Формат за разпечатване

[Kelli_Mutu™]

В тази тема ще се публикуват последователно казусите, които се падат на Държавните изпити по Наказателноправни науки в Юридическия факултет на ПУ.

Ако искате да дадете мнение или решение по казуса го направете в отделна тема, като преди това постнете в нея казуса.

[Kelli_Mutu™]

28.10.2006 г.

   На 18.12.2002 г. Около 10:30 часа Милен Балабанов, 23-годишен, поканил в дома си, находящ се в гр. София, ж.к. „Сухата река”, бл. 32, своя приятел и съсед Даниел Макавеев, 17-годишен, и в хода на разговора по между им го помолил да вземе двата му златни пръстена с общо тегло 5,14 г. 14-каратово злато, и златна верижка с тегло 7,14 г., 14-каратово злато (за които назначената по-късно съдебнооценителна експертиза на благородни метали дала заключение, че са на стойност 182 лв.), и да се опита да ги продаде. Съобщил му, че срещу златните накити иска да получи сумата от 200 лв.
   Около 12:30 ч. Макавеев успял да се свържи със свой познат, таксиметров шофоьор, за когото предполагал, че ще прояви интерес към накитите. На срещата им последният се съгласил да ги закупи, като заплатил на Макавеев исканата от него сума – 250 лв.
   Веднага след това Макавеев се отправил към игрална зала, находяща се на ул. „Раковски”, която често посещавал. Там за напитки и закуски похарчил сумата от 15 лв., а за залагания на автоматите – още 65 лв. Около 14:00 ч. в залата влязъл негов познат – 16-годишният Цветелин Кабакчиев, който помолил Макавеев да му услужи със сумата от 100 лв. Последният се съгласил и след като му дал назаем исканата сума, в него останала сумата от 70 лв.
   Около 15:30 ч. по мобилния телефон на Макавеев позвънил Балабанов, който се поинтересувал дали приятелят му е успял да продаде златните накити и да получи  исканата от него сума.  Макавеев отвърнал уклончиво с думите, че „може нещо да се уреди”. При това Балабанов съобщил на Макавеев, че сам е намерил купувач за бижутата, който е готов да заплати за тях сумата от 300 лв., и го помолил да му ги върне в най-скоро време. Макавеев обаче му отвърнал, че вече е късно да си ги иска обратно, но обещал да се погрижи в следващите няколко дни да му даде парите. На свой ред Балабанов отвърнал, че парите му трябват спешно и попитал приятеля си какво е направил със златото. При думите му Макавеев прекъснал разговора и не отговорил на последващите позвънявания от страна на приятеля си.
   Няколко минути по-късно Балабанов напуснал дома си и тръгнал да търси Макавеев на местата, за които знаел, че обича да посещава. Около 16:30 ч. влясъл в игралната зала, където се намирал и Макавеев.
   Виждайки го последният побягнал към изхода на заведението и когато Балабанов понечил да застане на пътя му, Макавеев силно го блъснал с длани, при което Балабанов залитнал и паднал назад. При падането си счупил с тежестта на тялото си една от витрините на заведението, за която по-късно било установено, че е на стойност 82,16 лв. Освен това от удара на Балабанов бил избит преден горен зъб.
   Напускайки заведението, Макавеев започнал да хвърля снежни топки и дребни камъчета по витрините на заведението, като крещял обидни думи и изрази по адрес на Балабанов и преминаващите наблизо граждани. Няколко минути по-късно бил задържан от дежурния автопатрул към І РПУ-СДВР.

ВЪПРОСИ

1.   Квалифицирайте извършените от дееца престъпления!
2.   Има ли множество престъпления? Какъв вид?
3.   Каква е формата на вината на всяко едно от престъпленията?
4.   Кой е компетентният орган да образува досъдебно производство за извършитея на престъпленията?
5.   Може ли пострадалият да предяви граждански иск и кога?
6.   Приложима ли е разпоредбата на чл. 78а НК по отношение на непълнолетен подсъдим като се има предвид, че наказанието се редуцира по чл. 63 НК?
7.   Допустим ли е граждански иск в производството по чл. 78а НК?
8.   Ако обвиняемият, който е непълнолетен е бил без защитник при предявяване на разследването, прокурорът може ли да върне делото за допълнително разследване поради наличие на съществено процесуално нарушение или не? Какво трябва да направи?

