Формат за разпечатване

[Kelli_Mutu™]

В тази тема ще се публикуват последователно казусите, които се падат на Държавните изпити по Гражданскоправни науки в Юридическия факултет на ПУ.

Ако искате да дадете мнение или решение по казуса го направете в отделна тема, като преди това постнете в нея казуса.

[Kelli_Mutu™]

07.10.2006 г.

Стоян Кушев и Петър Петров сключили писмен договор за покупко-продажба на дворно място в село Крушево за цена от 5000 лв. Владението на мястото било предадено от продавача Петров на Кушев при подписване на договора. Година след сключването му Петров починал. Скоро след това съпругата и синът на Петров поискали от Крушев да им предаде владението на имота, тъй като сключеният договор за продажба според тях бил нищожен. Кушев потърсил съвет от адвокат. Последният му казал, че сключеният договор има сила на предварителен и го посъветвал да предяви иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяването на предварителния договор за окончателен.
   Кушев послушал съвета на адвоката и го упълномощил да предяви иск срещу съпругата и сина на починалия Петров. От своя страна те предявили срещу Кушев иск по чл. 108 от ЗС.
   Преди подаване на исковата молба за обявяване на предварителния договор за окончателен се установило, че починалият Петров не бил единствен собственик на дворното място, а го бил придобил заедно със своя брат Иван по силата на сключен с техните родители договор за гледане и издръжка. Затова Кушев в исковата си молба искал съда да обяви договора за окончателен по отношение на една втора идеална част от имота. Ответниците по това дело направили възражение, че дори съглашението между техния наследодател и Кушев да е предварителен договор, той се е прекратил със смъртта на Петров. Освен това, тъй като Иван, братът на Петров, желаел да купи техните идеални части, а не били изпълнени условията на ЗС при продажба на дял от съсобствен недвижим имот /чл. 33, ал. 1/, искът на Кушев следвало да се отхвърли. На трето място, ответниците възразявали, че т. нар. предварителен договор се отнасял за собствеността та целия имот и не можел да се обяви за окончателен само по отношение на идеалните части.
   В делото по чл. 108 ЗС Кушев поискал отхвърляне на иска, тъй като ищците не били единствени собственици и поради това не можело да водят самостоятелен иск за собственост. Ако все пак съдът сметнел, че искът им е основателен, Кушев искал да му се признае право да задържи имота до заплащане на подобренията, които бил направил, тъй като е добросъвестен владелец.
   Междувременно съпругата и синът на Петров решили да продадат на Иван Петров наследения дял от собствеността върху дворното място. Между тях обаче възникнал спор за размера на участието им в собствеността. Според вдовицата на Петров, частта от имота придобита от съпруга й била СИО. Поради това нейният дял в съсобствения имот бил по-голям от този на сина й. Синът на Петров оспорвал този извод.

1.   Квалифицирайте съглашението между Кушев и Петров. Анализирайте становището на адвоката, че то има действие на предварителен договор.
2.   Характеризирайте исковете по чл. 19, ал. 3 ЗЗД и чл. 108 ЗС. Каква е родовата и местната подсъдност на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД? А на иска по чл. 108 ЗС? Могат ли двата иска да бъдат съединени за общо разглеждане?
3.   Какво следва да е решението в процеса по чл. 19, ал. 3 ЗЗД? Анализирайте възраженията на ответниците.
4.   Какво следва да е решението по делото по чл. 108 ЗС. Анализирайте възраженията на ответника. Основателно ли е възражението за право на задържане? Какъв е характерът на това възражение?
5.   Вписват ли се исковите молби и съдебните решения по чл. 19, ал. 3 ЗЗД и чл. 108 ЗС? Ако да – какво е действието на вписването.
6.   Идеалната част от имота, придобита от Петър Петров по силата на договор за гледане и издръжка, била ли е СИО? Аргументирайте отговора си. Разрешете спора между сина и съпругата на Петров.

[Kelli_Mutu™]

12.05.2007 г.

“Мегастрой” АД е търговско дружество, което се управлява по едностепенната система от съвет на директорите. Димитров като член на СД бил упълномощен от последния да изпълнява функциите на Изпълнителен директор. Георгиев работил в акционерното дружество като шофьор и той и Димитров били в приятелски отношения. Но между Димитров и Георгиев възникнала разпра и техните отношения се охладили, в резултат на което Димитров започнал да търси начини да уволни Георгиев. Той го обиждал пред колегите му, обвинявал го във всевъзможни дребни нарушения на служебните му задължения. Един ден Димитров наредил устно на Георгиев да натовари 5 тона цимент от площадка извън района на предприятието и да го закара до друг клон на предприятието. Георгиев отказал да изпълни нареждането, като се мотивирал, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като не е издадена по установения в закона ред и понеже трудът извън работно време трябва да бъде заплатен. На 29.05.2000г. Димитров издал писмена заповед, с която наредил на Георгиев след 18.00 часа да натовари цимента и да го закара до съответния клон на предприятието, като за тази работа не му се дължи плащане. Георгиев откозол да изпълни заповедта с мотиви, че името на Димитров като изпълнителен директор на АД-то не е вписано в ТР и затова той не е компетентен да издава подобна заповед, както и че заповедта нарушава трудовите му права. На 30.05.2000г. сутринта Димитров издал писмена заповед за дисциплинарно уволнение на Георгиев по причини, че последният е нарушил трудовата дисциплина, като е отказал да изпълни заповедта на Димитров, и за разхищаване на имущество на предприятието. Георгиев получил заповедта за дисциплинарно уволнение на 30.05 предиобяд и след това отишъл да прибере служебния камион от площадката за товарене на цимента обратно в предприятието. На връщане по пътя за предприятието Георгиев преминал на жълта светлина на светофар и в резултат на това причинил ПТП. На стоката, която превозвал в камиона, в резултат на ПТП-то били нанесени щети на стойност 30 000 лв., а по изчисления на акционерното дружество пропуснатите ползи от продажба на увредената стока възлизали на 5 000 лв.
През август 2003г. Георгиев подал до съда следните искове срещу АД: да бъде признато уволнението му за незаконно, да бъде възстановен на работа, обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението, и обезщетение за неимуществени вреди, причинени му с уволнението, в размер на 13 000 лв. През май 2003г. Георгиев предявил иск срещу Димитров, в който искал съдът да се произнесе с решение, с което да осъди Димитров да заплати на ищеца имуществени вреди поради незаконното уволнение в размер на брутното му трудово възнаграждение за 1 година на основание чл.225,ал.1 от КТ, тъй като поради незаконното уволнение Георгиев останал 1 година без работа, и неимуществени вреди за 13 000лв., нанесени му от Димитров, който го е клеветил, че краде бензин на предприятието.
През 2005г. акционерното дружество подало иск до съда срещу Георгиев, с който настоявало Георгиев да заплати причинените щети в размер на 35 000лв. в резултат на извършеното от последния ПТП.

