Вчера се явих на въпросния казус и ще ви дам моите отговори на въпросите от казуса.
Незнам дали са правилни и дали ще бъдат полезни за някой, но поне ще бъдат база за сравнение за другите колеги и отговорите които са дали те. Ето ги и тях:
1. Кой е компетентният първоинстанционен съд и правилно ли е решението му? Компетентен ли е ВАС да се произнесе по оспореното пред него съдебно решение ? Обосновете се.
Отговор: Смятам че компетентния първоинстанционен съд е административният съд по местонахождението на органа, издал оспорения административен акт – чл.133, ал.1 от АПК. Колкото до решението на съда, смятам, че този въпрос е неправилно зададен или поне, че такъв въпрос не би трябвало да се задава на казус от държавен изпит, защото е подвеждащ. Като студенти винаги са ни учили, че сьдът взима решенията си по вътрешно убеждение, как тогава трябва ние да можем да дадем правилен отговор дали решението на съда е правилно или не е !?…..но ако трябва да си дам мнението…..
……смятам, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, тъй като той е имал възможност да даде обяснения още при издаването на ревизионния доклад, предхождащ ревизионния акт. Производството не е започнало от органа, издал заповедта по чл.75, т.5 от ЗБДС и наложената принудителна административна мярка „забрана за напускане на страната”, производството е започнало с издаването на ревизионния доклад и последващия го ревизионен акт. Ако все пак той – А.А., не е бил уведомен /или смята, че не е бил уведомен/ за започналото производство, то ДОПК и в частност чл. 32, ал.1 до ал.7, във връзка с чл. 117, ал. 4 и 5, във връзка с чл. 182, ал.2, т.2, б.”а” ДОПК и чл.31, ал.1 от АПК дават ясна представа за начините на уведомяване за започване на производството, както и за органите, които започват производството.
Колкото до посоченият чл. 35 от АПК, смятам че АПК е общ закон по отношение на ДОПК, който в дадения случай е специален. Производството е започнало с издаване на ревизионния акт, а не с издаване на заповедта, а то е уредено в ДОПК.
Що се отнася до компетентността на ВАС и оспореното пред него съдебно решение – да, мисля че ВАС е компетентен да се произнесе по оспореното съдебно решение, тъй като в дадения случай той се явява втора инстанция. Производствата по оспорване на административни актове са двуинстанционни – чл. 131 от АПК.
2. Обжалването на ревизионния акт спира ли неговото изпълнение?
Отговор: Обжалването на ревизионния акт не спира неговото изпълнение, то може да бъде спряно само по искане на жалбоподателя, като такова искане може да се прави само относно частта, която се обжалва пред съда – чл. 57, ал. 1 до 4, във връзка с чл. 156, ал. 2 ДОПК.
3. Има ли правно значение оспорването на ревизионния акт по ДОПК за съдържанието на съдебното решение относно заповедта ? Обосновете се.
Отговор: Да, смятам че има правно значение. За да не изписвам пак цели фермани в отговор на въпроса, ще кажа само че, мисля че отговорите на предните два въпроса обосновават до голяма степен отговора ми на третия въпрос.
4. Допустимо ли е възражението на лицето А.А. пред ВАС за противоконституционност на посочената норма и за процесуалните действия на ВАС? Обосновете се.
Отговор: Ако ВАС не е установил съответствие между Конституцията и разпоредба от закон, за да сезира Конституционния съд, нищо не пречи А.А. да подаде възражение за противокоституционност на посочената норма - чл. 150 и 125, ал.1 от Конституцията.
5. Могло ли е лицето А.А. да направи това възражение пред първоинстанционния съд? Обосновете се.
Отговор: Тук отново чл. 150 от Конституцията крие отговор на този въпрос, като изцяло изброява кой и покакъв начин може да го сезира, първоинстанционния съд в нашия случай е административния съд, а не ВАС, следователно такова възражение не може да се подаде пред първоинстанционния съд, тъй като той не може да сезира Конституционния съд.
П.П.: В общи линии това са моите отговори от казуса, като на места не са изложени по конкретния начин, по който аз съм ги изложила в казуса, за да не изпадам в досадни подробности и повторения.
Надявам с е и други да се престрашат да си дадат мнението относно решаването на казуса.