argon bulletin board

Експертно търсене  

Новини:

Автор Тема: Възможно ли е пътуването във времето?  (Прочетена 11968 пъти)

mi7e7o

  • Управител
  • *
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 94
  • Физически факултет
Re: Възможно ли е пътуването във времето?
« Отговор #20 -: 05.05.2009, 03:31:33 »

Здравейте!По проблема:
Ако наистина такова пътуване е възможно,то би трябвало да съществува непротиворечива теория която го описва.Ако допуснем че може да се пътува във времето и вземем в предвид извесния парадокс за това ако се върнем във времето и обием бащите си преди да сме се родили, и т.н.- имаме си противоречие на допуснатото(освен ако при връщането в миналото ние не сме материя а само дух който може само да наблюдава).А и не всеки процес във природата е обратим.Аз лично смятам че пътуването във времето е невъзможно.
Мисля ,че има доста неща за които все още не е измислена "непротиворечива теория която го описва". :-P
Ето малко информация от един сайт по конкретния въпрос:

Често идва ден, когато научната фантастика престава да бъде такава и влиза в учебниците като реалност. Дали това ще се случи и с невероятната идея за пътуване във времето обаче?

Учените дълго време са отписвали този въпрос поради очевидната му абсурдност, но забележителният напредък в областта на квантовата гравитация (теория, обединяваща квантовата механика и теорията на относителността) променя гледната точка на научната общност.

Пътуването във времето е свързано с редица парадоксални ситуации, най-известната от които без съмнение е историята за човека без родители. Ако един човек се върне назад във времето — тогава, когато бъдещите му родители не са се познавали — и направи така, че те никога да не се срещнат, в такъв случай той никога няма да бъде роден, следователно няма как да се върне назад във времето и да промени миналото си. Този парадокс е доста силен, нали?

Пътешествия в миналото и бъдещето винаги са били смятани за невъзможни. Според сър Исак Нютон времето е като стрела: Веднъж изстреляна, тя лети винаги направо и една минута на Земята е равна на една минута на Марс. По-късно обаче Айнщайн коренно променя схващането ни за света около нас. Според него времето е като река, която тече покрай звезди и галактики, забързва се и се забавя като минава покрай масивни тела. Една минута на Земята не е равна на една минута на Марс и часовници, разпръснати из вселената, отмерват свое собствено време.

Преди Айнщайн да умре, той бил изправен пред неприятен проблем. Курт Гьодел — брилянтен математик и негов колега в Принстън — намерил друго решение на уравненията на Айнщайн, според които пътуването във времето е възможно. Решението на Гьодел представлявало вселена, в която времето се върти в кръг и ако човек тръгне по посоката на въртене, то рано или късно ще се върне в миналото си. Сякаш в "реката на времето" имало водовъртежи! Айнщайн отхвърлил това решение.

През 1963 година новозеландският математик Рой Кер открил странно решение на уравненията на Айнщайн за въртяща се черна дупка: За разлика от считаното дотогава, тя не би се свила до една точка, а би станала въртящ се пръстен от неутрони. Частиците биха се въртяли толкова бързо, че центробежната сила няма да им позволи да "паднат" в дупката. Човек би могъл дори да мине през получения пръстен, като това може да го отведе в паралелна вселена. От тогава до сега са открити стотици решения, водещи до теоретичните червейни дупки. Тези червейни дупки могат да свързват не само далечни области от пространството, но и от времето!

Опитите на физиците да обединят квантовата механика с гравитацията и да стигнат до "теория на всичко" са довели до интересна гледна точка относно парадоксите на пътуването във времето. Според квантовата теория всеки обект може да е в множество състояния. Например електрон може да се намира едновременно на различни места в орбиталния си облак, а известната котка на Шрьодингер може да е едновременно в две състояния: жива и мъртва.

Като се връщаме назад във времето и променяме миналото, ние променяме миналото на една паралелна вселена, но нашето минало остава непроменимо.

