01.10.2010 г.
На 22.10.2008г. „Гея” ООД продало на кооперация „Съюз” своя придобита по наследство сграда, необходима за дейността на кооперацията, на цена от 2 млн.лв. Според договора продавачът предоставил заем на купувача в размер на дължимата цена за срок от една година, като падежът за плащането й бил фиксиран на 22.10.2009г. Била уговорена неустойка от 0.5% на ден за забава при неплащане на цената.
Купувачът наредил на своята банка да прехвърли 2 млн. лв. от неговата б.см. по сметката на ООД на 22.10.09г. Но на 18.10.09г. банката била обявена в несъстоятелност и назначеният синдик отказал да изпълни нареждането на купувача. Последният успял да събере само 100 хил. лв., с които платил на ООД част от дължимата цена, като го уведомил за несъстоятелността на банката и за своята невъзможност да плати остатъка от цената на падежа и в следващите 5 месеца.
Поради липса на пари, купувачът не платил остатъка от цената в продължение на 6 месеца след падежа и на 23.04.2010г. ООД предявило няколко иска, с който поискало от съда да осъди купувача да му плати:
1) 100 хил. лв., представляващи 50% от лихвата за една година по предоставения на купувача заем върху цената от 2 млн.лв. (претенцията била изчислена на основа на годишна лихва от 10%, по която банките отпускали кредити на търговци през 2008-2010г.), заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.10.09г. Според ООД, останалите 50% от лихвата били погасени с платените от купувача 100 хил.лв. на падежа;
2) 2 млн.лв. главница за дължимата цена;
3) 1,80 млн.лв. неустойка за забава върху главницата за периода 22.10.09 – 22.04.10 г. (приемаме, че забавата е 180 дни х.0,5% на ден = 90 % неустойка върху 2 млн.);
4) Законна лихва върху неустойката от 1,8 млн. лв., считано от 22.10.09 г.
В съда купувачът направил следните възражения:
По иск №1): Лихва за заема не се дължи, защото не е уговорена. Поради нейната недължимост е недължимо и акцесорното задължение за плащане на лихви върху нея.
По иск №2): Купувачът не отговаря за неплащането на цената по договора на падежа, защото то се дължи на невиновната му невъзможност да плати. Той не отговаря и защото поради несъстоятелността на неговата банка е налице непреодолима сила (НС) за плащане на цената. Поради НС, изпълнението на задължението за плащане на цената е спряно, неговият падеж не е настъпил и купувачът не дължи плащане на падежа. При уважаване на иска, се прави евентуално искане съдът до го уважи само за сумата от 1.9 млн. лв., защото купувачът е платил на падежа 100 хил. л. от дължимата цена;
По иск №3): Поради НС, и тъй като не дължи плащане на цената на падежа, купувачът не дължи плащане и на акцесорното задължение за неустойка за забава. Неустойка не се дължи и защото - поради прекомерния размер на претендираната неустойка в сравнение с размера на главницата и с претърпените от ООД вреди, уговорката за неустойка е неморална и нищожна поради накърняване на добрите нрави (чл. 26, ал. 2 и 4 ЗЗД вр. с чл. 288 ТЗ). При уважаване на иска за плащане на неустойка, се прави евентуално искане съдът да намали неустойката (още повече, че тя е прекомерна в сравнение с претърпените от ООД вреди от неизпълнението, които са в размер на законната лихва за забава);
По 4: Поради недължимостта на неустойката, не се дължат и законни лихви върху нея.
Въпроси:1. Квалифицирайте сключения договор между ООД и кооперацията.
2. Основателни ли са исковете за плащане на лихви от 100 хил. лв. заедно със законната лихва върху тях?
3. Основателен ли е искът за плащане на цена от 2 млн лв.?
4. Основателен ли е искът за плащане на неустойка заедно с лихви върху нея? Може ли искът за плащане на неустойка да се кумулира с иск за плащане на законни лихви за забава върху неплатената цена, ако приемем, че ООД е предявило иск за плащане на законни лихви. Ще уважи ли съдът двата иска?
5. Ако приемем, че съдът уважи иска за плащане на неустойка, може ли той да намали нейния размер.
6. Може ли срещу кооперацията да се открие производство по несъстоятелност: 1) ако приемем, че ООД е развалило договора поради неизпълнение?
ОТГОВОРИ:Първи въпрос: Отговорът му е решаващ за отговора на останалите въпроси. Договорът за продажба на недвижим имот с елементи на договор за заем. Основният въпрос във вр. с квалификацията обаче е дали договорът е гражданска (ГС) или търговска сделка (ТС), респ. продажба. Според чл. 318, ал.1 ТЗ търговска е продажбата, която според разпоредбите на ТЗ е ТС. Търговски са сделките, изброени в чл. 286 ТС, които са субективни и обективни.
- За ООД договорът е гражданска продажба. Той не е търговска продажба, нито ТС, защото не е сред изброените сделки в чл. 1(1) на ТЗ обективни ТС, нито е сключена от ООД във връзка с упражняваното от него занятие (не е и субективна ТС);
- За кооперацията договорът е ТС и търговска продажба. Той не е обективна ТС (аргум. от чл. 1, ал.1 ТЗ), но е субективна ТС и търговска продажба, защото е свързан с упражняваното от нея занятие (чл. 286, ал.1 ТЗ).
Във връзка с отговорите на следващите въпроси студентите следва да съобразят кои правила ще уредят отношенията между ООД и кооперацията – тези на ЗЗД за гражданските сделки или на ТЗ за търговската продажба и за ТС. За ООД договорът е ГС, а за кооперацията – ТС. Отношенията между страните ще се уреждат от правилата за търговските сделки и в частност общите положения за тях по гл. 21 ТЗ (чл. 287 ТЗ), доколкото не е предвидено друго в ТЗ.
Втори въпрос: Първият иск е основателен, а вторият – не. Наистина, в договора не е уговорена лихва. Договорът е ТС за купувача и правилата за ТС ще се прилагат и за продавача (чл. 287 във вр. с чл. 294, ал. 1 ТЗ). А лихва между търговци се дължи (става въпрос за възнаградителна лихва), макар да не е уговорена (аргум. от чл. 294, ал.1 ТЗ). Лихва върху лихва обаче не се дължи (чл. 294, ал.2 ТЗ).
Трети въпрос:
3.1. Искът за плащане на цената е частично основателен в размер на 1.9 млн. лв., защото няма основание за освобождаване на длъжника от отговорност за неплащане на цената:
- Длъжникът няма вина за неплащане на цената, но това не го освобождава от отговорност за плащането й (чл. 81, ал. 2 ЗЗД във вр. с чл.288 ТЗ). Но в случая чл. 81, ал. 2 ЗЗД няма правно значение, защото е налице ТС, а при нея единственото основание за освобождаване на длъжника от отговорност е състоянието на непреодолима сила (НС);
- Несъстоятелността на банката е настъпила след сключването на договора за продажба, но тя не представлява НС, защото макар да е непредвидено нито непредотвратимо събитие от извънреден характер, тя не причинява невъзможност за плащане на дължимата цена от купувача (чл. 306, ал. 3 ТЗ вр. с чл. 81, ал. 2 ЗЗД);
3.2. Длъжникът има две еднородни задължения към ООД – за плащане на възнаградителна лихва и на цената за купения имот. Тъй като на падежа длъжникът е заявил, че плаща част от цената в размер на 100 хил.лв., той дължи плащане само на остатъка в размер на 1.9 млн.лв. Неоснователно е твърдението на продавача, че с платените на падежа 100 хил. лв. е погасено половината от задължението за плащане на възнаградителната лихва (аргум от чл. 76, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 288 ТЗ).
Четвърти въпрос:4.1. Отговорът зависи от това дали студентите ще съобразят ТР № 1/2009 ОСТК или не. В първия случай (който е малко очакван) би могъл да се обоснове извод, че неустойката не се дължи поради нищожност на уговорката за нея (неоснователна ще бъде и претенцията за лихва върху неустойката).
Във втория случай отговорът на въпроса зависи от отговора на трети въпрос – след като главното вземане за дължимата цена е частично основателно, частично основателно ще бъде и плащането на уговорената неустойка. Претенцията за плащане на лихва върху неустойката е основателна, защото неустойката не е лихва и за нея не се прилага забраната за плащане на лихви върху лихви или изискването лихви върху нея да са уговорени (няма наредба на БНБ по чл. 9, ал. 3 ЗЗД за плащане на лихви върху лихви; чл. 294, ал. 2 ТЗ).
4.2. Не може иск за неустойка да се кумулира с иск за законна лихва: И двете са форма на гражданска отговорност за вреди, а гражданската отговорност има обезщетителен (не обогатителен) характер, а той не позволява за едни и същи вреди да се присъди два пъти обезщетение. Поради това съдът няма да уважи двата иска, а ще отхвърли иска за законна лихва.
Пети въпрос:Тук трябва да се съобразят чл. 92, ал. 2 ЗЗД за общото основание за намаляване на неустойката от съда и особеното правило на чл. 309 ТЗ за намаляване на неустойката по ТС. В случая има едностранна ТС, сключена между търговци, за която се прилага чл. 309 ТЗ – уговорената неустойка не може да се намалява само поради прекомерност. Но чл. 309 ТЗ отменя само частично приложението на чл. 92 ЗЗД, като не допуска неустойката, уговорена между търговци по търговска сделка да се намялява само поради прекомерност. Тъй като Кооперацията е изпълнила отчасти своето задължение за плащане на цената, съдът може да намали уговорената неустойка и на това основание.
Шести въпрос: 6. Тук следва да се изследва дали са налице основанията за откриване на производство по несъстоятелност (ПН). Длъжникът е кооперация и затова единственото основание за откриване на ПН за нея е състоянието на неплатежоспособност по чл. 608 ТЗ (срвн. чл. 742 ТЗ). ПН не може да се открие, защото не е налице един от белезите на неплатежоспособността - паричното задължение на кооперацията да бъде по търговска сделка. След развалянето на договора няма търговска сделка, а правното основание на задължението на кооперацията към ООД е връщане на получено без правно основание.