argon bulletin board
Факултети => Факултет по математика и информатика => Темата е започната от: antoniy в 16.12.2010, 11:14:32
-
Това простичко сайтче има за цел да складира проекти, код, статии от бивши и настоящи студенти, които искат да споделят по нещо полезно или интересно. Всичко това в помощ на любознателните и всички настоящи студенти. Всеки може да споделя и да пише статии в блога. Достатъчно е да се регистрирате. Преподавателите също са добре дошли да споделят насоки, примери или полезни статии от областта.
Молят се ползвателите на този източник да не копират директно код, нито да предават проектите като свои. Имаите уважение към авторите.
http://fmi-projects.com/
Поздрави,
Антоний
-
Супер! А как може човек да си добави аватар в профила, след като се регистрира?
-
Трябваше да го напиша някъде в обясняението. Блога използва gravatar. Достатъчно е да си регистрираш mail-а в сайта http://en.gravatar.com/ и снимката ти се сваля от там автоматично. За качване в блога трябва да видя има ли някой plugin на wordpress, който да го прави.
Поздрави,
Антоний
-
Благодаря за пояснението, получи се чудесно! :)
-
Добра инициатива и поздравления за желанието на вече включилите се, като изключим че 100% курсовите проекти ще се използват некоректно. (Както и досега се прави, само без да е толкова публично - просто колеги дават готови цели курсови проекти на други колеги).
Сигурно сега ще ме налеете "колко съм лош" и "егоистичен" 8-) :evil:, но не мисля че това е правилен подход в обучението. Трябва да има трудни неща, за да се отсеят тези, които могат от онези, които са си сбъркали факултета. Стимулиращо е да дадеши идеи, насоки къде да чете и търси, подсказки, *най-обща основа* от проекти, статии, примерни програми (изпълними) и т.н. на някой, който е/би направил нещо и сам и би имал инициатива... Но тези които имат инициатива обикновено си вършат работата сами така или иначе и се справят. Обществена тайна е, че голяма част от колегите не искат да научат повече, а да минат по-лесно, и не искат да се занимават с трудни неща (като Антоний, Иван, Ники, Светльо), а с възможно най-лесни.
И ако цялостните завършени стандартни учебни задачи са толкова откровено публично достъпни, според мен е редно изискванията към проектите да се вдигнат и/или да се направят по-разнообразни - например 3D графичен редактор, компилатор на част от С++ (не С или Паскал), който създава com файл; библиотека със сложни търсения и извличане на данни и т.н.
-
...Обществена тайна е, че голяма част от колегите не искат да научат повече, а да минат по-лесно, и не искат да се занимават с трудни неща (като Антоний, Иван, Ники, Светльо), а с възможно най-лесни.
Да, за съжаление нещата напоследък стоят точно така. Любимата ми аналогия напоследък е че когато човек ходи на фитнес да натрупа малко мускули не вдига щанга от 1 кг. :wink: Още по-малко пък праща някой друг да вдига вместо него.
Кой кого лъже обаче това е друг въпрос. Много хора лъжат всъщност себе си, а това е най-болезненото (за тях, особено, ако не го съзнават).
И ако цялостните завършени стандартни учебни задачи са толкова откровено публично достъпни, според мен е редно изискванията към проектите да се вдигнат и/или да се направят по-разнообразни - например 3D графичен редактор, компилатор на част от С++ (не С или Паскал), който създава com файл; библиотека със сложни търсения и извличане на данни и т.н.
И аз съм с две ръце ЗА вдигане на изискванията, но... колко хора ще се справят след като това безхаберие за собственото им развитие е загнездено в огромен процент от студентите?
Според мен по-добрият вариант е изискванията да са такива, каквито са сега, но всеки сам в зависимост от изискванията към самия себе си да прецени какво още може да направи в повече. В интерес на истината почти никой до сега не ме е питал "Какво повече мога да направя по проекта?". Обикновено студентите питат: "Може ли да не правя еди какво си...?".
