Формат за разпечатване

[Светослав Енков]

Не, не само в България е така. Просто "там" си искат нещата и си ръчкат сами.

[Тодор Чаушев]

В това е проблема на образованието сега - че всички сме писатели

Ами facebook поколение дай им да правят флейм вместо да се съберат на по една бира и да набележат промените които искат и да ги поставят за обсъждане.

Я да си вдигнат ръката тези които поне знаят, че на 24-ти сряда имаше студетски съвет на студентите от ФМИ.

"Давенето е проблем на давещите се"  беше казано някъде. Ако не дойде инициатива от студентите, няма кой да вземе  решение, което да ви хареса.

Проблема сме го обсъждали с ваши колеги и тяхното мнение също е, че почти няма студентска активност във ФМИ, изключвайки коментари в някой форум.

За съжаление е така от доста време.

[seltika]

В това е проблема на образованието сега - че всички сме писатели

Ами facebook поколение дай им да правят флейм вместо да се съберат на по една бира и да набележат промените които искат и да ги поставят за обсъждане.

...

Проблема сме го обсъждали с ваши колеги и тяхното мнение също е, че почти няма студентска активност във ФМИ, изключвайки коментари в някой форум.

За съжаление е така от доста време.

Ами така и ще бъде, защото всяка година вдигаме бройката на студенти, които влизат да учат висше образование, затова по-рано бях нарекъл университета инкубатор. А ся някой ще ми даде ли обяснение това защо е (освен, че държава плаща пари на калпак) ? Да има повече места в университетите отколкото хора завършващи средно образование... Така че колкото повече нивото пада толкова повече пасивни хора ще има, а и при сегашното нестимулиране (всъщност то си е убиване на желание) на хората, които имат някакъв потенциал няма как резултата да е друг. Това е причината 3-4 човека само да се възмущаваме из форума, вместо да се организират разни работи - на един такъв човек се падат около 100 като Гоцев дето ще ти кажат "иди другаде като не те кефи тук".

А за студентския съвет няма как да го следя, защото хората дето се водят председатели и заместник председатели (ако са все още тези обявени в сайта на факултета) ги знам колко струват.

[Тодор Чаушев]

Наистина няма да се промени положението докато държавата не промени начина на финансиране да не е на приет-завършил. Ако финасирането беше на реализирани кадри по специалността си, ФМИ преди 10 години още щеше да е на върха. За съжаление на бизнеса в BG му е напълно безразлично общо взето, поради факта, че ще трябва на кадърни специалисти да плаща "кадърна" заплата. Да не говорим за завършващите преподаватели по математика и информатика, за които знаем какви пари получават в горкото българско училище.
Сега е модерно повечко икономика, филология, все разни "престижни" специалности. Няма значение, че после стават продавачи на някоя сергия, в по-престижния вариант в някой Mall, фризьори или пък офис сътрудници както е модерно да се казва и т.н.
От доста време се правят опити да се промени начина на финансиране, но на определени направления в науката хич не им отърва така да се каже. По-нататък и сами можете да си направите изводите защо.

Затова именно студентите могат да променят повече, само трябва да се заинтересувани и да се обединят около разумни промени. (Не да се каже: "хайде да махнем анализа щото не ни харесва") 

Преди 2-3 години обявихме среща на студентите с администраторите. Резултат беше 5 присъстващи и то от избираемата, която водехме с един колега. Тъжна работа. От тогава, чакам ако някой се появи супер, ако не няма да го гоня насила.

С колегите замисляме нещо много интересно, но когато сме готови ще види бял свят. Ръководството каза, че ще се занимава с идеята след края на годината.

Мога само да подхвърля, че "За" относно идеята са казали А. Голев, Ал. Пенев, Св. Енков, Н. Вълчанов, Д. Благоев. Мисля, че това ще ви заинтригува.

Повече без бой неказвам.

[Георги Фурнаджиев]

Абе кво ревете - да не би като се запишете 20-25 души присъстват повече от 10-12, максимум 15 първия час? Не говоря за първо и последно занятие, а за тези по средата ...

