Уважаеми колеги,
Не знам защо се смеете на хора, които се опитват да направят нещо. Може би, защото вие не правите нищо. Иначе как бихте имали време да се присмивате на други. Изобщо присмехът е обичайно признак на две възможни, диаметрално противоположни душевни състояния - мания за величие (обикновено свързана с шизоидни изменения) или комплекс за малоценност (често избиващ в безсмислена агресия). Присмехът е безсмислена психическа агресия. Затова - карайте по-кротко.
Лично аз не познавам човек, успял от първия път. Сега, като се зачетох в постовете, разбрах, че колегата Янков, явно известен на вас като "бай Марин", е все още студент, което за мен автоматично води до извода, че офертата е аналогична на това, което предлагам аз - хъс за работа да, но наличие на осигурена работа, на клиенти и евентуални възможности за реално практикуване на професията - не. Затова и няма да се възползвам от предложението, тъй като искам да започна работа при утвърден юрист, където да има достатъчно много задачи, дори и да не ми се плаща в началото, за да науча нещата реално, а не просто така, теоретично, както ни се предлага от университета.
Дано, колега Янков, да не се сърдите за това, че ще пренебрегна предложението ви, но считам, че вероятността самостоятелно да намеря място, където да ме вземат, грубо казано за "чирак", е по-бързата писта за място под слънцето, от напъна на трима-четирима световно неизвестни току-що завършили право юристи. Пазарът ни е такъв, така че ще трябва да играем по неговите правила. В България американската мечта е непостижима. Тук нещата стават с много талант, огромно количество труд и колкото е труда и таланта, още тридесет пъти по толкова връзки и късмет.
Успех на всички!
Кака Ви Вида