Системата със записванията явно си е същата, която беше и по мое време, т.е. в периода 2001г.-2006г. и напълно подкрепям идеята, че това не е адекватна система. Случвало ми се е да ставам в 5 сутринта, за да отида в университета в 6, защото записването е примерно от 8 и искам да съм сред първите записали се (за да съм сигурен, че ще има останали места) и установявам, че има хора, които са станали в 4 сутринта и са дошли в 5, за да могат те да са сред първите... нещо подобно беше и за общежитията...
Има само един проблем - коя система за записване е адекватна?
В НБУ например преподавателят е финансово стимулиран да има максимално присъствие и максимална посещаемост, тъй като това пряко се отразява на заплатата му (бях хонорован лектор там през 2008г.), което пък непряко стимулира преподавателите да задържат студентите си като представят лекциите/упражненията по възможно най-интересен и съвременен начин, в това число и съвременността на преподавания материал. Всичко това води до повишаване на качеството на преподаване, което кара студентите, които веднъж са посетили лекциите на преподавател XXX да искат отново да посетят други лекции на същия преподавател. Само че в НБУ няма ограничения за местата, там могат да се запишат както 20 души, така и 200 за една и съща дисциплина през един и същи семестър. Разликата е в това, че преподавателят във втория случай ще получи 10 пъти по-голям бонус (200 студента), отколкото спрямо първия случай (20 студента). От гледна точка на университета просто се организират няколко групи, които се разделят в такива дни/часове, че да може хем преподавателя да има време да преподава в университета, хем и студентите да не идват рано сутрин или късно вечер (по възможност).
Бил съм хонорован асистент и във ФМИ на ПУ и мога да кажа, че заплатата е една и съща независимо дали лекторът преподава на един или 100 студента и независимо дали има проведени лекции изобщо. Както и независимо от това какво точно се преподава. Това е - лекторите не са особено стимулирани (от финансова гледна точка) да дават най-доброто от себе си в полза на студента.
Предполагам когато се въведе система, която да кара лекторите да се състезават за вниманието на студентите, тогава лекциите ще придобият по-съвременен вид. Това би трябвало да доведе и до автоматична промяна в начина, по който се извършва записването на студентите. Сегашната система е точно обратната - ние (т.е. студентите) се състезаваме за ограничен брой места и то за ограничен брой наистина интересни и полезни избираеми дисциплини.
Малко отклонение:
@seltika, някой ден кандидатствай за работа в Intel или AMD и ще видиш, че това, което преподава доц. Шкуртов всъщност е база, която е валидна и до ден днешен. Вярно, в съвременните бизнес системи няма нужда да знаем как точно работи един процесор, но от гледна точка на хардуерния дизайн е валидно точно обратното. А малко хора са наясно, че хардуерния дизайн се прави с писане на програмен код, например Verilog:
http://en.wikipedia.org/wiki/VerilogИ ето тук идва момента, в който се налага да знаем не само колко вида адресация поддържат например ARM базираните архитектури, ами и колко и какви видове flip-flop съществуват, как на хардуерно ниво се организира състоянието на един регистър, как това хардуерно състояние се описва с Verilog и т.н. и т.н.
Автор
Тема: Ограничения на избираеми дисциплини (Прочетена 5856 пъти)