Сега, на база на личния ми опит - наистина ограничения в размера на групата трябва да има. Мен ако питате - 8-10 души е най-добре, за компютърните зали - по един калпак на компютър, но никой не ме пита. Друг въпрос е семинарните и компютърните зали на новата сграда колко групи могат да поемат - не забравяйте, че има и редовни дисциплини. Ето ви задача за входно ниво, гуспойци и господа информатици ...

По въпроса защо не дават на естествения подбор да се изяви - оф ... има хора дето знаят отговора ма няма да ви го кажат, че да не им стъжнят живота Жокер - има хора, които ги е шубе, че да не би да не си изпълнят норматива от Хикс часа годишно примерно. Не зная как е в университетите ... всички от асистент нагоре на няколко години веднъж атестират ли ви и отчет пишете ли?

[lamerko]

Георги: точно затова бях пуснал един пост как аз си представям нещата. Ако всеки е задължен да има преносим компютър (естествено не на сметката на университета) и пак както споменах - на същите тези преносими компютри се инсталира и конфигурира всичко необходимо в учебния процес - имаме решение на поне два технически проблема. Но тук има една много по-добра страна на идеята (която естествено не е моя) - студента има всичко необходимо да се занимава и развива в домашни условия. Ако се възприеме тактика за привличане на вниманието с интересни теми, студентите САМИ ще се развиват. А не в 4-ти курс да не знаят откъде се пуска Visual Studio и как се слага бутон. Това са елементарни неща, които трябва да се приложат в първи курс и от там нататък да се контролира в по-високите. Другия проблем в големите групи - индивидуалното внимание.  Нека да спомена една практика в много от американските университети за теорията: Огромна зала. МНОГО студенти. лектора седи на вратата и чака да стане определен час. Отваря вратата и студентите започват да влизат... на всеки един от тях им се дава разпечатан материала на хартия, както и електронни ресурси - всичко това свързано със СЛЕДВАЩАТА лекция. Когато всички влязат - лектора НЕ изнася лекция. А само отговаря на въпроси, които са възникнали след като си прочел материалите от предния път и не си разбрал нещо. Никой не пише като побъркан.
Интересното е, че някои университети задължават да имаш точно определен хардуер и софтуер (например iPhone, а сега вече и iPad) - това е свързано със специализирания софтуер и документация на университета.
Та по нашия проблем... на всеки му е ясно, че големите групи на теорията не са особен проблем. Колкото до практическите упражнения, тях с чиста съвест могат да се разделят на три части: общи обяснения с презентационни материали, задаване на ИНДИВИДУАЛНИ задачи с подробно описание и ръководство за изграждане (например един pdf, които проследява стъпка по стъпка най-подробно с картинки и код - натискате тук, появява се това намирате следния пасаж и въвеждате това, както и кое какво и защо се прави) и третата част - самостоятелна работа, за която да се изискват минимум 2-3 пъти повече време от предвиденото в университета. Смешно да гледаш как се продават книжки "Да научим C++ за 7 дена", "Java за 10 дена" и т.н. Проблема е, че предметите в университета са също толкова абсурдно застъпени. Ако погледнем описанието на дадена специалност, там ще пише, че същата специалност бълва ПОДГОТВЕНИ СПЕЦИАЛИСТИ В ... в нищо. Бизнеса от своя страна очаква като наеме един висшист, той да има минимално време за адаптация в реални условия, но тук има шока и ужаса като разберат какво всъщност получават. И точно за това от години наред вече тапията не е определящ фактор... Нещата МОГАТ да се подобрят ДРАСТИЧНО. Но... истината е, че на никой не му се занимава. Много е по-лесно да пуснеш 10 математики и 2 програмирания като избираеми... да се правиш, че не разбираш, защо 99 % от студентите са се стекли на точно определена специалност, но и да нехаеш, защото квотите ще ти осигурят нужното ПУШЕЧНО МЕСО за неатрактивните дисциплини... да, но после тези студенти освен даскали и... продавачи в будки какво могат да работят?