Относно проекта по "Компютърна графика", например в ръководството за упражнения има една цяла част, до която изобщо не се стига и тя е точно свързана с това двумерния редактор да се доразвие до тримерен. В интерес на истината няколко човека вече са го правили.
Относно проекта по "Методи на транслация", също има нива на сложност, но също всеки може да доразвие граматиките в желана от него посока, за да направи повече (стига да иска).
Аз обаче също смятам, че не винаги по-тежката щанга е по-добра за тренировка т.е. не винаги, когато правиш повече научаваш повече. Затова при "учебникарските примери" трябва да се постигне някакъв разумен баланс. Ние се опитваме да го постигнем чрез нива на сложност, като всяко следващо надгражда предишните. Това е много важно и от друга гледна точка: Различните студенти имат възможности/желания/знания на различно ниво. Затова, за да не се получи така, че ние избираме да обучаване точно определена група студенти примерно "средното ниво" (или "ниското ниво" или "високото"), ние така се опитваме да достигнем до широк спектър аудитории. Все пак обаче тук имаме долна граница (и горна, въпреки че тя не е строго очертана) студентите трябва да имат някакви минимални знания и умения, от където да тръгнат.
-
Всъщност проблема е в различното ниво на студентите. Когато материала е лек, тези, които са запознати поне малко с него не им е интересно. И когато дойдат важните моменти - те ги пропускат. И обратно - когато материала е тежък, има 1-2, на които им се хваща интереса. Но всички останали много бързо губят всички ориентири и предмета става безсмислен за тях - все едно, че се преподава на традиционен китайски. Индивидуалния подход обаче няма да е много лесен, но пък е единствения начин :)
-
Много хубав проект сте захванали, поздравления! :beer:
И нека не се отклоняваме от темата с размисли за "как не искам да имам изисквания към студентите си, понеже повечето ги имам за некадърници, а на останалите да им убия и малкото желание за работа". Това го приемете по-скоро като закачка, но наистина така звучи. И то доста асистенти го пробутват. Не е като да сте ни хванали от гората, недейте да ни нареждате така. :-)
-
Много хубав проект сте захванали, поздравления! :beer:
Да, хубав е, но ... и ножът е хубав инструмент може да си нарежеш хляб, но ... може и да се порежеш :wink:
Аз също адмирирам подобен род проекти, защото за всеки, който се интересува е добре да види и добри примери за това, което трябва да прави. Обаче съм 100% сигурен, че много хора ще злоупотребят, но както казах: "Кой каквото сам си направи - никой не може да му го направи."
И нека не се отклоняваме от темата с размисли за "как не искам да имам изисквания към студентите си, понеже повечето ги имам за некадърници, а на останалите да им убия и малкото желание за работа". Това го приемете по-скоро като закачка, но наистина така звучи. И то доста асистенти го пробутват. Не е като да сте ни хванали от гората, недейте да ни нареждате така. :-)
Само ще кажа само три неща:
1. Аз имам изисквания към студентите. А те имат ли? (към себе си?, към мен?)
2. За мен студент, който не знае не е некадърник. Обаче какъв е този, който не иска да знае? Аз никога не съм класифицирал студентите по подобни начини. Нека всеки сам за себе си да си каже от кои е.
3. Никой не иска да убива "малкото желание" (най-малко аз). Проблемът е, че желанието е малко.
ПС. Една закачка и от мен: Между другото в гората има много интелигентни създания. :wink:
-
Привет,
Искам само да отбележа, че проблемът с плагиатството на проекти и нежеланието на хората да учат не се поощрява от мен, пускайки този сайт. От моите наблюдения съм видял, че тъй или иначе мързелив студент Х си намира проект Y по дисциплина Z и без да има такъв удобен ресурс като този, който искаме да организираме. Вярно, ще им го направим по-удобно. Аз всъщност бях сигурен, че г-н Пенев ще вземе участие (активно или пасивно) в инициативата и най-малкото ще провери какво се публикува във въпросния сайт. Така както се надявам да направят и други преподаватели. По този начин все пак може да се направи филтрация при изпитване и да не се плагиатстват цели проекти. Затова ресурсът е достъпен за всички. За мен цялата тази работа би имала смисъл дори ако помогне на шепа любознателни студенти.
