Формат за разпечатване

[Jack Johnson]

Напоследък ми стана интересно какво всъщност е голямото противоречие между теорията на относителността и квантовата физика и най-вече кое е това нещо, което разделя двете теории и ги прави несъвместими една с друга?

Естествено, търся, чета и т.н., но ще ми е от голяма полза ако някой, който разбира, може да ми обясни на по-прост език за какво става въпрос.

Тенк ю!

[Стефан Николов]

Ами всъщност доколкото знам нищо не им пречи. И не са несъвместими. Просто когато се използват и двете едновременно, нещата стават... сложни. Математически сложни. Просто като се хакне идеята за изкривеното пространство при идеята за дискретности и вероятности и... Ами не знам точно и се съмнявам да са повече от двуцифрен брой хората по света, които да разбират точно какво става, ама уравненията просто се чупят. Почват да излизат безкрайности и всякакви такива гадости. Но пробиви има, де. Стивън Хокинг работи именно по квантова теория на черните дупки (силно, ама силно релативистки обекти). И му се получават някои неща, де. Ама това е Хокинг, той е гений. Ще се опитам да дам един не много прецизен пример:

Тригонометрията сама по себе си не е ужасно трудна, макар че някои задачки "Опрости израза, който се изписва на ред и половина за да получиш нула или едно" дори и мен (а аз обичам да си решавам задачки за кеф понякога, честно, все пък съм завършил ОМГ) ме докарват до желание да откъсна нечия глава. Но като цяло се ядва. Горе-долу подобно е положението и с логаритмите - не са най-приятното нещо на света, особено ако основата е различна от е или 10, но и не са чак непреодолими. А сега си представете сложна съставна функция примерно синус от логаритъм от тангенс и основа на логаритъма полином. След което ти казват да я изследваш от минус безкрайност до плюс безкрайност. Нещо такова е, ама не точно.