Въпроси:

1. Законосъобразна ли е заповедта за дисциплинарно уволнение? Какъв е редът за издаване на такава заповед?
2. Какви искове са подадени, какъв е техният вид, каква е съдебната компетентност, каква е инстанционността на съдебния контрол, могат ли исковете да бъдат съединени? Кои искове ще уважи съдът и в какъв размер?
3. Носи ли Георгиев отговорност за причинените на АД щети вследствие на извършеното ПТП и на какво основание?В какъв размер е отговорността на Георгиев, ако той възразява на исканото обезщетение на АД с довода, че отговорността му е ограничена на основание чл.206, ал.1 КТ?
4. Ако АД изплати обезщетение на Георгиев за незаконно уволнение, има ли право дружеството на регресен иск срещу Димитров? В какъв размер ще е отговорността на Димитров към АД, ако брутното му трудово възнаграждение на месец е 1500лв. ?
5. Какво е значението на вписването в ТР? Какво значение има обстоятелството, че името на Димитров като изпълнителен директор на АД-то не е било вписано в ТР?

[Kelli_Mutu™]

29.10.2007 г.

Иванов продал на Маринов незастроен урегулиран поземлен имот (УПИ). Сделката била сключена пред нотариус в града на Маринов, а не пред нотариус по местонахождението на имота. Една година след продажбата Иванов, информиран от адвокат за порока в сделката, предявил срещу Маринов иск по чл.108 ЗС.

Маринов направил следните възражения срещу иска:
1. Сделката не страда от порок, защото предвидената от чл.18 ЗЗД форма е спазена и той е станал собственик на имота.
2. Искът е предявен пред районния съд по местонахождение на имота, а надлежен съд в случая е окръжният, тъй като цената на иска е над 10 000 лв. Това представлява нарушение на чл.80, ал.1, б. б) ГПК.
3. Искът е бил предявен само от Иванов, но тъй като имотът е в режим на съпружеска имуществена общност (СИО), като ищец следва да се конституира и съпругата му.
4. Ако не бъде уважено възражението по т.1, Маринов направил възражение за право на задържане на имота до заплащане на извършените подобрения.

За процеса узнали от фирма „Строител”АД. Тъй като последната изградила постройка в имота съгласно договор с Маринов, която била одобрена  от него, тя предявила претенции за неполучени суми. „Строител”АД поискало да встъпи в процеса  по реда на чл.181 ГПК, като предявило иск срещу двете страни за заплащане на извършените работи в имота- предмет на спора.

Забележка: Разпоредбите на ГПК се отнасят до сега действащия Кодекс, обнародван в Държавен вестник, бр.12 от 8 февруари 1952г. с изменения и допълнения.

Въпроси:

1.Основателно ли е възражението на Маринов за спазена форма?

2. Спазени ли са правилата за местна и  родова подсъдност  при предявяване на иска?
   
3. Необходимо ли е при вещ в режим на СИО искът по чл.108 ЗС да се предяви от двамата съпрузи?

4. Има ли Маринов право на задържане? Ако -  да, за каква сума може да претендира?

5.1. Може ли „Строител” АД да встъпи в процеса?

5.2. Посочете основанието и  реда  за нейната претенция.

[Kelli_Mutu™]

09.05.2008 г.

Стоянова, вдовица от няколко години, имала намерение да надари единствената си дъщеря Кирова с наследена плодородна земеделска земя в Дунавската равнина. За себе си искала да остави само собствеността върху малко жилище. По молба на дъщерята, майката се съгласила договорът да бъде изповядан като продажба с цел укрепване на отношенията между съпрузите Кирови, в т.ч. да подпомогне реализацията на плановете им за изграждане на модерна семейна ферма. Съглашението било изповядано при спазване на законовите изисквания през октомври 2002 г. Цената на имота не била платена.
Три години по-късно здравословното състояние на Стоянова остро се влошило, в резултат на което тя имала нужда от постоянни грижи и допълнителна издръжка, двукратно надхвърляща нейната пенсия. Кирова нехаела за положението на майка си. Последната й споделила за това, но тя отговорила, че е прекалено заета с разрасналия се семеен бизнес.
Стоянова се консултирала с адвокат Антонов по какъв начин може да излезе от безизходното си състояние. Адвокатът предложил да бъде предявен иск за установяване на привидността на продажбата - разполагали с протокол за разпит на свидетелката Кирова от наказателно производство за укрити данъци от 2003 г. Документът съдържал признание на дъщерята, че не е извършвала никакви плащания по продажбената сделка. Стоянова възприела съвета на адвоката и на 11 ноември 2005 г. бил заведен иск за установяване на симулативния характер на договора.


Въпроси:

1. Налице ли е симулация на договорите? Ако - да, от кой вид е тя?

2. Спрямо кого ще е нужно да се предяви искът? Защо? Какво е процесуалното положение на ответната страна?

3. Какво е правното значение на документираното признание на Кирова?

4. Какви ще са последиците от решение - на спора в полза на Стоянова? Ще бъде ли пефективно защитена тя, или ще се наложи воденето на друг процес?

5. Има ли и други възможности за защита на Стоянова освен искът за установяване на привидността?

Забележка: Моля, при разглеждане на казуса да се имат предвид разпоредбите на ГПК. които са в сила към момента на предявяване на иска (арг. от §. 2, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на ГПК. в сила от 1 март 2008 г.).

[Kelli_Mutu™]

10.10.2008 г.

     Дружеството „С” ООД, със седалище в г. Варна – собственик на многоетажен хотел – се договорило на 20.7.2006 г. с управителя на дружеството „П” ООД със седалище в гр. Пазарджик и специализирано в дейности по почистване и хигиенизиране на сгради, да се измият и почистят прозорците и фасадата на хотела. Било уговорено възнаграждение в размер на 30 000 лв. платимо след завършване на почистването, което трябвало да започне на 2.8.2006 г. и да завърши до 8.8.2006 г.

      На уговорената дата в хотела не се появили служители на „П” ООД и почистване не започнало. Опитите на управителя на хотела да се свърже с „П” ООД през следващите дни не дали резултат. На 3.8.2006 г. той потърсил други търговци, на които да поръча почистване на прозорците и фасадата на хотела. Поради заетостта им, никой от тях не се ангажирал да започне работа преди 11.8.2006 г.

      Поради това, че на 10.8.2006 г. хотелът щял да бъде посетен от представители на престижен каталог, с оглед неговото включване в предстоящо ново издание, било от съществено значение прозорците и фасадите да са почистени най-късно до края на предходния ден (9.8.2006 г.). Персоналът на хотела не бил достатъчен, за да се справи сам с работата, поради което прозорците и фасадата останали непочистени.

      Хотелът не бил включен в новото издание на каталога. По признание на едни от съставителите, причината била неговия незадоволителен външен вид. Включването на хотела в каталога му гарантирало, че ще бъде домакин на поне три конференции годишно в следващите три години, което му осигурявало приход от 60 000 лв. през този период.

Въпроси:

   1. Квалифицирайте договора между „С” ООД и „П” ООД да се измият прозорците и фасадата на хотела? Ако съглашението между тях не е в писмена форма, а е устно, сключен ли е действителен договор?
   2. Има ли значение за претенцията на обезщетение за имуществени вреди дали „С” ООД е съобщил на „П” ООД за предстоящото инспектиране  на хотела и очакваните приходи от включването в каталога?
   3. Има ли право „С” ООД да получи обезщетение за неимуществени вреди поради накърнената му репутация пред издателя на каталог и хотелиерската общност?
   4. Основателно ли ще е евентуалното възражение на „П” ООД, че управителят му не е имал право да сключва договора със „С” ООД, тъй като според договора му за управление (сключен с „П” ООД) трябвало да се иска предварително одобрение на общото събрание на съдружниците за договори на стойност над 10 000 лв.?
   5. Ако „С” ООД и „П” ООД са уговорили неустойка за пълно неизпълнение  на задължението на „П” ООД в размер на 100 000 лв., а „П” ООД е почистило само поливаната от прозорците, може ли то да иска намаляването й, и на какво основание?
   6. Ако страните са сключили договора в писмена форма, и той съдържа уговорка, че споровете по него се решават от арбитражен съд „ПАС”, чието седалище е в гр. Пловдив, пред кой орган следва „С” ООД да иска допускане и налагане на мярка (запор върху вземания по банкови влогове на „П” ООД в Търговска банка „Б” със седалище в гр. София) за обезпечаване на бъдещ иск за неустойка в размер на 100 000 лв.?

*Забележка: Следва да се имат предвид нормите на ГПК 1952 г.

[Kelli_Mutu™]

29.05.2009 г.

   Мирела Иванова и Филип Захариев сключили граждански брак на 2 май 2001 г. След година двамата закупили апартамент, цената от 120 000 лв. за който платил Филип с пари, получени по договор за банков кредит.
   Филип работел като банков експерт, а през май 2003 г. Мирела се регистрирала като едноличен търговец с предмет на дейност производство и търговия с млечни продукти. Търговската дейност на Мирела се развивала добре и през април 2004 г. тя получила кредит за изграждането на малък цех за производство на био сирене и кашкавал и два автомобила за превоз на суровините и продукцията. За да подкрепят семейството, родителите на Филип, които продали изгодно реституиран имот, подарили на сина си 50 000 лв. за да му помогнат при погасяване на кредита си за апартамента. Остатъкът по договора след внасянето на подарената сума бил 50 000 лв.
   Ангажирана с предприятието си, което се развивало добре, Мирела отказвала да мисли за раждане и отглеждане на деца, за което Филип постоянно настоявал. Този спор постепенно влошил отношенията в семейството. Мирела често отсъствала за продължителни периоди от време от града, а когато се връщала, посвещавала по-голяма част от времето си на търговските си ангажименти.
   Филип започнал връзка с колежка от банката, в която открил близко до своето отношение към семейството. На 6 септември 2007 г. той подал иск за развод на основание дълбоко и непоправимо разстройство на брака по вина на Мирела. На 19 септември същата година Филип загинал при автомобилна катастрофа.

Въпроси:

1. Какво имущество включва наследството на Филип? Какво е значението на финансовото участие на родителите на Филип в погасяването на кредита за апартамента?
2. Какво е наследственоправното положение на Мирела?

.............................
   Пет месеца след смъртта на Филип, Мирела получила писмо от неговата приятелка Светла, в което тя я уведомила, че Филип е баща на детето й родено на 23.02.2008 г. В писмото Светла изразявала претенция от името на детето за дял от наследството на баща му.  

Въпроси:

3. Какво е наследственоправното положение на извънбрачното дете на Филип ?
4. Кои са наследниците на Филип и какви са техните дялове от наследството?

Отговори:

1.   Поради брачния статус на Филип, неговото наследство ще включи освен всички, притежавани от него лични имуществени права и задължения, така също и половината от имуществото в съпружеска имуществена общност към момента на смъртта му – 19.09.2007 г. В казуса няма данни за лично имущество на починалия. Посочени са само имуществените обекти – апартамент, закупен през време на брака, търговско предприятие на съпругата – ЕТ и два кредита. Апартаментът е общ на двамата съпрузи, тъй като отговаря на всички критерии, посочени в чл. 19 от СК – право върху вещ, придобито от съпрузи, през време на брака. Съвместният принос за придобиването се предполага (чл.19, ал. 3), още повече, за плащането на цената е поето задължение от двамата съпрузи на основание чл.25, ал.2 от СК – задължение за удовлетворяване на нуждата на семейството от жилище. Въпреки че страна по договора за кредит е Филип, на основание горния текст, задължението по договора е солидарно за двамата съпрузи. Смъртта на Филип прекратява СИО върху апартамента при равни дялове за съпрузите (чл.27 от СК). Обстоятелството, че родителите на Филип са предоставили пари за погасяване на по-голямата част от кредита, не се отразява върху възникналото общо право за двамата съпрузи. Според трайната съдебна практика, за титулярството е определящ моментът на придобиването на вещното право според вида на придобивния способ. Жилището е придобито с договор за покупко продажба, чийто транслативен ефект се проявява в момента на сключване на договора във формата на нотариален акт. В казуса е посочено, че моментът е през времетраенето на брака – след момента на неговото сключване и преди момента на неговото прекратяване, в случая, със смъртта на единия от съпрузите. Намесата на родителите при плащането на цената, дори и чрез подаряването на единия от съпрузите на пари, не е в състояние да внесе промяна във вече възникналото вещно право на собственост в СИО за двамата съпрузи. Едностранното погасяване на солидарното задължение към банката би могло да обоснове иск от страна на родителите на Филип към Мирела, за неоснователно обогатяване.

Предприятието на ЕТ Мирела Иванова е нейно лично имущество, по аргумент от трайната съдебна практика обобщена от ТР на ВКС № 2 от 2001 г. Лично е и задължението по договора за кредит на Мирела по аргумент от чл. 25, ал. 1 СК – не е поет за задоволяване на нужди на семейството и по аргумент от цитираното ТР – поет е за търговската й дейност.
 
Предвид горното, наследството на Филип ще включи половината от апартамента и половината от остатъка от задължението по банковия кредит – 25 х. лв.

2.   Наследствено правното положение на Мирела зависи от волята на родителите на Филип да продължат бракоразводния процес започнат от сина им на основание чл. 99 , ал.1 от СК. За тях е налице правната възможност, предвидена в чл. 102 от СК да продължат процеса, като встъпят в делото за да установят основателността на предявения иск, ако той се основава на виновното поведение на преживелия съпруг. Бракоразводният съд, на основание чл. 327, ал. 1 ГПК следва да покани родителите на Филип да встъпят в процеса. Встъпването на родителите в процеса ще промени природата на иска от конститутивен – за прекратяване на брака, в обикновен установителен иск за установяване на основателността му, тъй като основанието на първоначално предявения иск предполага служебното произнасяне на съда по въпроса за вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Ако съдът установи вина на Мирела за разстройството на брака, това ще засегне нейното положение при наследяването на бившия й съпруг. Тя ще бъде извадена от кръга на възможните наследници на Филип и единствени наследници ще останат неговите родители, които ще наследят в равни дялове наследството на сина си, при положение, че не е съставено завещание (аргумент от чл. 6 от Закона за наследството).

3.   Наследственоправното положение на извънбрачното дете на Филип се определя в зависимост от обстоятелството дали неговото бащинство ще бъде установено по реда и способите, предвидени в СК. Тъй като детето е родено извън брак, бащинството не може да се определи от презумпцията за бащинство. В казуса няма данни за припознаване, извършено от Филип на нероденото дете, аргумент от чл. 35 от СК. Единственият възможен ред за установяване на бащинството на детето в такава обстановка остава предявяването на иск за бащинство по реда на чл. 41 от СК. Легитимирани на предявят този иск са майката – до навършване на 3г. възраст от детето и детето, до навършване на 21 г. Трайната съдебна практика препоръчва майката да предяви първо своя иск, което при неуспешен изход на делото, оставя възможност за ново предявяване на иск от името на детето (чрез майката като представител по закон до 14г. възраст на детето, или самостоятелно от детето след тази възраст. При предявен иск от майката като законен представител, ще се назначи и особен представител на детето в процеса.) При хипотезата, развита в казуса – починал баща, искът следва да бъде предявен срещу наследниците на Филип – бившата съпруга и родителите на Филип (арг. от чл. 44, ал.2 СК). Положението на ответник на Мирела зависи от волята на родителите на Филип за продължаването на бракоразводния процес, заведен от сина им.

4.   Видът и броят на наследниците на Филип ще се определи в зависимост от изхода на гореописаните граждански спорове. При положение, че родителите на Филип продължат иска на сина си за прекратяване на брака, определящо е решението на съда относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака между Филип и Мирела. Ако вината на Мирела бъде установена, тя ще бъде отстранена от наследяване. Единствени наследници ще бъдат родителите на Филип. При положение, че Светла, майката на детето на Филип проведе успешен процес за установяване на неговото бащинство, единствен наследник на цялото имущество на Филип ще бъде неговото дете, като негов низходящ, който изключва останалите роднини от наследяването (аргумент от чл.5, ал. 1 от ЗН).

[Kelli_Mutu™]

25.09.2009 г.

В исковата си молба “Ойл” ООД твърди, че продало на ответното дружество “Шанс” ООД с фактура № 017/16.02.2007 г. два броя трактори  и два броя кранове на обща стойност 28000 лв. с  ДДС, като стоките са били предадени същия ден на купувача и към този момент продавачът  получил част от цената-4000 лв., изплатени в брой на 16.02.2007г., за което представил по делото фискален бон. Посочено е, че въпреки многократните покани по телефона ответникът не заплатил остатъка от продажната цена и се иска осъждането му за сумата 24000 лева. Към исковата молба освен фискалния бон е приложена фактурата, подписана от представители на страните, съдържаща обозначение за вида на продаваните стоки, количества и цена, както и начин на плащане-в брой или по сметка.
Пред първоинстанционния съд ответникът е посочил, че е заплатил изцяло стойността на стоките по фактурата, като е представил 4 броя фискални бонове на обща стойност 24000 лв.,издадени непосредствено след продажбата, както и писмени доказателства за деклариране на покупката в декларация пред ТД на НАП.
Съдебно счетоводната експертиза, която е имала за задача да установи какви плащания са били извършени по фактурата, въз основа на проверка в счетоводствата на двете дружества е изложила следното в писмено заключение: фактурата фигурира в счетоводните записвания на двете дружества, като при продавача е отбелязано, че е платена единствено сумата 4000 лева, приложен е ПКО /приходен касов ордер/ и копие от финансов бон за тази сума, с нечетливо изписан номер на фискално устройство, докато при ответника има осчетоводяване на цялата стойност по фактурата като платена, в дневника на покупките е записано и право на пълен данъчен кредит. Експертът е отбелязал, че представените от двете страни фискални бонове са издадени от фискално устройство.
В рамките на съдебното производство страните са спорили единствено по изпълнение на договорно задължение за плащане на цената на продадените стоки.
Първоинстанционният съд е отхвърлил иска с мотив, че сделката е нищожна, поради отсъствие на законоустановена форма за действителност/ чл.293 ТЗ/. Съдът е приел, че в случая тъй като става дума за продажба на трактори и кранове, приложим е чл. 12 във вр. с т.12 ДР от Закон  за регистрация  и контрол на земеделска и горска техника. Съгласно чл. 12 договорите за прехвърляне правото на собственост на самоходна техника с мощност на двигателя над 10КW се сключват в писмена форма с нотариална заверка на подписите. § 1 т. 12 от ДР на закона изброява какво се разбира под термина “самоходна техника” – колесни трактори, верижни трактори, специализирани самоходни машини и всякакъв вид самоходни машини за земеделското и горското стопанство.”
Въззивният съд е отменил първоинстанционното решение и осъдил купувача да заплати сумата 24000 лева. В решението е посочено, че след като е налице търговска сделка, при преценка нищожност на договора поради отсъствие на форма, приложими са нормите на търговското право и след като страните не са се позовали на нищожността, нито от поведението им може да се заключи ,че са оспорвали действителността й, то сделката е породила правно действие. Според съда, представените по делото доказателства били противоречиви и не се установявало плащане на пълната стойност на фактурата.
С определение по реда на чл. 288 ГПК състав на ТК на ВКС е допуснал касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 и 3 ГПК.

Въпроси:

1.   Направете разграничение как настъпва нищожността в гражданското право при отсъствие на форма на сделката и в търговското право.
2.   Приложимо ли е в конкретния случай правилото на чл. 327, ал. 1 ТЗ?
3.   Какво е значението на фактурата, след като става дума за търговска продажба и в конкретния случай тя каква роля би могла да има?
4.   Има ли значение как са водени счетоводните записвания при търговеца.

Допълнителна задача по избор

Постановете решение (диспозитив) по делото обжалвано пред ВКС.

[Kelli_Mutu™]

14.05.2010 г.

Фондация „Музика” наела помещение в сграда с цел да го преустрои на музикално студио, което да предоставя възможност на млади класически музиканти да правят безвъзмездно записи.  На 10.9.2007 г. фондацията сключила договор с  „Изолации–М” ООД ( дружество, произвеждащо звукоизолационни материали) за доставка на шумоизолиращи плоскости за цена от 30 000 лв.  Според сключения договор материалите трябвало да се произведат и доставят до  10.10.2007.
Преди подписване на договора и след като се запознал  с наетото помещение, неговото местоположение и дейността, която ще се извършва в него, управителят на дружеството писмено уверил представителя на фондацията, че  стандартните облицовки, произвеждани от „Изолации–М” ООД, гарантират висока степен на звукоизолация и са подходящи за нейните  цели.   
 „Изолации–М” ООД спазило уговорения срок и на 9.10.2007 предало изработените изолиращи облицовки. За монтиране на изолацията,  фондацията сключила договор с „Изолации–М-монтажи” ЕООД (дъщерното дружество на „Изолации–М” ООД). На  15.10.2007 изолационните материали били фиксирани към стените, тавана и пода на помещението от работниците на „Изолации–М- монтажи” ЕООД, следвайки точно указанията за монтаж на производителя.
Студиото започнало да работи след 2 месеца (15.12.2007), като веднага се установило, че  изолацията не е достатъчно добра. От една страна в него се чували шумове от минаващата наблизо трамвайна линия, а от друга - постъпили оплаквания от собствениците на  съседни помещения, които били притеснявани от музиката в студиото. Някои от тях поискали от управителя на етажната собственост да наложи глоба на фондацията за неспазване на правилата за вътрешния ред.
На 17.12. 2007 фондацията  изпратила факс до „Изолации–М” ООД,  в който поискала замяна на поставените облицовъчни материали с други, които осигуряват необходимата звукоизолация. След като  не получила отговор, изтекли още два месеца и на 18.02.2008 фондацията подала искова молба в съда, с която претендирала осъждане на „Изолации–М” ООД да  върне платената цена  от 30 000 лв., както и да плати обезщетение за вреди в размер на 35 000 лв, представляващи цената, която били платили за нова изолация.

Въпроси:

1.   Квалифицирайте вида на договора между търговското дружество и фондацията
2.   Има ли неизпълнение на задължения от „Изолации–М” ООД и каква е неговата форма?
3.   Основателни ли са исковете на фондацията? Анализирайте правно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест между страните.
4.   Ако фондацията не  е платила дължимото на „Изолации–М-монтажи” ЕООД възнаграждение, може ли да направи прихващане с вземането си към  едноличния собственик на капитала му-„Изолации-М” ООД?
5.   Ще има ли разлика в приложимите (към договора за доставка) правни норми, ако вместо фондация страна по договора е физическо лице, което желае да изолира апартамента си от шума на трамвайната линия  и да свири за удоволствие без да се притеснява от съседите си?

[Kelli_Mutu™]

01.10.2010 г.

На 22.10.2008г. „Гея” ООД продало на кооперация „Съюз” своя придобита по наследство сграда, необходима за дейността на кооперацията, на цена от 2 млн.лв. Според договора продавачът предоставил заем на купувача в размер на дължимата цена за срок от една година, като падежът за плащането й бил фиксиран на 22.10.2009г. Била уговорена неустойка от 0.5% на ден за забава при неплащане на цената.
Купувачът наредил на своята банка да прехвърли 2 млн. лв. от неговата б.см. по сметката на ООД на 22.10.09г. Но на 18.10.09г. банката била обявена в несъстоятелност и назначеният синдик отказал да изпълни нареждането на купувача. Последният успял да събере само 100 хил. лв., с които платил на ООД част от дължимата цена, като го уведомил за несъстоятелността на банката и за своята невъзможност да плати остатъка от цената на падежа и в следващите 5 месеца.
Поради липса на пари, купувачът не платил остатъка от цената в продължение на 6 месеца след падежа и на 23.04.2010г. ООД предявило няколко иска, с който поискало от съда да осъди купувача да му плати:
1) 100 хил. лв., представляващи 50% от лихвата за една година по предоставения на купувача заем върху цената от 2 млн.лв. (претенцията била изчислена на основа на годишна лихва от 10%, по която банките отпускали кредити на търговци през 2008-2010г.), заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.10.09г. Според ООД, останалите 50% от лихвата били погасени с платените от купувача 100 хил.лв. на падежа;
2) 2 млн.лв. главница за дължимата цена;
3) 1,80 млн.лв. неустойка за забава върху главницата за периода 22.10.09 – 22.04.10 г. (приемаме, че забавата е 180 дни х.0,5% на ден = 90 % неустойка върху 2 млн.);
4) Законна лихва върху неустойката от 1,8 млн. лв., считано от 22.10.09 г.
В съда купувачът направил следните възражения:

По иск №1): Лихва за заема не се дължи, защото не е уговорена. Поради нейната недължимост е недължимо и акцесорното задължение за плащане на лихви върху нея.

По иск №2): Купувачът не отговаря за неплащането на цената по договора на падежа, защото то се дължи на невиновната му невъзможност да плати. Той не отговаря и защото поради несъстоятелността на неговата банка е налице непреодолима сила (НС) за плащане на цената. Поради НС, изпълнението на задължението за плащане на цената е спряно, неговият падеж не е настъпил и купувачът не дължи плащане на падежа. При уважаване на иска, се прави евентуално искане съдът до го уважи само за сумата от 1.9 млн. лв., защото купувачът е платил на падежа 100 хил. л. от дължимата цена;

По иск №3): Поради НС, и тъй като не дължи плащане на цената на падежа, купувачът не дължи плащане и на акцесорното задължение за неустойка за забава. Неустойка не се дължи и защото - поради прекомерния размер на претендираната неустойка в сравнение с размера на главницата и с претърпените от ООД вреди, уговорката за неустойка е неморална и нищожна поради накърняване на добрите нрави (чл. 26, ал. 2 и 4 ЗЗД вр. с чл. 288 ТЗ). При уважаване на иска за плащане на неустойка, се прави евентуално искане съдът да намали неустойката (още повече, че тя е прекомерна в сравнение с претърпените от ООД вреди от неизпълнението, които са в размер на законната лихва за забава);

По 4: Поради недължимостта на неустойката, не се дължат и законни лихви върху нея.

