Ето материали по липсващите теми. Това НЕ СА ЛЕКЦИИ, но се надявам да ви свършат работа
9. ЕП
Европейският парламент (ЕП) се избира от гражданите на Европейския съюз и представлява техните интереси. Създаден е през 50-те години на ХХ-ти век с учредителните договори. От 1979 г. неговите членове се избират пряко от гражданите на ЕС.
Изборите се провеждат на всеки пет години, като всеки европейски гражданин, в която и част на ЕС да живее, има право да гласува и да се кандидатира за член на Парламента. Последните избори бяха през юни 2009 г. Така Парламентът изразява демократичната воля на почти 500-те милиона европейски граждани и представлява интересите им пред останалите институции на ЕС. Парламентът сега наброява 736 члена от 27-те държави — членки на ЕС.
В Европейския парламент депутатите не заемат места по национален признак, а се групират в седем политически групи, съответстващи на европейските партии. Те представляват всички възгледи за политиката и европейската интеграция – от подчертано профедералните до открито евроскептичните.
Йежи Бузек бе избран за председател на Европейския парламент на 14 юли 2009 г. и ще изпълнява тази длъжност за период от две години и половина (до януари 2012 г.).
Парламентът има три основни функции:
1. Приема европейските закони
2. Парламентът упражнява демократичен надзор върху другите институции на ЕС, и по-специално върху Комисията. Той разполага с правомощия да одобрява или отхвърля номинираните комисари, както и с правото да гласува вот на недоверие на Комисия като цяло.
3. Бюджетни правомощия. Парламентът споделя със Съвета правомощията по отношение на бюджета на ЕС и следователно може да влияе върху разходите на ЕС. Той приема или отхвърля бюджета в неговата цялост.
10. Европейски съвет и Съвет на министрите
Съветът е основният орган за вземане на решения в ЕС. Също като Европейския парламент, Съветът е създаден по силата на учредителните договори през петдесетте години на миналия век. Той представлява държавите-членки и на заседанията му присъства по един министър от националните правителства на държавите от ЕС.
В зависимост от темите в дневния ред се определя кои министри ще участват в заседанията. Ако например Съветът възнамерява да обсъжда въпроси, свързани с околната среда, в заседанието ще участват министрите, в чийто ресор влиза опазването на околната среда от всяка държава-членка на ЕС и това ще бъде „Съветът по околната среда".
По отношенията на ЕС с останалия свят работи „Съветът по общи въпроси и външни отношения”. Тъй като съставът на този Съвет отговаря също така и за въпросите на общата политика, на заседанията му присъстват онези министри или държавни секретари, които съответното правителство избере.
Всеки министър в Съвета е упълномощен да поема ангажимент от името на своето правителство. С други думи, подписът на министъра е подпис на цялото му правителство. Освен това, всеки министър в Съвета е отговорен пред своя национален парламент и пред гражданите, които този парламент представлява. Наред с участието на Европейския парламент в процеса на вземане на решения, това осигурява демократичната основа на решенията на Съвета.
До четири пъти годишно президентите и/или министър-председателите на държавите-членки заедно с председателя на Европейската комисия заседават под формата на Европейски съвет. Тези „срещи на върха” определят цялостната политика на ЕС и на тях се решават въпроси, които не могат да бъдат решени на по-ниско ниво (т.е. от министрите на обичайните заседания на Съвета). Поради значимостта си срещите и обсъжданията на Европейския съвет често продължават до късно през нощта и са следени с голямо внимание от медиите.
Съветът има шест основни задължения:
1. Да приема европейските закони — в много области на политики съвместно с Европейския парламент.
2. Да координира най-общо икономическите политики на държавите-членки.
3. Да сключва международни споразумения между ЕС и други държави или международни организации.
4. Да одобрява бюджета на ЕС съвместно с Европейския парламент.
5. Да определя и провежда Общата външна политика и политиката на сигурност на ЕС (ОВППС) въз основа на насоките, дадени от Европейския съвет.
6. Да координира сътрудничеството между националните съдилища и полицейските сили по наказателноправни въпроси.