Това значи ли, че все пак ще можем да се качим в машина, да натиснем няколко копчета и да се пренесем стотици хиляди години напред във времето? Отговорът е: Не и в обозримото бъдеще. Съществуват редица пречки, които засега са непреодолими. За една машина на времето ще са необходими колосални количества енергия, които могат да се добият или директно от някоя звезда, или чрез т.нар. екзотична материя, или ако открием източник на отрицателна енергия*. За реализирането на някой от тези методи ще ни трябват може би столетия!

Друга пречка е стабилността: Една червейна дупка може да загуби стабилност и да се разруши при преминаването на нещо през нея; възможно е дори самите квантови ефекти да унищожат дупката преди през нея да мине каквото и да е. За жалост математиката ни не е достатъчно силна да реши въпросите относно стабилността, защото е необходима "теория на всичко", която да обедини квантовия свят с гравитацията. В момента теорията на суперструните е единственият кандидат за "теория на всичко", но никой не е достатъчно умен, за да я реши напълно.
« Последна редакция: 05.05.2009, 03:35:01 от mi7e7o »
Активен

vel.angelov

  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 3
Re: Възможно ли е пътуването във времето?
« Отговор #21 -: 05.05.2009, 12:38:07 »

интересно,но ако сте гелдали научно пополярния филм зя струнната теория бая ще се позамислите дали всичко което предлага тази теория е възможно.Ето един примерен недостатък-там всичко е философия и дори да тъсим потвърждение на  теорията неможем да го намерим.А какво ще кажете за това че ако тази терия е правилна то вселената има 11 измерения(а ние познаваме 4 доколкото знам).А и ако се открие теория за всичко немислите ли че живота на физиците ще е обезсмислен-няма да има нерешим проблем.За гравитацията и обеднинението и с другите сили във вселената мисля че е невъзможно(гравитацията според мен е една постоянно изменяща се величина,и нейното изменение е функция от времето,което се дължи на посттоянното разширение на вселената)
П.П.Извинявам се правописните грешки,надявам се тук да не държите толкова на правопис   :roll:
Активен

marin2025

  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 1697
  • Прави добро ,пък каквото ще да става!
Re: Възможно ли е пътуването във времето?
« Отговор #22 -: 05.05.2009, 13:05:16 »

Първо трябва да се намери точното понятие за време, а след това да се пътува.Изобщо като говорим за време,  как да го разбираме в широк или тесен смисъл на думата?Въпроса изобщо е поставен погрешно, ако се конкретизира ще бъде по-добре. За какво време става въпрос --квантово, реално , физично , астрономично, психологично , релевантно , ирелевантно  и така нататък.В случая  би могло да се получат еднакво верни , но противоположни отговори от различни области , в зависимост от различно приложимите теории във   всяка конкретна област от разглежданото понятие за време.Не може да се конкретизира нещо необятно, нали така!?!А иначе -на всеки му се иска да бъде малък,  но поне засега това няма как да стане.Весели празници по Гергьовден!
Активен
Всичко е любов

vel.angelov

  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 3
Re: Възможно ли е пътуването във времето?
« Отговор #23 -: 05.05.2009, 21:27:05 »

Е тогава да попитаме за определение за време,има ли такова нещо и ако някои може да даде да го направи,доколкото си спомням по философия точно определние за време е трудно да се даде
Активен

mi7e7o

  • Управител
  • *
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 94
  • Физически факултет
Re: Възможно ли е пътуването във времето?
« Отговор #24 -: 06.05.2009, 00:29:46 »

Е тогава да попитаме за определение за време,има ли такова нещо и ако някои може да даде да го направи,доколкото си спомням по философия точно определние за време е трудно да се даде
Времето е физическо понятие.:-P Но до колкото знам няма точно определение. :)
Активен

marin2025

  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 1697
  • Прави добро ,пък каквото ще да става!
Re: Възможно ли е пътуването във времето?
« Отговор #25 -: 06.05.2009, 12:40:40 »

Естествено че няма.има в отделните науки в зависимост от принципите ,методите,понятията,някаква дефиниция за време, но не и в този смисъл който се влага тук във форума. :-)може да проверите в система интернационал дали има нещо!?!
« Последна редакция: 06.05.2009, 12:42:21 от marin2025 »
Активен
Всичко е любов

mi7e7o

  • Управител
  • *
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 94
  • Физически факултет
Re: Възможно ли е пътуването във времето?
« Отговор #26 -: 09.05.2009, 01:48:25 »

