Българското гражданско законодателство урежда няколко вида влогови правоотношения. Влогът може да бъде договорен и недоговорен. Недоговорно е влоговото правоотношение, което възниква при принудителното изпълнение върху движими вещи, когато описаната вещ остава на отговорно пазене у длъжника или се депозира у избран от страните или назначен от съдия изпълнителя пазач. Договорните влогове от своя страна се разделят на правилни и неправилни с оглед естеството на влаганата вещ.
С договора за влог Влогодателят предава на Влогоприемателя определена движима вещ, който от своя страна се задължава да я пази и върне след изтичане на уговорения срок или при поискване от Влогодателя. Самият договор е реален по своя характер и се счита сключен с предаването на вещта.
По принцип договорът е безвъзмезден и едностранен - възнаграждение се дължи само ако е уговорено. Влагоприемателят обаче има правото на разноските, които е направил за запазване на вещта. Когато е уговорено възнаграждение, договорът се превръща във възмезден и двустранен.
Основната разлика между правилния и неправилния влог е в обекта на договора. Обект на договора за правилен влог могат да бъдат само движими вещи. Тези вещи трябва да бъдат точно и конкретно определени. Освен това, ако вложените вещи са заместими необходимо е да се уговори, че ще бъдат върнати точно същите вещи, защото в противен случай договорът ще бъде неправилен.
Т.е. влогът бива: обикновен или правилен - при него влогоприемателят е длъжен да върне същата движима вещ, която е получил, независимо че е заместима; неправилен - при който влогоприемателят може да върне на влогодателя друга заместима вещ.
Пример: Правилен влог - аз ти давам опредлена тениска, а ти ми връщаш точно същата тениска. Неправилен влог - аз ти давам определена тениска, а ти ми връщаш абсолютно същата тениска, но не тази която съм ти дала, а друга купена от разпродажба.
Ако искаш примерен договор за влог пиши!