[Георги Фурнаджиев]

По въпроса за размера на аудиторията мога да споря. Да, голяма зала тип аудитория 421-423 (ако правилно съм запомнил номерата) пълна на 3/4 и учебен процес от типа, който описваш ... абе работи някак си. Тоест би работил. Доц Крушков по мое време опита да го приложи (принципно погледнато) 1:1 по твоето описание. Но никой от нас, включително и аз самия, не си четеше лекциите вкъщи преди занятието. Никой.

Значи, не мога да се меря с опита на някои от пишещите тук, но ми се струва, че най-добър резултат се получава ако
* аудиторията е сравнително хомогенна. Все едно хакери или идиоти, но да са в хомогенна като знания, умения и IQ група.
* лектора има достатъчно време да отдели достатъчно внимание на всеки
Поне ако аз бях даскал в момента щях да съм най-пълноценен при тия две условия.

Ако преподавателя се цели в някакво средно аритметично ниво, ще помогне на хората около това ниво, а на останалите ще загуби времето. Недай си Боже дисперсията около това средно ниво да е голяма.

[seltika]

* лектора има достатъчно време да отдели достатъчно внимание на всеки
Поне ако аз бях даскал в момента щях да съм най-пълноценен при тия две условия.

Абе защо лектора трябва да отделя на всеки внимание, това да не е даскалото ? Ако тръгне да отделя внимание на половината - 75 човека, то ще му трябват не една лекция на ден ами 5. Според мен трябва да се отговаря на кратки въпроси, а за останалите през приемното време. По този начин няма да се спъва развитието на редовно учещите колкото и малко да са те.

[Тодор Чаушев]

Все забравях да го публикувам та да се запознаете с прекрасните творения от изпитите по Компютърни архитектури, много е забавно. Лоша работа е, ако на места не разберате къде е смешното, но пък веднага може да си опресните знанията. Така няма да изпадате в неловки ситуации при разговор с колеги. Ако обаче през повечето време се чудите защо тези отговори предизвикват смях у другите, по-добре зарежете компютърния бранш, не Ви е силната страна.
Ето линка за бисерите „Не правете като тях за да не ставате за смях“
Цитирам доцент Шкуртов:

"Желаещите могат да получат шедьоврите от 75-то издание на рубриката „Не правете като тях за да не ставате за смях“ във вариант MS Word XP [750 KB] или във вариант PDF [2,29 MB]. Тази рубрика се актуализира след всеки проведен изпит и освен за забавление е предназначена и за обучение на студентите, които са постъпили във ВУ за да се учат. Не забравяйте, че хората могат да се учат и от грешки, и по-добре е тези грешки да са чужди, отколкото свои."


А ето и кратък откъс:

"48.   Какъв е размерът на клетките на съвременните ОП и как се наричат те?
 48. 1)   {12} Размерът на клетките в ОП е 1 бит, защото тази информация се реализира чрез 1 запомнящ елемент с две устойчиви състояния (0 или 1). Оттук и клетките се наричат битове.
48. 2)   {17} Клетките на ОП се наричат адресни полета
48. 3)   {24} Наричат се „дума“ и са 32 битови
48. 4)   {25} Размерът на клетките на съвременните ОП е 8 бита и се наричат RAM (Random Acess Memory) "

Коментар не искам да правя. Само мога да кажа: "Господи, колко мъка има по тоя свят"

[Tosh]

Не че нещо, но не мисля че това са най-показателни бисери, въпроси от този род (особено с думата "съвременен") са объркващи за тези които наистина знаят какви са съвременните неща... Байтовете са историчеса мярка заради ASCII и ANSI.

