Вземете си пуканки и си пуснете музика, че не смятам да съм кратък. Може и да ме пропуснете, ваша воля. Няма плача....много, обещавам.
Не ме кефят турците. Влезнали по неведомите пътища на Аллах само тормозят академичната среда с безтегловността на присъствието си. Тук не става дума за расизъм, национализъм, шовинизъм, както полуинтелигентните от вас ще си помислят, та за тях да поясня и да се върнат на предното изречение и да сезират академичния оттенък на довода. Към турците причислявам и българите, които са влезнали в образователната система също посредством разплащателни средства, връзки, вагинално-проникновени действия, вместо с интелектуални такива. Fuck you too.
Към преподавателския състав нямам особени забележки, като с това изразявам по-скоро респект към по-възрастни от мен хора, отколкото някаква критична оценъчност. Подготвени или не, добри или лоши, заядливи или не, разбрани или напротив, пияни или трезвени, корумпирани или не, досегът ми с тях ми е показал определени качества, към които трябва да се стремя лично за себе си или такива, които трябва да избягвам. Не, че при тях няма гафове, но пък чак толкова изнежен не съм, че всеки единичен проблем да го описвам, да се оплаквам и да търся възвращаемост за помрачената ми за миг гордост като останалите принцове, принцеси и всички височайши особи, които са студенти в ПУ. Искам, разбира се, по-млади и по-обвързани с бизнес средата хора, за които теорията е само едно стъпало от обществената стълбица, която са преодолели, а не единственото такова. Искам, също така, повече преподаватели, а не един преподавател да поеме две дисциплини на 2-3 курса от редовните, още толкова от задочниците и плюс няколко магистратури. И после, защо се бавят оценките, защо стават грешки? Тук не мога да се самообслужа като в някои заведения, когато закъснява сервитьорката.
Социалните контакти в университета определено са незаменими. Секс за една вечер, за две, за три или за по-дълго, сериозни или не до там връзки, трайни или не до там приятелства, приятни или не до там познанства, разврат, смях, завист, любов, злоба, радост, интриги, сериозни делови контакти. Ще намерите тук всичко социално, което търсите, но в бонус идват и неща, които не търсите. Палитрата е пълна, но ако беше по друг начин, то нямаше да е интересно. Дъгата не може да изгрее само с любимия ви цвят, изгрява с всички. Скуката на еднообразието е пословична.
Не ме кефи това барче, което е в подземието до самия вход. Толкова мръсно и опушено, че достойно се конкурира с треторазредно сметище по чистота. Няма да се учудя, ако някой се обърка и си свърши малката нужда там. Веднъж дори, от двете ми слизания до там (търсих тоалетната и се обърках), видях плъх. Странното е, че той не се уплаши, а напротив, поиска да се запознаем.
Не ме кефи сайта. И дизайна е последното нещо, което имам предвид, че да не си помислите, че е проява на някакъв детински каприз. Имам чувството, че го е правил човек, който в момента чете книга със заглавието „Как да си направя сайт(for dummies)” и е на предговора още. Същото се отнася и за сайта на ФИСН. Искам повече информация и то добре оформена и навременно качена. В тази връзка и форумът е пълна скръб, но пак не като дизайн или пък модераторски екип, а като съдържание. Целта на форума трябва да е размяна на мнения, а не на информация. Информацията трябва да я има на сайта. Устна информация от инспекторките трябва да се дава за по-заплетени казуси, а не за оценки. С други думи, приветствам виртуалното самообслужване за всяка по-стандартна информация, от която студентите се интересуват.
Не ме кефи студентския съвет. Не ме кефи, по-точно, липсата на съдържание, което изразява словосъчетанието в нашата действителност. Не виждам действия, видях една книжка за първокурсниците само. Супер, върха на книгопечатното изкуство. Бестселър! Вместо да се качат тези 10 страници джобен формат под някаква по-разбита форма на сайта, то ние си играем да ги печатаме на хартия, при положение, че вече всеки три годишен пикльо има компютър и интернет. Гледах им и бюджета и някак си притеснително е 94% от него да отиват за командировки и обучения на тях самите. Някак си ми се губи пряката връзка между тези неща и положителното повлияване за защита интересите на студентите. Лошото е, че и косвената връзка ми се губи. Може би, трябва да се използват средствата, за да се канят от време на време някои гости-лектори, които са някакъв връх в академичните среди, някои висши мениджъри, въобще хора на позиции, които биха представлявали интерес, да се понапълни малко библиотеката с книжки и вече, ако не се изморите много, да издействате там да има ксерокс. Ето на това му се вика пряка връзка. Ааа да, и наемете някой очилат информатик да понапълни сайта с инфо. Но гледайте да не го познавате, че да не стане като с озвучаването на „Мис Академика”, където нищо не се чуваше, а бях доста отпред. Като наемате приятели да спечелят някой лев, гледайте да са подготвени. Нищо против момчето, но гледаме резултати. Да не говорим, че и много не се виждаше, защото беше предвидено преголямо място за масите на ВИП-гостите и простосмъртните бяхме доста отдалечени. Та нито се чуваше, нито се виждаше особено, все едно да гледам телевизия при спрян телевизор. Може пък девиза да ви е бил „use your imagination”. Но можеше от вкъщи или от друго място да го използвам със същия успех.
Учебен отдел се държат горе долу адекватно на бюрократичната неадекватност на цялата система на ПУ. Като няма стандарти за почти нищо (или пък има, но не се изпълняват) и като нямаме връзка с преподавателите, то към учебен отдел се насочват неизправностите на системата. Не знаем кога ще се появят дадени оценки – валят всекидневни обаждания до инспекторката, не знаем кога точно и дали изобщо ще се появи изобщо онлайн списъка на приетите за магистратура – валят всекидневни обаждания. Та, срещал съм и мило отношение, срещал съм и грубо такова, но далеч по-скоро бих я похвалил, отколкото да се оплача от нея. Не сме расли в саксия, все пак, поне аз, а за другите не отговарям. За Снежа Тодорова става дума, известна по-скоро с малкото си име, отколкото с фамилията. Едва ли е от неуважение.
Абе, да не би ПУ нарочно да не пълнят с информация сайта си, за да могат да продават онези книжки, наречени „Кандидатстудентски справочник”? Отново издават бестселъри. Целенасочено бълват дезинформация, за да могат да припечелят някой лев от тези тези световни икони на книжния пазар. Притеснен съм това разточителство на дървесина да не засегне производителите на тоалетна хартия, че тя поне виртуален аналог си няма.
Искам да похваля университетската WiFi мрежа. Изпипана и отлично функционираща, тя представлява моя светъл лъч надежда, че ако всяко звено работеше по подобен начин, то ПУ би било едно далеч по-приятно място.
Та, това е моето доволство и недоволство. Не си го слагам на сърцето, така че и вие недейте.
Автор
Тема: От какво сте недоволни в университета? (Прочетена 23588 пъти)