Ето конкретни разпоредби, на които може да се позовеш при решаване на казуса:
ЗЗД:
Чл. 14. Договорът се смята сключен в момента, в който приемането достигне у предложителя.
Чл. 280. С договор за поръчка довереникът се задължава да извърши за сметка на доверителя възложените му от последния действия.
Чл. 285. Доверителят е длъжен при поискване да достави на довереника средствата, които са необходими за изпълнение на поръчката, и да му заплати направените разноски заедно с лихвите и вредите, които е претърпял във връзка с изпълнението на поръчката.
Чл. 286. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Доверителят е длъжен да заплати на довереника възнаграждение само ако е уговорено.
ЗС:
Чл. 68. ал. 2 Държането е упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя.
В отговор на въпросите, които си поставил:
Не смятам, че е необходимо да се позоваваш на други нормативни актове в случая, освен ЗЗД и може би ЗС. Евентуално може да ползваш тълкувателни решения на конкретните разпоредби, но не смятам, че е необходимо.
Относно казуса ето и моите разсъждения (ако могат да се определят като такива):
Според мен има сключен действителен договор за поръчка между посочените в казуса лица, а именно Николов и Христов. Защо е договор за поръчка? Защото в случая страните са именно довереник и доверител, съответно Николов и Христов. Т.е. Христов в качеството си на довереник се е задължил да предаде за сметка на Николов, в качеството му на доверител, определена картина на племенника на същия, след заминаването му за САЩ. Договорът е сключен от момента, в който Христов е приел предложението, направено му от Николов да предаде картината. Това произтича от чл. 14 ЗЗД. Може да се счита, че в случая вещта е индивидуално определена, тъй като става въпрос за конкретна картина собственост на Николов, като в случая Христов изпълнява ролята на държател на същата (по смисъла на чл. 68. ал. 2). Условието, че картината следва да се предаде след заминаването на Николов за САЩ може да се тълкува като определен срок на изпълнение, т.е. падежа настъпва след заминаването на Николов за САЩ и тогава Христов следва да престира, сиреч да изпълни задължението си от сключения договор.
Ако е уговорено евентуално възнаграждение в договора, естествено Христов има право да го получи на основание чл. 286 ЗЗД. По отношение на направените разноски по съхранение на вещта не мога да заема категорично мнение. Христов ще има право на такива, но това вече ще се урежда извън сключения договор. Той е държател, право на такъв вид разноски има владелеца, но в този случай мисля, че държателя може да е приравнен на владелеца. Трябва да погледнеш някое тълкувателно решение.