"Бит" е смислената неделима мярка за информация, а "съвременните" микропроцесори от 80-те години насам предпочитат да четат от паметта минимум по 32-бита (и съответно паметта е организирана за това) и даже четат по цели редове, а обикновено ако се чете адрес, който не е подравнен с дума (кратна на 4/8 ....) има "наказание" от празни цикли, също така когато пускаш променлива от 8-бита в стека, тя *ПАК* може да е 32-битова, просто 24-бита са нули.

Т.е. реално "клетката" не е 8-бита (както навярно е "верният" отговор), а е БИТ, а процесорите адресират минимум 32-бита и практически използваемите адреси са през 4 байта.

И аз бях от "разочарованите" от курса по КА, едва ли можем да се сравяваме с Германия, но знам за един където преди 10 години *информатиците* проектираха с учебна цел ЦЯЛ 32-битов микропроцесор (без плаваща запетая, нея софтуерно я пишеха) и го  симулираха на FPGA-чипове. Моят познат ми вика "яко е, но аз предпочитам 64- и 128-битови архитектури"...

Сега някой ще каже "иди в техническият". Просто в една програма, която аз бих написал КА ще се преподава *след* дискретна математика, за да са владее булева алгебра и автоматите, и ще се се учат логически елементи и цифров дизайн - от тригери, мултиплексори до АЛУ, кешове, конвейри, предсказване на преходи и до многоядрени процесори.

Това са "компютърни архитектури" с много повече желание ще го учат тези които се интересуват от хардуер, не да ни изпитват на определения какво е клетка от паметта, какво е периферно устройство и т.н. дето могат да го прочетат и научат и малките деца.

[Георги Фурнаджиев]

Абе защо лектора трябва да отделя на всеки внимание, това да не е даскалото ? Ако тръгне да отделя внимание на половината - 75 човека, то ще му трябват не една лекция на ден ами 5. Според мен трябва да се отговаря на кратки въпроси, а за останалите през приемното време. По този начин няма да се спъва развитието на редовно учещите колкото и малко да са те.

Е те за това казвам, че 75 човека в един и същи момент изсипани на едно място са твърде много. Разбира се говорим за избираема дисциплина? Лекция/доклад за конференция е друга бира - там наистина вниманието се отделя в междучасието/кафе паузата/приемното време. Но ми се струва и че имаме различни дефиниции за "отделяне на внимание". В моята глава това не е моментен отговор на въпрос, а процес и за да бъде осъществен трябва първо, но не единствено, да „обхванеш“ хората. С петима души е по-бързо и лесно отколкото с 50.

След това трябва да говориш така, че да минимизираш някои въпроси, което пък се постига с хомогенните групи - при тях си построяваш приказките според слушащите. При едни можеш да говориш по повърхността, но да кажеш повече факти, при други - с подробности, но по-малко факти. При някои можеш спокойно да спестиш някои уточнения и обръщания на внимание, при други - не. Едни ги препращаш да се самоподготвят за някои неща, при други - други неща. Зависи и какви примери ще дадеш. И прочее.

Лирично отклонение - мълчанието по време на лекции/упражнения и откровените лъжи са вредни. Е, прекалената честност също де 

[Георги Фурнаджиев]

Просто в една програма, която аз бих написал КА ще се преподава *след* ...

Което ми напомня, че би било много хубаво за всички, избираеми и задължителни, диссциплини трябва да има публичен, добре и ясно описан „граф на дисциплините“, при който реброто (дисциплинаM,дисциплинаN) означава дисциплинаN трябва/СилноСеПрепоръчва да се учи след дисциплинаM. Степента на задължителност е друга тема

[ldbl]

Интересно ми е, колко души се записаха за избираемата на Тодор Арнаудов? Тя не е математика и не е скучна. Но ще иска да си размърдате мозъците и да четете малко повечко, защото Тош е строг.

Ами как да се запишем като тази дисциплина изобщо я няма за задочниците.
При нас има 3 избираеми на кръст. Едната от , които е C# и .NET и сигурно ще има палатков лагер.
Иначе прочетох PDF-те на Tosh има много интересни неща. Жалко , че няма как да се запиша. Имах доста въпроси.
Мисля , че и там има прилично количество математика ако човек има желание да задълбае повече. Като например Бейс и Марков.

