Формат за разпечатване

[kleosnefer]

Мисля тук да се публикуват статии, новини, публикации, бъдещи събития, които са попаднали в полезрението..

Molecules made with antimatter

13 September 2007


Molecules combining electrons and positrons - matter and antimatter - have been made for the first time by US scientists, potentially paving the way for powerful new lasers.

David Cassidy and Allen Mills, of the University of California, Riverside, successfully combined two atoms of positronium - which consist of an electron and its antiparticle, the positron - to make dipositronium molecules.

When a particle of matter meets its antiparticle, they tend to annihilate each other in a flash of energy. But in positronium 'atoms' the electron and positron spin around each other rather than annihilating - for a few hundred nanoseconds, at least.

The atoms aren't only unusual because they contain antimatter - they also have no nucleus. 'These atoms are a big quantum fuzz, with the two particles just spinning around each other,' Cassidy told Chemistry World. 'The centre of mass of the atom is just that - there's no proton-like particle in a nucleus.'


"These atoms are a big quantum fuzz, with the two particles just spinning around each other"
- David Cassidy
The team made the molecules by firing intense bursts of positrons at porous silica. The positronium atoms collect in the pores, where the dipositronium forms on the pore surface. 'We use silicon because it's a good positronium source, and is easy to make with different pore structures,' said Cassidy. 'If you take care with how you make it, the pores can be very clean, so the positronium has few disastrous interactions [with impurities].'

The team's ultimate goal is to make an annihilation gamma-ray laser, which requires large numbers of positronium atoms. The team say that, using a more intense positron source, they expect to reach positronium densities at which many thousands of atoms interact and condense into a stable, zero momentum state. Annihilating such a large number of atoms would give a very powerful laser beam.

'These lasers could be used for anything requiring a large amount of energy in a small spot, including military uses' said Cassidy. 'You could also potentially use it to initiate fusion reactions - the National Ignition Facility at the Lawrence Livermore National Laboratory uses many large conventional lasers, which are huge beasts. It would be much more efficient to replace these separate beams with a single gamma-ray laser beam.'

But in the short term, the quarter of a nanosecond lifetime of the molecules when trapped in silica is long enough to start answering some of the questions about the chemistry of matter and antimatter, said Clifford Surko, who studies positrons at University of California, San Diego. 'Now we can look at how the atoms bind, and measure the binding energy,' Surko told Chemistry World. 'The more you understand the chemistry, the more you can manipulate it for practical uses.'

James Mitchell Crow

[kleosnefer]

Статия на доц. д-р Тинко Ефтимов
Интересно виждане за процесите..
http://manfred-roeder.narod.ru/TheSenondLaw-2.htm


http://www.inrne.bas.bg/wop/ARCHIVE/wop_2_2006/balabanov.pdf

[mbarion]

OK! Срещат се наистина много интересни неща.По долу е и линка на Института по гравитационна физика Max Planck

Gravitational waves from the birth of a black hole
   
   

Predicted by Einstein's theory of General Relativity, gravitational waves are ripples of the spacetime curvature propagating at the speed of light and generated by the rapid motion of large amounts of energy-mass. Even the gravitational waves produced by the most catastrophical astrophysical events (i.e. those involving massive compact objects moving at relativistic speeds) reach the Earth at such tiny amplitudes that they have not yet been detected, despite long-lasting efforts throughout the world. In our article, we show for the first time the complete gravitational-wave signal produced in one such astrophysical violent event: the gravitational collapse of a neutron star to a rotating black hole [1]. Neutron stars are thought to undergo a gravitational collapse in the final stages of their life, when their mass has grown through accretion above a critical value, beyond which nuclear forces are unable to contrast the strong gravitational field. As the collapse starts, a fraction of a millisecond is sufficient for all of the stellar matter to end up in the newly born black hole. Our study finally assesses that if coming from a neutron star in our Galaxy, this process would produce amounts of gravitational radiation that may be measured by the present gravitational-wave detectors (e.g. LIGO) or by those in imminent completion (e.g. Virgo). The waveforms computed in this work are described well beyond what previously possible, providing important information also on the process in which the newly formed black-hole relaxes to its asymptotic state (black-hole ringing). These calculations set a new mark on the present knowledge of such phenomena and close a chapter on the study of the gravitational-wave emission from the birth of a black hole which was started more than twenty years ago.

http://www.aei.mpg.de/english/contemporaryIssues/home/index.html

[Калински]

А тези неща дето сте ги писали имат ли си бг версия?

[mbarion]

Ако ги имаше щях да ги публикувам тук,но за нещастие ......
Преведи си ги сам ,а ако това те затрудни!!!Използвай електронен преведач(речник).За да ти помогне в известна степен.
 

