Факултети > Юридически факултет
Казуси от Държавните изпити по НАКАЗАТЕЛНОПРАВНИ НАУКИ-ПУ
Kelli_Mutu™:
В тази тема ще се публикуват последователно казусите, които се падат на Държавните изпити по Наказателноправни науки в Юридическия факултет на ПУ.
Ако искате да дадете мнение или решение по казуса го направете в отделна тема, като преди това постнете в нея казуса.
Kelli_Mutu™:
28.10.2006 г.
На 18.12.2002 г. Около 10:30 часа Милен Балабанов, 23-годишен, поканил в дома си, находящ се в гр. София, ж.к. „Сухата река”, бл. 32, своя приятел и съсед Даниел Макавеев, 17-годишен, и в хода на разговора по между им го помолил да вземе двата му златни пръстена с общо тегло 5,14 г. 14-каратово злато, и златна верижка с тегло 7,14 г., 14-каратово злато (за които назначената по-късно съдебнооценителна експертиза на благородни метали дала заключение, че са на стойност 182 лв.), и да се опита да ги продаде. Съобщил му, че срещу златните накити иска да получи сумата от 200 лв.
Около 12:30 ч. Макавеев успял да се свържи със свой познат, таксиметров шофоьор, за когото предполагал, че ще прояви интерес към накитите. На срещата им последният се съгласил да ги закупи, като заплатил на Макавеев исканата от него сума – 250 лв.
Веднага след това Макавеев се отправил към игрална зала, находяща се на ул. „Раковски”, която често посещавал. Там за напитки и закуски похарчил сумата от 15 лв., а за залагания на автоматите – още 65 лв. Около 14:00 ч. в залата влязъл негов познат – 16-годишният Цветелин Кабакчиев, който помолил Макавеев да му услужи със сумата от 100 лв. Последният се съгласил и след като му дал назаем исканата сума, в него останала сумата от 70 лв.
Около 15:30 ч. по мобилния телефон на Макавеев позвънил Балабанов, който се поинтересувал дали приятелят му е успял да продаде златните накити и да получи исканата от него сума. Макавеев отвърнал уклончиво с думите, че „може нещо да се уреди”. При това Балабанов съобщил на Макавеев, че сам е намерил купувач за бижутата, който е готов да заплати за тях сумата от 300 лв., и го помолил да му ги върне в най-скоро време. Макавеев обаче му отвърнал, че вече е късно да си ги иска обратно, но обещал да се погрижи в следващите няколко дни да му даде парите. На свой ред Балабанов отвърнал, че парите му трябват спешно и попитал приятеля си какво е направил със златото. При думите му Макавеев прекъснал разговора и не отговорил на последващите позвънявания от страна на приятеля си.
Няколко минути по-късно Балабанов напуснал дома си и тръгнал да търси Макавеев на местата, за които знаел, че обича да посещава. Около 16:30 ч. влясъл в игралната зала, където се намирал и Макавеев.
Виждайки го последният побягнал към изхода на заведението и когато Балабанов понечил да застане на пътя му, Макавеев силно го блъснал с длани, при което Балабанов залитнал и паднал назад. При падането си счупил с тежестта на тялото си една от витрините на заведението, за която по-късно било установено, че е на стойност 82,16 лв. Освен това от удара на Балабанов бил избит преден горен зъб.
Напускайки заведението, Макавеев започнал да хвърля снежни топки и дребни камъчета по витрините на заведението, като крещял обидни думи и изрази по адрес на Балабанов и преминаващите наблизо граждани. Няколко минути по-късно бил задържан от дежурния автопатрул към І РПУ-СДВР.
ВЪПРОСИ
1. Квалифицирайте извършените от дееца престъпления!
2. Има ли множество престъпления? Какъв вид?
3. Каква е формата на вината на всяко едно от престъпленията?
4. Кой е компетентният орган да образува досъдебно производство за извършитея на престъпленията?
5. Може ли пострадалият да предяви граждански иск и кога?
6. Приложима ли е разпоредбата на чл. 78а НК по отношение на непълнолетен подсъдим като се има предвид, че наказанието се редуцира по чл. 63 НК?
7. Допустим ли е граждански иск в производството по чл. 78а НК?
