Формат за разпечатване

[AIESEC Plovdiv]

Здравейте,колеги и приятели....
Не съм сигурна дали тук е мястото и времето да споделя мислите и чувствата си през последната година...но смятам,че тук хората,за които е предназначен биха го прочели именно тук....
Искам да споделя с вас как животът ми се промени коренно само за година и поливина,как станах друг човек,как промених съзнанието,дори и идеалите си....
Миналата,година,когато бях студентка първи курс....дори незнаех какво ме очаква....Но си бях обещала,че животът ми няма да е същият....винаги съм мечтала да живея дни,които дори не зная как ще започнат и как ще свършат....бях си обещала,че няма да оставя животът ми да тече по инерцията,която понякога е нужна,но понякога и пагубна за дадена личност....
Просто не исках денят ми да преминава през зубрене по цял ден,и вечер,в която,теглейки чертата на денят си,нямаше да откривам нищичко смислено...От малка родителите ми ми казваха....помисли си,днес какво направи за себе си,за човекът до теб,за собственият си живот....Нямам предвид,нещо материално и прагматично....дори само една подарена усмивка или надежда ти стигат за цял живот....
Когато всички ние ставаме студенти....Всеки от нас си повтаря,ехааа,,колко много съм постигнал...да,така е,неминуемо това  е важна крачка от живота на всеки от нас,която само ние,със воля и старание сме успели да постигнем....Но понякога като че ли се ограничаваме в съществуването на други стълбички на живота си,спираме и си казваме....е,каквото беше беше,стига толкова....е хоп,инерцията веднага ни е грабнала в собственото си течение....
Знаете ли,и аз дори бях така....като че ли не виждах по-горната летвичка.....
Докато един ден,още в началото на първият си семестър....се озовах в офисът на Локалната ни секция....там виждах хора,които се държаха с мен,сякаш ме познават от години,които търсеха начини да ме подкрепят,когато ми е трудно,и които най-важното....показаха ми неусетно,че съществуват още много летвички в живота.....
И знаете ли....именно чрез тях открих себе си....това,което мога да направя,това,за което да се боря,това,за което да мечтая.....
Тогава видях със собствени очи,колко много неща има от живота,за които дори и не съм предполагала,че съществуват....истинско приятелство,подкрепа,уважение,колегиалност...искреност....все неща,за които сигурна съм,ще ме подкрепите,че вече ги няма.....
И най-важното,което постигнах за себе си....не ме беше страх да бъда себе си,да остана неразбрана или неприета....просто защото,се  научих да остоявам принципите и идеалите си....безкористно и искрено....
Ще кажете....уффф....поредният Дон Кихот,да,но аз имам собствен живот със собствени идеали,принципи и мечти....живот,който изградих благодарение на това,че успях да открия и видя още толкова много стълбички и врати на живота....благодарение на факта,че чрез приятелите си от АИЕСЕК Блъгария....не се страхувах да поема предизвикателствата на собственият си живот...благодарение,на които осмислям по уникален начин всеки един свой ден....благодарение,на които съм щастлива...
И сега светът ми е друг....виждам,знам,и усещам,че съществувават адски много предизвикателства на живота....които аз сега,без стах ще поема....защото със подкрепата на истински приятели....човек сам предизвиква живота си.....
Благодаря,Благодаря Ви за цялата всеотдайност и подкрепа,за вярата в това,че заедно можем да осмислим по уникален начин студентските си години,бъдейки едно семейство от АИЕСЕК България.....
Наистина....усещането не може да бъде описано с думи...не може и да бъде разказано....но съм сигурна,че вие сте го усетили и го виждате в очите ми....
Уникално е да усещаш,че има хора,които като едно семейство те подкрепят,тъжат с теб,и те мотивират да бъдеш това,което си...
Така,със нови светлинки в очите,мога да каже,се промени животът ми само за година и половина....Днес аз не съм онова момиче,което не знаеш за какво живее,за какво се бори и какво търси....днес съм една личност,която откри много неща в живота,бори се за тях,мечтае и отстоява принципите си....дори те да са като Вятърната мелница на Дон Кихот,аз има за какво да се боря и един ден,обръщайки се,да си кажа....ето дори и за тази нечия усмивка и сълза,си е струвало да се боря....
Благодаря Ви,че благодарение на Нахъсаността за живот,аз открих себе си,и това,за което винаги съм мечтала....
И дори,усмихвайки се тъжно сега,не ме е страх да споделя всичко това пред толкова голяма аудитория....просто защото се научих да бъда себе си....благодарение на вас....
А,повярвайте ми,преди година,нямаше да имам силата да го направя.....

Но това е животът ми,тук и сега....и ще продължавам да търся предизвикателствата му....но само,знаейки,че сте до мен....и че аз винаги ще съм до вас....
Благодаря ви ,приятели.....


Яница Дернева
Вицепрезидент "Външни връзки" АИЕСЕК Пловдив 2007,
спец.Маркетинг,Втори курс
www.destination-europe.hit.bg
www.md-bulgaria.net
www.aiesec.org/bulgaria






АИЕСЕК Пловдив,2007г