Формат за разпечатване

[H.P.]

Казус от Държавния изпит по Наказателноправни науки – 09. 06. 2007 г.

Димитър Манолов поканил своя познат Стоян Лазаров да му гостува в гр. Плевен. Няколко дена след това, на 18.05.2007 г., отзовавайки се на поканата, Лазаров пристигнал в къщата на Манолов, която се намирала в центъра на Плевен. Манолов го посрещнал и поканил да влезе.
По време на вечерята двамата се скарали заради мач на националния отбор. Лазаров хвърлил книга по лицето на Манолов и му нанесъл рана, която кървяла цяла нощ. Скоро след това Лазаров отишъл да си легне в стаята, където бил настанен. Домакинът Манолов останал буден и продължил да пие от ракията, останала от вечерята. Под въздействие на изпития алкохол той се сетил за стара обида, нанесена му през 2006 година от Лазаров, и решил да го убие. Взел брадвата от мазето и отишъл в стаята му, където го заварил да спи. Без да пали лампата, виждайки добре Лазаров на влизащата в стаята лунна светлина, му нанесъл два удара с острата част на брадвата по главата.
Манолов обаче се уплашил от бликналата кръв, хвърлил брадвата и избягал навън, като оставил входната врата на къщата си отворена. На излизане той видял полицейски патрул и избягал от него в тъмното. Патрулът също го видял и влязъл на проверка в къщата. Там открил Лазаров с тежка рана на главата и извикал „Бърза помощ”. Благодарение на спешната и квалифицирана лекарска намеса Лазаров бил спасен.
На следващия ден Манолов бил издирен и предаден на дознател, който го привлякъл като обвиняем за довършен опит за убийство по чл. 115 във връзка с чл. 18, ал. 1, предложение ІІ от НК. Понеже убийството не било довършено и Манолов, макар да му била дадена възможност, не извикал, нито настоял за адвокат, дознателят провел разпита му без защитник.
След разпита Манолов бил освободен. По-късно бил търсен от дознателя, но не бил намерен, нито обявен за издирване. Прокурорът приел, че в негово отсъствие не може да се разкрие обективната истина и издал постановление за спиране на делото. Скоро след това Манолов бил открит и задържан, а делото възобновено. Всички полицаи от патрула, които трябвало да бъдат разпитани като свидетели, обаче били на шестмесечен курс за обучение в Полицейската академия в Букурещ. Това наложило ново спиране на делото.
Когато досъдебното разследване приключило, прокурорът внесъл обвинителен акт по чл. 119 НК – за превишаване пределите на неизбежната отбрана, тъй като приел, че лицето на Манолов кървяло и по времето, когато нанасял ударите си с брадва по главата на Лазаров.
В съдебно заседание подсъдимият Манолов и неговият защитник поискали от съда да зачете на Манолов самоволен отказ от опит по чл. 18, ал. 3 НК. Съдът обаче не приел, че Манолов е осъществил самоволен отказ.

ВЪПРОСИ:

1.   Правилна ли е първоначалната квалификация?
2.   Правилна ли е квалификацията в обвинителния акт?
3.   Обосновано ли съдът е приел, че не е налице самоволен отказ от опит по чл. 18, ал. 3 НК?
4.   Допуснал ли е дознателят нарушение, като не е осигурил защитник?
5.   Законосъобразно ли е първото спиране на делото?
6.   Законосъобразно ли е второто спиране на делото?

[ivan t]

1., 2., Извършеното от подсъдимия съществява от обективна и субективна страна деяние по смисъла на чл. 116 ал. 1, т. 6 пр. 3, чл. 116 ал. 1, т. 9 във вр. с чл. 18 ал. 1 от НК.
Съставомерното деяние е извършено с предумисъл защото извършителят " се е сетил за стара обида, нанесена му през 2006 година от Лазаров, и решил да го убие ". Той предварително е планирал извършването на съставомерното деяние.
Оръжието и средството, а както и начинът и характерът на извършеното престъпление предполагат особена жестокост и причиняването на изключителни болки, страдание и стрес за пострадалия.
Квалификацията на прокурора е неправилна. тука въобще няма неизбежна отбрана, за да е налице трябва да има непосредствено нападение, което да заплашва личността и правата на пострадалия.  Една лека телесна повреда постфактум не може да заплаши по никакъв начин нито здравето, нито други права на пострадалия.  В случая противоправното нападение отдавна е довършено, а и то само по себе си не е било мотивът на подсъдимия за извършването на последвалото убийство.
3. Напълно правилно съдът е приел, че не е налице самоволен отказ. Извършителят се е оттеглил от местопрестъплението не защото се е отказа доброволно да извърши обмисляното убийство, а защото се е уплашил от потеклата кръв. Той не се е опитал нито да предостврати настъпването на общественоопасните последици, нито да предприеме други действия, с които да помогне на пострадалия. Субективната преценка на извършителя след като е нанесъл ударите с брадва е било, че е умъртвил Лазаров, осъзнавайки какво е сторил ведно с впечатленията от нелицеприятната гледка от сцената на местопрестъплението го е накарало да избяга. Трябва да се вземат предвид характерът и силата на ударите, които са имали една единствена цел - пострадалият да бъде умъртвен.
4.   Да.  Чл. 94. (1) Участието на защитник в наказателното производство е задължително, когато:
  делото е за престъпление, за което се предвижда лишаване от свобода не по-малко от десет години или друго по-тежко наказание; НПК
5. Да . Чл. 25. Наказателното производство се спира, когато: 2. разглеждането на делото в отсъствие на обвиняемия би попречило да се разкрие обективната истина;

6. Не. условията в чл. 25 и 26 са нумерос клаузус. Таково правно основание за спиране на производството няма.