argon bulletin board

Експертно търсене  

Новини:

Регистрирането на нови потребители е временно деактивирано.

Автор Тема: за клеветата  (Прочетена 10504 пъти)

Атанас Терзийски

  • Администратор
  • *****
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 2927
  • 0x04559912
    • atanas.uni-plovdiv.net
за клеветата
« -: 24.09.2009, 10:24:17 »

Говорейки за клевета в писмен текст с подпис и изведена през съответната инстанция ми е интересно каква е максималната сума или обещетение, което може да се поиска. Доказуемо е уронване на авторитет, последствията от това и разбира се замата клевета като такава.
Говорим за България :)
Активен

А. Петров

  • Адвокат
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 627
  • Юридически факултет
Re:за клеветата
« Отговор #1 -: 24.09.2009, 12:24:50 »

Говорейки за клевета в писмен текст с подпис и изведена през съответната инстанция ми е интересно каква е максималната сума или обещетение, което може да се поиска. Доказуемо е уронване на авторитет, последствията от това и разбира се замата клевета като такава.
Говорим за България :)

Браво, адаш, :D

Забелязвам от известно време в теб огромен интерес към правната наука. Да започнем –
Квалифицираш деянието като клевета, обаче... сигурен ли си? Близък състав е и обидата. Както и да е, това може да се уточни ако се знае т.нар. фактическата обстановка, т.е. фактите по казуса, които само ти си ги знаеш. Та двете разпоредби относно тези състави на престъпления по НК са (говорим за основни състави, има и квалифицирани такива):
Обида и клевета
Чл. 146. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 21 от 2000 г.) Който каже или извърши нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие, се наказва за обида с глоба от хиляда до три хиляди лева. В този случай съдът може да наложи и наказание обществено порицание.
(2) Ако обиденият е отвърнал веднага с обида, съдът може да освободи и двамата от наказание.
Чл. 147. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 21 от 2000 г.) Който разгласи позорно обстоятелство за другиго или му припише престъпление, се наказва за клевета с глоба от три хиляди до седем хиляди лева и с обществено порицание.
(2) Деецът не се наказва, ако се докаже истинността на разгласените обстоятелства или на приписаните престъпления.

Ето и малко теория, ако прецениш, че не трябва да узнаваме за конкретните факти. Гаранция, че и ти ще успееш да квалифицираш деянието представлява ли престъпление или не.