Поздрави,
Антоний
-
Смятам да е активно :-)
Смятам да публикувам официалните помощни материали (или поне линк към тях) по КГ и по МТ. В момента осъвременявам материалите за упражненията по МТ, така че тях ще ги кача по 2-3 дни на моя сайт, а защо не и на fmi-projects.com
Не знам дали материалите, които давам последните няколко години на студентите по водените от мен упражнения са подходящи за публикуването в този сайт, защото "политиката" на нашите помощни материали е да не дава цялостен готов проект, а да дава "бърз старт" и "добър пример" за тези, които се колебаят как да започнат. Хубавото обаче на тези материали, е че те пък са позволени за ползване (частично или изцяло), така че мисля също са привлекателна помощ.
Един hint за сайта. Не е зле да се пусне някакъв модул за рейтинг на проектите (постовете). Мисълта ми е че понякога има много добри примери, добри примери, но понякога има и лоши. Дори да се появи такъв "лош пример" мисля, че не добре той да се маха от сайта. Нека оставим това на статистиката. :-)
Между другото аз лично от доста години мисля за такъв сайт, но както се сещате времето все не стига, винаги има нещо по-важно и подобни идеи остават на дъното на стека със задачи. Затова се радвам, че отново виждам опит да се организира такова неща и то с идеята да се дават добри примери, а не просто да се направи място за Copy+Paste на мързеливите (Copy+Paste е най-големия приятел, но и най-големия враг на програмиста :wink: ).
-
И аз съм с две ръце ЗА вдигане на изискванията, но... колко хора ще се справят след като това безхаберие за собственото им развитие е загнездено в огромен процент от студентите?
Според мен по-добрият вариант е изискванията да са такива, каквито са сега, но всеки сам в зависимост от изискванията към самия себе си да прецени какво още може да направи в повече. В интерес на истината почти никой до сега не ме е питал "Какво повече мога да направя по проекта?". Обикновено студентите питат: "Може ли да не правя еди какво си...?".
Относно проекта по "Компютърна графика", например в ръководството за упражнения има една цяла част, до която изобщо не се стига и тя е точно свързана с това двумерния редактор да се доразвие до тримерен. В интерес на истината няколко човека вече са го правили.
Относно проекта по "Методи на транслация", също има нива на сложност, но също всеки може да доразвие граматиките в желана от него посока, за да направи повече (стига да иска).
Аз обаче също смятам, че не винаги по-тежката щанга е по-добра за тренировка т.е. не винаги, когато правиш повече научаваш повече. Затова при "учебникарските примери" трябва да се постигне някакъв разумен баланс. Ние се опитваме да го постигнем чрез нива на сложност, като всяко следващо надгражда предишните. Това е много важно и от друга гледна точка: Различните студенти имат възможности/желания/знания на различно ниво. Затова, за да не се получи така, че ние избираме да обучаване точно определена група студенти примерно "средното ниво" (или "ниското ниво" или "високото"), ние така се опитваме да достигнем до широк спектър аудитории. Все пак обаче тук имаме долна граница (и горна, въпреки че тя не е строго очертана) студентите трябва да имат някакви минимални знания и умения, от където да тръгнат.
