Формат за разпечатване

[portokal]

Казуси от Държавните изпити по ГРАЖДАНСКОПРАВНИ НАУКИ - ПУ
« Отговор #10 -: 07.06.2011, 21:53:02 »    
27.05.2011 г.

Асен Пеев имал двама братя от брака на починалите си родители, както и една сестра от първия брак на майка си, на която бил назначен за попечител. През 1992 г. той сключил граждански брак, от който нямал деца. Със съпругата си живеели в Смолян.
През 2001 г. Асен учредил заедно с П. Раев ООД със седалище в Банско и с капитал от 5 хил. лв., като записал дял в капитала от 2 хил. лв. Като управител на ООД, Асен получавал ежемесечно възнаграждение от 4 хил. лв. Част от тази сума той влагал на влог, който към м. септември 2010 г. достигнал 65 хил. лв.
През 2006 г. ООД увеличило капитала на 50 хил. лв. Асен записал дялове за 18 хил. лв., срещу които апортирал в ООД един УПИ – СИО без съгласието на съпругата си. Като управител на ООД, Асен купил съседния (на апортирания) УПИ и върху двата УПИ ООД построило цех за производство на олио. Купена била и поточна линия за олио. В резултат от успешната дейност, чистата стойност на имуществото на ООД към 30.10.2010 г. (а също и към 31.12.2010 г.) била 80 хил. лв., а гласуваната печалба за разпределение като дивидент – 15 хил. лв.
През 2008 г. Асен купил вила за нуждите на семейството на цена от 450 хил. лв., която платил изцяло с кредит от банка. Падежът на главницата по кредита бил на 15.01.2011 г.
На 30.10.2010 г. Асен починал. Наследниците приели наследството с конклудентни действия при условията на чл. 49, ал. 2 ЗН, а само сестрата на Асен го приела под опис. При разделянето на наследството възникнал спор за наследниците и техните дялове, както и дали целият влог на Асен от 65 хил. лв. или само част от него се включва в наследството. Всички наследници декларирали, ч встъпват като съдружници в ООД на мястото на Асен и поискали да им се изплати неговата част от печалбата за 2010 г., но не били допуснати до участие в насроченото ОС на ООД; не им била изплатена и исканата част от печалбата.
На падежа на главницата на кредита, банката поискала от съпругата да погаси кредита от 450 хил. лв., но тя отказала. Кредиторите предявили срещу нея иск в съда.

Въпроси:

1.   Какъв е режимът на имуществените отношения между съпрузите към момента на смъртта на Асен;
2.   Кои имуществени права формират актива на наследствената маса и с каква стойност;
3.   Кои са наследниците на Асен и какъв е техният дял от наследството;
4.   Станали ли са наследниците съдружници в ООД, какви права към ООД имат те, и всеки от тях поотделно, във връзка с членството на Асен;
5.   Основателен ли е искът на кредиторите към съпругата на Асен. Кой и в какъв размер щ отговаря за погасяване на получения от него кредит.
6.   Действителен ли е апортът на УПИ-СИО в ООД. Срещу кого и пред кой съд съпругата може да предяви иск за отмяна на апорта, ако е узнала за него в началото на 2010 г. Ще уважи ли съдът иска.

-Като четвъртокурсник съм силно притеснен от факта, че немога да отговоря точно на почти нито един въпрос. Може ли някой да се опита да реши казуса  Това е казуса от държавния изпит тази година.

[the_master]

Този изпит го взимат дори лузерите, въпросът е с колко...

[portokal]

На казуса нямало оценки, а само ДА/НЕ. Целта е да се поупражним малко и ще се радвам ако някой компетентен се опита да реши казуса. Днес в лекс.бг,  уж двама практикуващи юристи дадоха различни мнения по 5.въпрос.
Според единия преживелият съпруг отговаря солидарно за   целия заем от 450 хил. лв.,а според друг уж практикуващ адвокат преживелият съпруг отговаря за своя дял , тоест 225 хиляди лева + дяла който ще наследи от наследството на съпруга си, а за останалото отговаряли другите наследници, но никой не е посочил конкретна правна норма.

[freedom1]

Казусът го решихме по време на лекции по Семейно и наследствено право след провеждане на изпита и със сигурност съпругата отговаря солидарно за кредита, тъй като вилата е купена за нуждите на семейството (чл.21, ал.1 и чл. 32 СК).

[Kelli_Mutu™]

Отговори:

1. До влизането в сила на новия СК (01/10/09г.), придобитото през време на брака имущество в резултат на съвместен принос е СИО при равни дялове на съпрузите. СК урежда 3 режима на ИО между съпрузи, които подлежат на регистрационен режим в Агенцията по вписванията. В казуса няма данни съпрузите да са вписали режим на имуществени отношения в ЦЕР към АВП., след влизане на СК09 в сила, поради това следва да се приеме, че в техните отношения се прилага и занапред законовият режим на общност (чл.20 СК).

2. В казуса няма данни за направени завещателни разпореждания от Асен. Той няма деца и родители; в казуса няма данни и за възходящи от втора и по-горна степен. Затова наследници на Асен по закон са съпругата и неговите братя и сестри (чл.9, ал.1 и 2 ЗН). Делът на отделните наследници от наследството се определя от чл.9, ал.2, а само в отношенията между братята и сестрите – от чл.8, ал.3, ЗН. Тъй като наследството е открито след навършването на 10г. от сключването на брака, съпругата има право на 2/3 от наследството, а братята и сестрата – на 1/3. От стойността на тези 1/3, едноутробната сестра ще получи половината от това, което ще получат двамата родни братя.

3.  При отговора на този въпрос следва да се съобрази кои имущества, влизат в състава на СИО при режима на СК09 – това са само вещни права, придобити през време на брака, в резултат на съвместен принос, включително тези, които са придобити от съпрузите преди влизане в сила на СК (чл.21, ал.1 и §4, ал.1 на п.з.р. на СК). Колкото до влогът на Асен, макар  да е придобит до влизането на СК-09 сила, той не се включва в СИО, а е лично имущество на Асен (§4, ал.1 пзр. СК). Не е СИО и дружественият дял на Асен в ООД – делът не е вещно право, нито вземане. Но в наследството ще се включи дружественият дял на Асен в ООД като част от имуществото на ООД към момента на неговата смърт (чл.127 във вр. с чл.125, ал.1, т.1 и ал.3 ТЗ). Тъй като съвместният принос се предполага до доказване на противното, СИО е единствено купената от Асен луксозна вила. Не е СИО апортираният в ООД УПИ, купеният УПИ, както и построения върху двата УПИ цех и поточната линия в него – те са собственост на ООД.
Със смъртта на Асен СИО е прекратена при равни дялове на съпрузите (чл.28 СК). Така в актива на наследствената маса влизат ½ част от вилата (225 000лв. без да се взема предвид обезценката на вилата), целият влог от 65 000лв., както и дружественият дял в ООД на стойност 32000лв. (2/5 от 80 000лв.-чл.127 ТЗ), или общо 322 000лв.

4. Участието в ОС на ООД и в разпределението на печалбата са членствени права на съдружника в ООД. Такива права наследниците ще имат само, ако са станали съдружници. Изявената от тях воля да станат съдружници на мястото на Асен не е достатъчна, за да встъпят като съдружници в ООД. Наистина, дружественият дял в ООД може да се наследява (чл.129, ал.1 ТЗ), но схванат като право на част от имуществото на ООД, а не като членствено правоотношение. За приемането на нов съдружник в ООД е необходимо решение на ОС (чл. 137, ал.1, т.2 ТЗ), а в казуса такова решение не е взето. Затова наследниците не са станали съдружници в ООД, а имат право да получат от ООД само стойността на дружественият дял на Асен от имуществото на ООД, към момента на прекратяване на неговото членство (момента на неговата смърт), който е 32 000лв. (чл.125 ТЗ).

5. Искът на кредиторите към съпругата е основателен, защото тя отговаря солидарно с Асен за задълженията, поети за задоволяване на нуждите на семейството (чл.32, ал.2 СК). А вилата е купена за да се задоволят семейни нужди. Наред със съпругата, за плащането на кредита ще отговорят и братята и сестрите, като наследници на Асен. Но те не отговарят солидарно, а разделено, съобразно с дяловете от наследството, които получават. Братята ще отговарят неограничено с цялото си имущество за погасяването на припадащата им се част от дължимия кредит, докато отговорността на сестрата (тя е приела наследството по опис) е ограничена до размера на полученото наследство (чл.60 ЗН).

6. Апортът е разпоредителна възмездна сделка. По правило разпореждането с общо имущество се извършва съвместно от двамата съпрузи (чл.24, ал.3 СК), но такова в казуса няма. Въпреки това, апортът на недвижимия УПИ-СИО, извършен от Асен е действителен, но съпругата може да оспори по исков ред разпореждането му с общия УПИ в 6-м. срок от узнаването, но не по-късно от 3 години от извършването на апорта (чл.24, ал.4 СК). Съпругата може да предяви конститутивен иск срещу Асен и ООД за отмяна на апорта който по правило е подсъден на РС Смолян или на РС Разлог по избор на съпругата (чл.103 във вр. с чл. 104 и чл.116 ГПК) Искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен поради изтичане на 3-годишния преклузивен срок, за който съдът следва да следи служебно.

[portokal]

Мерси за отговора наистина, ако не е много нахално може ли мнение и по следния казус.

“Мегастрой” АД е търговско дружество, което се управлява по едностепенната система от съвет на директорите. Димитров като член на СД бил упълномощен от последния да изпълнява функциите на Изпълнителен директор. Георгиев работил в акционерното дружество като шофьор и той и Димитров били в приятелски отношения. Но между Димитров и Георгиев възникнала разпра и техните отношения се охладили, в резултат на което Димитров започнал да търси начини да уволни Георгиев. Той го обиждал пред колегите му, обвинявал го във всевъзможни дребни нарушения на служебните му задължения. Един ден Димитров наредил устно на Георгиев да натовари 5 тона цимент от площадка извън района на предприятието и да го закара до друг клон на предприятието. Георгиев отказал да изпълни нареждането, като се мотивирал, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като не е издадена по установения в закона ред и понеже трудът извън работно време трябва да бъде заплатен. На 29.05.2000г. Димитров издал писмена заповед, с която наредил на Георгиев след 18.00 часа да натовари цимента и да го закара до съответния клон на предприятието, като за тази работа не му се дължи плащане. Георгиев откозол да изпълни заповедта с мотиви, че името на Димитров като изпълнителен директор на АД-то не е вписано в ТР и затова той не е компетентен да издава подобна заповед, както и че заповедта нарушава трудовите му права. На 30.05.2000г. сутринта Димитров издал писмена заповед за дисциплинарно уволнение на Георгиев по причини, че последният е нарушил трудовата дисциплина, като е отказал да изпълни заповедта на Димитров, и за разхищаване на имущество на предприятието. Георгиев получил заповедта за дисциплинарно уволнение на 30.05 предиобяд и след това отишъл да прибере служебния камион от площадката за товарене на цимента обратно в предприятието. На връщане по пътя за предприятието Георгиев преминал на жълта светлина на светофар и в резултат на това причинил ПТП. На стоката, която превозвал в камиона, в резултат на ПТП-то били нанесени щети на стойност 30 000 лв., а по изчисления на акционерното дружество пропуснатите ползи от продажба на увредената стока възлизали на 5 000 лв.
През август 2003г. Георгиев подал до съда следните искове срещу АД: да бъде признато уволнението му за незаконно, да бъде възстановен на работа, обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението, и обезщетение за неимуществени вреди, причинени му с уволнението, в размер на 13 000 лв. През май 2003г. Георгиев предявил иск срещу Димитров, в който искал съдът да се произнесе с решение, с което да осъди Димитров да заплати на ищеца имуществени вреди поради незаконното уволнение в размер на брутното му трудово възнаграждение за 1 година на основание чл.225,ал.1 от КТ, тъй като поради незаконното уволнение Георгиев останал 1 година без работа, и неимуществени вреди за 13 000лв., нанесени му от Димитров, който го е клеветил, че краде бензин на предприятието.
През 2005г. акционерното дружество подало иск до съда срещу Георгиев, с който настоявало Георгиев да заплати причинените щети в размер на 35 000лв. в резултат на извършеното от последния ПТП.

Въпроси:

1. Законосъобразна ли е заповедта за дисциплинарно уволнение? Какъв е редът за издаване на такава заповед?
2. Какви искове са подадени, какъв е техният вид, каква е съдебната компетентност, каква е инстанционността на съдебния контрол, могат ли исковете да бъдат съединени? Кои искове ще уважи съдът и в какъв размер?
3. Носи ли Георгиев отговорност за причинените на АД щети вследствие на извършеното ПТП и на какво основание?В какъв размер е отговорността на Георгиев, ако той възразява на исканото обезщетение на АД с довода, че отговорността му е ограничена на основание чл.206, ал.1 КТ?
4. Ако АД изплати обезщетение на Георгиев за незаконно уволнение, има ли право дружеството на регресен иск срещу Димитров? В какъв размер ще е отговорността на Димитров към АД, ако брутното му трудово възнаграждение на месец е 1500лв. ?
5. Какво е значението на вписването в ТР? Какво значение има обстоятелството, че името на Димитров като изпълнителен директор на АД-то не е било вписано в ТР?

-Немога да преценя отговоността по  3. и 4. въпрос.
Значи след като е било връчено заповед на Георгиев и ПТП е станало след това, нямаме трудово правоотношение при прозишествието и Георгиев би трябвало да отговаря не по кодекса на труда, а по гражданския закон-деликтна отговоност, а като управител Димитров би трябвало да отговаря по член 145 ТЗ.