Чл.146
ОБИДА

Субект –
може да е всяко наказателноотговорно лице.
Изпълнително деяние –
1) Казване на нещо унизително за честта и достойнството на другиго в негово присъствие –
Осъществява се чрез думи (псуване на пострадалия).
2) Извършване на нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие
Осъществява се чрез действие, мълчаливо (заплюване на пострадалия).
С осъществяването на изпълнителното деяние се изразява неодобрителна оценка на нещо, заедно с това и една презрителна оценка по отношение на определен пострадал- адресат на обидата. Засяга се неговата субективна чест и достойнство – самочувствието му, самооценката му. Тази оценка се определя като достойнство в строг смисъл. Тук е от значение е презрителната/ унизяващата форма на обръщение, дори и да е нещо вярно, обидата не е изключена.
Обективен признак –
Присъствието на пострадалия. Тълкува се разширително- т.к. съставът на престъплението с изпълва с отправяне на обидата към пострадалия, следва, че присъствие е налице и когато е примерно по телефона. При тези условия, когато обидата е отправена към пострадалото лице, се определя като присъствена обида. В противен случай, когато презрителната оценка към пострадалия, е насочена не към него, а към отсъстващо лице – обидата се явява отсъствена. Такава обида е поначало несъставомерна с едно изключение- по чл.378(3) НК, когато военнослужещ даде презрителна оценка за своя началник пред трето лице.
Престъпен резултат –
Типично резултатно престъпление. Престъпният резултат- узнаването от пострадалия на унизяващото го обръщение. Пострадалият да е чул отправените към него презрителни думи, съответно да е възприел извършените по отношение на него презрителни действия. Не е нужно пострадалият да се почуства засегнат.
Форма и вид на вината –
Умисъл – пряк / евентуален.
По подобие на леките телесни повреди, и тук има място за т.нар. реторсия.
Чл. 147 НК
КЛЕВЕТА –
Клевета - Престъпление, състоящо се в разгласяване за определено лице на позорни обстоятелства или приписване на престъпление. Клеветата може да бъде извършена устно, в средствата за масово осведомяване или по друг начин. Наказанието за клевета отпада, ако се докаже истинността на разгласените обстоятелства или на приписваното престъпление. Наказателното преследване за клевета се осъществява (с някои изключения) по реда на частното обвинение, т.е. по тъжба на пострадалия. 
Обидата и клеветата са умишлени и противоправни посегателства върху духовните ценности на личността- честта и достойнството на човека.
Тези престъпление винаги са от частен характер, преследват се по тъжба на пострадалия.
Субект –
Всяко наказателноотговорно лице.
Изпълнително деяние –
1) Разгласяване на позорно обстоятелство за другиго.
Разлика от обидата
– адресат не е самият пострадал, а трето лице.
- достатъчно е да има само разгласяване- съобщаване на трето лице
- не е нужно да има разпространяване – уведомяване на повече хора.
- средство на обидата – оценка, средство на клеветата – факт (позорен). Фактът е позорен, защото засяга обективната чест и достойнство на пострадалия – неговият авторитет, обществена оценка. При обидата е обратното- засягат се неговата субективна чест и достойнство – самочувствието му, самооценката му. Обществената оценка се определя като ЧЕСТ в строг смисъл. По тези съображения, фактът на осиновяване не е позорен и неговото разгласяване не може да съставлява клевета (но ще представлява престъпление против личната тайна в чл. 145(2) НК.
2) Приписване другиму на престъпление –
Без значение дали престъплението наистина е било извършвано. Възможно е да се приписва участие както в действително извършено, така и във фиктивно (изобщо неизвършено) престъпление. Важното е да не отговаря на истината.
Приписването, всъщност се явява частен случай на първата форма – разгласяването на позорно обстоятелство.  По този начин се избягва излишния спор дали участието в престъпление е позорно обстоятелство и дали се обхваща с първото деяние.
Изискване –
За разлика от обидата не се изисква каквото и да е присъствие на пострадалия, но има друго –засягащият го позорен факт да бъде неверен. Ако разгласеният факт отговаря на действителността -  престъпление няма.
     Възражение за истинност (exeptio veritatis)  Възражение на обвинения в клевета, че разгласените от него обстоятелства и преписаните престъпления, за които е подведен под отговорност, отговарят на истината. Доказването на възражението освобождава обвиняемия от наказание. 

Относно неверността на позорния факт, за законодателя съществуват две решения:
1. Неверността да се определи като обективен признак в състава на престъплението- следва, че няма ли неверен факт-> деянието- несъставомерно-> липсва престъпление
2. Неверността да се определи като обстоятелство, изключващо наказуемостта- следва, че ако неверност липсва, т.е. изнесеният факт е верен, деянието остава съставомерно, но липсва петият елемент на престъплението- наказуемостта е отпаднала.
Българският законодател в чл. 147(2) възприема второто решение!
Престъпен резултат –
Узнаването на позорния и неверен факт от страна на поне едно странично трето лице. Не е нужно и лицето да е повярвало.
Форма и вид на вината –
Умисъл – пряк / евентуален.

Е, за какво иде реч  според теб?

Активен
...the WISH is father to the thought !!!

А. Петров

  • Адвокат
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 627
  • Юридически факултет
Re:за клеветата
« Отговор #2 -: 24.09.2009, 13:23:36 »

А това е едно дело от практиката по тези състави. Цигани от Дулово се обиждат, клеветят, бият (само дето не са се заклали...) в крайна сметка ги оправдават по обвиненията в обида и клевета. Извод – лесно не се осъжда по тези разпоредби. В интерес на истината в над 60 - 70% от случаите обвиняемите се признават за невиновни!

Присъда от 19.04.2004 г. на РС - Дулово по н. ч. х. д. № 306/2002 г., НК,
докладчик председателят Николай Гунчев

