Факултети > Педагогически факултет
МЕЧТА ИЛИ ЗАДЪЛЖЕНИЕ
EVTERPA_20:
Провокация или личен избор е това, че сме студенти? Има ли все още хора способни да мечтаят и за тях висшето образование да е път към усъвършенстване на личността и потапяне в бездънното море на знанието или всичко това е празнословие ?
Атанас Терзийски:
--- Цитат на: EVTERPA_20 в 23.11.2006, 21:01:45 ---Провокация или личен избор е това, че сме студенти?
--- Край на цитат ---
Хубава тема :y:
Аз си избрах химия, защото ми харесваше (нещо като хоби). Учих я с кеф и не съм мислил тогава за работа или реализация... междувременно почнах да се паля и по компютрите и така сега и двете неща са омешени. Да си избереш нещо като кандидат-студент от гледна точка, че би било печелившо след време и да го учиш без да ти е интересно ми се струва много жалко...
Сега съм happy и както винаги казвам: Имам всичко, което искам да имам!
(>',')>LIA<(','<):
И на мен темата ми допада. Когато бях по-малка за мен нещата бяха предначертани и просто следвах нишката - отиваш в добро училище, учиш здраво и отиваш в добър университет, учиш още по-здраво и те вземат на чудесна работа. Къщата, кучето, колата и 2-те ти деца са като следствие от всичко гореизброено. Малко като в латино сапунка. В послествие дали почувствах нужда от почивка, хвана ме младежкият хормон или просто пораснах поне малко и разбрах, че не винаги става толкова лесно и по-толкова права линия реших, че като ще се учи нещо, то задължително трябва да ми харесва и да желая да се занимавам с него. Не отричам силата на парите и авторитета, но поне аз винаги съм се насочвала към доходоносни области и то не с цел печалба, а защото те ме привличат като науки.
На всички ни е ясно, че много са в университетите просто, защото е "престижно" и иначе някой би им се подигравал. Това, често пъти, са хората, които не знаят какво им се учи, но се мъчат в някаква среда и си мислят само как да избутат годинките в Уни. Имала съм контакти с много голям брой студенти, които дори по време на 2-3 година от студенствуването си, не знаят какво искат. Възможно е те да са принудени и от амбиции на мама и татко. Няма да кажа "болни" амбиции, защото собствените ми родители също винаги са искали да продължа образованието си и аз не виждам нищо нездраво, лошо или срамно в това.
Аз, пък, много добре знам какво искам, но лошо е, че искам много :blush:.
~LIA~
4_kurs:
P.S.- анкетата само при мен ли не показва резултатите?
Когато записах специалността славянска филология не знаех дали искам да работя нещо свързано с нея, но знаех, че ми е приятно изучаването на чужди езици, български език и литература.Когато завърша ще се насоча и към специализация -Социални дейности или Педагогика.А какво искам да работя, все още се колебая между 2-3 неща.
Темата е много добра :y:
Kelli_Mutu™:
Поздравления за темата!
Аз съм страшно спонтанна. Една година преди кандидатстудентските изпити реших да променя насоката на развитието и да зарежа рисуването. Същевременно се сблъсках с някои нередности в съдебната ни система, следствието, а също и в администрацията. Винаги съм си падала по точните науки, които обаче дават свобода на доразвиване. И ето осени ме великата идея, че право ще да е и така и стана. В момента не съжалявам за избора си. Не съм го направила водена от материален интерес или защото специалността се котира, а защото го почувствах като призвание, като висша промисъл. И след време даже и с дипломата за висше образование да продавам банани на пазара пак няма да съжалявам, че съм избрала точно тази специалност в точно този университет.
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия