Факултети > Юридически факултет
Казуси от Държавните изпити по ПУБЛИЧНОПРАВНИ НАУКИ - ПУ
Kelli_Mutu™:
В тази тема ще се публикуват последователно казусите, които се падат на Държавните изпити по Публично правни науки в Юридическия факултет на ПУ.
Ако искате да дадете мнение или решение по казуса го направете в отделна тема, като преди това постнете в нея казуса.
Kelli_Mutu™:
18.11.2006 г.
Кирил Зарев организирал и провеждал хазартни игри без да е заплатил данъка за тази дейност, като използвал игрални съоръжения, неотговарящи на нормите на Наредбата за изискванията за одобряване на типа и за реда за извършване на първоначални и периодични проверки на игрални съоръжения.
След извършване на съответните процесуални действия, органът по приходите Игнат Петров съставил два акта на Зарев:
1. Акт за установяване извършеното нарушение /по ЗАНН/
2. Ревизионен акт /по ДОПК/
На 31 май 2006 г., Петров, който извършил проверката, въз основа на първия акт, е издал наказателно постановление по ЗАНН, с което на Зарев е наложил административно наказание - глоба.
С ревизионния акт по ДОПК на Зарев е определен данък.
Наказателното постановление Зарев обжалвал пред Пловдивския районен съд. Съдът отменил наказателното постановление.
Доволен от постигнатия резултат, Зарев подал жалба пред Пловдивския окръжен съд с искане за отмяна на ревизионния акт. В жалбата си като аргумент той посочил, че е недопустимо за едно и също нарушение да се наложат две санкции – заплащане на данък и глоба.
Междувременно, за извършено ново нарушение на визираната по-горе наредба на Зарев било наложено друго административно наказание. Адвокатът му го посъветвал да оспори определени разпоредби на наредбата, като противоречащи на норми от Закона за хазарта. За тази цел Зарев упълномощил адвоката си, който подал жалба пред Върховния административен съд. При разглеждане на жалбата, съдебен състав от ІІІ-то отделение на ВАС установил, че има несъответствие между приложими по спора разпоредби на Закона за хазарта и Конституцията, спрял производството по делото и внесъл въпроса за разглеждане в Конституционния съд. С определение на КС делото било допуснато за разглеждане по същество. Във втората фаза на процеса, на заседание на което присъствали 11 конституционни съдии, при провеждане на гласуването, 6 от тях гласували "за" искането, а 5 от тях гласували "против" искането.
Въпроси:
1. Подлежи ли на самостоятелно обжалване актът за установяване на нарушението по ЗАНН?
2. Правилно ли е решението на Пловдивския районен съд?
3. Допустима ли е жалбата пред Пловдивския окръжен съд?
4. Ако Народното събрание е приело изменения на размера на глобите в ЗАНН, с което се увеличава техния размер и промяната е в сила от месец юни 2006 г., ще породят ли тези изменения правни последици за Зарев?
5. На какво основание и за упражняването на какъв контрол е сезиран Конституционния съд?
6. Какви са правните последици от гласуването в Конституционния съд?
7. Постъпилото в Конституционния съд искане има ли спиращо действие спрямо оспорените текстове на въпросния закон?
Kelli_Mutu™:
30.06.2007 г.
Лицето А.А. не е погасило в законовия срок свое данъчно задължение, установено с ревизионен акт в размер на 10 /десет/ хиляди лева. Съгласно чл. 182, ал. 2, т. 2а и чл. 221, ал. 6, б. "а" и б. "б" ДОПК директорът на полицията в гр. Б. е издал заповед, с която на основание чл.75, т.5 от Закона за българските документи за самоличност /ЗБДС/, налага принудителна административна мярка „забрана за напускане на страната”.
А.А. е оспорило заповедта пред съответния съд. То твърди, че не е извършило данъчно нарушение. В подкрепа на твърдението си изтъква обстоятелството, че липсват приложени към преписката доказателства, че е подадена жалба срещу данъчно-ревизионния акт, съгласно ДОПК.
