Формат за разпечатване

[koleff]

Това не са мои мисли както ще забелижите, но май май ще са от полза за някой...

Едуард Капусцик*

ЗА ПРЕПОДАВАНЕТО
Аз се безпокоя, че физиката все по-малко и по-малко интересува младите хора, при това не само в Полша, но и в другите страни. В известна степен за това способстват и настроенията в обществото. Шест от десет запитани поляци не свързват днешните блага на цивилизацията с постиженията на физиката и не я поставят на първите места по значимост сред другите науки.
Съвременното обучение по физика е подобно на обучението на шахматна игра, когато човек, който не умее да играе, поставят да наблюдава играта на гросмайстори. Естествено, той не ще разбере нито правилата, нито стратегията на играта. Според мене физиката днес се учи по същия начин: поставят опит и младият човек, по идея, трябва да види всичко, което е необходимо и да направи правилни изводи. Но един ще види същността на явлението, а друг – несъществени подробности. Така веднъж, при изучаване закона на Архимед, ученик забелязал как “тяло потопено във вода” боядисало водата – и направил съответния извод. За което, напълно естествено, получил слаба оценка. Ще поиска ли той след този случай да наблюдава и анализира нещо самостоятелно? Едва ли.
Не трябва младите хора да се заливат веднага с огромен обем информация, не трябва да се стараем те веднага всичко да разберат. Трябва да преподаваме физиката така, че на тях да им се струва, че всичко разбират, за да не възникне, особено в началото на обучението, комплекс за непълноценност, за невъзможност всичко да се постигне.
Физиката се отдава на онези, които не са имали с нея проблеми в началото, за повечето – тя е сериозен проблем. И между учителя и учениците от самото начало възниква пропаст.
Резултатите и процесът на обучение в днешното училище се виждат от такъв пример. Мой ученик в курса по дидактика на физиката проведе изпитване на учениците по американски тестове. Целта беше да се провери как влияе познаването на законите на физиката, по-точно, на втория закон на Нютон, върху резултатите при решаването на задачи по механика. Задачата не беше сложна: на масата лежи товар с тегло 1000 kg. Към него е завързана връв, за която е закачен товар с тегло 1 g. Триенето се пренебрегва. Какво ще стане с големия товар?
При децата, които още не са изучавали този закон, съотношението “правилен отговор” – “неправилен” се оказа 20:80 %. Но получилите правилен отговор не можеха да го обосноват, тъй като още не бяха изучавали физика. След изучаването на физиката в средните класове процентът на правилните отговори достигна 40 %. От абитуриентите, завършили училище с добри оценки по физика, правилно могат да решат задачата не повече от 60 %. А студентите от физическите факултети, които са прослушали курса по обща физика, дават 80 % правилни отговори.
Или да вземем следните наблюдения. Когато започват да изучават физика в училище, тя е сред най-любимите предмети. Постепенно рейтингът на нейната популярност пада и към момента на завършване на училище тя става най-нелюбимата. Значи е необходимо по някакъв друг начин тя да се преподава, а това означава, че са нужни нови преподаватели. Как да се подготвят те? Не зная. Как те трябва да обучават децата? Също не зная. Но това, което става сега, в определен смисъл е престъпление против бъдещето.
В резултат на такова отношение ние получаваме голям брой лошо знаещи и необичащи физиката граждани, част от които след това ще влязат в законодателната и изпълнителната власт и, като отделно следствие, – няма да поддържат със законите и финансите науката въобще и по-специално – физиката.

ПРАВИЛНИ И НЕПРАВИЛНИ
На времето, когато аз бях ученик, в училище се водеше активна борба с “левичарите”. Смяташе се, че те са по-недисциплинирани, по-лошо усвояват нова информация; поставяха им съзнателно занижени оценки. Когато се ориентираха в това явление и разбраха, че нещата не са така прости, престанаха да тормозят левичарите и децата престанаха да страдат. Но стереотипът, че левичарят не е като другите, все още се запазва в обществото. Аз зная това от многобройни беседи с левичари.
В педагогиката са известни такива явления, като дислекция и дисграфия, тоест неспособност постоянно или от време на време човек правилно да чете или да пише. В училище деца с такива “отклонения” много страдат. Но това не е резултат на тяхно недостатъчно усърдие, както смятат учителите, а особеност в строежа на зрителната система и главния мозък: съседните букви се сливат и детето при четене или писане неволно ги пропуска. Сега психолозите се научиха да разпознават такива особености, така че децата вече не ги осъждат за такива грешки. Още един пример е аутизмът. Децата с такива заболявания по-рано ги смятаха за умствено недоразвити. Те са развити, но при тях липсват канали за обратна връзка чрез зрението, слуха, осезанието, които се формират в ранното детство.
У мен възникна хипотеза, че наред с дислекция и дисграфия съществува особеност, която би могло, макар и не съвсем точно, да се нарече дисфизика. Хората, страдащи от нея, не са способни да научат физиката с тези стандартни методи, които днес се използват в училище.
Различните типове функциониране на главния мозък аз обяснявам със съществуващото разделяне на хуманитари и техничари. Това не е наличие и отсъствие на съответни способности, а свойство на мозъка. Мисленето е много сложно нещо. Медицината се е съсредоточила върху строежа на мозъка, а процесът на неговото функциониране е изучен твърде слабо. Според мен неспособни хора няма. Има хора, при които мозъкът функционира по-друг начин.

КАКВО ДА СЕ ПРАВИ?
Днешната система за училищно образование се е запазила практически без изменения от средните векове, когато учителят е бил единствен източник на знания. Днес ситуацията се е изменила качествено и децата получават информация от много други източници. Според мен днес ролята на училището е да организира получаването на знания. Необходимо е активно да се прилага дидактиката, да се проверява с различни методи доколко ефективно се обучават децата и детето да се насочи по-обосновано към природонаучния или хуманитарен клас.
Както не бива от страдащите от аутизъм да се очаква да намерят пътя към нас, така и не трябва от обществото да се очаква, че то ще се заеме с проблемите на физиката. Самите физици трябва да търсят този път.

Превод: Н. Балабанов