[Kelli_Mutu™]

09.06.2007 г.

Димитър Манолов поканил своя познат Стоян Лазаров да му гостува в гр. Плевен. Няколко дена след това, на 18.05.2007 г., отзовавайки се на поканата, Лазаров пристигнал в къщата на Манолов, която се намирала в центъра на Плевен. Манолов го посрещнал и поканил да влезе.
По време на вечерята двамата се скарали заради мач на националния отбор. Лазаров хвърлил книга по лицето на Манолов и му нанесъл рана, която кървяла цяла нощ. Скоро след това Лазаров отишъл да си легне в стаята, където бил настанен. Домакинът Манолов останал буден и продължил да пие от ракията, останала от вечерята. Под въздействие на изпития алкохол той се сетил за стара обида, нанесена му през 2006 година от Лазаров, и решил да го убие. Взел брадвата от мазето и отишъл в стаята му, където го заварил да спи. Без да пали лампата, виждайки добре Лазаров на влизащата в стаята лунна светлина, му нанесъл два удара с острата част на брадвата по главата.
Манолов обаче се уплашил от бликналата кръв, хвърлил брадвата и избягал навън, като оставил входната врата на къщата си отворена. На излизане той видял полицейски патрул и избягал от него в тъмното. Патрулът също го видял и влязъл на проверка в къщата. Там открил Лазаров с тежка рана на главата и извикал „Бърза помощ”. Благодарение на спешната и квалифицирана лекарска намеса Лазаров бил спасен.
На следващия ден Манолов бил издирен и предаден на дознател, който го привлякъл като обвиняем за довършен опит за убийство по чл. 115 във връзка с чл. 18, ал. 1, предложение ІІ от НК. Понеже убийството не било довършено и Манолов, макар да му била дадена възможност, не извикал, нито настоял за адвокат, дознателят провел разпита му без защитник.
След разпита Манолов бил освободен. По-късно бил търсен от дознателя, но не бил намерен, нито обявен за издирване. Прокурорът приел, че в негово отсъствие не може да се разкрие обективната истина и издал постановление за спиране на делото. Скоро след това Манолов бил открит и задържан, а делото възобновено. Всички полицаи от патрула, които трябвало да бъдат разпитани като свидетели, обаче били на шестмесечен курс за обучение в Полицейската академия в Букурещ. Това наложило ново спиране на делото.
Когато досъдебното разследване приключило, прокурорът внесъл обвинителен акт по чл. 119 НК – за превишаване пределите на неизбежната отбрана, тъй като приел, че лицето на Манолов кървяло и по времето, когато нанасял ударите си с брадва по главата на Лазаров.
В съдебно заседание подсъдимият Манолов и неговият защитник поискали от съда да зачете на Манолов самоволен отказ от опит по чл. 18, ал. 3 НК. Съдът обаче не приел, че Манолов е осъществил самоволен отказ.

ВЪПРОСИ:

1.   Правилна ли е първоначалната квалификация?
2.   Правилна ли е квалификацията в обвинителния акт?
3.   Обосновано ли съдът е приел, че не е налице самоволен отказ от опит по чл. 18, ал. 3 НК?
4.   Допуснал ли е дознателят нарушение, като не е осигурил защитник?
5.   Законосъобразно ли е първото спиране на делото?
6.   Законосъобразно ли е второто спиране на делото?

[Kelli_Mutu™]

--.10.2007 г.

