Формат за разпечатване

[exess]

По-долу ще прочетете решение на ВКС от 15 юни 2009 г. Оставям на всички вас да прецените дали случайно не прилича на казуса, който бе даден на 25 септември на държавния изпит по ГПН.
Въпросите, които ще си зададете след прочита на решението, сигурно ще дадат отговор на един друг въпрос - защо казусът не беше официално публикуван в интернет. Приятно четене!

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, състав на първо отделение в съдебно  заседание на петнадесети юни през две хиляди и девета година в състав
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове:  ДАРИЯ ПРОДАНОВА , ТОТКА КАЛЧЕВА
при участието на секретаря  К.Атанасова
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 11 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното
Образувано е по постъпила касационна жалба с вх. № 8509/12.11.2008 г. - сигнатура на Апелативен съд гр. Б., депозирана от “Б” О. гр. С., срещу въззивното решение № 106/09.10.2008 г. по в. гр. д. №186/2008 г. на Бургаски апелативен съд, с което е отменено първоинстанционното решение № 53/20.05.2008 г. по т. д. № 417/2007 г. на Сливенски окръжен съд и е уважен иск за заплащане на сумата 24 000,80 лв. на “Б” О. с. О., съставляваща остатък от цена на два броя продадени трактори и кранове към тях, ведно със законната лихва и разноските по делото. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е порочно, поради неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Посочено е, че съдът погрешно е приложил материалния закон - чл. 327, ал. 1 ТЗ, преценката по чл. 188 ГПК не е основана на анализ на всички събрани по делото писмени доказателства и е налице необоснованост на изводите на въззивния съд. Като съществен за спора е релевиран въпросът за приложението на чл. 327 ТЗ, с оглед задължението на купувача за заплащане на цената при предаване на стоката и доказването на релевантните факти, свързани с изпълнението на това задължение. Обосновава се и втори съществен въпрос, свързан с произнасяне на съда служебно по действителността на търговската сделка, предвид регламента на чл. 293 ТЗ и отсъствие на позоваване на нищожност на договора на някоя от страните, както и за приложението на чл. 12 и § 1, т. 12 от ДР на ЗРКЗГТ, въвеждащи изискване за форма при сключване на определен вид сделки, с които се прехвърля правото на собственост върху изброени в закона вещи, обединени под общото наименование ”самоходна техника.Ответникът по касационната жалба - “Б” О. не представя писмен отговор и не обосновава становище по основателността й. С определение № 205/31.03.2009 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение въз основа на изложеното и обосновано в касационната жалба приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 2, свързано с приложението на чл. 327, ал. 1 ТЗ и доказване на извършено плащане по търговската сделка, както и т. 3, предвид необходимостта от тълкуване на правната уредба, свързана с изискването на чл. 293 ТЗ за формата на търговската сделка и последиците от липсата й, както и преценка на относимостта на регламентацията на чл. 12 и § 1, т. 12 от ДР на ЗРКЗГТ. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, съобразно компетенциите си по чл. 293 ГПК приема, следното/ С решение № 106/09.10.2008 г. по в. т. д. № 186/2008 г. Бургаски апелативен съд е отменил първоинстанционото решение № 53 от 20.05.2208 г. по т. д. № 4* г. на Сливенски окръжен съд, и вместо него, по реда на чл. 208 ГПК /отм./ е осъдил “Б” О. , гр. С. да заплати на “Б” О. , с. О. сумата 24000, 80 лв., съставляваща остатък от цена на продадена земеделска техника по фактура № 017/06.02.2007 г., ведно със законната лихва и разноските. Съдът е посочил, че не възприема решаващ мотив в първоинстанционния съдебен акт за нищожност на търговската сделка, поради отсъствие на предвидена от закона форма за валидност - чл.12 ЗРКЗГТ, налице е предположение за приложение на § 1, т. 12 от ДР на Закон за регистрация и контрол на земеделска и горска техника, което не се подкрепя нито от становищата на страните, които не са се позовали на нищожност на договора, нито от доказателствата по делото, предвид изискванията на закона за определена мощност на двигателите на тази техника. Предвид изложеното, в решението на въззивния съд не е предмет на спора редовността на сделката и прехвърлянето на собствеността върху вещите, предмет на продажбата, а е налице облигационен спор, свързан с претенции за заплащане на част от цената. Според решаващите мотиви на въззивната инстанция за уважаване на иска, същият