Също така жалбоподателят не е бил уведомен за започването на производството от административния орган, с което съществено е нарушено правото му на защита. Според него наложената принудителна мярка е назаконосъобразна.
Първоинстанционционният съд е отменил заповедта за наложената мярка. Съдът приел, че не е изпълнено изискването на чл. 35 от АПК - лицето не е уведомено за началото на производството и това го е лишило от възможност да даде обяснения, доказателства или възражения. Съдът е преценил това като съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което представлява основание за оспорване по чл. 146, т. 3 от АПК. Приел е, че допуснатите от органа процесуални нарушения са особено съществени. Решението на първоинстанционния съд е оспорено пред Върховния административен съд. Органът, издал заповедта, обжалвал решението като неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон. Гражданинът А.А. представя възражение, че чл.75, т.5 от ЗБДС противоречи на чл.35, ал.1 от Конституцията на РБългария и иска ВАС да препрати делото в Конституционния съд, за да се произнесе по конституционността на законовата норма.
Въпроси:
1. Кой е компетентният първоинстанционен съд и правилно ли е решението му? Компетентен ли е ВАС да се произнесе по оспореното пред него съдебно решение ? Обосновете се.
2. Обжалването на ревизионния акт спира ли неговото изпълнение?
3. Има ли правно значение оспорването на ревизионния акт по ДОПК за съдържанието на съдебното решение относно заповедта ? Обосновете се.
4. Допустимо ли е възражението на лицето А.А. пред ВАС за противоконституционност на посочената норма и за процесуалните действия на ВАС? Обосновете се.
5. Могло ли е лицето А.А. да направи това възражение пред първоинстанционния съд? Обосновете се.
Kelli_Mutu™:
02.11.2007 г.
Със заповед на началника на Направление “Документи за самоличност и миграция” (НДСМ) при Областна дирекция на полицията (ОДП) била наложена принудителна административна мярка (ПАМ) “недаване разрешение за напускане на страната и неиздаване на паспорти и други заместващи ги документи на основание чл. 76, т. 5 от Закона за българските документи за самоличност на лицата А.А. и Б.Б. за срок от 5 години”. Основание за издаването на заповедта е, че по време на престоя на тези лица в чужда страна било установено от компетентните органи на тази чужда държава просрочие на разрешения срок за пребиваването им в нея. Това обстоятелство било установено пред административния орган с официално писмо от Министерството на външните работи (МВнР) на Република България, издадено въз основа на писмо от консулството на Р България в тази страна.
Двете засегнати лица са оспорили заповедта на началника пред съответния съд. Те твърдят, че не са извършили описаното в заповедта нарушение. В подкрепа на твърдението си изтъкват обстоятелството, че липсват приложени към преписката каквито и да са доказателства, изхождащи и съставени от компетентните органи на страната, нарушение на чието законодателство им се вменява. Според тях писмата на консулството на Р България до МВнР и от последното до ОДП не съдържат в себе си излагане на фактически обстоятелства, а съставляват недоказано твърдение за извършено нарушение. Освен това жалбоподателите твърдят, че наложената им ПАМ е незаконосъобразна и с оглед срока, за когото е наложена.
С решението си, постановено след провеждане на открито съдебно заседание с участието на всички страни по спора, първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата като неоснователна и е оставил в сила заповедта на началника на НДСМ.
Лицето А.А. е оспорило решението на първоинстанционния съд пред Върховния административен съд. По време на производството пред ВАС жалбоподателят А.А. е представил възражение, че чл. 76, т. 5 от ЗБДС противоречи на чл. 35, ал. 1 от Конституцията на Р България и е поискал ВАС да внесе въпроса в Конституционния съд, с искане КС да се произнесе по конституционността/ противоконституционността на законовата норма.
Лицето Б.Б. е пропуснало срока за оспорване на решението на първоинстанционния съд по касационен ред пред ВАС. То е оспорило решението на първоинстанционния съд пред Европейския съд за защита правата на човека.
