Няколко дена след академичния празник, ПУ беше домакин на малка лектория и открита дискусия на тема: "8 декември: повод за празнуване или повод за размисъл?" Предизвикателният въпрос имаше подзаглавие, звучащо по-академично: "Стойността на образованието и духовните ценности". То подсказваше, че целта е не само да се обсъди въпросът за състоянието и смисъла на висшето образование, но и връзката му с непреходните човешки стойности. Организатори на проявата бяха Философско-историческият факултет и гражданското сдружение ХАРТА, съответно представени от двама лектори: Декана, доц. д-р Мария Шнитер, и д-р Тодор Велчев, преподавател във Физическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" и член на ХАРТА.
В изложението си д-р Велчев се спря на девалвацията на висшето образование в България. За него това се дължи не толкова на политически или икономически фактори, а най-вече на изкривеното разбиране на българина за образованието. Доброто образование не е просто продукт, който се предлага на пазара - то е продукт на определени ценности и светоглед. То трябва да снабди една зряла човешка личност с необходимите знания и да я води към осъществяването на нейното призвание (“професия”). Връзката между семейното възпитание и образованието е дълбока и решаваща. За да се ползва от академично образование, човек трябва първо да бъде изграден като характер (да "се образова" в смисъл на education, Ausbildung), за да е способен не само да се справя с предизвикателствата на живота, но и да променя света. Не образователните институции, а семейството има решаващата дума за изграждането на личността. Християнското учение и ценности показват пътя към изцелението на човешката личност и семейство и оттук - към истинско образование, от което и личността, и цялото общество ще имат полза.
Доц. д-р Мария Шнитер обърна внимание на проблемите, свързани с преподаването на религия във всички форми на българското училище. Според нея неуспехът на това преподаване се дължи на няколко основни фактора – на първо място на липсата на ясна държавна политика и поставяне на цели пред образователната система; проблеми създават и липсата на единна позиция в обществото относно формите и съдържанието на такова обучение, както и изграденото през годините недоверие както към религиозните институции, така и към училището като ефикасен посредник при възпитаването на морални ценности и при предаването на религиозни знания. Семейната среда като естествена основа за оформяне на етични стандарти също е неспособна да поеме цялата тежест на преодоляването на сблъсъка между света на традиционните ценности и съвременните реалности. Друг сериозен проблем е недостигът на подходящо квалифицирани кадри, които биха могли да осигурят адекватно преподаване по религия в българското училище.