Въпроси:

1. Квалифицирайте сключения договор между ООД и кооперацията.
2. Основателни ли са исковете за плащане на лихви от 100 хил. лв. заедно със законната лихва върху тях?
3. Основателен ли е искът за плащане на цена от 2 млн лв.?
4. Основателен ли е искът за плащане на неустойка заедно с лихви върху нея? Може ли искът за плащане на неустойка да се кумулира с иск за плащане на законни лихви за забава върху неплатената цена, ако приемем, че ООД е предявило иск за плащане на законни лихви. Ще уважи ли съдът двата иска?
5. Ако приемем, че съдът уважи иска за плащане на неустойка, може ли той да намали нейния размер.
6. Може ли срещу кооперацията да се открие производство по несъстоятелност: 1) ако приемем, че ООД е развалило договора поради неизпълнение?

ОТГОВОРИ:
Първи въпрос:
Отговорът му е решаващ за отговора на останалите въпроси. Договорът за продажба на недвижим имот с елементи на договор за заем. Основният въпрос във вр. с квалификацията обаче е дали договорът е гражданска (ГС) или търговска сделка (ТС), респ. продажба. Според чл. 318, ал.1 ТЗ търговска е продажбата, която според разпоредбите на ТЗ е ТС. Търговски са сделките, изброени в чл. 286 ТС, които са субективни и обективни.
- За ООД договорът е гражданска продажба. Той не е търговска продажба, нито ТС, защото не е сред изброените сделки в чл. 1(1) на ТЗ обективни ТС, нито е сключена от ООД във връзка с упражняваното от него занятие (не е и субективна ТС);
- За кооперацията договорът е ТС и търговска продажба. Той не е обективна ТС (аргум. от чл. 1, ал.1 ТЗ), но е субективна ТС и търговска продажба, защото е свързан с упражняваното от нея занятие (чл. 286, ал.1 ТЗ).
Във връзка с отговорите на следващите въпроси студентите следва да съобразят кои правила ще уредят отношенията между ООД и кооперацията – тези на ЗЗД за гражданските сделки или на ТЗ за търговската продажба и за ТС. За ООД договорът е ГС, а за кооперацията – ТС. Отношенията между страните ще се уреждат от правилата за търговските сделки и в частност общите положения за тях по гл. 21 ТЗ (чл. 287 ТЗ), доколкото не е предвидено друго в ТЗ.

Втори въпрос:
Първият иск е основателен, а вторият – не. Наистина, в договора не е уговорена лихва. Договорът е ТС за купувача и правилата за ТС ще се прилагат и за продавача (чл. 287 във вр. с чл. 294, ал. 1 ТЗ). А лихва между търговци се дължи (става въпрос за възнаградителна лихва), макар да не е уговорена (аргум. от чл. 294, ал.1 ТЗ). Лихва върху лихва обаче не се дължи (чл. 294, ал.2 ТЗ).
Трети въпрос:
3.1. Искът за плащане на цената е частично основателен в размер на 1.9 млн. лв., защото няма основание за освобождаване на длъжника от отговорност за неплащане на цената:
- Длъжникът няма вина за неплащане на цената, но това не го освобождава от отговорност за плащането й (чл. 81, ал. 2 ЗЗД във вр. с чл.288 ТЗ). Но в случая чл. 81, ал. 2 ЗЗД няма правно значение, защото е налице ТС, а при нея единственото основание за освобождаване на длъжника от отговорност е състоянието на непреодолима сила (НС);
- Несъстоятелността на банката е настъпила след сключването на договора за продажба, но тя не представлява НС, защото макар да е непредвидено нито непредотвратимо събитие от извънреден характер, тя не причинява невъзможност за плащане на дължимата цена от купувача (чл. 306, ал. 3 ТЗ вр. с чл. 81, ал. 2 ЗЗД);
3.2. Длъжникът има две еднородни задължения към ООД – за плащане на възнаградителна лихва и на цената за купения имот. Тъй като на падежа длъжникът е заявил, че плаща част от цената в размер на 100 хил.лв., той дължи плащане само на остатъка в размер на 1.9 млн.лв. Неоснователно е твърдението на продавача, че с платените на падежа 100 хил. лв. е погасено половината от задължението за плащане на възнаградителната лихва (аргум от чл. 76, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 288 ТЗ).

Четвърти въпрос:
4.1. Отговорът зависи от това дали студентите ще съобразят ТР № 1/2009 ОСТК или не. В първия случай (който е малко очакван) би могъл да се обоснове извод, че неустойката не се дължи поради нищожност на уговорката за нея (неоснователна ще бъде и претенцията за лихва върху неустойката).
Във втория случай отговорът на въпроса зависи от отговора на трети въпрос – след като главното вземане за дължимата цена е частично основателно, частично основателно ще бъде и плащането на уговорената неустойка. Претенцията за плащане на лихва върху неустойката е основателна, защото неустойката не е лихва и за нея не се прилага забраната за плащане на лихви върху лихви или изискването лихви върху нея да са уговорени (няма наредба на БНБ по чл. 9, ал. 3 ЗЗД за плащане на лихви върху лихви; чл. 294, ал. 2 ТЗ).
4.2. Не може иск за неустойка да се кумулира с иск за законна лихва: И двете са форма на гражданска отговорност за вреди, а гражданската отговорност има обезщетителен (не обогатителен) характер, а той не позволява за едни и същи вреди да се присъди два пъти обезщетение. Поради това съдът няма да уважи двата иска, а ще отхвърли иска за законна лихва.

Пети въпрос:
Тук трябва да се съобразят чл. 92, ал. 2 ЗЗД за общото основание за намаляване на неустойката от съда и особеното правило на чл. 309 ТЗ за намаляване на неустойката по ТС. В случая има едностранна ТС, сключена между търговци, за която се прилага чл. 309 ТЗ – уговорената неустойка не може да се намалява само поради прекомерност. Но чл. 309 ТЗ отменя само частично приложението на чл. 92 ЗЗД, като не допуска неустойката, уговорена между търговци по търговска сделка да се намялява само поради прекомерност. Тъй като Кооперацията е изпълнила отчасти своето задължение за плащане на цената, съдът може да намали уговорената неустойка и на това основание.

Шести въпрос:
6. Тук следва да се изследва дали са налице основанията за откриване на производство по несъстоятелност (ПН). Длъжникът е кооперация и затова единственото основание за откриване на ПН за нея е състоянието на неплатежоспособност по чл. 608 ТЗ (срвн. чл. 742 ТЗ). ПН не може да се открие, защото не е налице един от белезите на неплатежоспособността - паричното задължение на кооперацията да бъде по търговска сделка. След развалянето на договора няма търговска сделка, а правното основание на задължението на кооперацията към ООД е връщане на получено без правно основание.