е основателен, тъй като твърдението на ответника за плащане на цената на продадените и предадени към датата на издаване на фактурата стоки, не се приемало за доказано. Съдебния състав е счел, че макар и да е налице издадена от продавача и подписана от представители на двете страни фактура в деня на сключване на сделката, и при съобразяване и с факта, който е изложен от ищеца и за него не се е спорило, че част от цената е платена, за което е бил издаден фискален бон от продавача - ищец, приобщен като доказателство, то представените от ответника в подкрепа на тезата си, че е платил цялата стойност, фискални бонове за останалата сума, издадени от същото фискално устройство, не мотивирали съда за установяване на безспорност на плащането на остатъка от цената. Изводите на въззивния съд, свързани с определяне характера на действителните правоотношения между страните и приложимото материално право, относимо и към въпроса за нищожността на сделката, са правилни. Налице е търговска продажба на стоки, които попадат в обхвата на приложение и на специалния закон - Закон за регистрация и контрол на земеделска и горска техника /ДВ, бр. 79/10.07.1998 г./ След като стоките, предмет на продажбата, съставляват самоходна техника по смисъла на специалния закон, би следвало да се съобрази и изискването на чл. 12 от ЗРКЗГТ за сключване на договор за прехвърляне правото на собственост на подобна техника с мощност на двигателя над 10 кв в писмена форма с нотариална заверка на подписите. Пред първоинстанционния съд, въпросът за нищожността на договора, поради отсъствие на законовоустановена форма не е бил повдиган от страните, нито са били събирани доказателства в тази насока. Ищецът в качеството си на продавач на самоходна техника не е представил доказателства за изпълнение на това законово изискване, нито в рамките на съдебното производство е твърдял, че е била спазена формата. Напротив, обосновавайки тезата си за наличие на валиден договор, позовавал се е единствено на фактурата, която е представил, и по която страните не са спорили, че тя материализира техните договорни отношения. Ответникът също не се е позовал пред първоинстанционния съд на нищожност на договора, предвид отсъствие на форма, като неговата теза е била свързана с установяване на факта, че е изпълнил задължението си на купувач и е заплатил изцяло цената по фактурата След като процесната продажба съставлява търговска сделка, приложими са правилата на ТЗ и в частност на чл. 293 ТЗ. Неспазването на законоустановената форма за действителност на търговската сделка не води автоматично до нищожност и това е едно от различията между търговското и гражданското право, където нищожността настъпва независимо от поведението на страните. В търговското право, неспазването на формата, за да доведе до нищожност на сделката изисква по арг. от чл. 293, ал. 3 ТЗ оспорване на действителността на сделката. Така тази законова постановка доближава нищожността, поради неспазване на формата за действителност в търговското право до унищожаемостта на сделките по ЗЗД /чл. 27 и сл./. Или нищожността, при неспазване на изискването за форма на сделката в търговското право, може да бъде преодоляна чрез разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ТЗ - “страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението”. В случая, търговската продажба не е нищожна, макар и да не е била сключена в изискуемата се от закона писмена форма с нотариална заверка на подписите, тъй като от поведението и позициите на страните, въз основа на доказателствата по делото, следва, че страните не са оспорвали действителността й. Следователно, въззивният съд правилно е приложил материалноправните норми, свързани с определяне вида и характера на сделката - търговска продажба, както и правилата за определяне на нищожност на търговска сделка, поради отсъствие на форма. Основателна е обаче касационната жалба в частта, с която се обосновава неправилност на въззивното решение и поддържа отклонение от практиката на ВКС, цитирана в определението по допускане на касационно обжалване и от практиката на друг апелативен съд. Според жалбоподателя, несъстоятелен е изводът на въззивния съд в решението, че ответникът не е доказал плащане по фактурата на цялата стойност на вещите, след като фактурата, материализираща договорните правоотношения, е подписана от страните в деня на продажбата, представена е от ищеца - продавач, и не е била оспорвана в рамките на съдебното производство, при предадено владение на вещите на купувача в деня на сключване на сделката, и при