"Дефинирането на времето представлява изключителна трудност и предизвикателство. Всеки знае какво е време, но ако го помолиш да обясни по-точно започва да се затруднява. Ние си предствяме всичко което на заобикаля като функция на времето. Считаме, че всичко съществува във времето, в това число и вселената. Трудно можем да си представим нещо, което стои над времето.
Ще се опитаме да определин що е време, като тръгнем от пространството. Тъй като то е много голяма система, неговите елементи не биха могли да бъдат неподвижни, т.е. пространството не би могло да се установи в режим на статично равновесие. За да бъде устойчива структура то неминуемо трябва да се установи в режим на динамичнно равновесие. Това означава движение. Изводът е, че поради статичното неравновесие пространството поражда движението на ниво елементи. Следователно картината на подреждане на елементите постоянно ще се променя. Това означава, че пространството преминава от едно състояние в друго и този процес е непрекъсваем. Получава се една неограничана поредица от състояния. Именно тази поредица има връзка с времето. Ако изберем два слсмента, при всяко състояние на пространството ние можем да кажем какво е разстоянието между тях. Излиза, че това разстояние е функция на поредицата от състояния на пространството. Във физиката ние описваме разстоянието като функция на времето. Остава ни само една крачка, за да приемем, че оста на времето и оста на състоянията на пространството са едно и също нещо. Така достигаме до следната дефиниция на времето:

     Времето е неограничена поредица от състояния на пространството.

Тази дефиниция може да бъде атакувана с въпроса “А колко е продължителността на времевият интервал от едно състояние до следващото?”. Всъщност ние акцентуваме не върху състоянието, а върху прехода от едно състояние към друго,защото именно прехода е индикатора на промяната. В този смисъл дефиницията можем да уточним както следва:

     Времето е неограничена поредица на преходи от едно към друго състояние на пространството. Преходът е акт, който няма времево измерение. Той е точка, а не интервал върху оста на времето. Това е отговорът на поставения въпрос.

Но всеки преход по същество е събитие. Този факт позволяа да се даде една най-обобщена философска дефинициа на понятието време:

     Времето е поредица от събития.

Видно е, че времето не е аргумент, а функция. Пространството ражда движението, движението е промяна, промяната, ражда времето. От гледна точка на теорията на информацията времето е информационен поток, така че има място представата за “реката на времето”. Времето няма непосредствено материален характер, но то е пряко свързано материята, тъй като без пространство т.е. без материя няма време.
Активен

marin2025

  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 1697
  • Прави добро ,пък каквото ще да става!
Re: Възможно ли е пътуването във времето?
« Отговор #27 -: 10.05.2009, 10:52:46 »

Имаше една теория за времето ,че представлява разликата в скоростта на движението на  планетите спрямо най-близката звезда в дадената слънчева система.Да,  това можем да го приемем за вярно, но за нашата галактика, а не знаем дали важи за другите галактики!?! :-)
Активен
Всичко е любов

zvezdenskitnik

  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 3
  • зад физиката има още, стига да искаш да видиш
Re: Възможно ли е пътуването във времето?
« Отговор #28 -: 21.05.2009, 11:40:58 »

Аз самият съм убеден, че времето е повече философско понятие, което физиците ползват някак назаем.
Аз приемам, че човешкия живот на материално ниво, го обвързва автоматично с пространство-време-то. Като от време на време определени индивиди имат някакви скокове във времето напред или назад, като процеса далеч не е на управляемо ниво. Много се изкушавам да пиша относно съзнателното "боравене" с времето, но не това е темата.
Ако приемем че съзнанието е вид енергия, която не е обвързана с време-пространство (ако допуснем за показателни "скоковете" в индивидуално преживяното време ("виждане" на минали или бъдещи събития), а нашия живот е въплътено в пространствено-времева "конструкция" съзнание, със съответния "инструмент" - материално тяло. А целта на "материалния цикъл" на съзнанието е да "осъзнае" нематериалната си част (което има най-разбични наименования, включително и "божествена").
Това много прилича на "колективна илюзия" относно пространство-времевото "измерение".  Така физиците донякъде могат да изследват процесите в пространство-времето. Но колкото повече се задълбочават, с толкова повече изключения и сингулярности ще се сблъскват. Тоест приближавайки се до първичния вид енергия съставяща съзнанието ни, което всъщност е "генератора" на времето, те ще се сблъскват със сингулярности породени от това, че типа "инструмент" за изследване не отговаря на "обекта" на изследване. Както не може да се изследва директно обем с волтметър. Не може елементите на илюзията да се изследват този, който ги създава. Както ние сме създателите на преживяното при гледане на филм, така сме и "създатели" на време-пространството. Доколкото знам времето е един от "фундаментите" на създаваното от нас време-пространство, което последно ще се поддаде на изследване. Както има функции в тялото ни, които са толкова "дълбоко закодирани", че много трудно се поддават на съзнателно влияние.

