Като цяло считам, че в ЮФ на ПУ може да се получи качествено образование и реални знания, стига разбира се самият студент да желае да ги получи! Защото наистина "насила хубост не става", а и никой не е задържан пряко волята си да учи при нас, нали!
Няма как да не споделя точно в тази връзка едно много хубаво и кратко сравнение за тази именно ситуация, която научих от един преподавател от ПУ (не от нашия факултет) и което сравнение напълно описва и моето лично становище по въпроса.
Та....процесът на обучение е двустранен-преподавателят иска и се цели да научи студента, а студентът иска и се стреми да се научи. Думите на преподавателят бяха "За да бъдеш целунат трябва да си подадеш бузата". Може да ви се струва смешно на глед, но е изключително правилно. В случая преподавателя иска да целуне студента, сиреч да му предаде своите знания, а последният трябва да подаде бузата си, т.е. да иска и да се остави да бъде целунат, да възприеме тези знания или поне част от тях. Тук нещата опират на взаимна свързаност-то си е като двустранен договор. И двете страни поемат права и задължения, и двете страни трябва да искат и да целят постигането на резултата, предвиден в договора.
Аз по принцип не крещя за разлика от мнагоуважаваната ми колега ДОНКА,против която нямам нищо против(не мога да отрека нейната "многофронтова"активност)
Колега усещам, че не храните особено добри чувства към мен, но цялата тази ситуация е изключително смешна. Не си спомням да съм крещяла на някой колега. Аз по принцип не крещя. Ако съм ви засегнала с личното си мнение извинявам се. Но нямам намерение да влизам в конфликт нито с вас, нито с когото и да било. Има прекалено много по-полезни и весели неща, с които може да се занимае човек вместо да храни отрицателни чувства. Това за "многоуважавана" не му схванах смисъла...?! "Многофронтова"активност - какво против това, а и не съм чак толкова активна. А и това си ми е в природата. Не мога да стоя безучастно към нещо, в което всъщност съм и аз. За разлика от повечето студенти моят интерес към университета не се изчерпва само с това да си взема изпитите. Не съм молила никой за помощ, не очаквам подкрепа от никого, не търся разбиране. Правя го, защото това е личното ми усещане и начин на живот.
Но надявам се не можете да ме накарате да не се съмнявам в "собствения "си факултет и университет.
Не смятам, че някой има за цел да те
накара да се откажеш от съмненията. Този форум има за цел да се обменят мнения и да се водят дискусии. Всеки има собствено мнение и то трябва да се уважава.
А за някои колеги (споменати по- горе)искам да кажа ,че е дабре да бъдат така безупречни и критични към своити приказки и поведение, все повече заприличащо на преподавателско.Това ще ги направи по-безупречни или точно обратното.?
Интересно...аз не твърдя, че съм безупречна и никога не съм се смятала за такава. Освен това аз не ви познавам, понеже явно ви е по-добре да си стоите зад ника, но определено мога да твърдя, че вие също не ме познавате. В противен случай щяхте да сте разбрали, че аз съм не просто критична към себе си, ами критиката която си отправям често пъти е в много по-голяма доза от необходимата. Не виждам какво ми е на приказките, както и на поведението-аз лично смятам, че си е ок. Ако на някой не му харесва също ок. Аз не се променям заради хората. Живея така, както се чувствам добре и не робувам на предразсъдъци.
"Преподавателско поведение"
......Че това вече си е направо смешно. Днес чух (пак от един преподавател), че за всяко нещо, без значение какво трябва да се знаят две неща, а именно "защо" и "как". Така, че моля ви обяснете ми защо смятате, че поведението ми е такова и как точно това се проявява в действителност. А всъщност това лошо ли е или е положително?! И какво му е на поведението на преподавателите?