[kleosnefer]

Разширявайки радиуса на нашето знание ние в същото време увеличаваме дължината на окръжността на нашето незнание.

Преди век и половина попитали Майкъл Фарадей каква е ползата от откриването на електромагнитната индукция. Той отговорил: ”А каква е ползата от едно новородено?”

Изследванията в областта на физиката продължават да са източник на най-вълнуващите предизвикателства на нашето време. Ние физиците ще направим най-добре, ако просто предадем това послание на обществото.

http://www.inrne.bas.bg/wop/ARCHIVE/wop_1_2003/07%20Crisis.htm

[mbarion]

СЪВРЕМЕННИ ЕКСПЕРИМЕНТИ С ДВОЙКА СВЪРЗАНИ ФОТОНИ И “КОЛАПС НА ВЪЛНОВАТА ФУНКЦИЯ”

Емил Вапирев, Физически факултет, СУ

“Всеки физик мисли, че знае какво е това фотон. Аз прекарах целия си живот да разбера какво е това фотон, и досега не съм разбрал.”

А. Айнщайн

http://www.inrne.bas.bg/wop/ARCHIVE/wop_4_2001/index.html
  Още малко физичен свят!!

[Marta]

Ето нещо от астрономията, преведено на български (от мен). Оригинала можете да намерите тук http://www.astronews.com/news/artikel/2007/12/0712-020.shtml на немски.

Планетната система, обикаляща около червеното джудже Gliese 581, попада през пролетта на 2007г. във водещите заглавия. Действително ли е открита втора Земя? След като медийната сензация започва да отшумява, бързо става ясно, че Gliese 581c е всичко друго освен гостоприемен свят. По-добре може да изглежда положението при Gliese 581d, както наскоро показваха две независими проучвания.

През месец април 2007г. още една екзопланета попадна във водещите новини. Около отдалечената на 20 светлинни години звезда от тип червено джудже Gliese 581 обикаля планета с около 5 земни маси, която набързо бива обявена за възможен оазис на живота в космоса. Когато умишлено създанената сензация в медиите започва да отшумява, някои от учените проучват още веднъж подробно фактите и установяват, че планета, наричана "втората Земя", е по-скоро горещ ад, отколкото нов дом.

Но в сянката на откритата "свръх Земя" Gliese 581c почти забравена остава открита почти по същото време друга голяма планета около Gliese 581, която има около 8 земни маси. Въпреки това тази планета, наречена Gliese 581d, би могла да предоставя много по-гостоприемни условия от своята съседка. Това показаха проведените наскоро две независими проучвания относно "обитаемата зона" около звездата Gliese 581, побликувани в списанието Astronomy & Astrophysics.

Двете изследвания третират от различни изходни точки въпроса, дали двете "свръх земи" се намират в така наречената "обитаема зона" на Gliese 581. Астрономите използват термина "свръх Земя" за планети, които не са газови гиганти, но са значително по-масивни от нашата планета. Но дали тези планети наистина са светове, подобни на нашия, не е ясно. "Обитаема зона" се нарича област от планетна система, планетите в която са достатъчно отдалечени от звездата си, за да бъде водата на тяхната повърхност в течно състояние.

Франк Селсис от лабораторията по астофизика в Бордо и неговите колеги са изчислили с помощта на компютърни модели характеристиките на атмосферата на планета от системата на Gliese 581 в зависимост от разстоянието й до звездата. По-този начин те искали да установят в коя област не е твърде горещо, че водата да се изпари, или пък не е твърде студено, за да може парниковият ефект, предизвикан от въглеродния диоксид, да задържа температурата на водата над точката на замръзване.

Вернер фон Бло от института за изследвания на климата в Подсдам заедно с екипа си стесни "обитаемата зона", в която е възможно да протича фотосинтеза като на Земята. За тази цел те моделирали различни източници на въглероден диоскид и възможни начини за отстраняването му от атмосферата, и търсели равновесие в системата.

Резултатите на двата изследователски екипа съвпадат и потвърждават обявеното още през месец юни подозрение, че Gliese 581c се намира прекалено близо до своята звезда, за да бъде в "обитаемата зона". За разлика от нея планетата Gliese 581d би могла да попада в тази зона.

Но и Gliese 581d не е втора Земя. Според учените условията на тази планета са вероятно толкова неблагоприятни, че сложни форми на живот не биха могли да се развият. Gliese 581d се върти около звездата си точно както Луната около Земята - времето за една обиколка около звездата е равно на периода за едно завъртане около оста на планетата. Астрономите наричат това явление синхронно въртене. А това означава, че на едната страна на планетата винаги е ден, а на другата - винаги нощ, което води до екстремни температурни разлики между двете полукълба.