Ето един интересен и показателен цитат от едно скромно книжле, което според мен онагледява донякъде моето виждане по въпроса.

Светът
е твоята тетрадка,
върху нейните страници ти правиш
своите сметки.
Светът не е реален,
въпреки че, ако искаш,
можеш да изразиш в нея реалното.
Освен това разполагаш със свободата
да пишеш глупости,
лъжи или да
късаш страниците.

Първородният грях -
това е да ограничаваш Аза.
Не го прави.



- Признавам, Дон, този живот може да е интересен или скучен, или
всякакъв друг, какъвто решим да го направим. Но дори в мигове на прозрение
не съм проумявал най-вече защо сме тук. Кажи ми нещо за това.
Подминахме железарията (беше затворена) и киното (имаше прожекция:
"Бъч Касиди и Съндънс Кид") и вместо да ми отговори. Дон се спря на
тротоара и се обърна.
- Нали имаш пари?
- Колкото искаш. Защо?
- Я да идем на кино - предложи той. - Ще купиш ли билети?
- Не знам, Дон. Ти върви. Пък аз ще се върна при самолетите. Не ми се
ще да ги оставяме толкова дълго.
Какво ли изведнъж го бе прихванало, та толкова държеше да ходи на
кино?
- Няма да им стане нищо на самолетите. Хайде да видим филма.
- Вече е започнал.
- Какво от това!
Вече си купуваше билет. Последвах го в тъмното, седнахме почти в
дъното на салона. Я имаше, я не петдесетина души.
След малко забравих защо сме влезли и се захласнах по филма - винаги
съм си мислел, че е върхът, гледах го сигурно за трети път.
Времето в киносалона сякаш се движеше по спирала и нямаше край, както
във всички добри филми; гледах просто от професионален интерес... как е
заснета всяка сцена, как е напасната към следващата, защо е монтирана
точно тук, а не по-нататък. Опитах се да гледам филма по този начин, но се
улисах в сюжета и се отказах.
На мястото, където Бъч и Съндънс са обкръжени от цялата боливийска
армия, почти към края, Шимода ме докосна по рамото. Наведох се към него,
без да откъсвам очи от екрана - толкова ли не можеше да ми каже, каквото
имаше да ми казва, след края на прожекцията!
- Ричард!
- Да!
- Защо си тук?
- Филма си го бива. Дон. Шш!
Целите в кръв, Бъч и Съндънс си говореха, че си струва да заминат за
Австралия.
- Защо си го бива? - не мирясваше Дон.
- Интересен е. Шш! После ще ти кажа!
- Не се вдетинявай! Събуди се! Всичко е илюзия.
Вече ми късаше нервите.
- Остават само няколко минути, Доналд, после ще си говорим за каквото
искаш. Не ми пречи, нека си догледам филма!
Той продължи да шушука като обезумял.
- Защо си тук, Ричард?
- Слушай, тук съм, защото настоя да влезем.
Обърнах се и се опитах да догледам края.
- Не беше длъжен да идваш, можете да кажеш: "А, без мен!"
- ФИЛМЪТ МИ ХАРЕСВА.
Мъжът отпред се обърна и ме изгледа.
- Филмът, Дон, ми харесва. Какво толкова се чудиш?
- А, не се чудя - отвърна той и си замълча, не продума, докато
прожекцията не свърши и ние не поехме отново в тъмното, покрай паркинга за
селскостопански машини към нивата със самолетите.
Канеше се да вали.
Сетих се колко странно се беше държал в киното.
- За всяка твоя постъпка ли си има причина, Дон?
- За някои.
- Ами филмът? Какво те прихвана, та ни в клин, ни в ръкав реши да
гледаш "Бъч и Съндънс"?
- Зададе ми въпрос.
- Да. Имаш ли отговор?
- Тъкмо такъв е моят отговор. Отидохме на кино, защото ми зададе
въпрос. Филмът дава отговора на него.
Взимаше ме на подбив, знаех си.
- Какъв беше въпросът? Последва дълго мъчително мълчание.
