Може би тази публикация ще остане още един, непрочетен от преподавателите, укор на поредния студент. В крайна сметка надеждата умира последна!
Защо:
- българските университети и в частност ПУ са развъдник на кадри по обща култура и слециалисти по нищо?
- трябва да учим неща, които нямат пряка връзка със специалността, която сме избрали, за да запълним хорариума на преподавателите?
- не видях от повечето преподаватели в ПУ дискусия, само скучни монолози на егоцентрични, самозабравили се хора?
- дипломата ни за висше образование може да ни послужи единствено като "пропуск" при кандидатстване на работна позиция? В работата ни по специалността ние ще бъдем принудени да учим всичко отначало и ще осъзнаем, че не сме придобили никаква подготовка за професионалното си развитие през годините, прекарани в университета?
- един млад човек, който иска да успее сам, няма възможността да учи и работи едновременно, заради множеството задължителни в програмата предмети, нямащи никаква връзка със псециалността му, като например физическо възпитание и пр. Нормално ли е един възрастен и трудоспособен човек, да бъде прунуден да зависи от родителите си относно своята издръжка, заради абсурдните излишъци от ненужен материал, задължителни занятия и разпокъсана програма?
Докога:
- ще жертваме себе си, за да издържаме преподавателите в ПУ?
Може би ще кажете...."Не те устройва тук, тогава потърси си нов университет!" Може би ще го направя. Но после, не се питайте защо младото поколение на България захранва и ще продължава да захранва чужди икономики; защо когато се пенсионирате, няма да има кой да работи, за да има възвращаемост на труда ви и да получавате адекватен месечен доход; ...не се питайте защо децата ви са някъде далече, а вие с болка осъзнавате, че водите живот на спомени между четири стени.