Освен това Gliese 581d се намира почти на границата на "обитаемата зона" на Gliese 581. Тъй като най-вероятно орбитата й силно се различава от окръжност, по време на продължаващата си 83,6 дни обиколка планетата дори може да напуска на моменти "обитаемата зона".

Червените джуджета, които са звезди с по-малка маса от нашето Слънце, са интересни за изучаване, тъй като съставят 75% от всички звезди в Млечния път. Освен това те имат продължителен живот и са стабилни. Въпреки това дълго време за тях е смятано, че са относително неподходящи за наличие в техните орбити на гостоприемни планети. Причините за това са синхронното въртене и силната магнитна активност на тези звезди. Но в последно време това схващане се промени. От тази гледна точка откриването на не съвсем негостоприемна планета в орбитата на червено джудже е важна стъпка.

В една трето проучване е изследвана и стабилността на планетната система, намираща се около звездата Gliese 581. Спроред него системата би трябвало да бъде стабилна, подобно на нашата Слънчева система, което говори за сравнително устойчиви климатични условия на планетите. Бъдещи изследвания със сигурност ще проучат по-обстойно двете планети от системата на Gliese 581, за да научим повече за атмосферите на тези далечни светове.

Лелее това е най-дългото нещо, което съм писала в този форум. Сори!

[Marta]

Планети от земен тип около Алфа Кентавър Б?

Обикалят ли около най-близката до нас звездна система планети от земен тип? Екип от астрономи от Калифорнийския университет в Санта Круз смята това за твърде вероятно. Учените са провели компютърни симулации на системата Алфа Кентавър и са убедени, че планети от земен тип не само са могли да се образуват в тази система, но и че тези планети могат да бъдат открити с наличните телескопи.

Тройната система Алфа Кентавър, която се намира на разстояние от около 4.3 св. години от Земята, е добре позната с названието си. Като най-близката до нас звездна система, Алфа Кентавър е често споменава в научо-фантастични сюжети. Разбира се, астрономите също си задават въпроса как изглежда нашата космическа система-съседка и по-специално дали в тази система има планети на подходящо разстояние от звездите си, че да е въможен животът на тях.

Докторантка от Карифорнийския университет е проучила този въпрос в рамките на своите изследвания. С помощта на компютърни симулации тя е успяла да покаже, че е много вероятно планети от земен тип да са се образували около Б-компонентата на звездата Алфа Кентавър. Освен това тези планети биха могли да се намират в т. нар. "обитаема зона", т. е. на такова разстояние от звездата си, че температурата на повърхностите им да е подходяща за наличието на вода в течно състояние. Откриването на тези светове би трябвало да е възможно със съвременните телескопи.

"Ако тези планети съществуват, ще можем и да ги наблюдаваме" - така Хавиера Гуедес обобщава изследванията си, които скоро ще бъдат публикувани в Astrophysical Journal. Според Грегори Лафлин, професор по астрономия и астрофизика в Санта Круз, поредица от фактори превръща Алфа Кентавър Б в отличен кандидат за търсене на планети от земен тип. Например звездата може да бъде наблюдавана от южното полукълбо в продължение на дълъг период от време. А това е решаващ фактор при търсенето на планети с помощта на метода на радиалните скорости, при който се търси отклонение в движението на звездата, предизвикано от обикаляща около нея планета.

Разбира се, малки планети от земен тип доста трудно могат да бъдат открити чрез този метод, защото предизвикват много малки отклонения в движението на звездата си. Досега повечето планети, открити по този начин, са газови гиганти с размерите на Юпитер и по-големи. Въпреки това, според Лафлин, 5 годинишно наблюдение на Алфа кентавър Б с телескоп би трябвало да е достатъчно, за да бъде установено, дали около звездата има планети от земен тип или не. В Чили програма за наблюдение на тази звезда вече е в ход. "Вярвам, че си струва внимателното изследване, защото мисля, че там има планети" - казва Лафлин.

Екипът на Гуедес е провел многократно компютърни симулации на звездната система с различни изходни данни, като е проследил първите 200 милиона години от нейната еволюцията. При всяка от симулациите се образувала различна планетна система, но сред планетите винаги имало и такива с размерите на Земята. В много от случаите тези планети се намирали и в обитаемата зона около Алфа Кентавър Б.   

Превод от http://www.astronews.com/news/artikel/2008/03/0803-012.shtml.