- Въпросът ти, Ричард, беше, че дори в мигове на прозрение не
проумяваш защо сме тук.
Спомних си.
- И филмът беше моят отговор.
- Да.
- О!
- Нищо не разбираш - каза ми той.
- Така си е, не разбирам.
- Филмът беше хубав - рече Дон, - ала и най-хубавият филм на този свят
пак си остава илюзия, нали? Кадрите дори не се движат, само създават
представа за движение. Променлива светлина, която сякаш се движи по плоския
екран, опънат в тъмното, нали?
- Ами да.
Вече започвах да проумявам.
- А другите хора, които и да било хора, които ходят на които и да е
филм, какво търсят те в киносалона, след като знаят, че това е само илюзия?
- Искат да се нозабавляват - отговорих аз.
- Приятно им е. Точно така. Това едно.
Биха могли да си извлекат някакви поуки.
- Така. Винаги отговарят по този начин. Заради познанията. Това второ.
- Фантазия, бягство.
- Това е пак, за да се забавляват. Първо.
- От любопитство. За да видят как е сниман филмът.
- Заради познанията. Второ.
- Бягство от скуката.
- Бягство. Вече го каза.
- За да общуват помежду си. За да са с приятели - отговорих аз.
- Това е причината да отидат на кино, но не и да гледат филма. Ала пак
опираме до забавлението. Първо.
Каквото и да изтъкнех, той свиваше двата си пръста: хората ходят на
кино, за да се забавляват, за да научат нещо или и заради двете.
- А един филм е като живота, нали. Дон?
- Да.
- Защо тогава се случва някой да избере тежък живот, филм на ужасите?
- Такива хора ходят на филми на ужасите не само за да се забавляват;
когато влязат в киносалона, те вече знаят, че ще гледат филм на ужасите -
рече ми той.
- Но защо го правят? - Обичаш ли филми на ужасите?
- Не.
- Ходиш ли понякога на такива филми?
- Не.
- Но нали се намират хора, които пилеят време и луди пари, за да
гледат ужасни или мелодрами, скучни и отегчителни за другите...
Остави ме аз да отговоря на въпроса му.
- Да.
- Ти не си длъжен да гледаш техните филми и те - твоите. На това му
викаме свобода
- Но защо някои искат да бъдат плашени? Или да им е скучно?
- Защото си мислят, че си струва - за да плашат някои друг - или пък
обичат да треперят от ужас, или смятят, че филмите по принцип трябва да. са
скучни. Можеш ли да повярваш, че мнозина - по причини, които им се виждат
твърде основателни - изпитват наслада да си мислят, че са безпомощни в
собствениге си филми? Не, не можеш.
- Не мога - потвърдих аз.
- Докато не го проумееш, ще има да се чудиш защо някои хора са
нещастни. Нещастни са, защо то са предпочели да са нещастни, и в това,
Ричард, няма нищо лошо.
- Хм...
- Ние сме същества, които си играят и се забавляват, ние сме
галениците на Вселената. Ние не можем да умрем, ние можем да бъдем уязвени
точно колкото илюзиите върху екрана. Но затова пък можем да повярваме, да
си втълпим, че сме уязвени. Можем да повярваме, че сме жертви, че сме убити
или че убивамс, че се люшкаме между късмета и несретата.
- Много ли животи имаме? - поинтересувах се аз.
- Колко филма си гледал?
- А!
- Филми за живота на тази планета, за живота на други планети, всичко,
което се измерва с времето и пространството, е филм, илюзия - обясни ми
той. - Но за кратко можем да научим страшно много, да се забавляваме
неописуемо с илюзиите си, нали?
- Докъде ще стигнеш. Дон, с тези филми?
- Ти докъде искат да стигна? Тази вечер гледа филма отчасти защото аз