[Светослав Енков]

Ако Ви е интересна дисциплината, водена от Tosh, можете да му пишете лично съобщение и да посещавате избираемата с редовните студенти или да Ви изпрати материали и да работите заедно по проблемите.

[Beginner]

Не че нещо, но не мисля че това са най-показателни бисери, въпроси от този род (особено с думата "съвременен") са объркващи за тези които наистина знаят какви са съвременните неща... Байтовете са историчеса мярка заради ASCII и ANSI.

"Бит" е смислената неделима мярка за информация, а "съвременните" микропроцесори от 80-те години насам предпочитат да четат от паметта минимум по 32-бита (и съответно паметта е организирана за това) и даже четат по цели редове, а обикновено ако се чете адрес, който не е подравнен с дума (кратна на 4/8 ....) има "наказание" от празни цикли, също така когато пускаш променлива от 8-бита в стека, тя *ПАК* може да е 32-битова, просто 24-бита са нули.

Т.е. реално "клетката" не е 8-бита (както навярно е "верният" отговор), а е БИТ, а процесорите адресират минимум 32-бита и практически използваемите адреси са през 4 байта.

И аз бях от "разочарованите" от курса по КА, едва ли можем да се сравяваме с Германия, но знам за един където преди 10 години *информатиците* проектираха с учебна цел ЦЯЛ 32-битов микропроцесор (без плаваща запетая, нея софтуерно я пишеха) и го  симулираха на FPGA-чипове. Моят познат ми вика "яко е, но аз предпочитам 64- и 128-битови архитектури"...

Сега някой ще каже "иди в техническият". Просто в една програма, която аз бих написал КА ще се преподава *след* дискретна математика, за да са владее булева алгебра и автоматите, и ще се се учат логически елементи и цифров дизайн - от тригери, мултиплексори до АЛУ, кешове, конвейри, предсказване на преходи и до многоядрени процесори.

Това са "компютърни архитектури" с много повече желание ще го учат тези които се интересуват от хардуер, не да ни изпитват на определения какво е клетка от паметта, какво е периферно устройство и т.н. дето могат да го прочетат и научат и малките деца.

+1

Още веднъж си затвърждавам впечетленията. Ако ми остане време ще седна и ще прегледам "Не правете като тях" и ще се окаже че Intel и AMD на доста места правят като тях и не са за смях... По скоро трябва да е не правете така, защото преди 30 години бихте станали за смях...
ПС: За да избегна интересни мнения уточнявам, че това което искам да кажа е че отговорите на много от въпросите в конспекта не са единствени и еднозначни и СЪВРЕМЕННИ. Т.е отговора преди време е бил този, но сега може да е и друг.

[lamerko]

640K ought to be enough for anybody.

Bill Gates

Въпреки, че горното е малко спорно дали е истина (самия Гейтс отрича), напълно вярно е, че технологиите се развиват много бързо. И естествено не са редки моментите, когато се достига някоя технологична граница... Напълно нормално е да бъде променена някаква концепция, за да бъде направен пробив и да няма застой. И точно на тези пробиви дължим пренаписването на учебниците за основите на компютърната информатика

[Tosh]

@ldbl: Бейс/Марков са от най-големите постижение на стария/тесния ИИ. За УИР те са от въвеждащите и насочващи теми, не са най-същественото и новото; някои от най-съществените неща за които говорех  в предния курс не са включени в качените пдф-и, макар че и само тези лекции са добро начало по универсален изкуствен разум. Ако искаш се разрови в блога и из препратките.

Много се спекулира с това за Бил Гейтс, но и да го е казал, логично е да е говорил за точно тогавашната ситуация на пазара. Човекът е писал софтуер и за първите персонални компютри, където няколко КБ са били "достатъчни" само няколко години преди IBM PC. При Windows 95 също са казали "3-4 ГБ трябва да стигнат за всички" и май все още стигат за почти всички...