Димитър Манолов поканил своя познат Стоян Лазаров да му гостува в гр. Плевен. Няколко дена след това, на 18.05.2007 г., отзовавайки се на поканата, Лазаров пристигнал в къщата на Манолов, която се намирала в центъра на Плевен. Манолов го посрещнал и поканил да влезе.
По време на вечерята двамата се скарали заради мач на националния отбор. Лазаров хвърлил книга по лицето на Манолов и му нанесъл рана, която кървяла цяла нощ. Скоро след това Лазаров отишъл да си легне в стаята, където бил настанен. Домакинът Манолов останал буден и продължил да пие от ракията, останала от вечерята. Под въздействие на изпития алкохол той се сетил за стара обида, нанесена му през 2006 година от Лазаров, и решил да го убие. Взел брадвата от мазето и отишъл в стаята му, където го заварил да спи. Без да пали лампата, виждайки добре Лазаров на влизащата в стаята лунна светлина, му нанесъл два удара с острата част на брадвата по главата.
Манолов обаче се уплашил от бликналата кръв, хвърлил брадвата и избягал навън, като оставил входната врата на къщата си отворена. На излизане той видял полицейски патрул и избягал от него в тъмното. Патрулът също го видял и влязъл на проверка в къщата. Там открил Лазаров с тежка рана на главата и извикал „Бърза помощ”. Благодарение на спешната и квалифицирана лекарска намеса Лазаров бил спасен.
На следващия ден Манолов бил издирен и предаден на дознател, който го привлякъл като обвиняем за довършен опит за убийство по чл. 115 във връзка с чл. 18, ал. 1, предложение ІІ от НК. Понеже убийството не било довършено и Манолов, макар да му била дадена възможност, не извикал, нито настоял за адвокат, дознателят провел разпита му без защитник.
След разпита Манолов бил освободен. По-късно бил търсен от дознателя, но не бил намерен, нито обявен за издирване. Прокурорът приел, че в негово отсъствие не може да се разкрие обективната истина и издал постановление за спиране на делото. Скоро след това Манолов бил открит и задържан, а делото възобновено. Всички полицаи от патрула, които трябвало да бъдат разпитани като свидетели, обаче били на шестмесечен курс за обучение в Полицейската академия в Букурещ. Това наложило ново спиране на делото.
Когато досъдебното разследване приключило, прокурорът внесъл обвинителен акт по чл. 119 НК – за превишаване пределите на неизбежната отбрана, тъй като приел, че лицето на Манолов кървяло и по времето, когато нанасял ударите си с брадва по главата на Лазаров.
В съдебно заседание подсъдимият Манолов и неговият защитник поискали от съда да зачете на Манолов самоволен отказ от опит по чл. 18, ал. 3 НК. Съдът обаче не приел, че Манолов е осъществил самоволен отказ.

ВЪПРОСИ:

1. Правилна ли е първоначалната квалификация?
2. Правилна ли е квалификацията в обвинителния акт?
3. Обосновано ли съдът е приел, че не е налице самоволен отказ от опит по чл. 18, ал. 3 НК?
4. Допуснал ли е дознателят нарушение, като не е осигурил защитник?
5. Законосъобразно ли е първото спиране на делото?
6. Законосъобразно ли е второто спиране на делото?

[Kelli_Mutu™]

24.10.2008 г.

Като паркирал автомобила в гаража си, Колев дочул викове за помощ. Затичал се към мястото, от където се чували виковете. Там  видял Васев да бие пострадалата Василева с метален прът и да говори по нейн адрес непристойни неща.  Василева се опитвала да се защитава. Колев застанал между тях с намерение да ги разтърве.
В този момент Васев силно ударил Колев в областта на слепоочието, веднага след което извадил от джоба си нож и започнал да нанася с него удари на Колев .
Колев паднал и с попадналия му под ръка камък  ударил Васев, вследствие на което му счупил челюст и му избил четири предни зъба. Незабавно пристигналите на място полицаи от охранителна полиция откарали Колев и Васев в болница. Там живота на Колев бил спасен, но Васев починал по причина на предозиране на упойка, поставена с оглед предстояща оперативна намеса.
По случая било образувано досъдебно производство. Държавният обвинител внесъл в съда обвинителен акт шест месеца след получаване на делото от разследващите органи.
Първоинстанционният съд осъдил подсъдимия Колев за убийство по чл.118 НК. Мотивите на присъдата били обявени от съда след десет месеца. Недоволен от правораздавателния акт останал подсъдимия. В образуваното по негова жалба въззивно производство по-горният съд изменил присъдата като увеличил наказанието на подсъдимото лице.

