Формат за разпечатване

[donev]

На 25.II.1991г. птицелюпилня „Устрем” ООД със седалище в с. Врабево, Ловешко, сключила договор за продажба на едноседмични пилета – тип „канадски бройлер”- с фирмата за разносна търговия ЕТ „Коко Димов” със седалище в гр. Попово.
Продавачът („Устрем” ООД) предал в срок дължимите от него еднократно съгласно договора 1 500 бр. перната стока. На 30.VI.1991 г.настъпил падежът на задължението на купувача (ЕТ „Коко Димов") от 3000 лв. за заплащане на цената на бройлерите. Въпреки многобройни напомняния по телефон и факс от „Устрем” ООД, такова плащане изобщо не постъпило в неговите банкови сметки. Решени да получат дължимата им сума, управителите на „Устрем” ООД упълномощили през октомври 1994г. адвокат Луизов да се заема със случая. На 22 октомври с.г. той предявил искова молба от име на ООД-то, с която предявил два иска. С единият той претендирал за осъждане на ЕТ „Коко Димов” да заплати дължимата сума от 3000 лв, а с другия - обезщетение от 200 лв. на основание чл. 86 ЗЗД, дължимо от ЕТ „Коко Димов”от деня на забавата.
Адвокатът на ответника – Вълев – възразил, че претендираните права били погасени по давност съгласно чл. 111, б. "б" ЗЗД, а дори и да не е така, то поне правото на ответника да иска обезщетение със сигурност било погасено по давност съгласно същата разпоредба.
Въпреки възражението на адв. Вълев, съдът уважил исковете.
Какво е взел предвид съдът?
Какво щеше да реши съдът, ако исковете бяха подадени през април 1996г.?
Как ще квалифицирате действието във времето на анализираната уредба – същинско обратно действие ли е то, или е настъпило преуреждане на заварени правоотношения? Каква е разликата между тях?

Правна уредба: чл. 110, чл. 111, чл. 79, ал. 1 и § 7 ЗЗД

 предварително ви благодаря, колеги за споделените мисли!

[paragraf 11]

РЕШЕНИЕ № 479 ОТ 16.05.1996 Г., ПО ГР. Д. № 1522/95 Г.,V Г.О.

ТРИГОДИШНАТА ПОГАСИТЕЛНА ДАВНОСТ НА ВЗЕМАНИЯ ЗА ОБЕЗЩЕТЕНИЯ И НЕУСТОЙКИ ОТ НЕИЗПЪЛНЕН ДОГОВОР, ЗАПОЧНАЛА ДА ТЕЧЕ ПРЕДИ ВЛИЗАНЕ В СИЛА НА ЧЛ. 111, б. "б" ЗЗД (ДВ, бр.12/93), НЕ МОЖЕ ДА НАМЕРИ ПРИЛОЖЕНИЕ, ОСВЕН АКО ЗА ЗАВЪРШВАНЕ НА ОБЩАТА ПЕТГОДИШНА ПОГАСИТЕЛНА ДАВНОСТ СЕ ИЗИСКВА СРОК ПО-ДЪЛЪГ ОТ ТРИ ГОДИНИ.