исках да го видя. Миозина предпочитат един живот пред друг, защото им
доставя удоволствие да правят нещо заедно с някого. Актьорите от
тазвечершния филм са играли заедно и в други филми - преди или по-късно,
зависи кой филм си гледал първо, можеш да ги гледаш и едновременно върху
различии екрани. Купуваме си билети за тези филми, плащаме си, след като
сме приели да повярваме, че пространството, времето са нещо реално... Нито
времето, нито пространството е реално, но който не иска да плати цената, не
може да се появи на нашата планета, в никоя времева и пространствена
система.
- А срещат ли се хора, които нямат живот във времето и в
пространството?
- А срещат ли се хора, които не ходят на кино?
- Ясно. Те сигурно трупат знанията си по други начини.
- Точно така - потвърди той, доволен от мен. - Школата на
времето/пространството е доста примитивна. Ала мнозина не се разделят с
илюзията, дори тя да е скучна, и държат лампите да не светват преди края на
филма.
- А кой. Дон, пише тези филми?
- Не с ли странно, откриваме, че знаем толкова много именно когато
питаме себе си, а не някой друг! Кой ги пише тези филми, Ричард?
- Ние - отговорих аз.
- Кой играе в тях?
- Пак ние.
- Кой е оператор, киномеханик, директор на киното, контрольор,
разпоредител, кой гледа всичко това? Кой нма свободата да си излезе по
средата, по всяко време, да промени сюжета, ако намери за добре, кой има
свободата да гледа един и същ филм до премала?
- Чакай да помисля - казах аз. - Всеки, който поиска ли?
- Тази свобода не ти ли стига? - попита ме той.
- Затова ли си падаме толкова много по киното? Защого инстинктивно
знаем, че филмите са аналог на живота ни?
- Може би да... Може би не... Не е толкова важно, нали? Какво
представлява прожекционният апарат?
- Нашият разум - отвърнах му. - Не, въображение. Нашето въображение,
каквото и да ми говориш.
- Ами филмът? - попита ме той.
- Сега ме хвана натясно.
- Може би онова, което приемаме да вкараме във въображението си?
- Сигурно да, Дон.
- Можеш да подържиш в ръце ролката с филмовата лента - продължи той, -
с готовия филм, който си има начало, среда и край. И те съществуват
едновременно, в една и съща секунда, в милионна част от секундата. Филмът
съществува извън времето, което е запечатал, и ако знаеш за какво е, си
наясно какво в общи линии ще се случи още преди да си влязъл в киносалона -
знаеш, че ще има битки и приключения, победители и и победени, любов,
ужасни; знаеш всичко от игла до конец. Но за да се залисаш, за да се
прехласнеш, за да получиш най-голяма наслада, трябва да пуснеш лентата през
прожекционния апарат и да я изгледаш открай докрай... За да изживееш
илюзията, се искат време и място. Така, че си плащаш билетчето, настаняваш
се на мястото си, забравяш какво става извън киносалона и за теб филмът
започва.
- И никой всъщност не страда, нали? Значи това не е кръв, а доматен
сок?
- Не, кръв е - отговори ми Дон. - Но ако изхождаме от въздействието,
което има върху истинския ни живот, можем да приемем и че е доматен сок.
- Ами действителността?
- Действителността, Ричард, няма нищо общо. Майката не се интересува
каква роля изпълнява детето й, докато си играе: един ден е апашът, на
другия - стражарят. Азът дори не подозира за илюзиите и игрите ни. Той
познава единствено Себе си и нас - доколкото сме негово точно и съвършено
копие.

