"Тук хората едновременно обичат работата си и умеят да релаксират". Това учудва най-много 22-годишната японка Кайо Тойода по време на стажа й в софтуерната фирма "Бианор".
"В Япония хората сякаш живеят за работата си и нямат личен живот." Тя дава за пример собствения си баща, който всеки ден излиза в 7 сутринта и се прибира от работа в 10 вечерта. "В България темпото не е толкова бързо и това ми харесва", признава Кайо.
Когато завършва "Международно сътрудничество", пред младата японка от Нагоя има три възможности - да продължи с образованието си, да започне работа на пълен работен ден в Япония или да замине на стаж в чужбина. Първата е свързана с големи разходи, а втората е отложена за сметка на още малко обогатяване на международния опит.
Кайо избира да стажува в "Бианор", след като научава за тях от предишния японски стажант в маркетинг отдела на фирмата. Разглежда страницата на компанията и решава да подаде документите си чрез международната студентска асоциация AIESEC.
Още през първите дни от 10-месечния стаж харесва България. Въпреки разликите в начина на живот, боклуците и бездомните кучета по улиците. Бързо свиква с всекидневието и влиза в българското темпо на работа от първия ден, когато се хваща на хоро на тим билдинга в Белмекен. Всъщност Кайо е обиколила почти всички континенти и твърди, че Япония е страната, която се различава от всички останали. "Тя не е съвсем японка, защото обича да се социализира", убедена е пряката й ръководителка Надя Роплева, директор "Бизнес развитие" в "Бианор".
Стажантката е ценната връзка със сегашните и бъдещите японски клиенти на фирмата, която смята да открие свой офис в Токио. "Помага ни с езика и с познаването на културата. Ние имаме бариери в общуването и без Кайо щеше да ни бъде много трудно", продължава Роплева. Само за три седмици става ясно, че тя се справя добре, и от фирмата дори мислят да я поканят да работи за тях в Япония.
За младата японка ползите също са много, защото има възможност да проследи целия работен процес и да се потопи в международна бизнес среда, като участва в срещите с чуждестранни партньори.
Топла връзка с чуждия бизнес
Желанието да излязат на световните пазари кара все повече български работодатели да търсят помощта на стажанти с друга култура. "В "Елдоминвест" тази година за първи път приемаме стажанти от чужбина. Основната ни идея е обмяна на опит и осъществяване на бизнес контакти с чуждестранни фирми", разказва Невена Недева, началник-отдел "Персонал". Пак чрез AIESEC приемат трима студенти. Дейвид Фънк от Канада работи два месеца и половина върху конкретен проект в отдел "Техническо развитие". В същия отдел очакват още един канадски стажант, а в отдел "Транспорт" е австриецът Щефан Гибешубер, който се занимава с международните доставки.
В агенцията за подбор на персонал ACE HR Services имат малко по-различна идея, когато решават да изберат стажант отвън - искат да разберат как се работи в Западна Европа и да пренесат чуждата работна култура в нашата страна. Спират се на холандеца Мартин ван Делден заради традиционно широкия поглед на холандците към света и заради добрия английски. Управляващият съдружник в ACE HR Екатерина Игнатова е впечатлена от лекотата, с която Мартин изпълнява иначе скучни дейности като пълнене на бази данни. Той учудва екипа с нещата, които е научил за подбора на хора още в университета, и с добре подготвен план за кариерно развитие през следващите три години. "Чуждите стажанти идват с ясното съзнание да научат нещо и полагат много усилия", смята Екатерина Игнатова. Нещо, което българските стажанти според нея не правят.
"Разликата с българските студенти е, че те предпочитат да започнат работа още докато учат. Щом имат шанс да започнат на трудов договор, избират него", добавя мениджърът човешки ресурси в "Мусала софт" Ясмина Зейнилагич. В българската софтуерна фирма вече трета година приемат стажанти програмисти в предпоследен курс в Политехническия университет в Нант и Нантския университет - през 2005 г. приемат двама души, през 2006 г. - трима, а тази година - петима. За френските студенти летният стаж е задължителен и те наистина работят, вероятно заради завишените критерии на университетите. "В България висшите училища изискват стаж и след това човекът носи бележка с подпис и печат, че е бил на стаж. В случая с французите е по-различно - на края на стажуването техният университет ги оценява. Пишат доклад за това какво са свършили по време на практиката. Освен това получават оценки от хората, с които са работили тук", обяснява Зейнилагич.
Във фирмата са приятно изненадани от френските стажанти, които са прикрепени към екипите, разработващи софтуер, и отхвърлят много работа. Затова от миналата година след края на стажа им подаряват едноседмична почивка на българското Черноморие.