Указание:
Според чл. 76, т. 5 от Закона за българските документи за самоличност “Може да не се разреши напускане на страната, паспорти и заместващи ги документи да не се издават на: ... лица, които по време на пребиваването си в друга държава са извършили нарушения на нейното законодателство - за срок две години от получаване на официално писмо от Министерството на външните работи...”
ВЪПРОСИ:
1. Какво производство е производството по оспорване на акт, с когото е наложена принудителна административна мярка?
2. Кой е компетентният съд за разглеждане на жалбата като първа инстанция и кой – като касационна инстанция? В какви състави?
3. Допустима ли е касационната жалба на лицето А.А.? Какви касационни основания е посочило то в жалбата си?
4. Основателен ли е доводът за недоказаност на нарушението на двете лица? Писмото на МВнР годно доказателствено средство ли е, за да се приеме, че има основание за налагане на ПАМ?
5. Ако ВАС отмени решението на административния съд, може ли той да реши въпроса по същество – да се произнесе по съществото на спора (спора така, както е изложен в първоначалната жалба на А.А. и Б.Б. пред първоинстанционния съд)?
6. Какви са процесуалните последици от евентуалното сезиране на Конституционния съд с искане да се произнесе по конституционносъобразността на чл. 76, т. 5 от Закона за българските документи за самоличност? Кой има право да сезира КС? Какви са действията на ВАС? Какви са правомощията и възможните действия на КС?
7. Може ли лицето Б.Б. да оспори решението на първоинстанционния съд пред Европейския съд за защита правата на човека?
Kelli_Mutu™:
20.06.2008 г.
На 11. 04. 2007 г. Атанасов подал молба за издаване на административен акт в общината, където живеел и бил вписан с настоящ адрес. Компетентен орган бил кметът на общината, който по това време бил в болнични. Кметът със специална заповед разпределил функциите си между своите заместници. Атанасов проверил разпределението чрез изнесената от общинската администрация информация за промените във функционирането й и подал молбата си до указания ресорен заместник. Администрацията обаче разпределила молбата му до друг заместник, който съгласно заповедта на титуляра се занимавал с друг ресор. След като не получил нито искания акт, нито изричен отказ, подал жалба в местния Административен съд на 20. 05. 2007 г. против мълчалив отказ на заместник-кмета на общината. Съдът с определение допуснал жалбата. Атанасов твърдял, че обжалваният мълчалив отказ е нищожен, тъй като компетентен да издаде акта е друг заместник-кмет, на когото е делегирано издаването на този вид актове.
Заради имуществените вреди, претърпени от отказа Атанасов искал да предяви иск за обезщетение.
Също така, недоволен от обслужването на общинската администрация, Атанасов решил да подаде жалба за нарушение на негови права до институция от типа „омбудсман”. При направена справка установил, че в общината има избран местен обществен посредник, който осъществява дейност вече 2 години. Въпреки този факт, Атанасов адресирал жалбата си и я изпратил директно до националния омбудсман.
ВЪПРОСИ:
1. Може ли Атанасов да подаде молба с настоящия си адрес?
2. Има ли право Атанасов да поде жалба до Административния съд, без да подава жалба до горестоящия административен орган? Кой е горестоящият орган, ако има такъв?
3. Длъжна ли е общинската администрация да изнася информация за своето функциониране? Ако да – тя има ли правно значение?
4. Бил ли е компетентен заместник-кметът да издаде оспорвания акт?
5. Допустима ли е жалбата на Атанасов до Административния съд?
6. Ако Атанасов предяви иск за обезщетение, това гражданско или административно дело ще бъде и пред кой съд? Може ли да се предяви иск в същия процес?
7. Има ли право Атанасов да подаде жалба директно до националния омбудсман без да е подал жалба до местния обществен посредник в общината?
8. Коя е основната функция на омбудсмана?
ОТГОВОРИ:
--- Цитат ---1. Може ли Атанасов да подаде молба с настоящия си адрес?
--- Край на цитат ---
Да, ако не е посочен процесуален адрес, валиден е именно настоящият – чл. 137, ал. 3 АПК.
--- Цитат ---2. Има ли право Атанасов да поде жалба до АдС, без да подава жалба до горестоящия административен орган? Кой е горестоящият орган, ако има такъв?
