Първо да кажем, че такава анкета трябваше да се направи много отдавна. Ние, студентите от горните курсове, също имаме какво да споделим за преподаването по дисциплината Обща и Неорганична Химия. Все още не сме я забравили. Не знаем кой би могъл. Докато някои студенти от първи курс не са си взели изпита и няма да изразят свободно мнението си, може би не и преди държавния си изпит дори, то тези от последните години на обучение имат по-широк и дистанциран поглед. Могат да сравнят този първи свой изпит по ОНХ с другите си изпити, слушали са лекции при повече преподаватели и имат опит из университетските среди. Така ще се елиминират отговори, които произлизат от страха от първия изпит, от незаинтересованост, от ЧИСТО НЕЗНАНИЕ НА ХИМИЯТА, от мързел. Практиката показва, че след първата година остават по-малко студенти - тези, които наистина желаят да се занимават с химия. Дали тяхното мнение няма да е по-обективно?
Иначе въпросите в анкетата са подходящи според нас. Е, малко бихме коригирали някои. Както и някои от възможните отговори. Например отговор като „Увлекателно” на въпроса „Как преподавателят представя учебния материал по ОНХ?” адекватен ли е? По принцип химията не е от най-увлекателните науки. Тя е повече логическа. Разбира се, много хора намират в това нещо невероятно интересно и поради тази причина продължават да се занимават с химия. Но ако да преподаваш увлекателно история или литература помага във вербуването на почитатели на съответната наука, то в химията… В химията ти трябват факти. В първи курс трябва да ти дадат основата. А връзките започваш да правиш сам в следващите години. Или вече тогава за връзките могат да ти помогнат с увлекателни асоциации, интересни истории и „сини слонове”.
От отговорите на колегите стана ясно едно – химията още се използва като убежище за младежите без цел. Иначе не бихме могли да си обясним големия процент студенти, отговорили, че учебното съдържание по ОНХ е сложно. Или причината е, че наистина се влиза не с изпит по химия? Да признаят изпит по математика за записване на химическа специалност малко прилича на кандидатстване за клас по пиано с натюрморт. Все е изкуство, но има и малка разлика. Показват я отчетливо и самите студенти. В този смисъл намира оправдание желанието „Изучаването на дисциплината да започва от А и Б”. Обаче какво да правят през това време студентите, които са присъствали в часовете по химия от седми до десети клас на гимназиалния учебен курс?
Исканията за ясни критерии при оценяване са другата важна тема. Какво се изисква на изпит, колоквиум или просто на лекции трябва да се споделя и със студентите, и с ръководството на катедрата или факултета. Имаме право да знаем какво ще включва лекционният курс. Представянето на програма и конспект за изпита още в началото може би трябва да стане задължително. Както за студентите се правят анализи, защо не се провери и нивото на преподаване и изпитване от страна на лекторите? Ако едно малко дете на улицата скача в локвите и цапа себе си и околните, минувачите биха казали, че родителите му не са го възпитали, а не че то само не се е научило. А ние студентите сме вашите малки деца, особено в първи курс. Съвсем с право някои от преподавателския колектив са споделяли мнение, че със студентите трябва да се отнасят като с равни, да се търси тяхната активност на всички нива. Но две са предпоставките с това да се започва мааалко по-късно: 1) ниска обща култура на мнозинството първокурсници; 2) ниска химическа култура на същите. Ако тук засягаме някой колега, молим за извинение. Още повече резултатите от анкетата са за 6 специалности, част от които не дотолкова химически.
И накрая, мненията за прекалено дълги упражнения, твърде много учебен материал и голям брой опити изглеждат детински. Дори в училище на ден има по 5-6 астрономически часа заетост. Едни упражнения по ОНХ, които имат горе-долу същата продължителност, но са само един ден седмично, не биха могли да натоварят ничий мозък до краен предел. А който иска да учи, трябва да е готов да жертва малко от свободното си време. Или друг вариант е още в първи курс студентите да се запознават с програмата за цялото си следване, по брой часове лекции и упражнения. За да свикват. Един колега много обича да казва, че „няма безплатен обяд”.
Като казахме „безплатен”, та мислите се насочиха в друга тема – за семестриалните такси. Но това е въпрос извън анкетата
Василия Митева, IV курс УХ
Станимир Манолов, III курс КХ
23.04.2007
Автор
Тема: Коментар на анкетата от 04. 2007 за качеството на обучението по ОНХ (Прочетена 5122 пъти)