[Marta]

Откриха метан на планетата HD 189773b

Никоя друга планета извън Слънчевата система не е така добре изучена както газовият гигант HD 189773b. Далечният свят принадлежи към планетите, които гледани от Земята периодично преминават пред своята звезда и по този начин позволяват детайлни наблюдения. Сега с помощта на телескопа Хъбъл учени са открили метан в атмосферата на газовия гигант. За тях това откритие е важно събитие.

С помощта на космическия телескоп Хъбъл учени успяха да докажат наличието на метан в атмосферата на газовия гигант HD 189773b. При подходящи условия метанът може да изиграе важна роля при химични процеси, за които се счита, че са първият етап от зараждането на живота. Метан е открит на повечето от планетите в Слънчевата система. Планетата HD 189773b е първата планета извън нашата система, на която е открит метан или въобще някакви органични молекули.

За учените това откритие показва, че Хъбъл и бъдещите космически мисии ще са в състояние да откриват органични молекули в спектрите на планети около други звезди. "Откриването на молекули, които могат да служат за градивни елементи на живота, на други планети е важно събитие" - смята Марк Суейн от Лабораторията за реактивни двигатели в НАСА. Суейн е ръководител на екипа, който е направил откритието и съобщава за него в утрешното издание на списанието Nature.

Учените са направили откритието си през май 2007г след подробни наблюдения с помощта на Hubbles Near Infrared and Multi-Object Spectrometer (NICMOS). Освен това екипът е потвърдил наличието на водни молекули в атмосферата на HD 189773b, открити още през миналата година от телескопа Спицър. По думи на Суейн с тези данни вече не може и да става дума за спор по въпроса за наличието на вода в атмосферата на тази планета.

Планетата HD 189773b се намира на разстояние от 63 св. години от Земята по посока на съзвездието Лисиче и е "горещ Юпитер", т. е. газов гигант, който обикаля около звездата си на близко разстояние (1/10 от разстоянието между Слънцено и Меркурий). Една година на тази планета се равнява на малко повече от 2 земни дена. Поради близкото разстояние до звездата си в атмосферата на HD 189773b могат да бъдат измерени температури от около 900 градуса по Целзий.

При наблюдението на HD 189773b учените са се възползвали от факта, че погледната от Земята планетата периодично преминава пред звездата си. Когато светлината от звездата премине през атмосферата на планетата, спектърът на звездата се изменя в съответствие с веществата, намиращи се в атмосферата. "Само наличието на вода не би могло да обясни наблюдавания спектър" - пояснява Джовани Тинети от University College в Лондон и Европейската космическа агенция. "Необходим е и метан, за да дадем пълно обяснение на данните, получени от Хъбъл."

Метанът се състои от водород и въглерод и на Земята се образува по различни начини, включително и при биологични процеси. Според Тинети за такива обаче не може и да става дума в случая на HD 189773b. "Атмосферата на планетата е прекалено гореща. Животът, който познаваме, не би могъл да съществува там."

Учените са изненадани, че в атмосферата на HD 189773b има повече метан в сравнение с предсказаните от компютърните модели количества. На планетата би трябвало да има значително повече въглероден окис отколкото метан, което обаче не беше потвърдено от наблюденията. "Едно обяснение за това е, че Хъбъл е успял да види по-добре тъмната страна на планетата, където атмосферата е по-студена и метанът не се разрушава" - предполага Тинети.

Въпреки че HD 189773b не е планета, подходяща за развитието на живот, екипът оценява откритието си като голям успех. "Това е доказателство, че с помощта на спектроскопията същите изследвания могат да бъдат проведени и на по-хладни планета и дори на планети от земен тип, които обикалят около по-бледи звезди" - счита Суейн. Крайната цел е да бъдат изследвани планети, които се намират в обитаемата зона на своите звезди, т. е. там, където теоретично е възможно наличието на вода в течно състояние.

Превод от http://www.astronews.com/news/artikel/2008/03/0803-027.shtml.

[mbarion]

Стига с този текст ето и малко картинки + JAVA.
http://physdemo.hit.bg/
http://sprott.physics.wisc.edu/wop.htm
  :D

[mbarion]

Ето и още нещо :

    Links:

   1.
      http://www.launc.tased.edu.au/online/sciences/physics/INDEX.htm
   2.
      http://www.launc.tased.edu.au/online/sciences/physics/tutes1.html
   3.
      http://www.glenbrook.k12.il.us/gbssci/phys/mmedia/index.html
   4.
      http://www.explorescience.com/
   5.
      http://hyperphysics.phy-astr.gsu.edu/hbase/hframe.html
   6.
      http://physicsclassroom.com