Мога да кажа, че всичко зависи от теб, т.е. от самия студент. Ако ходиш редовно и се говиш за изпити, преспокойно ще имаш поле за реализация. При взимане на стипендия можеш да теглиш напред. Че има заядливи преподаватели е безпосрно. Но аз и в училище съм ги имал, така че ако това е проблем за теб серизен, в смисъл на огромна пречка да следваш, по-хубаво въобще не следвай. Всичко си зависи о студента, аз самият сам го разбрах. Влезнах редовно МИО, от началото на втори курс ми се наложи да почна работа, нямаше как. Не ходих, нито на лекции, нито на упражнения. Никой две не ти казва, не и прави забележка за това, т.е. има толерантност в това отношение. Във УХТ е щях на средата на семесъра да си търся друг университет. Но нещата стават сложни, когато загубиш нишката, като не ходиш. 75% от лекциите и на упражненията да ходиш и изпитът с два-три дни подготовка си го взел. В България без идиотщини не може. Освен това вече имаш по 4 възможости за полагане на изпит. Въпросът е да си редовен 70-80%, да не кажа и 55%, да им се буташ в очите на преодавателите. Може да си позволиш да не ходиш само на специалности, говоря за моя факултет, като психология, логика, политология. Тези по-лесно се взимат, но ако ходиш може и да не се явяваш на изпит.