Тук има някой размисли (на студентско или потребителско ниво) за задочното обучение. Иска ми се и аз да споделя някой мои (преподавателски) наблюдения за т.нар. задочното висше обучение.
Та вече трети ден продължавам целодневния маратон (Л+У) и така ще е още 2 - поне лекциите свърших току що, та ето наблюденията ми:
* Ефективността на възприемане (и интерес) от студентите рязко пада след първите няколко астрономични часа, моята също. Това наказание е почти антихуманно.
* Въпреки това часовете по същата дисциплина в сравнение с редовния курс са по-малко и напълно недостатъчни за качественно обучение, часовете за упражнения също, а дипломите еднакви - не е честно :)
* Горките деца после продължават с Органична химия (още по-тежък маратон) - не искам да ги мисля.
...и замисляйки се над тия очевадни за преподаватели и студенти факти, знаейки че в З. Европа, където научната и университетска продукция е в пъти по-качественна от нашенската и където задочно висше НЯМА, се чудя на какво се дължи този абсурд у нас.
Аз мисля, че това е много изгодно двустранно споразумение и това е единствената причина още да влачим задочното като форма на "обучение", а именно: студентите минават леко и получават евтино диплома, а университета пък има достатъчко студенти, като бройка, така че да каже на МОН един ден --- ето видите ли колко голям университет сме... яко, нали? :)