представяне от купувача на 4 издадени фискални бонове за маркирани на касов апарат обороти. След като изискването за форма на сделката е било преодоляно, съобразно отразеното по-горе, следва да се приложи правилото на чл. 327 ТЗ, съгласно което купувачът дължи плащането на цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи. Ищецът /продавач/ е твърдял, че в деня на продажбата на стоките по фактурата, купувачът му е платил само част от цената – 4000 лв. и е представил в подкрепа на тезата си освен фактурата и фискален бон за тази сума. Позицията на ответника е била свързана с плащане на пълната стойност на стоките, като са представени четири фискални бона, които сумарно с първия фискален бон, депозиран от ищеца, съответстват на цената на стоките по фактурата. Експертното заключение съдържа изводи за неточно водено счетоводство от ищцовото дружество, както и за обстоятелството, че посочените фискални бонове са издадени от едно и също фискално устройство, което не съответства на номера на апарата на ищеца – продавач, нито на този при ответника, който е регистрирал фискално устройство в ТД на НАП на 15.06.2007 г. Според експертизата, в счетоводството на ответното дружество е отразено цялостното плащане на стойността по фактурата, има счетоводни записвания по съответните сметки, представен е хронологичен регистър и оборотна ведомост, сумите са декларирани пред ТД на НАП. Проверката в счетоводството на ищеца е установила, че на 31.03.2007 г. сметка клиенти е открита със салдо 24000,80 лв. и има осчетоводяване само на едно плащане по фактурата в размер на 4 000 лв., като към фактурата в счетоводството на ищеца е прикрепен ПКО от 16.02.2007 г. и служебен бон от касов апарат, номерът на който не се чете. При съобразяване на факта, че с исковата молба ищецът е представил в подкрепа на тезата си, че му е платена само част от цената с фискален бон с дата 16.02.2007 г. за сумата 4 000 лв., изходящ от фискално устройство с определен номер, би следвало да се зачетат като доказателство и представените от ответника още 4 броя фискални бонове, изхождащи от същото устройство, за същия период от време - различни дати на февруари 2007 г. за плащане на сумата 24 000,80 лв. Основните права и задължения на страните по търговската продажба се покриват с тези на обикновената продажба - продавачът дължи прехвърляне на собствеността и предаването на стоката, предмет на договора, а купувачът е длъжен да плати цената и да получи стоката. Въззивният съд е следвало да съобрази, че към 16.02.2007 г., когато е подписана фактурата, материализираща всички съществени елементи на договор за продажба, при наличие на отбелязване за начин на плащане “в брой” или “по сметка”, при съобразяване правилото в чл. 327 ТЗ, че купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, и при наличие на издадени фискални фонове от касов апарат за платени суми, сумарно съставляващи цената на продадените стоки по фактурата, и след като в деня на продажбата е предадено владението на вещите, че претенцията на продавача за заплащане на остатъка от цената се явява неоснователна. В този смисъл е и цитираната съдебна практика на ВКС, където е изложено разбиране за значението на фактурата, заедно с финансовия бон при търговска продажба и за възможността при този неформален договор тези документи да удостоверяват едновременно както основните параметри на осъществена търговска сделка – предаване на стоката, цената, количеството и пр., така и основните елементи на документ, съдържащ необходимите реквизити на една разписка, издадена и подписана от продавача относно изпълнено парично задължение за заплащане на стоката в брой от купувача по сделката. При този изход на спора, на основание чл. 78 ГПК ответникът по касационната жалба следва да заплати на касатора направените в настоящото производство разноски, възлизащи на сумата 1010,50 лв., от които д. т. 510,50 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. Водим от изложеното, на основание чл. 293, ал. 1, пр. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение № 106/09.10.2008 г. по в. т. д. № 186/2008 г. на Бургаски апелативен съд, вместо което постановява
ОТХВЪРЛЯ предявения от “Б” О. , с. О. против “Б” О. гр. С. иск за сумата 24000,80 лв., представляваща неизплатен остатък от цената на два броя трактори и два броя кранове по фактура № 017/16.02.2007 г.
ОСЪЖДА “Б” О. , с. О. да заплати на “Б” О. гр. С. разноски за настоящото производство в размер на сумата 1010,50 / хиляда и десет лева и 0,50ст
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