8. Ако обвиняемият, който е непълнолетен е бил без защитник при предявяване на разследването, прокурорът може ли да върне делото за допълнително разследване поради наличие на съществено процесуално нарушение или не? Какво трябва да направи?
Kelli_Mutu™:
09.06.2007 г.
Димитър Манолов поканил своя познат Стоян Лазаров да му гостува в гр. Плевен. Няколко дена след това, на 18.05.2007 г., отзовавайки се на поканата, Лазаров пристигнал в къщата на Манолов, която се намирала в центъра на Плевен. Манолов го посрещнал и поканил да влезе.
По време на вечерята двамата се скарали заради мач на националния отбор. Лазаров хвърлил книга по лицето на Манолов и му нанесъл рана, която кървяла цяла нощ. Скоро след това Лазаров отишъл да си легне в стаята, където бил настанен. Домакинът Манолов останал буден и продължил да пие от ракията, останала от вечерята. Под въздействие на изпития алкохол той се сетил за стара обида, нанесена му през 2006 година от Лазаров, и решил да го убие. Взел брадвата от мазето и отишъл в стаята му, където го заварил да спи. Без да пали лампата, виждайки добре Лазаров на влизащата в стаята лунна светлина, му нанесъл два удара с острата част на брадвата по главата.
Манолов обаче се уплашил от бликналата кръв, хвърлил брадвата и избягал навън, като оставил входната врата на къщата си отворена. На излизане той видял полицейски патрул и избягал от него в тъмното. Патрулът също го видял и влязъл на проверка в къщата. Там открил Лазаров с тежка рана на главата и извикал „Бърза помощ”. Благодарение на спешната и квалифицирана лекарска намеса Лазаров бил спасен.
На следващия ден Манолов бил издирен и предаден на дознател, който го привлякъл като обвиняем за довършен опит за убийство по чл. 115 във връзка с чл. 18, ал. 1, предложение ІІ от НК. Понеже убийството не било довършено и Манолов, макар да му била дадена възможност, не извикал, нито настоял за адвокат, дознателят провел разпита му без защитник.
След разпита Манолов бил освободен. По-късно бил търсен от дознателя, но не бил намерен, нито обявен за издирване. Прокурорът приел, че в негово отсъствие не може да се разкрие обективната истина и издал постановление за спиране на делото. Скоро след това Манолов бил открит и задържан, а делото възобновено. Всички полицаи от патрула, които трябвало да бъдат разпитани като свидетели, обаче били на шестмесечен курс за обучение в Полицейската академия в Букурещ. Това наложило ново спиране на делото.
Когато досъдебното разследване приключило, прокурорът внесъл обвинителен акт по чл. 119 НК – за превишаване пределите на неизбежната отбрана, тъй като приел, че лицето на Манолов кървяло и по времето, когато нанасял ударите си с брадва по главата на Лазаров.
В съдебно заседание подсъдимият Манолов и неговият защитник поискали от съда да зачете на Манолов самоволен отказ от опит по чл. 18, ал. 3 НК. Съдът обаче не приел, че Манолов е осъществил самоволен отказ.
ВЪПРОСИ:
1. Правилна ли е първоначалната квалификация?
2. Правилна ли е квалификацията в обвинителния акт?
3. Обосновано ли съдът е приел, че не е налице самоволен отказ от опит по чл. 18, ал. 3 НК?
4. Допуснал ли е дознателят нарушение, като не е осигурил защитник?
5. Законосъобразно ли е първото спиране на делото?
6. Законосъобразно ли е второто спиране на делото?
Kelli_Mutu™:
--.10.2007 г.
Димитър Манолов поканил своя познат Стоян Лазаров да му гостува в гр. Плевен. Няколко дена след това, на 18.05.2007 г., отзовавайки се на поканата, Лазаров пристигнал в къщата на Манолов, която се намирала в центъра на Плевен. Манолов го посрещнал и поканил да влезе.
