Здравейте!
Темата е провокирана от отговор в тема “Биоинформатика”, но тъй като
Не бях обръщал внимание на този форум, но по настояване на моите докторанти го погледнах днес.
...
Това е първият последен път, който пиша в този форум
оевидно по-добрият вариант е да се обсъждат открито проблемите на факултета. Така поне хората, които поглеждат и форума, биха могли да променят някои малки детайли.
За актуалността на информацията, изложена на официалните табла. Не е коректно текущите промени да не се отразяват и на таблата (например промени в разписания, дати за изпити, друга информация). Допълнително неудобство е, че таблата са две. Едно разумно предложение е всичко да се публикува своевременно и на сайта на факултета.
За начина на провеждане на упражнения. Често спецификата им е свързана с паузи с различна продължителност, понякога часове. Отегчителните паузи биха могли да се запълнят с ползотворен диалог, например. И без това често протоколът е по-скоро във вид на “готварска рецепта”, и тъй като в тази форма не провокира мисленето, на упражнения правим ... гафове. Би било добре, ако в паузите се обсъждат отделните стъпки, получените резултати и причините за тях. Вместо принудително да се виси с часове в кафетата.
За семинарните упражнения. Напомнят ми часове в училище. Но и те са задължителни! Какво е мнението ви за монологичните рецитали, които обикновено не ангажират вниманието и никои не ги слуша съсредоточено? На мен не са ми полезни! В някои случаи формата е такава поради обективната липса на възможност за провеждане на лабораторни упражнения ... независимо че дисциплината е включена в учебния план!!! В други случаи студентите имат готовност да присъстват на упражнението, но то не се провежда поради “неотложни ангажименти” (7-8 пъти в рамките на един и същи семестър)!!! Да, ама така се нарушава един правилник ... А когато същият преподавател си позволява да не проведе лекция, за която специално са дошли 12 човека (от 22 в курса) при температура навън -10оС с аргумента “ами те празниците наближават, имате ли настроение за лекция, защото аз нямам...”? Безкрайно е обидно! Чувстваш се като маймуна в зоологическата градина “биологически фокултет”! Особено когато подобни събития се случват много повече от веднаж! И вече няма как да повярваш на “неотложните ангажименти”, които и без това не са основателно оправдание 7 пъти! (важното е, че е постигнат ефект на изключителна демотивация, обаче!)
За протоколите. В много случаи те са необходимо условие за заверяване на упражнението и съответно на семестъра. За съжаление, обаче, те са се превърнали във формално задължение, при това само за студентите! Защото за 4 години точно двама ръководители на упражнения се отнесоха достатъчно отговорно и като трябваше да пишем протоколи си направиха труда по-старателно да ги проверят – това направиха Любомир Стойчев (упражнения по физика) и Мариана Гозманова (упражнения по физиология на растенията). Във всички други случаи изпадахме в обидната ситуация протоколите просто да се преброяват и на страниците им да могат да съжителстват взаимно изключващи се факти, което (най-малкото) ни лишава от възможността да видим допуснатите грешки.
Тъй като подобни факти ме обиждат, позволих си един от междинните протоколи да съдържа ... текст на песен. Какво очаквате? Беше заверен (както всички останали), тъй като процесът включваше прелистване само на ъглите на листовете и подписване ...
Разбира се, малка част от преподавателите са осъзнали, че подобна процедура е безсмислена, и като не отделят време да проверяват протоколи, поне не е необходимо да ги пишем (което също ми се струва коректно).
Между другото, във връзка с протоколите, считате ли че през ХХІ век е нормално да се използва калкулатор (вместо компютър, с който необходимото време понякога намалява няколко стотин пъти и повече), какво мислите за построяването на допирателна към крива на ръка (разбирайте го в буквалния смисъл ... хващаш си линийка и си построяваш практически безброй допирателни в точка, нищо че тя всъщност е единствена!!!!!!). По-трагично – случвало се е да преписвам набрани протоколи, защото можело да не съм ги писала аз, защото от почерка личало личното отношение на студента и защото така студентът не можел да разбере как точно са “изчислени” резултатите.
За библиотеката. Бих се радвала, ако се намери човек, които не се срамува да опише начините за снабдяването на библиотеката с нови издания. В резултат на това някои много добри учебници не могат да се открият там, дори в екземпляр за читалня, кадето до тях биха имали достъп и студенти от други факултети и университети! Призовавам, например, доц. Никола Попов да подари един екземпляр “Клетъчна Биология” (за да мога да препоръчам на OpenBSD, например, да отиде в читалнята и обстойно да го разгледа). МНОГО Е ТРАГИЧНО, ЧЕ БИБЛИОТЕКАТА РАЗЧИТА НА ДАРЕНИЯ!!!
За оценяването на изпитите. Друг много обиден факт! Няма как да си убеден, че написаното от тебе заслужава например оценка 4 (което означава, че си даваш сметка и какво не си написал), а официалната оценка да е например 6! Никой няма полза от подобен тип необективност. Въпреки че не е голям процентът на студентите, които в подобна ситуация се чувстват излъгани (за съжаление)! А иначе, понякога подобен факт е очеваден!
Не мислите ли, че решаването на голяма част от посочените проблеми зависи само от добрата воля?
Бих се радвала, ако се получи дискусия. Това обаче е малко вероятно – преподавателите, заради които съществуват част от проблемите, няма да посетят форума. А за огромно съжаление около 75% от студентите в ІV курс в този факултет нямат никаква вътрешна необходимост от internet достъп и съответно е абсолютно невъзможно да попаднат на форума. И това за съжаление е МНОГО далече от фантазия и никак не е смешно!
Автор
Тема: За имиджа на факултета (Прочетена 3659 пъти)