[Kelli_Mutu™]

Интересно е определено. Малко трудно е за студенти да решават казуси от ранга на ВКС, ама нейсе.

[nadi]

Ужас!!! Как може такова нещо. Аз преди да предам работата си снимах казуса с телефона, така че сега ще го пусна и него да го видят и другите. То наистина всичко е едно към едно.

[nadi]

Ето го и казуса от 25 септември!

В исковата си молба “Ойл” ООД твърди, че продало на ответното дружество “Шанс” ООД с фактура № 017/16.02.2007 г. два броя трактори  и два броя кранове на обща стойност 28000 лв. с  ДДС, като стоките са били предадени същия ден на купувача и към този момент продавачът  получил част от цената-4000 лв., изплатени в брой на 16.02.2007г., за което представил по делото фискален бон. Посочено е, че въпреки многократните покани по телефона ответникът не заплатил остатъка от продажната цена и се иска осъждането му за сумата 24000 лева. Към исковата молба освен фискалния бон е приложена фактурата, подписана от представители на страните, съдържаща обозначение за вида на продаваните стоки, количества и цена, както и начин на плащане-в брой или по сметка.
Пред първоинстанционния съд ответникът е посочил, че е заплатил изцяло стойността на стоките по фактурата, като е представил 4 броя фискални бонове на обща стойност 24000 лв.,издадени непосредствено след продажбата, както и писмени доказателства за деклариране на покупката в декларация пред ТД на НАП.
Съдебно счетоводната експертиза, която е имала за задача да установи какви плащания са били извършени по фактурата, въз основа на проверка в счетоводствата на двете дружества е изложила следното в писмено заключение: фактурата фигурира в счетоводните записвания на двете дружества, като при продавача е отбелязано, че е платена единствено сумата 4000 лева, приложен е ПКО /приходен касов ордер/ и копие от финансов бон за тази сума, с нечетливо изписан номер на фискално устройство, докато при ответника има осчетоводяване на цялата стойност по фактурата като платена, в дневника на покупките е записано и право на пълен данъчен кредит. Експертът е отбелязал, че представените от двете страни фискални бонове са издадени от фискално устройство.
В рамките на съдебното производство страните са спорили единствено по изпълнение на договорно задължение за плащане на цената на продадените стоки.
Първоинстанционният съд е отхвърлил иска с мотив, че сделката е нищожна, поради отсъствие на законоустановена форма за действителност/ чл.293 ТЗ/. Съдът е приел, че в случая тъй като става дума за продажба на трактори и кранове, приложим е чл. 12 във вр. с т.12 ДР от Закон  за регистрация  и контрол на земеделска и горска техника. Съгласно чл. 12 договорите за прехвърляне правото на собственост на самоходна техника с мощност на двигателя над 10КW се сключват в писмена форма с нотариална заверка на подписите. § 1 т. 12 от ДР на закона изброява какво се разбира под термина “самоходна техника” – колесни трактори, верижни трактори, специализирани самоходни машини и всякакъв вид самоходни машини за земеделското и горското стопанство.”
Въззивният съд е отменил първоинстанционното решение и осъдил купувача да заплати сумата 24000 лева. В решението е посочено, че след като е налице търговска сделка, при преценка нищожност на договора поради отсъствие на форма, приложими са нормите на търговското право и след като страните не са се позовали на нищожността, нито от поведението им може да се заключи ,че са оспорвали действителността й, то сделката е породила правно действие. Според съда, представените по делото доказателства били противоречиви и не се установявало плащане на пълната стойност на фактурата.
С определение по реда на чл. 288 ГПК състав на ТК на ВКС е допуснал касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 и 3 ГПК.

