Формат за разпечатване

[инж. Николай Маташев]

От Мария Шнитер до Мария Щайнер

[инж. Николай Маташев]

Има необходимост от санктификация на звената по веригата от влагането на космическата енергия в тялото и нейното осъществяване в конструкции, от "жетваря" до "каменоделеца". Първото се осъществява повече в социално-семейния бит, а второто - в социално-икономическите процеси. Така стигаме до освещаването на тялото и личния или семеен живот от една страна и на служебните събития и структури - от друга.
Да постигат нещо подобно са призвани управляващите. По принцип с това се занимава Парламентът и основаващите го фактори като посредници между "жречеството" и бизнеса. Доколко редът, въвеждан от закона, е свещен или просто функционален - това е следствие на парламентарната работа. Въпреки че не във всяка страна са разрешени партии на религиозна основа, консенсусното парламентарно мнозинство се приема за свещено-съобразно.
Икономическите правила са отговорни за оптималното разпределение на жизнените ресурси и постигането на градивно конструиране. Но редът и оптимизацията сами по себе си не са духовно дело. То е следствие от социално-религиозните реалии и активност. Така се стига до необходимост от религиозно-дефинирани партии с персонално-индуктивна религиозна етика в съчетание с догматична дедукция или до алтернативните социално-емпирично съобразни политически формирования. Това са полюсите на църковната монархия и светската република. Първата изхожда от истината, а втората уповава на науката.

[инж. Николай Маташев]

И така, въпросът е дали можем да асоциираме каменоделеца със светската република, а жетваря – с църковната монархия.
Защо?
Историческа ретроспекция. Допреди век господстваха монархии, загрижени първо за прехраната. Конструкторите бяха относително самостоятелни. Стигна се до момента, в който прехраната започна да идва през тях почти колкото през управляващата аристокрация.
Материалната й власт беше оспорена. Започнаха революции с трансформация на управленската и икономическа система. Но дали властта на небесните свещенодействия се смени с управлението на земните науки ?
Да.
Докога?
Докато се стигне до необходимостта от освещаване на изградените конструкции.
Как?
Професор Мария Шнитер предлага резултата на миналото, на средновековното църковно-обвързано общество, като пример за лично – и семейно-социален базис за изграждане на свещеносъобразна общност. Обаче в личния и семеен бит вече е не само „жетваря“ – домашната трапеза и битовата религиозност – но и купища каква ли не лична и битова техника.
При конструкциите опираме до науката и технологиите – отнасящи се не само до техниката, но и до социални, икономически и политически структури. Но като общество сме в случая, освен българи, също примерно православни, етнически преобладаващо славяни, в политическия и социален контекст на Балканите, и т.н.
В конкретния случай –  дисертационния труд на Мария Шнитер „Пътища през православния ритуал“ – се взимат под внимание именно балканските православни славяни.
Някакъв учен изтъкнал, че ставаме свидетели на Ново средновековие. Това обаче като някакво предупреждение сякаш за негативно явление в съвременния социално-политически живот.
Дали е само негативно?

[инж. Николай Маташев]

Да се върнем на въпроса за връзката жетвар - свещена монархия и каменоделец - светска република. Въпросът е дали е принципна такава свързаност. Безспорно това са най-подходящите условия за реализирането и на двете начала. Монархът понякога е даже и първосвещеник, най-удачен вариант е за обгрижване на народа и поддръжката на поданика и материално и духовно. От друга страна не би могъл да го постигне без наличието на инфраструктура, сгради, техника и пр., които са изградени от каменоделеца, чиито задруги явно следва да са организирани в независими структури, каквито са и тези на светската република.
Оказва се, че принципът на монархията остава необходим и в светска република. В България например, националната й църква потвърждава такова съждение с въвеждане споменаването на монарха в литургията. Народът, при изборите 2001 – също.
Почитта към монарха би могла да наподобява почитта, например, към заслужили учени. Причината тогава обаче е в малка степен родово-национална по произход. Духовната значимост на науката и нейните съзидатели се търси и уважава. Друг професор от ПУ, в случая по физика, с изданията си проявява тази тенденция.
Същевременно ПУ не е безразличен към приемането на каменоделеца в храма на науката.
Това личи от интегрирането на Техническия колеж – Смолян, а отскоро Физическият факултет е и технологичен.

[инж. Николай Маташев]

Относно необходимостта от добре оранизирана основа за социално - антропологични разглеждания -  ето едно интересно предложение - Идеята за социална онтология и принципът на релевантността

[инж. Николай Маташев]

Във връзка с разпределянето на енергийните ресурси и свръзката между изградените с тях структури от значение е Дърводелецът.