извинявам се за "дългия" цитат. сметнах че си заслужава. има си хора които да сметнат дали да остане


Излиза (според моята "теория"), че ние можем да измерваме времето по някакви  наши си критерии, но не можем да го изследваме по познатия начин.
« Последна редакция: 21.05.2009, 12:51:05 от zvezdenskitnik »
Активен
ИФ 88-93.  Товае25символа

ObsCure

  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 58
  • Фатални Мозъчни Изкривявания&Co.
Re:Възможно ли е пътуването във времето?
« Отговор #29 -: 04.08.2009, 19:28:33 »

Интересно е да се отбележи,че когато се говори за пътуване през времето винаги се акцентира само и единствено в/у "техническата част"-с каква машина може да се пътува,кои са наличните възможни методи и т.н.А някой запитва ли се КАКВО биха направили хората ако можеха да завладеят пътищата през пространсвено-времевият континиум?Дали от морална гледна точка хората заслужават подобна привилегия?Поне по мое мнение хората са прекалено незрели все още за подобно пътуване.Нека например вземем религията за разглеждане.Всеки правоверен христянин вярва,че с молитви и успешно завършени пости отправени към вездесъщият Бог ще получи това,което желае-или материална придобивка тук на Земята или "запазено" място в райските кътове.Вместо тези хора да се обединят около една всеобща идея,като опазване на екосистемата примерно,какво правят те-заклеймяват инакомислието(всъщност,нужно ли е да се споменава,че дори и пътуването през времето е тема табу за представителите на гореспоменатата религия,и е окачестявано като действие в разрез законите на Съзидателя),всячески подкрепят и насърчават месопреработвателната индустрия(пряк "виновник" за екологическите проблеми и за страданията на милиони животни) и не на последно място-осъждат всички,които не биха станали последователи на Сина,Отеца и Светият Дух!А съм убеден,че точно тези хора ще поискат 1 ден да се възползват от подобно устройство ако един ден бъде разработено,било то за да поправят някои от грешките в собственият си живот или да нанесат корекции в по-глобален план.Но както и да е,доста спорове и имало и ще има на тази тематика.Въпрэсът е,че докато има хора,които извършват добрини "защото така трябва" или за да си отредят място в Рая,науката винаги ще бъде дърпана назад от псевдоучени(във връзка със фактът,че повечето многовековни гении са били атеисти) и по отношение финансирането на проектите-повече от 78% от популацията на САЩ са християни-да видим дали те ще подкрепят научна инициатива,влизаща в пререкание със Йоан 13:4 примерно!

P.S.Всеки има право да вярва в каквото иска,но именно това право унищожава връзката между хората.А машината на времето...засега ще остане само една утопия,на която можем да се радваме чрез литературата и киното :)
« Последна редакция: 04.08.2009, 19:34:26 от ObsCure »
Активен
Acta non verba!

Anck_Sun_Amun

  • Управител
  • *
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 1616
Re:Възможно ли е пътуването във времето?
« Отговор #30 -: 04.08.2009, 20:07:25 »

Интересно е да се отбележи,че когато се говори за пътуване през времето винаги се акцентира само и единствено в/у "техническата част"-с каква машина може да се пътува,кои са наличните възможни методи и т.н.А някой запитва ли се КАКВО биха направили хората ако можеха да завладеят пътищата през пространсвено-времевият континиум?Дали от морална гледна точка хората заслужават подобна привилегия?Поне по мое мнение хората са прекалено незрели все още за подобно пътуване.Нека например вземем религията за разглеждане.Всеки правоверен христянин вярва,че с молитви и успешно завършени пости отправени към вездесъщият Бог ще получи това,което желае-или материална придобивка тук на Земята или "запазено" място в райските кътове.Вместо тези хора да се обединят около една всеобща идея,като опазване на екосистемата примерно,какво правят те-заклеймяват инакомислието(всъщност,нужно ли е да се споменава,че дори и пътуването през времето е тема табу за представителите на гореспоменатата религия,и е окачестявано като действие в разрез законите на Съзидателя),всячески подкрепят и насърчават месопреработвателната индустрия(пряк "виновник" за екологическите проблеми и за страданията на милиони животни) и не на последно място-осъждат всички,които не биха станали последователи на Сина,Отеца и Светият Дух!А съм убеден,че точно тези хора ще поискат 1 ден да се възползват от подобно устройство ако един ден бъде разработено,било то за да поправят някои от грешките в собственият си живот или да нанесат корекции в по-глобален план.Но както и да е,доста спорове и имало и ще има на тази тематика.Въпрэсът е,че докато има хора,които извършват добрини "защото така трябва" или за да си отредят място в Рая,науката винаги ще бъде дърпана назад от псевдоучени(във връзка със фактът,че повечето многовековни гении са били атеисти) и по отношение финансирането на проектите-повече от 78% от популацията на САЩ са християни-да видим дали те ще подкрепят научна инициатива,влизаща в пререкание със Йоан 13:4 примерно!