Същността и предназначението на давността, като правна категория, свързана с възникването и погасяването на определени права и задължения, обуславя и материалноправния характер на нормите, които я регламентират. В тази връзка окръжния съд в гр. М. не се е съобразил, че правоотношението е възникнало по силата на договор  № 251 от 25 февруари 1991 г., т.е. по времето когато нормата на чл. 111, б. "б" ЗЗД не е съществувала. Касае се за материалноправна норма, която по принцип няма обратно действие, освен ако законодателят изрично не й е придал такава.
Това произтича от същността на нормите, уреждащи давността, предназначението им и утвърденото с тях конститутивно действие, настъпващо с изтичането на съответния давностен срок. И тъй като настъпването на погасителния ефект е свързано с бездействието на упражняване на права през определен период от време (в случая три години), след като този период не е бил законно определен към момента на пораждане на задължението, той не може да се приложи да погасяване правото на иск. Договорът между страните е сключен на 25.II.1991 г., а падежът на задължението на ответника "П" за заплащане на цената на бройлерите е настъпил на 30.06.1991 г. (вж. раздел II , т. 8 от договора и протокол от 15.05.1991 г.). След като ищецът като носител на субективно право на обезщетение, при пораждането му не е знаел за този по-кратък срок, в който трябва да упражни правата си по съдебен ред, не може да се приложи чрез възражение погасителното действие на нормата на чл. 111, б. "б" ЗЗД. Ищецът в действията си не може да бъде мотивиран да не бездейства за такъв период, който не  е съществувал като правнорелевантен законоустановен срок. Непосредственото приложение на чл. 11, б, "б" ЗЗД би довело до погасяване с тригодишна погасителна давност правото на иск по заварено правоотношение, за което до влизане в сила на ЗИДЗЗД (ДВ, бр. 12/93 г.) се е прилагала общата петгодишна погасителна давност (чл. 110 ЗЗД). Тази давност е обща, приложима към всичките облигаторни искове, с изключение на случаите, за които са предвидени други особени давностни срокове. В чл. 111 ЗЗД изчерпателно са изброени хипотезите на кратката погасителна давност, които са въведени с оглед по-особената категория вземания и правната им значимост за обществената сигурност и стабилитет. Налице е правното съотношение на специална норма към обща. Съобразно утвърденият принцип, изключващ приложението на общата норма от специалната, то би следвало да се приложи давността по чл. 111, б. "в" от ЗЗД за взимане за обезщетение от договорното неизпълнение в частта за главницата. За лихвата нормата на чл. 111, б. "в" от ЗЗД не е изменяна. Но тъй като се касае за нов по-кратък давностен срок, въведен с материалноправна норма, той би могъл да намери приложение само ако законодателят й е придал обратна сила. В случая ВС на РБ намира, че празнотата на закона към конкретната хипотеза може да се запълни с нормата на параграф 7 от Преходните правила на ЗЗД. Въведеният тригодишен давностен срок за вземания за обезщетение от неизпълнен договор със ЗИДЗЗД (ДВ, бр. 12/93 г.) фактически инкорпорира нормата на чл. 111, б. "б" ЗЗД в общия режим на давността по ЗЗД. Тя влиза в понятието "настоящ закон", поради което съществуващият общ режим на погасителна давност за тази категория вземания, става от категорията "давностни срокове, започнали да текат при действието на стария закон". Прилагането на параграф 7 от Преходните правила на ЗЗД, се обуславя и от общия принцип, че институтът на давността е уреден в полза на длъжника, поради което ще следва при конкуренция на давностни срокове да се приложи по-краткия. Още повече, че интересът на носителя на субективното право също е охранен, тъй като фактически му е запазена и гарантирана възможност да го упражни в новия по-кратък тригодишен срок, който започва да тече от влизане в сила на ЗИДЗЗД (ДВ, бр. 12-93 г.). Независимо че давностните срокове са започнали да текат при стария закон, т.е. при общата петгодишна погасителна давност, ако за завършването продължителността на давностния срок по стария закон е останал срок, по-дълъг от три годишния срок, предвиден в чл. 111, б. "б" от ЗЗД, ще намери приложения новият закон, т.е. ако от момента на прекъсване на давността с предявяване на иска до изтичане на петгодишния срок остава по-дълъг период от три години, то ще намери приложение в нормата на чл. 111, б. "б" от ГПК.
Разумът за това е, че носителят на притежанието е могъл да се съобрази с действието на новата правна норма, като потърси съдебна принуда за застрашеното си право. Това разрешение съчетава правилото за приложение на по-кратката давност спрямо общата на специалния закон спрямо общия с общото правило за прогласяване на давността в интерес на длъжника.
Същият принцип е утвърден и с нормата на параграф 4 от ЗС за института на придобивната давност, макар там той да е свързан не с погасяването на права, а с придобиването им. Изискването за стабилитет и яснота в правоотношенията е намерило своя правен израз и там.
След като първоинстанционният съд не се е съобразил с това, ВС на РБ намира, че решението на Окръжния съд гр. М. в тази си част е постановено при наличие на отменителните основания на чл. 207, б. б. "а" и "б" ГПК.
=================================================================================================
В този ред на мисли според мен чак ако исковете бяха предявени след април 1996 година, ще намери приложение §. 7 ЗЗД, и искът по чл. 86 ЗЗД вече ще е недопустим, поради това, че претенцията е погасена по давност.Не претендирам, че отговора ми е правилен.