Много от тези отговорности се отнасят до „общностната“ област, т.е. до сфери на дейност, в които държавите-членки са решили да обединят суверенитета си и да делегират правото си за вземане на решения на институциите на ЕС. Тази общностна област е „първият стълб” на Европейския съюз.
Двете последни задължения обаче се отнасят главно до сфери, в които държавите-членки не са делегирали правомощията си, а просто работят заедно. Този начин на работа се нарича „междуправителствено сътрудничество” и то обхваща втория и третия „стълб" на Европейския съюз.
11. Европейска комисия
Комисията е независима от националните правителства.Работата й е да представлява и защитава интересите на ЕС като цяло. Тя изготвя предложения за нови европейски закони, които представя на Европейския парламент (ЕП) и на Съвета.
Тя е изпълнителният орган на ЕС — т.е. отговорна е за изпълнението на решенията на Парламента и на Съвета. Това означава, че тя управлява ежедневната дейност на Европейския съюз: провеждане на политиките, изпълнение на програмите и изразходване на средствата.
Подобно на Парламента и Съвета, Европейската комисия е създадена през петдесетте години на миналия век с учредителните договори на ЕС.
На всеки пет години се назначава нова Комисия, в срок от шест месеца след изборите за Европейски парламент. Процедурата е следната:
Правителствата на държавите-членки се договарят кого да номинират за нов председател на Комисията.
След това номинираният председател на Комисията се одобрява от Парламента.
Номинираният за председател на Комисията посочва останалите членове на Комисията, като съгласува избора си с правителствата на държавите-членки.
Новият Парламент изслушва всеки номиниран член и след това дава становище за целия екип.
След като бъде одобрена, новата Комисия може официално да започне работа.
Мандатът на настоящата Комисия изтича на 31 октомври 2009 г. Неин председател е Жозе Мануел Барозу.
Комисията е политически отговорна пред Парламента, който има властта да разпусне цялата Комисия, като внесе вот на недоверие. Отделните членове на Комисията са задължени да подадат оставка, ако тя е поискана от председателя и одобрена от останалите комисари.
Представител на Комисията присъства на всички заседания на Парламента, за да внесе уточнения и обяснения за провежданите от нея политики. Освен това Комисията редовно отговаря на писмени и устни въпроси, зададени от депутатите.
Европейската комисия има четири основни функции:
1. Прави предложения за закони, които изпраща на Парламента и на Съвета;
2. Ръководи и провежда политиките на ЕС и управлява бюджета;
3. Налага спазването на европейското законодателство (съвместно със Съда на Европейските общности);
4. Представлява Европейския съюз на международната сцена, например при водене на преговори за споразумения между ЕС и други държави.
12. Европейски съд
Съдът на Европейския съюз осигурява еднаквото тълкуване и ефективното прилагане на правото на ЕС. Той е създаден през 1952 г. Юрисдикцията му се простира върху спорове с участието на държави-членки, институции на ЕС, компании и физически лица.
За да се облекчи работата на Съда, който обработва едновременно хиляди казуси, през 1989 г. беше създаден Първоинстанционен съд. Този съд, който функционира в рамките на Съда на ЕС, се произнася по определени казуси, предимно жалби на физически лица, компании и някои организации, както и случаи, отнасящи се до правото на конкуренцията. В неговите рамки е обособен Европейски административен трибунал, който се занимава с уреждане на спорове между ЕС и неговите служители.
Въпреки че договорите не дават указания за състава на Съда и националността на съдиите, на практика в Съда има по един съдия от държава членка. Работата на съдиите се подпомага от генерални адвокати, които представят публично и безпристрастно обосновани мнения по казусите.
Съдиите и генералните адвокати се назначават с общо съгласие на правителствата на страните-членки за мандат от шест години.Съдът на ЕС и Първоинстанционния съд имат председатели с мандат от 3 години.
Решенията на Съда се вземат с мнозинство и се произнасят в съдебно заседание. Разногласията не се обявяват. Решенията се публикуват в деня на произнасянето им.