ВЪПРОСИ:

1. Дайте наказателно-правна оценка на дейността на Колев.
2. Превишил ли е Колев пределите на неизбежната отбрана ?
3. Допуснати ли са в наказателното производство процесуални нарушения?

[Kelli_Mutu™]

11.06.2010 г.

       Донев и Петев били добри познати и  работели като разносвачи на пица в ресторант. Веднъж между тях възникнал спор за това – как да предвидят поредността на своите работни смени през почивните дни. Донев отправил към Петев  думи, с които го уязвил.  Петев се почувствал засегнат и решил силово да  отмъсти. Той извадил  от чантата си  метален прът и ударил Донев в областта на главата, вследствие на което му избил три предни зъби. Донев нанесъл на Петев две прободни рани в областта на коремната кухина с нож. Петев изпаднал в безсъзнание, а Донев му взел  портфейла с наличните там триста лева и избягал от местопроизшествието.
   Вследствие на бързата намеса на полицейски органи и на спешна медицинска помощ  Петев бил спасен и излекуван. За да замени избитите зъби с метало-керамичен мост, Донев прибягнал до услугите на специализирана медицинска клиника; там при налагащата се манипулация на Донев била поставена упойка, от което се получила парализа на лицевите мускули и трайно затрудняване на речта.
   По случая било образувано  досъдебно производство, в което Донев и Петев били привлечени в качеството обвиняем. На Петев била наложена забрана да напуска пределите на страната до приключване на производството. Два месеца след като получил делото с мнение от разследващия орган, прокурорът съставил и внесъл в съда обвинителен акт.
   Първоинстанционното съдебно производство било образувано с определение на съдия-докладчик. Той преценил, че на досъдебното разследване са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, спрял делото и го върнал на прокурора. Прокурорът отстранил процесуалните нарушения и отново внесъл обвинителен акт. В първоинстанционното производство се установило, че Петев е извършил и една кражба , за която държавният обвинител в обвинителната си реч повдигнал ново обвинение срещу подсъдимия Петев. Съдебният състав осъдил двамата подсъдими с наказание лишаване от свобода. Присъдата била обжалвана от Петев.
   Във въззивното производство за пръв път встъпил защитник-адвокат , който бил упълномощен едновременно от двамата подсъдими. Съдът с решение увеличил наказанието на двамата подсъдими с по три месеца лишаване от свобода.

ВЪПРОСИ:

1.   Квалифицирайти престъпната деятелност на Донев и Петев.
2.   Налице ли е множество престъпления?
3.   Допуснати ли са били процесуални нарушения и ако да – какви са техните последици?

[Kelli_Mutu™]

15.10.2010 г.

Петров и Жеков били съседи в жилищен блок. Един ден двамата влезли в спор относно ползването на околоблоковото пространство и спорът прераснал в сбиване, при което Жеков ударил Петров с метален прът в областта на главата, счупил му челюст и му избил два предни зъба.
По случая Петров подал тъжба в съответния районен съд, където било образувано наказателно производство от частен характер с начална квалификация на престъпното деяние опит за убийство по чл. 115 от НК. В качеството на подсъдим бил привлечен Жеков.
В заседанието на първоинстанционния съд не се явил частният тъжител Петров. Явили се подсъдимият, неговият защитник, както и двама граждани, за които защитата поискала да бъдат допуснати до разпит като свидетели. Съдът дал ход на делото в заседанието, разпитал свидетелите и отложил-насрочил заседанието за друга дата. На тази дата в заседанието се явил единствено прокурор от районната прокуратура, който заявил, че встъпва по делото в качеството на главен обвинител, понеже пострадалият-частен тъжител бил служебно ангажиран извън страната.
В последната дума на подсъдимия Жеков бил разпитан. Съдът го признал за виновен и го осъдил за хулиганство по чл. 325 НК.
Два дни след обявяване на присъдата в съдебно заседание защитникът на подсъдимия подал искане до Върховния касационен съд за отмяна на първоинстанционната присъда по реда на възобновяването.

ВЪПРОСИ:

1. Дайте наказателно-правна оценка на престъпната деятелност на Жеков.
2. Допуснати ли са в наказателното производство нарушения на процесуалните правила? Ако такива да налице – характеризирайте ги.
3. Как следва да се развие делото предвид на искането за отмяна на първоинстанционната присъда по реда на процедурата по възобновяване на наказателни производства?

[Kelli_Mutu™]

10.06.2011 г.

Пешев бил назначен за вещо лице по наказателно производство от общ характер. При разпита му в това качество в заседанието на първата съдебна инстанция пострадалият Борисов му направил бележка, че най-вероятно писменото заключение на вещото лице е несъстоятелно и се налага назначаване на повторна експертиза по същите въпроси. Подразнен от това, Пешев се нахвърлил върху Борисов и с удар в областта на главата му избил три предни зъби и му откачил долната челюст. Председателят на съдебния състав, с цел да въдвори ред в залата, направил бележка  , наложил глоба от 1000 лева на Пешев и преустановил неговите действия спрямо пострадалия Борисов.
По случая било образувано досъдебно производство, в което Пешев бил привлечен към наказателна отговорност за хулиганство по чл.325 НК. Наблюдаващият прокурор взел на обвиняемото лице домашен арест, подписка и забрана за напускане пределите на страната. Три месеца след като получил делото с писмено мнение на разследващия орган, прокурорът внесъл в съда обвинителен акт срещу обвиняемия Пешев при същата квалификация.
Първоинстанционният съдебен състав от трима съдии и двама съдебни заседатели разгледал делото и установил, че подсъдимият Пешев е извършил няколко месеца преди това и опит за убийство. Съдът признал Пешев за виновен за описаното в обвинителния акт престъпление и за новоустановеното в заседанието престъпление, и го осъдил в условията на реална съвкупност.
Прокурорът подал въззивен протест предвид допуснато от съда съществено процесуално нарушение.

ВЪПРОСИ:

1. Правилна ли е наказателно-правната квалификация на престъпната деятелност на Пешев?
2. Допуснати ли са на досъдебното производство процесуални нарушения? Характеризирайте ги.
3. Налице ли са пороци в работата на първата съдебна инстанция?
4. Как следва да се произнесе по протеста въззивния съд? Може ли той в конкретния случай да увеличи наказанието на подсъдимото лице?

[Kelli_Mutu™]

30.09.2011 г.

Иванов и Петров били съдружници в търговско дружество. Решили да откраднат вещи от склада на предприятието на дружеството.  В уговорения ден  те проникнали в склада, взели два компютъра и един телевизор и ги натоварили на автомобила на Иванов. Действията им, обаче, били забелязани от охраната на обекта, която не позволила автомобила на Иванов да излезе през портала на предприятието. Тогава Петров се нахвърлил върху един от охранителите и с удар в областта на главата му счупил три предни горни зъби и му спукал челюст.
По случая било образувано досъдебно производство, по което разследването било проведено в срок от пет месеца, без да са правени по него искания за удължаване на срока. По предложение на разследващия орган прокурорът взел на обвиняемите Иванов и Петров мярка за неотклонение „домашен арест”.
В образуваното по обвинителния акт на прокурора първоинстанционно съдебно производство се установили данни и за други престъпни посегателства на подсъдимите Иванов и Петров, за които престъпления държавният обвинител им повдигнал нови обвинения. Съдът се произнесъл в съответствие с исканията на прокурора, по всички повдигнати от него обвинения и осъдил подсъдимите.
Подсъдимият Иванов подал въззивна жалба срещу първоинстанционната присъда. След като разгледал делото по тази жалба, въззивният състав увеличил наказанието на Иванов.

ВЪПРОСИ:

1. Дайте наказателно-правна оценка на престъпната деятелност на Петров и Иванов.
2. Процесуално допустими ли са действията на досъдебното производство?
3. Има ли нарушения на правилата на НПК в съдебното производство?