Въпроси:

1.   Направете разграничение как настъпва нищожността в гражданското право при отсъствие на форма на сделката и в търговското право.
2.   Приложимо ли е в конкретния случай правилото на чл. 327, ал. 1 ТЗ?
3.   Какво е значението на фактурата, след като става дума за търговска продажба и в конкретния случай тя каква роля би могла да има?
4.   Има ли значение как са водени счетоводните записвания при търговеца.

Допълнителна задача по избор

Постановете решение (диспозитив) по делото обжалвано пред ВКС.

[desinka]

за мен беше странно да се падне такъв казус на държавен изпит.
при положение,че в 5-годишното ни обучение никога не се е обръщало внимание на закони като този за самоходната техника,например,и закон за счетоводството..
разбира се,професорите са тези,които решават какво ще се даде на изпит и никой не оспорва това им право.лошото е,че понякога нещата дотолкова се изсилват,че се стига до комичната ситуация дори комисиите да са на различни мнения по казуса,както и самите практикуващи адвокати и съдии.
в този ред на мисли,нередно е таъв казус да се даде на студенти-без грам практика и сблъсък с всички възможни вратички на нормативната уредба.
за този казус се консултирах с 5 водещи в пловдив юриста и един професор,преподаващ в нов български унивесритет.
е,ако щете вЕрвайте,но почти никой не реши казуса по начинът,който е решен от ВКС.
да не говорим,че специалната норма се прилага пред общата,а законът за самоходната техника е именно такъв пред ТЗ.тогава нищожността на сделката като че ли блесва.
та си мисля-когато един практикуващ и опитен адвокат не приложи правилно закона-не му отнемат юридическия кетап. когато на един съд решението се обажалва и отмени-не уволняват съдиийския състав,който го е постановил.
но студентчето/което е нормално да знае по-малко от гореизброените/бива късано и прецаквано по всевъзможни начини. съдба...

[desinka]

и между другото,дано някой изкара вече верното решение на казуса от изпита,защото още никой не е благоволил черно на бяло да го постне тук.

[А. Петров]

за мен беше странно да се падне такъв казус на държавен изпит.
...да не говорим,че специалната норма се прилага пред общата,а законът за самоходната техника е именно такъв пред ТЗ.тогава нищожността на сделката като че ли блесва.
...

май каручката тук се обръща  Тази теза би била вярна ако ставаше въпрос за обикновената продажба (страна - ФЛ потребител), обаче... в случая страните са търговски дружества - продажбата се явява търговска сделка и приложимата норма действително би трябвало да е чл. 293 ТЗ. Не отричам, че голям капан са ви спретнали, като помним казуса от първата сесия  Значи за догодина да се готвим за  майската сесия 

[paragraf 11]

Ето че Проф. Голева, ще е доволна най-сетне, предвид това че от години недоволства защо не се падали казуси с търговскоправна насоченост.

[law_master]

за мен беше странно да се падне такъв казус на държавен изпит.
...да не говорим,че специалната норма се прилага пред общата,а законът за самоходната техника е именно такъв пред ТЗ.тогава нищожността на сделката като че ли блесва.
...

май каручката тук се обръща  Тази теза би била вярна ако ставаше въпрос за обикновената продажба (страна - ФЛ потребител), обаче... в случая страните са търговски дружества - продажбата се явява търговска сделка и приложимата норма действително би трябвало да е чл. 293 ТЗ. Не отричам, че голям капан са ви спретнали, като помним казуса от първата сесия  Значи за догодина да се готвим за  майската сесия 

Наско позволи малко да не се съглся с теб. Въпреки че сделката е м/у търговции се явява търговска продажба, все пак изискването за формана сделката е императивно и следва да се приложи чл. 12 ЗРКЗГТ независимо от качествето на страните. Същото е и ако предмет на
сделката беше недвижим имот.

Иначе догодина идва и нашия ред...  

[А. Петров]

Ама те, колегите от ВКС  виж как ясно са си го казали:
"...Или нищожността, при неспазване на изискването за форма на сделката в търговското право, може да бъде преодоляна чрез разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ТЗ - “страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението”. В случая, търговската продажба не е нищожна, макар и да не е била сключена в изискуемата се от закона писмена форма с нотариална заверка на подписите, тъй като от поведението и позициите на страните, въз основа на доказателствата по делото, следва, че страните не са оспорвали действителността й..."

Така, че... "Какво тук значи"    някаква си нищожност (и то от областта на ГП), когато тук (в търговското) никой дори и не повдига такъв въпрос. Не забравяй... доцентурата ти беше по облигационно, а тук сме в мои води - знаеш от кога продавам краставици, нали     

[Kelli_Mutu™]

и между другото,дано някой изкара вече верното решение на казуса от изпита,защото още никой не е благоволил черно на бяло да го постне тук.

Едва ли ще се изкара решение на казуса, а и май е достатъчно решението на ВКС. То това си е май най-подходящото решение все пак, което може да се даде. За съжаление казусът официално не ми се предостави, така че трябва да благодарим на изобретателната колежка, която го постна.

[exess]

Оставете казуса настрана - каквото било - било. Тук става дума за и за нещо друго - системата за провеждане на държавните изпити. Прочитайки Наредбата за единните държавни изисквания..., ще видим, че Ректорът на университета сформира държавната изпитна комисия и то от списък с одобрени от Министъра на образованието и Министъра на правосъдието преподаватели. Този списък уж се актуализира всяка година, но никой не ни го е показал - да знаем кои преподаватели са в него и от кои университети са. И защо никога не виждаме тази заповед на Ректора на ПУ - кой е наредил да се пази в тайна - нима нямаме право да знаем кой ще провежда изпита.
Никой не може да ме убеди, че, както е казано в Наредбата, казусът се прави от държавната изпитна комисия непосредствено преди изпита. Чисто практически това е невъзможно. Просто някой от преподавателите го съставя и "уж" го съгласува с останалите от комисията. А някой по-мързелив преподавател просто  прави copy - paste  от някое решение на ВКС, както в случая и не му пука за студентите. Да не коментираме, че се иска поне 15 г. стаж, за да си съдия във ВКС и да решаваш подобни дела. А какво да кажем за току-що завършилите студенти - кой малоумник си мисли, че те ще знаят повече от съдиите във ВСК.
Изобщо май на никой не му пука за студентите, а само гледат да си вземат хонорарите за провеждане на държавния изпит.
То всяко нещо си има граници...

[law_master]

"...Или нищожността, при неспазване на изискването за форма на сделката в търговското право, може да бъде преодоляна чрез разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ТЗ - “страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението”. В случая, търговската продажба не е нищожна, макар и да не е била сключена в изискуемата се от закона писмена форма с нотариална заверка на подписите, тъй като от поведението и позициите на страните, въз основа на доказателствата по делото, следва, че страните не са оспорвали действителността й..."

Така е, но това не означава че в ТП няма изобщо изискване за форма. Чл. 293/3 ТЗ ще се прилага само ако страната която се поизовава на нищожността е била недобросъвестна при сключването на сделката (т.е. още тогава е знаела че сделката е сключена не в предписаната от закона форма. Другата ( добросъвестната) страна може да се позове на нищожността без проблем, ако пожелае, но на практика за нея е по добре сделката да бъде изпълнена.
Това е израз и на правилото че никой не може да черпи права от своето  противоправно поведение. А точно това ще стане ако се позволи на недобросъвестната страна-търговец по договора, ако в даден момент няма интерес да изпълнява задъленията си да се позове на нищожността.
Затова и за дружеството-ответник сделката е десйствителна и поражда правни последици докато дружеството ищец ако пожелае може да се позове на нищожността. Но за него е по-добре /чисто практически/ договорът да бъде изпълнен т.к. то ще си продаде тракторите и ще си получи парите. А при нищожност ще се приложи чл. 34 ЗЗД - и така ищецът пак ще има трактори и няма да има пари.

[А. Петров]

Е да де, ама малката подробност е , че и на първа и на въззивната инстанция иск за обявяване на сделката за нищожна НЯМА. И по поведението на страната пак не може да се направи извод, че не е съгласна със сключената сделка...спорът не  е облигационен, така, че ... за форма на сделка в търговското право може да не придиряме толкова 

[marin2025]

Кратък отговор на казуса  след прочитането на отговорите на колегите.  по 1)Как настъпва разграничение между Гп и Тп на нищожността  при отсъствие на форма на сделката.В ГП знаем че липсата на законоустановена форма е абсолютна предпоставка за обявяването на сделката за нищожна  за една от страните.В Тп това е обратно тоест ако една от страните не се е позовала на нищожност по отношение на сделката то липсата на предписана от закона правна форма не е предпоставка за нищожността на сделката!Отговор на 2 ) въпросПриложимо ли е правилото на 327 ал(1) от ТЗ да приложима е! тя гласи:Време на плащане 327- ДВ.бр83 от 1996 г.)Куповачът е длъжен да плати ценатапри предаване на стокатаили на документите, коитому дават право да я получи,освен ако е уговорено друго.на това място прочитам отново целия казус Не намирам никакви факти за това  "Друго"Следователно ако не плати цената изцяло по фактурата  ,то продавачът няма основание да му я предаде.Отговор на 3) въпрос.какво е значението на фактурата. тук да отговорят счетоводителите.ние не сме учили счетоводство и доколкото от обща култура се знае всяка фактура,  ако е издадена при спазването на всички реквизити би било доказателствено средство пред съответните   държавни органи.Следователно Съда би трябвало да отчете този факт като абсолютно доказан, потвърдено и от счетоводната експертиза. Отговор на 4) въпрос Има ли значение как са водени счетоводните записвания. Да има значение.но тук не се поставя въпрос кой ги е взел тия 24 хиляди лева и за какво са изхарчени- дали екскурзия до Канарите или за Джакузи , така че няма да гадаем кой се е облагодетелствал за чужда сметка.постановете решение на делото от ВКС.след като разгледа делото по ...... от ....  срещу ......по описа на ......и взе предвид.......на основание чл......... РЕШИ:отхвърля решението на Бургаски ап. съд  и ямболски окр. Съд като незаконосъобразно и немотивирано и постановява. Отхърля претенцията на ищеца за сумата от 24 хиляди лева като осъжда същия да заплати Д.Т. в размер на 500 лева и адв. хонорар в размер на 500 лева.Решението е окончателно и неподлежи на обжалване. Съдия : Марин Янков 5 курс , Право, ПУтака съчинен отговор дали е достатъчен за положителна оценка и допускане до устен изпит???