Комуникацията е лесна (всички говорят английски), а внедряването в българския екип, съставен само от млади хора - безпрепятствено. "Чуждите стажанти внасят друг дух, оттенък на тяхната култура. Ползите са и за хората, които работят в "Мусала" - все едно да отидеш да поработиш в друга страна. Ако в един екип има френски стажант, той предава своя личен опит и схващания за нещата и на останалите", казва Ясмина Зейнилагич.
Екзотичната България
Практиката за наемане на чужди стажанти не е нова, но след приемането на България в Европейския съюз много университети и колежи предлагат повече информация за страната ни и самите студенти търсят в интернет български компании, в които да стажуват.
Така 18-годишната Марин Даре, която учи за бизнес асистент в колежа "Мариет" в Булон-сюр-мер, се свързва с ръководството на "Овергаз" и пристига на 8-седмичен стаж в проектантската дъщерна компания "Газтек". Научава за България от брат си, който е бил тук на почивка. "Избрах България, защото е млад член на ЕС и реших, че ще е много интересно да сравня и да споделя начина, по който се работи в България и във Франция и да видя разликите между двете държави - културни, социални и икономически. В бизнеса няма особена разлика. Но тук хората са по-чувствителни и още не им е омръзнало да се състезават", казва Марин. "В началото бях малко притеснена, защото смятах, че няма да разбера нищо от това, което новите ми колеги щяха да ми кажат. Мислех, че ще ми е трудно, защото не говоря български, но се оказа, че няма проблем, защото много хора в "Овергаз" говорят английски или френски. Мисля, че е продуктивно в днешно време да имаш служители, които говорят чужди езици. Това е най-добрият начин, ако искаш да имаш връзки с други държави."
Марин работи в няколко отдела и впечатлява всички с умението си да се адаптира бързо. В отдел "Маркетинг" тя дава интересни идеи за визуални внушения на телевизионен клип, а в отдел "Комуникации" прави сравнителен анализ на политиката на откритост на големите газови фирми в света към гражданите.
Нейният сънародник Гийом Бошар също избира България, като я предпочита пред друга възможна дестинация - Виетнам. Намира, че страната ни е по-екзотична и непозната. Стажува в българския офис на Alexander Hughes - международна фирма за подбор на персонал с централа в Париж. Учи финанси в престижното Ecole de Commerce (Търговско училище) във Франция, но все още не е решил с какво точно да се занимава. Привличат го и комуникациите, и управлението, и финансовите услуги. Опитва да разбере какво точно ще му пасне най-добре, като стажува в различни компании - току-що е научил, че следващият му стаж ще бъде в "Картие". Точно на това учи българските студенти по време на кариерните дни във Френския институт тази пролет - да започнат работа още от първата година в университета.
"Гийом се свърза с нас след месец стаж в друга българска компания, в която не са му давали достатъчно работа. Каза ни, че целта му е да научи и да прави неща, които после да представи като част от опита си", пояснява Силвия Умникова, консултант в Alexander Hughes. Той ръководи един изследователски проект от началото до края и работи активно за привличане на млади таланти за потенциални работодатели. "Гийом подходи към всички проекти с огромен интерес. Той пренесе своята мотивация и положителна енергия в нашата компания", казва Умникова. Тя признава, че това се дължи на по-големия му опит от предишни стажове. "Един от критериите, по който избираме стажантите си, е да имат поне година опит - това им дава дисциплина и познание какво е да работиш в професионална среда. Не можем да си позволим да вземем някой, който не знае как да комуникира или как се организира голямо събитие", пояснява консултантката.
Езикът, културата на общуване със света и желанието да учат и работят много, като поемат разнообразни задачи, правят чуждите студенти идеални партньори и колеги в българските екипи. Самите стажанти пък изграждат незабравима емоционална връзка и трудно си тръгват от България. За тях преживяването е много повече от работа - те използват възможността да научат повече за българските традиции. Ядат шопска салата, таратор, изкачват планински върхове и се учат да разчитат кирилицата.
Пиер Шека от Нант дори е направил специална секция в личния си блог, където е описал ден по ден впечатленията си от живота в България от юни до септември 2005 г. На снимките са запечатани както чувалите с неизвозената столична смет в разгара на кризата през юли, така и невероятните природни красоти. Пиер обобщава мнението на чуждите стажанти, че сериозната работа върви ръка за ръка с удоволствието да попиваш чужди култури. И е категоричен, че някой ден ще се върне в България.
Автор
Тема: Ползата от това да си наемеш стажант от чужбина-karieri.bg (Прочетена 2997 пъти)