За прилагането на чл. 78а от НК, т. е. за освобождаването на пълнолетно лице от наказателна отговорност от съда с налагане на административно наказание "глоба" в размер от 500 до 1 000 лева, законодателят изисква кумулативното наличие на няколко предпоставки, която хипотеза е налице в конкретния казус. Чл. 78а, ал. 1, б. "а" от НК изисква за престъплението да се предвижда наказание лишаване от свобода до две години, когато е умишлено, или лишаване от свобода до три години или друго по-леко наказание, когато е непредпазливо. Присъдата не може да почива на предположения - съдът признава подсъдимия за виновен, само когато обвинението е доказано по несъмнен начин.
------------------------
Присъди:
Признава подсъдимата Ф. А. М., родена на хх.хх.хххх г. в гр. Д., обл. С., живуща в с. Ч., общ. Д., обл. С., туркиня, българска гражданка, разведена, неосъждана, със средно образование, ЕГН .........., за невинна в това, че на 14.07.2002 г. в с. Ч., общ. Д., обл. С., е нанесла обида на Х. Р. Р. от същото село, наричайки го "сакат" и "крадец", с което е унизила честта и достойнството му, поради което и на основание чл. 302 от НПК, я оправдава по обвинението за извършено от нея престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК.
Признава подсъдимата Ф. А. М., родена на хх.хх.хххх г. в гр. Д., обл. С., живуща в с. Ч., общ. Д., обл. С., туркиня, българска гражданка, разведена, неосъждана, със средно образование, ЕГН .........., за невинна в това, че на същата дата и място, е набедила Х. Р. Р. от същото село в извършването на престъпление в присъствието на съседа им С., дядо й М. А. Ю. и майка му Г. Х. Д., тримата от същото село, поради което и на основание чл. 302 от НПК, я оправдава по обвинението за извършено от нея престъпление по чл. 147, ал. 1 от НК.
Осъжда Х. Р. Р., с ЕГН .........., от с. Ч., ул. "Л." № хх, общ. Д., обл. С., да заплати на Ф. А. М., с ЕГН .........., от с. Ч., ул. "Л." № хх, общ. Д., обл. С., сумата от 19 (деветнадесет) лева за направени разноски по делото.
Признава подсъдимия М. А. Ю., роден на хх.хх.хххх г. в с. Ч., общ. Д., обл. С., живущ в същото село, турчин, български гражданин, вдовец, неосъждан, с начално образование, ЕГН .........., за виновен в това, че на 14.07.2002 г. в с. Ч., общ. Д., обл. С., е нанесъл два удара с тояга на Х. Р. Р. от същото село, вследствие на което му е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето, престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, за което и на основание чл. 78а от НК, освобождава М. А. Ю. от наказателна отговорност и му налага административно наказание по вид глоба в размер на 500 (петстотин) лева, вносими в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт по бюджетната сметка на Висшия съдебен съвет.
Осъжда М. А. Ю., с ЕГН .........., от с. Ч., ул. "Л." № хх, общ. Д., обл. С., да заплати на Х. Р. Р., с ЕГН .........., от с. Ч., ул. "Л." № хх, общ. Д., обл. С., сумата от 78 (седемдесет и осем) лева за направени разноски по делото.
Присъдата може да се обжалва в 15-дневен срок от днес пред С. окръжен съд.
Мотиви
по н. ч. х. д. № 306/2002 г. по описа на ДРС
Срещу подсъдимата Ф. А. М., родена на хх.хх.хххх г. в гр. Д., обл. С., живуща в с. Ч., общ. Д., обл. С., туркиня, българска гражданка, разведена, неосъждана, със средно образование, ЕГН .........., е повдигнато частно обвинение за това, че на 14.07.2002 г. в с. Ч., общ. Д., обл. С., е нанесла обида на Х. Р. Р. от същото село, наричайки го "сакат" и "крадец" - престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК, както и за това, че на същата дата и място, е набедила Х. Р. Р. от същото село в извършването на престъпление в присъствието на съседа им С., дядо й М. А. Ю., и майка му Г. Х. Д., тримата от същото село, престъпление по чл. 147, ал. 1 от НК.
Срещу подсъдимия М. А. Ю., роден на хх.хх.хххх г. в с. Ч., общ. Д., обл. С., живущ в същото село, турчин, български гражданин, вдовец, неосъждан, с начално образование, ЕГН .........., е повдигнато частно обвинение за това, че на 14.07.2002 г. в с. Ч., общ. Д., обл. С., е нанесъл два удара с тояга на Х. Р. Р. от същото село, вследствие на което му е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето - престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК.
Тъжителят Х. Р. Р., с ЕГН .........., от с. Ч., ул. "Л." № хх, общ. Д., обл. С., претендира и двамата подсъдими да бъдат осъдени да му заплатят направените разноски по делото.
Подсъдимите Ф. А. М. и М. А. Ю. не се признават за виновни по повдигнатите им обвинения и искат съдът да ги оправдае, а защитникът им моли съдът да ги признае за невинни, като на свой ред претендира ДРС да осъди тъжителят Х. Р. Р., да им заплати направените разноски по делото.