Знаем ги майсторите графици. :)
Проблемът с повечето неща според мен не е точно липсата на желание, по-скоро има и други предмети и студентите се опитват да балансират, защото и 2D си е доста работа, ако я свършиш цялата сам. Ако проектът е за по-дълго време (или са ентусиасти и т.н.), който може да направи 2D с OpenGL или Direct3D, спокойно може да добави още едно измерение, поне в най-проста форма. Стъпките общо взето са от ортогонална на перспективна проекция (а ако си ползвал "ортогонална", то сигурно вече си бил заделил 3D координати), малко по-сложно генериране на върхове, евентуално да се раздели екрана на 3-4 проекции или подпрозореца или да се превключва между тях; и селекцията ще стане малко по-сложна за задаване с интерфейса.
Според мен и много колеги големият проблем в този курс са лекциите и учебника. Поне преди 5 години беше много зле, доколкото чувам не е по-различно сега.
Абсурдно е лекциите по компютърна графика да се водят по книжле без цветен печат и без никакви визуални презентации - с тебешир по дъската. Компютърна графика без изображения! :no: Ако има такива на лекции, предметът ще е много по-увлекателен, какъвто би трябвало и да бъде.
В крайна сметка обаче най-добрите студенти знаят повече от преподавателя, само че не успяват или не щат да научат добре стихотворенията от учебника. :-X
...
Впрочем има и друг вариант за проекти - компютърни игри с различна сложност на изработка. Част от тях може да е графичен редактор - редактор на нива/текстури, и може проектите да са групови, но отначало ясно се разделя на кой каква ще е основната работа (и съответно тя се оценява).
-
Здравейте,
ще ми се да насоча вниманието ви към една малка полза от въпросния сайт.
През последните 8 години във факултета студентите, които не пишат сами проектите си по мрежи/графика/транслатори/разпределени/моделиране и т.н. предават активно измежду 10 готови проекта, създадени през въпросните последни 8 години.
Защо тези 10 проекта да не бъдат качени някъде, за да се знае кои са и от студенти и от преподаватели. Ще дам пример с проект по графика. Средно един такъв проект е 10 000 реда и нагоре. Ясно е че студент в най-добрия случай ще промени само имената на класовете.
Ако преподавателя има списъка с готовите проекти, които се въртят ще е много по-лесно да идентифицира студенти с чужди проекти. Съответно да има доказателство, че проекта е чужд като сравни кода с прясно свалена версия от сайта.
Поздрави
Ники
-
Един hint за сайта. Не е зле да се пусне някакъв модул за рейтинг на проектите (постовете). Мисълта ми е че понякога има много добри примери, добри примери, но понякога има и лоши. Дори да се появи такъв "лош пример" мисля, че не добре той да се маха от сайта. Нека оставим това на статистиката. :-)
Идеята ми хареса, затова сложих такава система за рейтинг на публикациите. Вече всеки може да дава оценка. Има дори класация. ;)
-
@Ники
Сещам се за един друг по-автоматизиран начин: на изпитващите не се показва само завършеният проект, а достатъчно често се изпращат на сървър междинни версии и кратки бележки докъде си стигнал, какви са настоящите технически проблеми, които решаваш и т.н. По принцип упражненията са за това, съвестните студенти го правят като ходят и говорят с асистентите, но ако е задължително всички ще го правят вкл. и тези които не могат да присъстват на упражнения заради работа. Ако се наложи, накрая могат да се преглеждат и бележките.
Не е задължително асистентът на ръка да проверява всички работи, прекалено са много. Софтуер изследва какво се променя в кода, сравненява кода и бележките между различните студенти и намира съвпадения. (Ест. неизбежно е да има някакви съвпадения, които не са плагиатство, но това лесно може да се провери като се говори със студента, все пак ще има и очен изпит.)
След курса кодът не се използва без разрешение на авторите, но може да стои само в криптиран вид/контролни суми и/или с частично копие и/или компресиран образ с подбрани автоматично откъси и множество статистически параметри от кода, напр. честоти и брой използване на различни променливи в различни файлове.