По време на вечерята двамата се скарали заради мач на националния отбор. Лазаров хвърлил книга по лицето на Манолов и му нанесъл рана, която кървяла цяла нощ. Скоро след това Лазаров отишъл да си легне в стаята, където бил настанен. Домакинът Манолов останал буден и продължил да пие от ракията, останала от вечерята. Под въздействие на изпития алкохол той се сетил за стара обида, нанесена му през 2006 година от Лазаров, и решил да го убие. Взел брадвата от мазето и отишъл в стаята му, където го заварил да спи. Без да пали лампата, виждайки добре Лазаров на влизащата в стаята лунна светлина, му нанесъл два удара с острата част на брадвата по главата.
Манолов обаче се уплашил от бликналата кръв, хвърлил брадвата и избягал навън, като оставил входната врата на къщата си отворена. На излизане той видял полицейски патрул и избягал от него в тъмното. Патрулът също го видял и влязъл на проверка в къщата. Там открил Лазаров с тежка рана на главата и извикал „Бърза помощ”. Благодарение на спешната и квалифицирана лекарска намеса Лазаров бил спасен.
На следващия ден Манолов бил издирен и предаден на дознател, който го привлякъл като обвиняем за довършен опит за убийство по чл. 115 във връзка с чл. 18, ал. 1, предложение ІІ от НК. Понеже убийството не било довършено и Манолов, макар да му била дадена възможност, не извикал, нито настоял за адвокат, дознателят провел разпита му без защитник.
След разпита Манолов бил освободен. По-късно бил търсен от дознателя, но не бил намерен, нито обявен за издирване. Прокурорът приел, че в негово отсъствие не може да се разкрие обективната истина и издал постановление за спиране на делото. Скоро след това Манолов бил открит и задържан, а делото възобновено. Всички полицаи от патрула, които трябвало да бъдат разпитани като свидетели, обаче били на шестмесечен курс за обучение в Полицейската академия в Букурещ. Това наложило ново спиране на делото.
Когато досъдебното разследване приключило, прокурорът внесъл обвинителен акт по чл. 119 НК – за превишаване пределите на неизбежната отбрана, тъй като приел, че лицето на Манолов кървяло и по времето, когато нанасял ударите си с брадва по главата на Лазаров.
В съдебно заседание подсъдимият Манолов и неговият защитник поискали от съда да зачете на Манолов самоволен отказ от опит по чл. 18, ал. 3 НК. Съдът обаче не приел, че Манолов е осъществил самоволен отказ.
ВЪПРОСИ:
1. Правилна ли е първоначалната квалификация?
2. Правилна ли е квалификацията в обвинителния акт?
3. Обосновано ли съдът е приел, че не е налице самоволен отказ от опит по чл. 18, ал. 3 НК?
4. Допуснал ли е дознателят нарушение, като не е осигурил защитник?
5. Законосъобразно ли е първото спиране на делото?
6. Законосъобразно ли е второто спиране на делото?
Kelli_Mutu™:
24.10.2008 г.
Като паркирал автомобила в гаража си, Колев дочул викове за помощ. Затичал се към мястото, от където се чували виковете. Там видял Васев да бие пострадалата Василева с метален прът и да говори по нейн адрес непристойни неща. Василева се опитвала да се защитава. Колев застанал между тях с намерение да ги разтърве.
В този момент Васев силно ударил Колев в областта на слепоочието, веднага след което извадил от джоба си нож и започнал да нанася с него удари на Колев .
Колев паднал и с попадналия му под ръка камък ударил Васев, вследствие на което му счупил челюст и му избил четири предни зъба. Незабавно пристигналите на място полицаи от охранителна полиция откарали Колев и Васев в болница. Там живота на Колев бил спасен, но Васев починал по причина на предозиране на упойка, поставена с оглед предстояща оперативна намеса.
По случая било образувано досъдебно производство. Държавният обвинител внесъл в съда обвинителен акт шест месеца след получаване на делото от разследващите органи.
Първоинстанционният съд осъдил подсъдимия Колев за убийство по чл.118 НК. Мотивите на присъдата били обявени от съда след десет месеца. Недоволен от правораздавателния акт останал подсъдимия. В образуваното по негова жалба въззивно производство по-горният съд изменил присъдата като увеличил наказанието на подсъдимото лице.
ВЪПРОСИ:
1. Дайте наказателно-правна оценка на дейността на Колев.
2. Превишил ли е Колев пределите на неизбежната отбрана ?
3. Допуснати ли са в наказателното производство процесуални нарушения?
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия