Колеги,
предполагам правите отлично разлика между работещите грешници и мрънкащите 'светци'. Единственото, което ме провокира в подобни на доц. Томов изказвания е манията да се ломоти безцелно. Какъв смисъл има да се истеризира липсата на 'образователни' достойнства в Стоичков. Все едно той да ни се присмее, че не можем да правим бройки с глава.
Защо Томов не напусна работа /не че сега ще напусне/, когато неговият партиен идол Гоце Първанов награди г-н Батков или хидроинжинера Доган с орден Стара Планина Първа Степен.
Не беше ли това 100% девалвация на ценностите ни?!
Иска ми се българите да работим и заслужим своето место под слънцето, а не единственият начин да се появят на небосклона да е заклеймяване срещу всичко и всеки. Нямам никакво желание да познавам хора като доц. Томов. Дори е безмислено да се присъства на катедрени и факултетни съвети, защото 90% от тези БГ "академични" индивиди са образователни паразити, които са се адаптирали в няколко поколения как да превърнат университетите във феодални наследствени корпорации.
За сведение на академичния човечец, който по аналогичен начин на Томов се опитва да ме "опозори" по долу, че съм преписвал, за да стана толкова млад доктор. Докторската ми степен е защитена в езикова лаборатория в Бирмингам, управлявана от Университета в Рочестър, след което заслужих и спечелих докторска стипендия в Рвил Харвард.
Унизително е да си правя автореферат по стар ВАК стил, за да влезна във възпалените стандарти на една жалка научна номенклатура. Аз не го направих. Затова и предполагате, че съм станал доктор като вас - по комунЯжки.
По света не се симулира дейност и не се "преписва", коУега. Дори няма смисъл да търся паралел между вас и професори като Умберто Еко, Сюзан Щайнберг, Джеф Бърнс, които са ме провокирали да стоя в библиотека Уайднър в Харвард по 14 часа. Нямам идея точно защо продължавам да преподавам в ПУ вече 10 години. Може би, защото има други, които се стараят. Има и страхотни студенти, от които научавам безценни неща. Вярвам, че преподавателите от Химическия и Биологическия факултети са единствените създаващи наука при нас. Има и страхотни езиковеди като доц. Чолакова, Доц. Шнитер, доц. Грънчаров. Но те за съжаление се броят на пръсти. За щастие, преподавателите, които си позволяваме подобно романтично "губене на време" сме финансово независими от университетската "хранилка". Всеки има своите слабости предполагам. Моята е да вдъхновявам студентите си да се трудят, да търсят, да искат и да могат...
Колеги,
единственият начин да се подобри академичният вид на тази институция, в която работим е:
да работим, да работим, да работим дори, когато грешим. Особено, когато грешим.
P.S. Съгласен съм с Терзийски. Никакъв смисъл няма тази тема да има развитие.