13. Юрисдикция на Съда на ЕС
Съдът взема решения по внесените в него дела. Четирите най-често срещани видове дела са:
1. Преюдициално производство
Националните съдилища във всяка държава от ЕС имат задължение да следят за правилното прилагане на законодателството на ЕС в своята държава. Съществува обаче риск съдилищата в различните държави да тълкуват законите на ЕС по различен начин.
За да не се случва това е създадено „преюдициалното производство“. Това означава, че ако един национален съд има някакви съмнения относно тълкуването или валидността на определен закон на ЕС, той може, а понякога е длъжен, да поиска съвет от Съда на Европейските общности. Този съвет се дава под формата на „преюдициално заключение”.
2. Дела за неизпълнение на задължение
Комисията може да започне такова производство, ако има причина да счита, че някоя държава-членка не спазва задълженията си съгласно законодателството на ЕС. Това производство може да бъде започнато и от друга държава на ЕС.
И в двата случая Съдът разследва обвиненията и излиза с решение. Ако наистина се установи вина, обвинената държава-членка трябва незабавно да коригира действията си. Ако Съдът констатира, че държавата-членка не се е съобразила с решението му, той може да й наложи глоба.
3. Дела за отмяна на незаконосъобразни актове
Ако някоя държава-членка, Съветът, Комисията или, при определени условия, Парламентът са убедени, че даден законодателен акт на ЕС е неправомерен, те могат да поискат от Съда да го отмени.
„Искове за отмяна” могат да бъдат предявени и от частни лица, които искат Съдът да прекрати действието на определен закон, защото им вреди пряко и неблагоприятно като индивиди.
Ако Съдът констатира, че въпросният закон е бил приет неправилно или е неправилно основан на Договорите, той може да отмени закона или да го обяви за нищожен.
4. Дела за неправомерно бездействие
Съгласно Договора за ЕО, Европейският парламент, Съветът и Комисията са задължени да вземат дадени решения при определени обстоятелства. Ако не го сторят, държавите-членки, другите институции на Общността и, при определени условия, частни лица или компании могат да подадат жалба до Съда с цел официално регистриране на това бездействие.
5. Дела за обезщетения за вреди
Всяко лице или дружество, което е претърпяло вреди в резултат на действие или бездействие на Общността или на нейни служители, може да заведе дело за компенсиране на вредите пред Първоинстанционния съд.
Решенията на Съда се вземат с мнозинство и се произнасят в съдебно заседание. Разногласията не се обявяват. Решенията се публикуват в деня на произнасянето им.
14. Първоинстанционен съд
Първоинстанционният съд е съставен най-малко от по един съдия от всяка държава-членка (27 през 2007 г.). Съдиите се назначават по общо съгласие от правителствата на държавите-членки за срок от шест години с възможност да бъдат преназначавани. Те избират измежду тях председател за срок от три години. Съдиите назначават секретар с шестгодишен мандат.
Съдиите упражняват функциите си при пълна безпристрастност и независимост.
За разлика от Съда, Първоинстанционният съд не разполага с постоянни генерални адвокати. При все това тази функция може в изключителни случаи да бъде възложена на съдия.
Първоинстанционният съд заседава в състави, състоящи се от петима или трима съдии, а в някои случаи делото се възлага за еднолично решаване от съдия. Той може също да заседава в голям състав (тринадесет съдии) или в пленум, когато това се налага от правната сложност или значението на делото. Повече от 80 % от делата, заведени пред Първоинстанционния съд, се разглеждат в състав от трима съдии.
Председателите на петчленните състави се избират между съдиите за срок от три години.
Първоинстанционният съд разполага със собствен секретариат, но използва службите на Съда за другите си административни и езикови нужди.