По-сложно технологично - когато човек работи по курсов проект на компютъра си, се свързва със сървър на университета през вид терминална сесия/виртуален десктоп или друга връзка и през някакъв кратък период се изпраща версия на кода/промените; или пък се работи само на университетски компютри - човек може да си работи на своя колкото иска, но въвежда промените и в огледално копие на университетски компютър.
Възможно е да се измерва колко програмистки часа са продължили тези сесии и ще има пълна история на промяната на кода. Съответно тази история може да се анализира за неестествени събития, освен за съвпадения с чужди истории. Остават периодичните кратки доклади.
:bow:
-
Sci-Fi
-
Sci-Fi
:y:
@Tosh ще има голяма полза ако може да се направи такова изследване с човекодните по всеки един проект. Достатъчно добра идея е за да се помисли по въпроса ... за другото ... и на мен ми идва малко Sci-Fi :sun:
Поздрави
Ники
-
Не е Sci-Fi - не забравяйте, че Тош е по ИИ. Но не вярвам, дори да има тия инструменти, те да се използват от студентите.
-
Не е Sci-Fi - не забравяйте, че Тош е по ИИ. Но не вярвам, дори да има тия инструменти, те да се използват от студентите.
То не е Sci-Fi, но има ли смисъл даже да се обсъждат внедряването на някакви нови технологии при положение, че ни е толкова трудно да се разделим със старите, за пример давам пак сайта на факултета. А и нали има десетки дипломни работи, а и не само дипломни работи, дето могат значително да улеснят работата поне на Ненка, но всичко си седи и не се обновява.
-
Не е Sci-Fi - не забравяйте, че Тош е по ИИ. Но не вярвам, дори да има тия инструменти, те да се използват от студентите.
Ами аз виждам една (или повече) много добра дипломна работа... само да има ентусиасти да се занимават с такава тема.
-
Исках да кажа, че няма да е лесно да се мотивират студентите и преподавателите да използват такива инструменти. Това беше Sci-Fi-то, иначе ги има технологиите.
-
Не е Sci-Fi - не забравяйте, че Тош е по ИИ. Но не вярвам, дори да има тия инструменти, те да се използват от студентите.
Ами аз виждам една (или повече) много добра дипломна работа... само да има ентусиасти да се занимават с такава тема.
И аз мисля така. :) Част от темите може да са по компилатори, защото може да се прави частичен синтактичен и семантичен анализ на различните програмни езици, за да се разпознаят класове, функциии, променливи. Други насоки са статистика/машинно обучение и, свързано с такива методи, малко обработка на естествен език за бележките и коментарите в кода.
Научна фантастика (за момента) е да създадеш система, която сама да напише курсов проект по графика като й дадеш изискванията. Иначе в чужбина от години се използват системи за проверка за плагиатство и там ако се докаже има опасност да те изхвърлят от университета като мръсно коте (copycat). :evil:
Дори vim има функция за сравняване:
(http://www.vim.org/images/vimdiff.png)
Не е нужно да е голям изкуствен разум, най-наглите преписвачи могат да се хванат с елементарен статистически анализ - ако сменят имената на променливите няма да се промени статистическото им разпределение, нито броят им, нито броят на функциите или файловете в проекта, нито езикът на проекта и т.н. По-хитрите може да добавят фалшиви променливи и функции, но и те могат да се хванат - чрез семантичен анализ може да се види че тези пасажи от кода могат да се "оптимизират" и въобще да ги няма (мисля, че А. Пенев и В. Василев са спецове тук), следователно програмата пак ще е изоморфна с оригинала.
Относно използването на такива системи :?... Вече не е ли въведена някаква форма на електронно обучение, SELBO 2 не е ли продукт вече?
Според мен за да се използва нещо такова, трябва просто да се реши: "задължително е проектите да се пращат през тази система".
