  да претърпяват неимуществени вреди(които предполагат накърняване  на  лично субективно право, довело до болки, страдания ,неприятни физически или психически състояния т.е. засягане  на  емоционално- психическата сфера) В отделни съчинения и някои решения на  АС при БТПП  се  поддържа и  противното  виждане, което  обаче изхожда  от концепцията , че  неимуществените вреди не  изискват задължително претърпяване  на  болки страдания ,неприятни физически и психически състояния)      (2)Според трайната съдебна практика, неимуществените  вреди подлежат  на  обезщетяване само  при  деликтната ,а не и  при  договорната отговорност.В това отношение  би могло да се аргументира и  противния възглед, доколкото в  теорията преобладава  виждането за  допустимост  на  обезщетяването за  неимуществени вреди и при  договорната  отговорност.  Така че  една  добра  аргументация  по тези  въпроси  в  противен  смисъл, също  би  могла  да  се  кредитира.  Отговор  на  4) въпрос       Възражението  е  неоснователно. Ограниченията на  представителната  власт на  управителя  на  ООД, освен  в  хипотезата  на  вписано  в  търговския  регистър  колективно представителстно, имат действие  само  във  вътрешните  отношения между  управителя    и  дружеството(чл,141, ал2 ТЗ)     Отговор  на  5 ) въпрос      Макар  и  страните  по  договора  да  са  търговци, неустойката може  да  бъде  намалена, тъй  като е  изпълнено частично, а тя е  предвидена  за  пълно  неизпълнение. Член 309 ТЗ постановява  , че  не  може  да се  намалява  поради  прекомерност  неустойката , дължима по  търговска  сделка , сключена  между  търговци.Разпоредбата  не  изключва  намаляването  на  неустойката  на  другите  основания , посочени в ( чл.    92 . ал.   2 ЗЗД) неправилно или  частично  изпълнение)   Отговор  на  6  )  въпрос      Според  член    309 ГПК (1952) компетентен  е  РС  по  местожителството  на  ищеца. Съответно  според  член 390  ГПК(2008) обезпечението  се  иска от  родово  компетентния  съд  по постоянен  адрес (респективно  седалището ) на  ищеца. Член 9 от  ЗМТА  постановява  , че  всяка  от  страните  по  арбитражно  споразумение  може  да  иска  от  съд преди  или  по  време  на  арбитражното  производство  обезпечение  на  иска .  Това е решението дадено  от   гл. ас.  Шопов ! :bow: По  семейно  право   датата   на   изпита  остава  на  28 март ,  а  отпада  29 !Приятно  учене!
« Последна редакция: 12.02.2009, 22:48:16 от marin2025 »
Активен
Всичко е любов