[Kelli_Mutu™]

27.05.2011 г.

Асен Пеев имал двама братя от брака на починалите си родители, както и една сестра от първия брак на майка си, на която бил назначен за попечител. През 1992 г. той сключил граждански брак, от който нямал деца. Със съпругата си живеели в Смолян.
През 2001 г. Асен учредил заедно с П. Раев ООД със седалище в Банско и с капитал от 5 хил. лв., като записал дял в капитала от 2 хил. лв. Като управител на ООД, Асен получавал ежемесечно възнаграждение от 4 хил. лв. Част от тази сума той влагал на влог, който към м. септември 2010 г. достигнал 65 хил. лв.
През 2006 г. ООД увеличило капитала на 50 хил. лв. Асен записал дялове за 18 хил. лв., срещу които апортирал в ООД един УПИ – СИО без съгласието на съпругата си. Като управител на ООД, Асен купил съседния (на апортирания) УПИ и върху двата УПИ ООД построило цех за производство на олио. Купена била и поточна линия за олио. В резултат от успешната дейност, чистата стойност на имуществото на ООД към 30.10.2010 г. (а също и към 31.12.2010 г.) била 80 хил. лв., а гласуваната печалба за разпределение като дивидент – 15 хил. лв.
През 2008 г. Асен купил вила за нуждите на семейството на цена от 450 хил. лв., която платил изцяло с кредит от банка. Падежът на главницата по кредита бил на 15.01.2011 г.
На 30.10.2010 г. Асен починал. Наследниците приели наследството с конклудентни действия при условията на чл. 49, ал. 2 ЗН, а само сестрата на Асен го приела под опис. При разделянето на наследството възникнал спор за наследниците и техните дялове, както и дали целият влог на Асен от 65 хил. лв. или само част от него се включва в наследството. Всички наследници декларирали, ч встъпват като съдружници в ООД на мястото на Асен и поискали да им се изплати неговата част от печалбата за 2010 г., но не били допуснати до участие в насроченото ОС на ООД; не им била изплатена и исканата част от печалбата.
На падежа на главницата на кредита, банката поискала от съпругата да погаси кредита от 450 хил. лв., но тя отказала. Кредиторите предявили срещу нея иск в съда.

Въпроси:

1.   Какъв е режимът на имуществените отношения между съпрузите към момента на смъртта на Асен;
2.   Кои имуществени права формират актива на наследствената маса и с каква стойност;
3.   Кои са наследниците на Асен и какъв е техният дял от наследството;
4.   Станали ли са наследниците съдружници в ООД, какви права към ООД имат те, и всеки от тях поотделно, във връзка с членството на Асен;
5.   Основателен ли е искът на кредиторите към съпругата на Асен. Кой и в какъв размер щ отговаря за погасяване на получения от него кредит.
6.   Действителен ли е апортът на УПИ-СИО в ООД. Срещу кого и пред кой съд съпругата може да предяви иск за отмяна на апорта, ако е узнала за него в началото на 2010 г. Ще уважи ли съдът иска.

За верни ще се приемат само мотивирани отговори, аргументирани със съответното правно основание. Отговорите с „да” или „не” ще се считат за неверни. За успешното решаване на казуса са нужни поне 3 верни отговора. Не е задължително стойността на наследствените дялове на наследниците да бъде точно определена; достатъчно е принципното й определяне.


Отговори:

1. До влизането в сила на новия СК (01/10/09г.), придобитото през време на брака имущество в резултат на съвместен принос е СИО при равни дялове на съпрузите. СК урежда 3 режима на ИО между съпрузи, които подлежат на регистрационен режим в Агенцията по вписванията. В казуса няма данни съпрузите да са вписали режим на имуществени отношения в ЦЕР към АВП., след влизане на СК09 в сила, поради това следва да се приеме, че в техните отношения се прилага и занапред законовият режим на общност (чл.20 СК).

2. В казуса няма данни за направени завещателни разпореждания от Асен. Той няма деца и родители; в казуса няма данни и за възходящи от втора и по-горна степен. Затова наследници на Асен по закон са съпругата и неговите братя и сестри (чл.9, ал.1 и 2 ЗН). Делът на отделните наследници от наследството се определя от чл.9, ал.2, а само в отношенията между братята и сестрите – от чл.8, ал.3, ЗН. Тъй като наследството е открито след навършването на 10г. от сключването на брака, съпругата има право на 2/3 от наследството, а братята и сестрата – на 1/3. От стойността на тези 1/3, едноутробната сестра ще получи половината от това, което ще получат двамата родни братя.

3.  При отговора на този въпрос следва да се съобрази кои имущества, влизат в състава на СИО при режима на СК09 – това са само вещни права, придобити през време на брака, в резултат на съвместен принос, включително тези, които са придобити от съпрузите преди влизане в сила на СК (чл.21, ал.1 и §4, ал.1 на п.з.р. на СК). Колкото до влогът на Асен, макар  да е придобит до влизането на СК-09 сила, той не се включва в СИО, а е лично имущество на Асен (§4, ал.1 пзр. СК). Не е СИО и дружественият дял на Асен в ООД – делът не е вещно право, нито вземане. Но в наследството ще се включи дружественият дял на Асен в ООД като част от имуществото на ООД към момента на неговата смърт (чл.127 във вр. с чл.125, ал.1, т.1 и ал.3 ТЗ). Тъй като съвместният принос се предполага до доказване на противното, СИО е единствено купената от Асен луксозна вила. Не е СИО апортираният в ООД УПИ, купеният УПИ, както и построения върху двата УПИ цех и поточната линия в него – те са собственост на ООД.
Със смъртта на Асен СИО е прекратена при равни дялове на съпрузите (чл.28 СК). Така в актива на наследствената маса влизат ½ част от вилата (225 000лв. без да се взема предвид обезценката на вилата), целият влог от 65 000лв., както и дружественият дял в ООД на стойност 32000лв. (2/5 от 80 000лв.-чл.127 ТЗ), или общо 322 000лв.

4. Участието в ОС на ООД и в разпределението на печалбата са членствени права на съдружника в ООД. Такива права наследниците ще имат само, ако са станали съдружници. Изявената от тях воля да станат съдружници на мястото на Асен не е достатъчна, за да встъпят като съдружници в ООД. Наистина, дружественият дял в ООД може да се наследява (чл.129, ал.1 ТЗ), но схванат като право на част от имуществото на ООД, а не като членствено правоотношение. За приемането на нов съдружник в ООД е необходимо решение на ОС (чл. 137, ал.1, т.2 ТЗ), а в казуса такова решение не е взето. Затова наследниците не са станали съдружници в ООД, а имат право да получат от ООД само стойността на дружественият дял на Асен от имуществото на ООД, към момента на прекратяване на неговото членство (момента на неговата смърт), който е 32 000лв. (чл.125 ТЗ).