@Ники
Мисля, че това с човеко-часовете може да се направи експериментално с първобитни методи - някои студенти да си засичат сами и да си пишат бележки кога до къде са стигнали и преодоляването на кои проблеми им е отнело повече време. Или да работят по проектите на упражнения и да си съхраняват междинните версии всяка седмица, за да се знае колко учебни часа са работили.
-
…който може да направи 2D с OpenGL или Direct3D, спокойно може да добави още едно измерение, поне в най-проста форма.
… евентуално да се раздели екрана на 3-4 проекции или подпрозореца или да се превключва между тях…
Наистина с OpenGL става много лесно. Аз щях да правя 4 изгледа - по x, y, z и един от който да личи, че изображението е триизмерно, но… не остана време :)
Ще дам пример с проект по графика. Средно един такъв проект е 10 000 реда и нагоре.
Проект за тройка може да се направи и с 1200 реда код. Толкова е проектът от сайтa, за който говоря малко по-долу.
Сещам се за един друг по-автоматизиран начин…
Не е задължително асистентът на ръка да проверява всички работи, прекалено са много. Софтуер изследва какво се променя в кода, сравненява кода и бележките между различните студенти и намира съвпадения…
След курса кодът не се използва без разрешение на авторите, но може да стои само в криптиран вид/контролни суми…
Възможно е да се измерва колко програмистки часа са продължили тези сесии и ще има пълна история на промяната на кода…
Това са много добри идеи. Технологиите за осъществяването им са налични от много години.
Аз съм мислел по Алгоритми и структури от данни да се използва системата за изпращане и автоматична проверка на задачи, която се използва при националната олимпиада по програмиране за студенти. Доколкото знам тя е разработена в СУ и Красимир Манев беше казал, че е много добра и че би било добре да я ползват и други университети.
Един от проблемите, който аз виждам е, че асистентите (поне хоноруваните) са заети да изкарват насъщния си (като работят извън университета) и просто нямат технологично време да въведат тези добри практики.
Втори проблем (ако може да се нарече проблем) е политиката на факултета. На кратко тя е: Нека да пуснем да завършат и студентите, които нищо не знаят, защото ако не го направим ние, те ще идат в друг университет и там ще завършат. А предполагам всички се досещат, че колкото повече студенти толкова повече финансова подкрепа от държавата и т.н.
Това до голяма степен обезмисля реализирането на гореспоменатите идеи.
Миналата учебна година се наложи студентите по информатика да правят Информатично интерпретативно съчинение (http://trekto.info/algoritmi-strukturi-danni/10-zadachi-darvo-graf/) по Алгоритми и структури от данни, за да могат да получат по-високи оценки и да се освободят от изпит. За информация: 94 човека са имали точки поне за 3-ка и е можело да не се явяват на изпит, ако тази оценка ги е удовлетворявала. Само 46 човека задължително е трябвало да се явят на изпит.
Предполагам А. Пенев предпочита да преподава компютърна графика, а не да обяснява кое копче за какво служи в средите за разработка. Така е и редно. Много хора обаче не са работили с тях и това им пречи да си напишат проекта. Именно затова направих поредицата Как да си направим проект по компютърна графика (http://trekto.info/proekt-kompyutarna-grafika), в която едва ли не на всяка стъпка има снимки на екрана. Тя може да се разглежда и като въведение в работата с интегрирана среда за разработка и създаване на потребителски графичен интерфейс.
Проектът в нея е за 3-ка, която така или иначе студентите все ще получат на някое явяване на изпит, поради политиката на факултета, както вече споменахме. Също така на изпита набързо, с няколко въпроса може да се разбере дали студентът е писал програмата, която предава. Така че не би трябвало проектът да пречи на изпитването на студентите.
Надявам се да помага :)
-
@Trainer
Добра работа си свършил, и съчиненията са готина идея... :)
Дано да успееш да накараш хората, които ще използват урока ти, да почовъркат сами - да анализират задачите, да търсят решения на проблемите стъпка по стъпка и да екпериментират.