И така, въпросът е дали можем да асоциираме каменоделеца със светската република, а жетваря – с църковната монархия.
Защо?
Историческа ретроспекция. Допреди век господстваха монархии, загрижени първо за прехраната. Конструкторите бяха относително самостоятелни. Стигна се до момента, в който прехраната започна да идва през тях почти колкото през управляващата аристокрация.
Материалната й власт беше оспорена. Започнаха революции с трансформация на управленската и икономическа система. Но дали властта на небесните свещенодействия се смени с управлението на земните науки ?
Да.
Докога?
Докато се стигне до необходимостта от освещаване на изградените конструкции.
Как?
Професор Мария Шнитер предлага резултата на миналото, на средновековното църковно-обвързано общество, като пример за лично – и семейно-социален базис за изграждане на свещеносъобразна общност. Обаче в личния и семеен бит вече е не само „жетваря“ – домашната трапеза и битовата религиозност – но и купища каква ли не лична и битова техника.
При конструкциите опираме до науката и технологиите – отнасящи се не само до техниката, но и до социални, икономически и политически структури. Но като общество сме в случая, освен българи, също примерно православни, етнически преобладаващо славяни, в политическия и социален контекст на Балканите, и т.н.
В конкретния случай – дисертационния труд на Мария Шнитер „Пътища през православния ритуал“ – се взимат под внимание именно балканските православни славяни.
Някакъв учен изтъкнал, че ставаме свидетели на Ново средновековие. Това обаче като някакво предупреждение сякаш за негативно явление в съвременния социално-политически живот.
Дали е само негативно?