5. Искът на кредиторите към съпругата е основателен, защото тя отговаря солидарно с Асен за задълженията, поети за задоволяване на нуждите на семейството (чл.32, ал.2 СК). А вилата е купена за да се задоволят семейни нужди. Наред със съпругата, за плащането на кредита ще отговорят и братята и сестрите, като наследници на Асен. Но те не отговарят солидарно, а разделено, съобразно с дяловете от наследството, които получават. Братята ще отговарят неограничено с цялото си имущество за погасяването на припадащата им се част от дължимия кредит, докато отговорността на сестрата (тя е приела наследството по опис) е ограничена до размера на полученото наследство (чл.60 ЗН).

6. Апортът е разпоредителна възмездна сделка. По правило разпореждането с общо имущество се извършва съвместно от двамата съпрузи (чл.24, ал.3 СК), но такова в казуса няма. Въпреки това, апортът на недвижимия УПИ-СИО, извършен от Асен е действителен, но съпругата може да оспори по исков ред разпореждането му с общия УПИ в 6-м. срок от узнаването, но не по-късно от 3 години от извършването на апорта (чл.24, ал.4 СК). Съпругата може да предяви конститутивен иск срещу Асен и ООД за отмяна на апорта който по правило е подсъден на РС Смолян или на РС Разлог по избор на съпругата (чл.103 във вр. с чл. 104 и чл.116 ГПК) Искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен поради изтичане на 3-годишния преклузивен срок, за който съдът следва да следи служебно.

[Kelli_Mutu™]

16.09.2011 г.

На 04.04.2010 г. съпрузите Петя и Иван Зеленогорски от град Пазарджик претърпели тежко пътно-транспортно произшествие (ПТП), след като автомобилът им „Рено Клио” бил засечен в покрайнините на град София от автомобил „Ауди”, собственост на „Марина” ЕООД, със седалище гр. Трън. Вследствие на катастрофата Петя претърпяла средна – счупена лява подбедрица, а Иван – тежка телесна повреда – увреждане на далака, което предизвикало необходимост от отстраняване на този орган. Автомобилът  „Ауди” бил управляван от неправоспособната Ваня Грашова - дъщеря на едноличния собственик на „Марина” ЕООД –  Никола Грашов. Същевременно Ваня имала сключен консултантски договор за счетоводно обслужване на „Марина” ЕООД.
Два месеца по-късно съпрузите Петя и Иван Зеленогорски предявили пред компетентния съд иск/ове за обезщетение на претърпените от всеки един от тях имуществени (5 000 лв.) и неимуществени (25 000 лв.) срещу Ваня и „Марина” ЕООД. 
Междувременно във връзка със станалото ПТП било образувано досъдебно производство, по което се извършвали съответни действия.
Първоинстанционният съд уважил изцяло предявените искове срещу Ваня и „Марина” ЕООД.
Така постановеното решение било обжалвано пред въззивния съд от „Марина ” ЕООД. Жалбоподателят се оплаквал, че първоинстанционният съд неправилно е приел за разглеждане исковете, тъй като не е бил родово компетентен за това (общата цена на предавените обективно и субективно съединени искове възлизала на 60 000 лева). Освен това, той се оплаквал, че съдът неправилно е приел, че процесното деяние на Ваня е било извършено във връзка с възложена й работа по смисъла на чл. 49 ЗЗД.
Въззивният съд приел за разглеждане жалбата, като служебно конституирал като страна във въззивното производство и Ваня.
В хода на въззивното производство Иван Зеленогорски починал.

Въпроси:

1. Характеризирайте предявените искове от материалноправна гледна точка.
2. Кой съд е родово и местно компетентен да разгледа предявените искове.
3. Имали ли са възможност пострадалите да предявят искове и срещу други лица и на какво основание.
4. Правилно ли второинстанционният съд е конституирал Ваня като страна във въззивното производство.   
5. Какви са материалноправните и процесуалните последици от смъртта на Иван и съответно с какви възможности разполагат неговите наследници.
6. Какво е значението на образуваното досъдебно производство с оглед развитието на гражданския процес?

* Необходимо е отговорите да бъдат логически обосновани и правно аргументирани.

[Kelli_Mutu™]

18.05.2012 г.

През 1992 г., когато се споминал техният баща Иван Желев, Лидия Атанасова и Стоян Желев получили поземлен имот - дворно място с жилищна сграда и други постройки в Казанлък. Иван Желев живял там постоянно от 1986 г., след като го купил от братовчеди по силата на устна уговорка. Дължимата сума по нея той превел още тогава с пощенски запис.
Веднага след смъртта на бащата, със съгласие на сестрата, Стоян заживял на свой ред в същия имот. Девет години по-късно той се разболял тежко, като оздравял благодарение на грижите на Лидия. Тъй като вече били на преклонна възраст, братът и сестрата искали да уредят приживе своите отношения. Едва тогава те се натъкнали на сериозна пречка за това - за имота, оставен им от бащата, липсвал документ за собственост. Намерила се само разписката от пощенския запис от 1986 г., както и квитанции за платени данъци за имота оттогава насам.
През 2006 г., след като говорил с Лидия, Стоян извършил за своя сметка саниране в имота на стойност от 6 000 лв. То повишило първоначалната му цена от 30 000 на 38 000 лв. След настъпване на финансовата криза, през есента на 2008 г. пазарната цена на имота се понижила на 35 000 лв.
На 20.12.2008 г., срещу Лидия и Стоян бил предявен иск по чл. 108 ЗС от СД „Чонов и с-ие”. Дружеството претендирало връщане на собствеността върху имота, тъй като имотът му бил прехвърлен чрез даване вместо плащане през август с.г. от наследниците на братовчедите-продавачи по сделката от 1986 г.

Въпроси:

1.   Моля, определете подсъдността на предявения иск. Какво е процесуалното положение на ответната страна? Защо?
2.   Как могат да се защитят Лидия и Стоян? Има ли някой от тях на разположение други способи за защита във висящия процес, важащи само за него?
3.   Кой е собственик на имота?
4.   Има ли правно значение съгласието на Лидия Стоян да живее в имота?
5.   Променя ли се изходът от спора, ако се установи, че през 1989 г. в имота е горял силен пожар, в резултат на което Иван не е живял там за година време?