Съдът, като съобрази поотделно и в съвкупност доводите и становищата на тъжителя, повереника му и на защитата на подсъдимите и събраните в хода на съдебното следствие доказателства по делото - обясненията на подсъдимите, показанията на разпитаните свидетели, характеристики на подсъдимите, карти за обвиняеми лица, извършения оглед и направеното по време на огледа съдебно-медицинско освидетелстване, както и заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Тъжителят и подсъдимите живеят в с. Ч., общ. Д., обл. С., в съседни имоти и отношенията им от дълго време са обострени и недружелюбни, най-вече с оглед съмнения на подсъдимите за извършени имуществени посегателства върху техни вещи от страна на пострадалия и майка му. Следва да се отбележи, че подсъдимият е дядо на подсъдимата и двамата живеят в общо домакинство. Няколко дни преди процесния инцидент подсъдимите забелязват, че част от керемидите, складирани в техния двор, липсват. На 14.07.2002 г. подсъдимият М. Ю. забелязва, че пострадалият Х. Р. пренарежда керемиди на сайванта си и съобщава това на внучката си, подсъдимата Ф. М. В ранния следобед на същата дата на гости на подсъдимата пристига нейната сестра със семейството си. В това време в съседския двор се показва пострадалият Х. Р. Подсъдимата го извиква до полусъборената кирпичена ограда (остатък от зид на стара къща), която на мястото на инцидента дели имотите им, и го запитва откъде е взел керемидите, с които препокрива сайванта, на което Х. Р. отвръща, че са от чичо му. Следва предложение на подсъдимата до последния да отидат заедно до чичо му и да проверят това, но пострадалият отказва да го стори, преди да се завърне майка му, като предлага да отидат с нея. На репликата на подсъдимата, че съседът й е пълнолетен и може да проверят версията му за произхода на керемидите и без участието на майка му, той, очевидно притеснен от настойчивостта на съседката му, се отдалечава от мястото, където са разговаряли, като я нарича "саката курва". Възмутена, последната му прави забележка да не говори така, защото е много по-млад от нея, като по делото не се събраха каквито и да било доказателства в насока подсъдимата да е отправила обидни думи към Х. Р. и да го е нарекла "сакат" и "крадец", или пък да го е набедила в извършването на престъпление в присъствието на майка му, общият им съсед С. и дядо си. Впоследствие Х. Р. споделя за станалото с майка си, свидетелката Г. Д., която извиква до междусъседската ограда подсъдимата, за да й потърси обяснение за случая. Възниква словесна разпра между двете жени, в която се включва и Х. Р., и която ескалира до там, че те се хващат за косите и започват да се скубят. Чувайки виковете, към биещите се съседки се приближава подсъдимият М. Ю., за да помогне на внучката си. Опитът му обаче да удари съседката Г. с дългата около два метра бодлива неокастрена тояга, която носел в ръцете си, е париран от сина й Х. Р., който подложил лявата си ръка на пътя на тоягата и така понесъл удара, но успял да я хване, а при издърпването й от подсъдимия от бодлите й е одран първият пръст на ръката на пострадалия.
Следва второ замахване с вършината от дееца, вече насочено към Х., в резултат на което последният получава не много силен удар в челно-теменната част на главата (както сам пострадалият описва в тъжбата си, вършината го е одрала в лявата предна част на главата, т. е. явно е успял в някаква степен да отбегне прекия удар и тоягата се е приплъзнала по главата му). Аргумент в насока, че е нямало как подсъдимият М. да нанесе много силен удар с дългата два метра на подсъдимия, е и установеното по време на огледа местоположение и височина на лозницата, която е преклудирала фактически възможността на дееца да се засили за удара си. От друга страна, подсъдимият е на възраст и във физическо състояние (последното установено визуално и от съдията-докладчик), които не му позволяват да извършва много резки, ловки и отривисти движения, и в частност да нанесе силен удар. Че ударът по главата на пострадалия не е бил силен, се потвърждава и от показанията на свидетеля Б. Д. А., който е безспорно единственият незаинтересован от изхода на делото от разпитаните, и по начина на депозиране на показанията на когото и във връзка с другите доказателства по делото, съдът приема казаното от него за достоверно. Свидетелят е полицейски служител и отговаря за района на с. Ч. и на следващия ден след инцидента е видял пострадалия, като неговата майка е показала единствено ожулвания по лицето на сина си. В тази връзка, следва да се отбележи, че съдът, без да поставя под съмнение констатациите на съдебния лекар за уврежданията на тъжителя, за които в компетентно изготвената съдебно-медицинска експертиза се сочи, че обуславят временно разстройство на здравето, неопасно за живота, представляващо лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК, намира, че по делото няма данни точно такава телесна повреда да е причинена на пострадалия в резултат на нанесените удари от М. Ю., а се доказа по несъмнен начин, че на Х. Р. са причинени болка и страдание без разстройство на здравето, за причиняването на които има безспорно установена причинно-следствена връзка между действията на подсъдимия и претърпяното от тъжителя. Индиция в подкрепа на гореизложеното може да се извлече и от характера на обвинението, което е повдигнато от пострадалия в тъжбата му и се поддържа от него в хода на производството, което обвинение, въпреки неизяснената си правна квалификация безспорно сочи на фактическия състав на ал. 2 от чл. 130, а не на ал. 1 от същата разпоредба - т. е. самият пострадал не претендира, че му е причинено временно разстройство на здравето, неопасно за живота, а счита само, че е претърпял болка и страдание.
Гореописаната фактическа обстановка се установява основно от кореспондиращата част на обясненията на подсъдимите и показанията на свидетелките Г. Д. и Ф. Н., ако и те да са пристрастни, заинтересовани и необективни в по-голямата си част. Съдът дава вяра и на разказа на тъжителя за случилото се, в частта му, с който той описва, че първопричината за инцидента е конфликт между него и съседката му Ф. и че дядо М. му е нанесъл удари с бодлива неокастрена тояга, но не може да кредитира по-голямата част от разказаното, с която тъжителят очевидно и противно на фактите се опитва да преиначи истината, с цел да вмени несъществуваща вина на Ф., че го е обидила и наклеветила. Показанията на свидетеля М. Х. Д. с нищо не допринесоха за изясняване на обективната истина по делото и се оказаха ирелевантни за изхода на процеса.
Предвид изложеното и от така изяснената фактическа обстановка, се налага от правна страна изводът, че подсъдимата Ф. А. М. от обективна и субективна страна не е осъществила съставите на чл. 146, ал. 1 и чл. 147, ал. 1 от НК и е невинна по повдигнатите срещу нея обвинения, че на 14.07.2002 г. в с. Ч., общ. Д., обл. С., е нанесла обида на Х. Р. Р. от същото село, наричайки го "сакат" и "крадец", престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК, както и за това, че на същата дата и място е набедила Х. Р. Р. от същото село в извършването на престъпление в присъствието на съседа им С., дядо й М. А. Ю. и майка му Г. Х. Д., тримата от същото село, престъпление по чл. 147, ал. 1 от НК. В хода на производството не бяха събрана безспорни доказателства, че тя е извършила вменените й деяния. Съгласно чл. 301 от НПК, присъдата не може да почива на предположения - съдът признава подсъдимия за виновен, само когато обвинението е доказано по несъмнен начин. В случая горното не се установи, поради което и на основание чл. 302 от НПК, съдът призна подсъдимата за невинна и осъди тъжителят да й заплати направените от нея деловодни разноски - заплатените 19,00 лв. за разходи на вещото лице по време на огледа.
С оглед гореизложеното и от изяснената фактическа обстановка, се налага от правна страна изводът, че М. А. Ю. следва да бъде признат за виновен, тъй като обвинението, възведено срещу него от тъжителя, е доказано по несъмнен начин и се установи, че деянието е извършено от подсъдимия виновно и представлява престъпление, т. е., че подсъдимият от обективна и субективна страна е осъществил състава на чл. 130, ал. 2 от НК, като на 14.07.2002 г. в с. Ч., общ. Д., обл. С., е нанесъл два удара с тояга на Х. Р. Р., вследствие на което му е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето.
Причините за консумирането на престъплението се коренят в лошите междусъседски отношения и ниската правна култура на подсъдимия, като настъпилия общественоопасен резултат е във пряка и причинна връзка с виновното му поведение.
При определянето на наказанието Д. районен съд се съобрази, че е налице приложното поле на разпоредбата на чл. 78а от НК и съдът следва да освободи дееца от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по този ред. За прилагането на чл. 78а от НК, т. е. за освобождаването на пълнолетно лице от наказателна отговорност от съда с налагане на административно наказание "глоба" в размер от 500 до 1 000 лева, законодателят изисква кумулативното наличие на няколко предпоставки, която хипотеза е налице в конкретния казус. Чл. 78а, ал. 1, б. "а" от НК изисква за престъплението да се предвижда наказание лишаване от свобода до две години, когато е умишлено, или лишаване от свобода до три години или друго по-леко наказание, когато е непредпазливо. За процесното престъпление се предвижда наказание "лишаване от свобода" до шест месеца или поправителен труд или глоба. Налице са и изискванията на б. "б" от ал. 2 на чл. 78а от НК - деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на този раздел. Досежно предвиденото в б. "в" от ал. 1 на чл. 78а от НК възстановяване на причинените от престъплението имуществени вреди, в хода на разследването не се е установило такива да са причинени от престъплението. Поначало, имуществените вреди не са съставомерни, т. е. не са елемент от състава на това престъпление, а и няма повдигнато обвинение за такива.
Водим от горното и след като съобрази, че е налице приложното поле на чл. 78а от НК, съдът освободи подсъдимия от наказателна отговорност, като му наложи предвиденото в чл. 78а от НК, ал. 1 административно наказание "глоба" в минималния предвиден от Закона размер от 500 лв., при индивидуализацията на което съобрази гореизложеното и прецени смекчаващите вината и отговорността обстоятелства (чистото съдебно минало и добрите характеристични данни но подсъдимия), както и липсата на отегчаващи такива.
На основание чл. 169, ал. 2 от НПК, съдът осъди подсъдимият да заплати на тъжителя направените от последния деловодни разноски, общо в размер на 78,00 лв., от които държавна такса за тъжбата 12,00 лв., 16,00 лв. депозит за призоваване на свидетели и 50,00 лв. депозит за извършване на експертиза.
Водим от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
Активен
...the WISH is father to the thought !!!

