Формат за разпечатване

[Атанас Терзийски]

Преди 2-3 дена, на връщане от Кръстатица минавайки през Лъки се впечатлих от едни скалисти върхове над градчето. Един бърз оглед на картата ме окуражи, че са достъпни и днес в Васко и Стойчо поехме нагоре. За по-малко от 2 часа с почти олимпийско темпо се изкачихме на най-високия връх на хребета - Станчов камък, според OFRM връх Пропуло, а според BGtopoVJ Ташюстю. Точно тогава започна леко да прекапва, а се очакваха и гърмежи, тъй че трябваше бързичко да се ориентираме и да вземем решение. Единия вариант беше връщане по същата пътека, а другия да изпробваме по продължение на хребета директно слизане до Лъки. Въпреки лошото време и голямата вероятност от забиване единодушно решихме да продължим. Тръгнахме и след около 20-тина минути почна много яко да вали и трещи. Наложи се да се скрием, поне от гърмежите. Беше безмислено да чакаме края на дъжда, който така или иначе продължи до края на "разходката" ни. Та продължихме по билото и скоро след това се натресохме на края на въпросния хребет - отвесни скали напред, а отстрани стръмни до отвесни склонове... Уви - беше ясно че ще се връщаме назад. В този момент ни хрумна поредната щуротия - да пробваме спускане през една залесена част от стръмния скален масив над Лъки... Аз бях ентусиаст да пробвам, въпреки големия риск да се забием и да се наложи връщане. В този момент двамата луди глави (аз и Васко) надделяхме над Стойчо и почна едно диво спускане, заобикаляне на отвесни скали, дране през разни кози пътечки и т.н. На тази снимка най-горе се вижда стръмната горичка през която слезнахме до отвеса, оттам се наложи връщане и спускане от дясната част (на снимката)... по дърветата и навлизане в горната част на дерето, което също си беше доста стръмничко. След този момент стана ясно, че всичко поприключва успешно... не че можехме да се върнем назад де.
Та мокри до кости в Лъки ударихме по чайче и гас към Пловдив.

Всички снимки от мократа и екстремна екскурзия ще намерите тук:
http://photo.argon.acad.bg/ksx/2009/rodopi-22
... + вероятно отзиви от Васко и Стойчо

[Стойчо]

Определено на горе темпото беше олимпийско за около 2ч стигнахме,като си мислихме,че и връщането ще е нищо работа.След като взе да пада мъгла и да вали проведохме едно "демократично гласуване" с подкупи и убеждения от страна на Наско и Васко,че тръгнем ли по продължението на хребета ще стигнем доста по-бързо и преди дъждът да се усили.Предвид изгодното предложение от тяхна страна манипулирах вота и всички поехме по една "пряка пътечка" към Лъки.По едно време мъглата стана доста гъста,а дъждът стана пороен.След дълго спускане пътечката завърши с "гледка" и отвесна скала.Да се връщаме беше почти невъзможно.Ситуацията отиваше към даване на кординатите ни от ГПСът на Наско на ПСС.В този момент Наско намери "път" за спускане през една залесена част от стръмния скален масив.Поехме по него.След доста път между дърветата и спиране от дърво в дърво най-накрая намерихме истинска горска пътечка.Поехме по нея и след няма и 30мин ни отведе в Лъки.Като цяло беше много щуро,красиво с неизвестен край,въпреки това бих го повторил пак.Ако имахме камера спокойно можехме да снимаме поредния епизод на "Ultimate survival" за Discovery channel.Наско много правилно е кръстил албума "Extreme",аз бих добавил "not for everyone".

[Васил Георгиев]

Айде да се включи и "последният мохикан" от екстрийм екскурзията! Определено това беше едно от най-запомнящите се преживявания в живота ми. Не исках да се връщам от пътя, от когото бяхме дошли, затова се съгласих да минем от другата страна. Вярно е, че се оказа доста "по-интересно" от очакваното, особено спускането по скалите, а като се има предвид колко беше мокро всичко, си беше опасничко, но какъв туризъм е това, ако няма малко опасности и тръпка. На няколко пъти проучвахе различни пътеки, които естествено не водеха до никъде, освен до прекрасни гледки, които си заслужава да се видят. Дори единия път, когато проучвах една пътека се озовах на една скала, която после като видях от долу си беше доста страшничка. Определено цялото спускане си беше доста екстриймно и не е за всеки, дори аз не повярвах откъде сме минали, когато слязохме на пътя и погледнах нагоре. С нетърпение очаквам следващото предизвикателсто, а дотогава ще живея със спомените за това.

[Васил Георгиев]

Само да добавя, че свалих снимките от телефона си, може да ги видите тук: http://photo.argon.acad.bg/blackrussian/pohod/

[Атанас Терзийски]

Само да добавя, че свалих снимките от телефона си, може да ги видите тук: http://photo.argon.acad.bg/blackrussian/pohod/

Иеее, яко! Уникални снимки!
Много се радвам, че след тия щуротии не сте се отказали и сте ентусиасти за още лудории в планините. За съжаление много малко от хората, с които ходя по планините повтарят след първата екскурзия, защо ли?
 

[Васил Георгиев]

Само да добавя, че свалих снимките от телефона си, може да ги видите тук: http://photo.argon.acad.bg/blackrussian/pohod/

Иеее, яко! Уникални снимки!
Много се радвам, че след тия щуротии не сте се отказали и сте ентусиасти за още лудории в планините. За съжаление много малко от хората, с които ходя по планините повтарят след първата екскурзия, защо ли?
 

Ами както ти казах онзи ден, доста хора биха се отказали да минат по местата, по които минахме ние! За разлика от повечето аз съм ентусиаст и предпочитам тръпката и емоциите, затова бих участвал отново! Дано другия път се съберем повече хора!

[Стойчо]

Чак сега видях новите снимки.Много са добри 
Определено и аз бих участвал пак 

[bloodyyy_angell]

ехеее много лудо преживяване, поздравления, напомне ми много на едно мое подобно, но действието се развиваше до 3 часа сутринта...