Първоинстанционният съд е компетентен да разглежда:
• Преки искове и жалби, предявени от физически или юридически лица срещу актове на общностните институции (на които те са адресати или които ги засягат пряко и лично) или срещу неправомерно бездействие от страна на тези институции. Възможно е да става въпрос за жалба, подадена от предприятие срещу решение на Комисията, с което му се налага глоба;
• Искове и жалби, предявени от държавите-членки срещу Комисията;
• Жалби, подадени от държавите-членки срещу Съвета, относно актовете, приети в областта надържавните помощи, на мерките за търговска защита („дъмпинг") и актовете, с които той упражнява изпълнителни правомощия;
• Искове, целящи поправяне на вреди, причинени от институциите на Общностите или от техните служители;
• Искове и жалби, основаващи се на сключени от Общностите договори, които предвиждат изрично компетентността на Първоинстанционния съд;
• Жалби в областта на марките на Общността;
• Жалби само по правни въпроси срещу решенията на Съда на публичната служба.
Решенията на Първоинстанционния съд могат да бъдат обжалвани пред Съда в срок от два месеца, но само по правни въпроси.
15....
• Европейска сметна палата
Сметната палата се грижи всички приходи и разходи на Съюза да бъдат направени по законосъобразен начин, както и за управлението на бюджета. Тя е създадена през 1975 г.
Членовете на Сметната палата (одиторите) – по един от държава членка - се назначават с единодушие от Съвета след консултация с Парламента. Мандатът на одиторите е 6 години, а този на председателя - 3 години.
Сметната палата проверява документацията на всяко физическо или юридическо лице, което ползва или разпределя средства от бюджета на ЕС и често извършва проверки на място. Резултатите от проверките се вписват в доклади до Комисията и правителствата на държавите членки. Сметната палата няма юридически правомощия. Ако одиторите установят нарушение, информират Европейската служба за борба с измамите и корупцията ОЛАФ.
Една от ключовите функции на Сметната палата е да представя всяка година на Парламента и на Съвета одиторски доклад за изтеклата финансова година. Парламентът се запознава с доклада, преди да одобри бюджетния отчет на Комисията. Ако Сметната палата не установи нарушения, изпраща на Съвета и Парламента уверение в специален документ, че парите на европейските данъкоплатци са изразходвани законосъобразно.
Сметната палата дава мнение за предложеното финансово законодателство и за мерките на ЕС за борба с измамите
• Европейският икономически и социален комитет
Създаден през 1957 г. по силата на Римския договор , Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) е консултативен орган, който предоставя официална възможност на различните групи по интереси в ЕС, например организациите на работодателите и профсъюзите, както и други сдружения на „организираното гражданско общество“, напр. асоциации на потребителите, да изразят своето мнение по основни въпроси в ЕС. Становищата на комитета се изпращат до по-големите институции — Съвета, Комисията и Европейския парламент.
ЕИСК е мост между Съюза и неговите граждани. Той създава условия за по-активно участие и включване на гражданите в обществения живот и следователно за по-демократично общество в Европа.
Те трябва да се допитват до него преди да вземат решения по икономическата, социалната и регионалната политика и политиката за опазване на околната среда. Той има основна роля в процеса на вземане на решения в Съюза.
• Комитет за регионите
Създаден през 1994 г. съгласно Договора за Европейския съюз, Комитетът на регионите (КР) е консултативен орган, съставен от представители на регионалните и местни власти в Европа. Становището на Комитета на регионите е необходимо преди да се вземат решения на ЕС по въпроси, свързани с регионалната политика, околната среда, културата, образованието и транспорта — всички засягащи местното и регионалното самоуправление.
Комитетът има 344 членове. Броят на представителите на всяка държава от ЕС е приблизително пропорционален на населението й
Членовете на ЕИСК са 344 — броят на представителите на всяка държава от ЕС е приблизително пропорционален на населението й.
Членовете на Комитета са членове или ключови фигури от местните или регионалните власти в своите региони.
Те са номинирани за участие в Комитета от националните си правителства, назначават се от Съвета на Европейския съюз за четири години и могат да бъдат преназначавани. Ако някои от тях загубят изборния си мандат в родната си страна, те трябва да напуснат Комитета.
Един от членовете на Комитета на регионите се избира за председател с двегодишен мандат.
Автор
Тема: Лекции по право на Европейския съюз-спешно..... (Прочетена 7292 пъти)