law_master

  • Адвокат
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 547
Re:за клеветата
« Отговор #3 -: 24.09.2009, 17:06:07 »

Цитат
... каква е максималната сума или обещетение, което може да се поиска. Доказуемо е уронване на авторитет, последствията от това и разбира се замата клевета като такава.
Говорим за България

няма максимална сума. Може да се поиска и 1 мил. но трябва да се има предвид, че
Цитат
   ЗЗД   Чл. 52. Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Освен това за да се поиска голяма сума е необходимо да се внесе държавната такса която се определя като процент от цената на иска и ако не бъркам май беше 4%. Така че всеки си прави сметката.  :-)
« Последна редакция: 24.09.2009, 17:08:14 от law_master »
Активен
ЮРИДИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ

А. Петров

  • Адвокат
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 627
  • Юридически факултет
Re:за клеветата
« Отговор #4 -: 24.09.2009, 17:49:00 »

Цитат
... каква е максималната сума или обещетение, което може да се поиска. Доказуемо е уронване на авторитет, последствията от това и разбира се замата клевета като такава.
Говорим за България

няма максимална сума. Може да се поиска и 1 мил. но трябва да се има предвид, че
Цитат
    ЗЗД   Чл. 52. Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Освен това за да се поиска голяма сума е необходимо да се внесе държавната такса която се определя като процент от цената на иска и ако не бъркам май беше 4%. Така че всеки си прави сметката.  :-)

Абсолютно съгласен. Въпросът за парите го бях оставил за накрая... да не губя клиентите още в началото  :wink:
Активен
...the WISH is father to the thought !!!

Атанас Терзийски

  • Администратор
  • *****
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 2927
  • 0x04559912
    • atanas.uni-plovdiv.net
Re:за клеветата
« Отговор #5 -: 24.09.2009, 21:53:57 »

Хей,
Благодаря за отзивите и на двамата... да ви се чуди човек защо имате толкова нисък рейтинг. Има известна поверителност в случая, неяснота по документите и въвлечени още 2-ма души пряко в играта. Това ме кара да не разкривам напълно историята. Ще пиша при първо развитие.
Много ми хареса това от закона:

(2) Ако обиденият е отвърнал веднага с обида, съдът може да освободи и двамата от наказание.
Активен

law_master

  • Адвокат
  • Неактивен Неактивен
  • Публикации: 547
Re:за клеветата
« Отговор #6 -: 24.09.2009, 22:55:26 »


(2) Ако обиденият е отвърнал веднага с обида, съдът може да освободи и двамата от наказание.

Това се нарича реторсия и представлява отвръщане на едно престъпление с друго в предвидените от закона случаи. Прилага се при обида и лека телесна повреда. Тъй като престъплението не е с чак толкова висока степен на обществена опасност, законодателят е преценил че ако двамата човека си ,,уредетят'' по този начин отношенията не е необходимо да се стига до осъдителна присъда и на двамата.  :-)

А с рейтинга да се занимават социолозите...  :-D
« Последна редакция: 24.09.2009, 23:13:42 от law_master »
Активен
ЮРИДИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