Мдааа ПУ единственото място (което аз знам), където следните неща могат да се случат:
1. Разчитам на приятели да ми помагат (вършат цялата работа), при все че има назначени хора за това, които са недосегаеми - дето уж сме екип, който обеденявам.
2. Стоянчо - най-отзивчивия и квалифициран кадър в ПУ (в областта си) е разпъван отвсякъде и за всичко, а е назначен за съвсем друго, с което се изхранва.
3. Оставаме до късно за да работим за ПУ, при което сме радостни, че негово величество пазача благородно ни е отпуснал час-два извънработно време за това.
4. Пазачите са най-важното нещо в този университет, след това са работилницата, администрацията и накрая преподавателите и студентите -- хитро, нали? Някой може ли да го оспори, защото съм си приготвил торба с аргументи и железни примери.
5. И последния парадокс - тези който са ми направили услуга и са стояли до 22 часа искат да черпят.
6. Ааа има и още нещо: това по-горе е известно на всеки и то е така от години - промяна няма :))
... когато това съм го споделял многократно винаги съм бил успокояван с приказки от типа "Това да не ти е Германия", "Welcome to the real world", "Закво ти е да оставаш след работа, ами не си гледаш кефа - на мен младините ми отидоха тук, и кво"...
...и започвам сериозно да се замислям, защото ситуация в която всички са луди, а единствения нормален съм аз почва силно да ме тревожи :)