Казусът е следният и както знаете предполагам явилите се са имали на разположение 4 часа да го разрешат:
Стоян Кушев и Петър Петров сключили писмен договор за покупко-продажба на дворно място в село Крушево за цена от 5000 лв. Владението на мястото било предадено от продавача Петров на Кушев при подписване на договора. Година след сключването му Петров починал. Скоро след това съпругата и синът на Петров поискали от Крушев да им предаде владението на имота, тъй като сключеният договор за продажба според тях бил нищожен. Кушев потърсил съвет от адвокат. Последният му казал, че сключеният договор има сила на предварителен и го посъветвал да предяви иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяването на предварителния договор за окончателен.
Кушев послушал съвета на адвоката и го упълномощил да предяви иск срещу съпругата и сина на починалия Петров. От своя страна те предявили срещу Кушев иск по чл. 108 от ЗС.
Преди подаване на исковата молба за обявяване на предварителния договор за окончателен се установило, че починалият Петров не бил единствен собственик на дворното място, а го бил придобил заедно със своя брат Иван по силата на сключен с техните родители договор за гледане и издръжка. Затова Кушев в исковата си молба искал съда да обяви договора за окончателен по отношение на една втора идеална част от имота. Ответниците по това дело направили възражение, че дори съглашението между техния наследодател и Кушев да е предварителен договор, той се е прекратил със смъртта на Петров. Освен това, тъй като Иван, братът на Петров, желаел да купи техните идеални части, а не били изпълнени условията на ЗС при продажба на дял от съсобствен недвижим имот /чл. 33, ал. 1/, искът на Кушев следвало да се отхвърли. На трето място, ответниците възразявали, че т. нар. предварителен договор се отнасял за собствеността та целия имот и не можел да се обяви за окончателен само по отношение на идеалните части.
В делото по чл. 108 ЗС Кушев поискал отхвърляне на иска, тъй като ищците не били единствени собственици и поради това не можело да водят самостоятелен иск за собственост. Ако все пак съдът сметнел, че искът им е основателен, Кушев искал да му се признае право да задържи имота до заплащане на подобренията, които бил направил, тъй като е добросъвестен владелец.
Междувременно съпругата и синът на Петров решили да продадат на Иван Петров наследения дял от собствеността върху дворното място. Между тях обаче възникнал спор за размера на участието им в собствеността. Според вдовицата на Петров, частта от имота придобита от съпруга й била СИО. Поради това нейният дял в съсобствения имот бил по-голям от този на сина й. Синът на Петров оспорвал този извод.
1. Квалифицирайте съглашението между Кушев и Петров. Анализирайте становището на адвоката, че то има действие на предварителен договор.
2. Характеризирайте исковете по чл. 19, ал. 3 ЗЗД и чл. 108 ЗС. Каква е родовата и местната подсъдност на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД? А на иска по чл. 108 ЗС? Могат ли двата иска да бъдат съединени за общо разглеждане?
3. Какво следва да е решението в процеса по чл. 19, ал. 3 ЗЗД? Анализирайте възраженията на ответниците.
4. Какво следва да е решението по делото по чл. 108 ЗС. Анализирайте възраженията на ответника. Основателно ли е възражението за право на задържане? Какъв е характерът на това възражение?
5. Вписват ли се исковите молби и съдебните решения по чл. 19, ал. 3 ЗЗД и чл. 108 ЗС? Ако да – какво е действието на вписването.
6. Идеалната част от имота, придобита от Петър Петров по силата на договор за гледане и издръжка, била ли е СИО? Аргументирайте отговора си. Разрешете спора между сина и съпругата на Петров.
Автор
Тема: КАЗУС по ГПН от Държ. изпит (07.10.06 г.) (Прочетена 6856 пъти)