P.S.Всеки има право да вярва в каквото иска,но именно това право унищожава връзката между хората.А машината на времето...засега ще остане само една утопия,на която можем да се радваме чрез литературата и киното :)
Не съм съгласна донякъде с теб- има религиозни учени. Примерно ръководителя на проекта "Човешки геном".
Активен

ObsCure

  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 58
  • Фатални Мозъчни Изкривявания&Co.
Re:Възможно ли е пътуването във времето?
« Отговор #31 -: 04.08.2009, 20:12:30 »

Е,щом човекът е преодолял религиозните предрасъдъци и догми-браво :)
Активен
Acta non verba!

Стефан Николов

  • Глобален Модератор
  • *****
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 1122
  • lowstef
    • Блогчето ми
Re:Възможно ли е пътуването във времето?
« Отговор #32 -: 05.08.2009, 18:16:14 »

Има страшно много силно религиозни учени, впрочем. А за пътуване във времето вече има два добре известни методи, които повечето от нас владеят добре. По един за всяка посока. За пътуване в миналото ползваме спомените, за пътвуване в бъдещото - въображението си. :-)
Активен
Физически Факултет

ObsCure

  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 58
  • Фатални Мозъчни Изкривявания&Co.
Re:Възможно ли е пътуването във времето?
« Отговор #33 -: 06.08.2009, 00:33:22 »

Има страшно много силно религиозни учени, впрочем. А за пътуване във времето вече има два добре известни методи, които повечето от нас владеят добре. По един за всяка посока. За пътуване в миналото ползваме спомените, за пътвуване в бъдещото - въображението си. :-)

Най-добрият начин за пътуване във времето!  :y: Снимките и спомените.
Активен
Acta non verba!

zvezdenskitnik

  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 3
  • зад физиката има още, стига да искаш да видиш
Re:Възможно ли е пътуването във времето?
« Отговор #34 -: 14.08.2009, 13:13:17 »

Всъщност ние и сега си пътуваме във времето. Математически разбиваме секундата до невъобразимо малки части, изчисляваме скорости, маси, ерегии и пр. Изчисляваме какво ще е след много много години. Стига да имаме подходящия материал, можем да се разхождаме виртуално (математически) назад-напред във времето.
А времето не е свързано само с материята. Ние сме въвели понятието време за да си обясняваме разни явления в материалния свят. Т.е. времето съществува само заради нашата небходимост от него - само в нашите глави. Пишем разни формули за времето, предвиждаме нещо си, но всъщност всичко това са наши умствени конструкции. По време на сън също имаме усещане за време, но то често е различно от "реалното".
....
Моята теория е, че понеже човек сам си създава света от преживявания и възприятия (които са си строго лични) то само той САМ може да достигне до частта пораждаща възприятия и преживявания и пр. "събития" от нашия личен живот. И така, като/ако достигне, ще може да манипулира ПРЕЖИВЯВАНОТО време.
В моята теория е включен т.нар.божествен произход на човека, и времето е една от последните "сили", държащи преживяването в материалния свят "цяло".  Ако "твърдите" религиозни поддържници имат някакво право, то това е то: не може човек преди да е стигнал до божествената си същност, да борави с времето.  Може само да си пише формули, работещи донякъде в материалния свят. За мен един от критериите за доближаване до божествената си част, до "портите" на времето (или просветлението както е известно) е съзнателното навлизане в съня.

Затова виждам като много точно твърдението със снимките и спомените :)
Спомена е едно от най-реалните неща в живота на човек, нищо че за другите може да не съществува.
Активен
ИФ 88-93.  Товае25символа