Формат за разпечатване

[Светослав Енков]

Исках да кажа, че няма да е лесно да се мотивират студентите и преподавателите да използват такива инструменти. Това беше Sci-Fi-то, иначе ги има технологиите.

[Tosh]

Не е Sci-Fi - не забравяйте, че Тош е по ИИ. Но не вярвам, дори да има тия инструменти, те да се използват от студентите.

Ами аз виждам една (или повече) много добра дипломна работа... само да има ентусиасти да се занимават с такава тема.

И аз мисля така. Част от темите може да са по компилатори, защото може да се прави частичен синтактичен и семантичен анализ на различните програмни езици, за да се разпознаят класове, функциии, променливи. Други насоки са статистика/машинно обучение и, свързано с такива методи, малко обработка на естествен език за бележките и коментарите в кода.

Научна фантастика (за момента) е да създадеш система, която сама да напише курсов проект по графика като й дадеш изискванията. Иначе в чужбина от години се използват системи за проверка за плагиатство и там ако се докаже има опасност да те изхвърлят от университета като мръсно коте (copycat).

Дори vim има функция за сравняване:



Не е нужно да е голям изкуствен разум, най-наглите преписвачи могат да се хванат с елементарен статистически анализ - ако сменят имената на променливите няма да се промени статистическото им разпределение, нито броят им, нито броят на функциите или файловете в проекта, нито езикът на проекта и т.н. По-хитрите може да добавят фалшиви променливи и функции, но и те могат да се хванат - чрез семантичен анализ може да се види че тези пасажи от кода могат да се "оптимизират" и въобще да ги няма (мисля, че А. Пенев и В. Василев са спецове тук), следователно програмата пак ще е изоморфна с оригинала.

Относно използването на такива системи  ... Вече не е ли въведена някаква форма на електронно обучение, SELBO 2 не е ли продукт вече?

Според мен за да се използва нещо такова, трябва просто да се реши: "задължително е проектите да се пращат през тази система".


@Ники

Мисля, че това с човеко-часовете може да се направи експериментално с първобитни методи - някои студенти да си засичат сами и да си пишат бележки кога до къде са стигнали и преодоляването на кои проблеми им е отнело повече време. Или да работят по проектите на упражнения и да си съхраняват междинните версии всяка седмица, за да се знае колко учебни часа са работили.

[Trainer]

…който може да направи 2D с OpenGL или Direct3D, спокойно може да добави още едно измерение, поне в най-проста форма.
… евентуално да се раздели екрана на 3-4 проекции или подпрозореца или да се превключва между тях…

Наистина с OpenGL става много лесно. Аз щях да правя 4 изгледа - по x, y, z и един от който да личи, че изображението е триизмерно, но… не остана време

Ще дам пример с проект по графика. Средно един такъв проект е 10 000 реда и нагоре.

Проект за тройка може да се направи и с 1200 реда код. Толкова е проектът от сайтa, за който говоря малко по-долу.

Сещам се за един друг по-автоматизиран начин…

Не е задължително асистентът на ръка да проверява всички работи, прекалено са много. Софтуер изследва какво се променя в кода, сравненява кода и бележките между различните студенти и намира съвпадения…

След курса кодът не се използва без разрешение на авторите, но може да стои само в криптиран вид/контролни суми…

Възможно е да се измерва колко програмистки часа са продължили тези сесии и ще има пълна история на промяната на кода…

Това са много добри идеи. Технологиите за осъществяването им са налични от много години.

Аз съм мислел по Алгоритми и структури от данни да се използва системата за изпращане и автоматична проверка на задачи, която се използва при националната олимпиада по програмиране за студенти. Доколкото знам тя е разработена в СУ и Красимир Манев беше казал, че е много добра и че би било добре да я ползват и други университети.

Един от проблемите, който аз виждам е, че асистентите (поне хоноруваните) са заети да изкарват насъщния си (като работят извън университета) и просто нямат технологично време да въведат тези добри практики.

Втори проблем (ако може да се нарече проблем) е политиката на факултета. На кратко тя е: Нека да пуснем да завършат и студентите, които нищо не знаят, защото ако не го направим ние, те ще идат в друг университет и там ще завършат. А предполагам всички се досещат, че колкото повече студенти толкова повече финансова подкрепа от държавата и т.н.
Това до голяма степен обезмисля реализирането на гореспоменатите идеи.

Миналата учебна година се наложи студентите по информатика да правят Информатично интерпретативно съчинение по Алгоритми и структури от данни, за да могат да получат по-високи оценки и да се освободят от изпит. За информация: 94 човека са имали точки поне за 3-ка и е можело да не се явяват на изпит, ако тази оценка ги е удовлетворявала. Само 46 човека задължително е трябвало да се явят на изпит.

Предполагам А. Пенев предпочита да преподава компютърна графика, а не да обяснява кое копче за какво служи в средите за разработка. Така е и редно. Много хора обаче не са работили с тях и това им пречи да си напишат проекта. Именно затова направих поредицата Как да си направим проект по компютърна графика, в която едва ли не на всяка стъпка има снимки на екрана. Тя може да се разглежда и като въведение в работата с интегрирана среда за разработка и създаване на потребителски графичен интерфейс.
Проектът в нея е за 3-ка, която така или иначе студентите все ще получат на някое явяване на изпит, поради политиката на факултета, както вече споменахме. Също така на изпита набързо, с няколко въпроса може да се разбере дали студентът е писал програмата, която предава. Така че не би трябвало проектът да пречи на изпитването на студентите.
Надявам се да помага

[Tosh]

@Trainer

Добра работа си свършил, и съчиненията са готина идея...

Дано да успееш да накараш хората, които ще използват урока ти, да почовъркат сами - да анализират задачите, да търсят решения на проблемите стъпка по стъпка и да екпериментират.