--- Край на цитат ---
Да, съгласно чл. 148 АПК той може да подаде жалба до съда и без да е изчерпил възможността за обжалване пред административен орган. Горестоящ административен орган е областният управител – чл. 32, ал. 2 ЗА, чл. 45, ал. 1 ЗМСМА.
--- Цитат ---3. Длъжна ли е общинската администрация да изнася информация за своето функциониране? Ако да – тя има ли правно значение?
--- Край на цитат ---
Да, длъжна е, съгласно чл. 28, ал. 1, т. 1 и ал. 2 АПК. Нарушенията обаче обуславят само административнонаказателна отговорност на съответните лица, но не и недействителност на актовете, ал. 3.
--- Цитат ---4. Бил ли е компетентен заместник-кметът да издаде оспорвания акт?
--- Край на цитат ---
Да, бил е компетентен. Ищецът греши в квалификацията, налице е не делегиране, а заместване. Заместникът поначало има цялата компетентност на титуляра, ако няма изрична норма (каквато в случая няма). Нарушенията на вътрешните правила не се отразяват на валидността на акта, виж т. 3.
--- Цитат ---5. Допустима ли е жалбата му до Административния съд?
--- Край на цитат ---
Да, жалбата е допустима. Ищецът има правен интерес, защото отказът засяга неговите права и законни интереси. За момента на подаване на жалбата:
Ако жалбоподателят иска отмяна на унищожаем акт – той е поискал издаване на акт на 11. 04. 2007 г. Поначало срокът за издаване на акта 14-дневен, съгласно чл. 57, ал. 1 АПК. Актът трябва да бъде издаден до 25. 04. 2007 г., след това е налице мълчалив отказ. При мълчалив отказ срокът за подаване на жалбата се увеличава до 1 месец, съгласно чл. 149, ал. 2 АПК; крайният момент за подаване на жалбата е 25. 05. 2007 г.
Ако жалбоподателят твърди, че актът е нищожен, ограничение във времето няма – чл. 149, ал. 5 АПК.
--- Цитат ---6. Ако Атанасов предяви иск за обезщетение, това гражданско или административно дело ще бъде и пред кой съд? Може ли да се предяви иск в същия процес?
--- Край на цитат ---
Производството ще бъде административно, по реда на Глава единадесета „Производства за обезщетения” на АПК и това ще бъде административно дело пред административен съд – чл. 128, ал. 1, т. 5. Компетентен е административният съд по седалището на органа, издал оспорвания акт – чл. 133, ал. 1 и 2. Атанасов може да предяви иска в същото дело, но до края на първото заседание – чл. 204, ал. 2 АПК.
--- Цитат ---7. Има ли право Атанасов да подаде жалба директно до националния омбудсман без да е подал жалба до местния обществен посредник в общината?
--- Край на цитат ---
Да, има право, съгласно Закона за омбудсмана /чл. 2 и чл. 19/, чиято уредба дава пряк достъп на гражданите до националния омбудсман. Фактът, че в общината действа обществен посредник, който се застъпва за правата на гражданите в общината /ЗМСМА,чл. 21а/, не е пречка за прякото сезиране на националния омбудсман – всеки общински съвет може /но не е задължително/ да избере обществен посредник в общината, който обаче не е териториална структура на националния омбудсман.
--- Цитат ---8. Коя е основната функция на омбудсмана?
--- Край на цитат ---
Основната функция на омбудсмана е да се застъпва за правата и свободите на гражданите /КРБ, чл. 91а/. Съгласно закона, Омбудсманът се застъпва, когато с действие или бездействие се засягат или нарушават правата и свободите на гражданите от държавните и общинските органи и техните администрации, както и от лицата, на които е възложено да предоставят обществени услуги. Основни принципи в дейността на омбудсмана са: независимост, публичност, бързина, безплатен и свободен достъп на всички граждани, достъп до необходимата за дейността на омбудсмана информация, поверителност по отношение на данни от личен характер, запазване на държавната, служебната и търговска тайна и др.
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия