Проблема за мотивацията наистина е много важен. факт е че много от тези които завършват химия нямат и най-малкото желание да работят нещо свързано с това после. За съжаление, мисля че при сегашната система на (полу)самофинансиране на вуз-овете драстично съкращение на броя на студентите ще е фатално. Не го желаят и самите преподаватели-без много студенти и разни (извинете) идиотизми като факултетите в Смолян и Кърджали, колко от преподавателите биха останали на работа?
А по въпроса с мотивацията- ами не е много лесно да си мотивиран, дори и ако го желаеш a priori, щом срещаш у тези които трябва да те мотивират пълно безразличие.
Господа преподаватели "професионализма" в смисъл (аз просто си гледам работата, пук и за тая заплата...), убива всякакъв ентусиазъм у нас.
Мисленето е хубаво нещо ала е трудноосъществимо когато лекциите протичат като диктовка в стил 3-ти клас, лабораторните приличат повече на ВКУСНО по БНТ, а изпита за пореден път е хвърлена ръкавица към възможностите ми за наизустяване. За съжаление от такива изпити аз не помня нищо.
И пак за съжаление това ще го прочетат точно хората за които не е писано. Прави ми обаче впечатление друго: тук и навсякъде по тези въпроси се говори доста общо. Затова имам едно конкретно предложение, и ще се радвам ако стане дискусия по него, а именно:
Не би ли било по-полезно и по-лесно дори ако всеки преподавател издаде "лекциите" си на нещо като книжка ( не учебник, а само това което така или иначе диктува до умопобъркване-сигурен съм че това не е радостта на деня за никой). Така:
1. Лекциите се съкращават на половина, поне, а и самите лекции протичат като дискусия и уточняване, преподавателя има времето да представи и други гледни точки- най-вече своята, ако дай боже има такава.
2. За сметка на лекциите се увеличава броя на упражненията, а това значи и повече самостоятелна работа от студента, + курсова ЗАДАЧА повсичко,която съвсем не е трииална литературна справка( не че това е тривиално, ама айде)
3. Преподавателят има повече време за научна работа ( ако има пари за такава), и за писане на въпросните лекции, като така те се обновяват по-често отколкото сега.
4. Студентът постига поне малка степен на самостоятелност, и тогава може да му се даде проблемна ситуация на изпит.
5. Знанията (а не уменията) се проверяват чисто и елегантно чрез тест-от къде време да се пише тест ли- ами нали лекциите са на половина.