[marin2025]

Въпрос към колегата (колежката) Ексес. По повод вашия коментар това кой съставя казусите за ДИ ,не знам дали има някаква система или става без такава. Но факта , че на тази поправка се падна казус от практиката на ВКС, дава ли достатъчно основания за подготовката ни за ДИ следващата година да четем решенията на ВКС  на 100%.Това има ли го като изискване за подготовката за ДИ или е било случайност тази година.?Защото като гледам от миналите години като че ли казусите са съставяни от самите комисии преди самите изпити . Но са били теоретични конструкции без практическа реализация  ,а от тази есен има нов елемент-практиката. Освен от Ексес така и от всеки колега  ще съм благодарен , ако получа задоволителен отговор ! А защо не и от някой от асистентите.!

[А. Петров]

Ха хахаха много е готин бай Марин, нали?

1)Как настъпва разграничение между Гп и Тп на нищожността  при отсъствие на форма на сделката.В ГП знаем че липсата на законоустановена форма е абсолютна предпоставка за обявяването на сделката за нищожна  за една от страните.В Тп това е обратно тоест ако една от страните не се е позовала на нищожност по отношение на сделката то липсата на предписана от закона правна форма не е предпоставка за нищожността на сделката!

Нищожност само за една от страните ли?! Някаква такава, относителна едва ли не  Все още такова чудо не е измислено 

Отговор на 2 ) въпросПриложимо ли е правилото на 327 ал(1) от ТЗ да приложима е! тя гласи:Време на плащане 327- ДВ.бр83 от 1996 г.)Куповачът е длъжен да плати ценатапри предаване на стокатаили на документите, коитому дават право да я получи,освен ако е уговорено друго.на това място прочитам отново целия казус Не намирам никакви факти за това  "Друго"Следователно ако не плати цената изцяло по фактурата  ,то продавачът няма основание да му я предаде

Първо едно съветче - ползвай поне функцията copy/paste - най-малкото ще избегнеш гадните правописни грешки. Сега по същество - това "друго" е фактът, че ищецът е представил фактурата за продажбата (т.е. той не я оспорва  ) придружена с фискален бон за 4 000лв. На всичкото отгоре продавачът се е подписал, т.е. знае за факта и не се противил - предал е владението върху техниката.

Отговор на 3) въпрос.какво е значението на фактурата. тук да отговорят счетоводителите.ние не сме учили счетоводство и доколкото от обща култура се знае всяка фактура,  ако е издадена при спазването на всички реквизити би било доказателствено средство пред съответните   държавни органи.Следователно Съда би трябвало да отчете този факт като абсолютно доказан, потвърдено и от счетоводната експертиза.

Тук наистина от обща култура си налучкал отговора, въпреки че би трябвало да знаеш, че фактурите се записват в търговските книги и според чл. 55 ТЗ редовно водените търговски книги и записванията в тях могат да се приемат като доказателство между търговци за установяване на търговски сделки.

4) въпрос Има ли значение как са водени счетоводните записвания. Да има значение.но тук не се поставя въпрос кой ги е взел тия 24 хиляди лева и за какво са изхарчени- дали екскурзия до Канарите или за Джакузи , така че няма да гадаем кой се е облагодетелствал за чужда сметка.

     вж по-горе 
и още нещо - решението няма да го отхвърляш като незакносъобразно  при нищожност - отменяш, респ. отменяваш  , при недопустимост - обезсилваш ... др. съдия Марин Янков 5 курс.

[desinka]

ех,наистина е спорен този казаус,вижте колко хубава дискусия стана.
аа,между другото кога има пак дата за този изпит или още няма излезнала такава?!

[lazy]

Колкото и да се вайкаме и да се опитваме да я мъдрим сега,няма никакъв смисъл.Стана ясно,че казусът няма еднозначно решение,както междувпрочем и практиката на ВКС  !
 Проф.Голева не беше доволна от казуса в търговскоправната област,а по-скоро разочарована от слабото ни представяне,не пропусна да го повтори няколко пъти в деня на устния изпит. Съжалявам много,че някои доста знаещи колеги "изгоряха покрай сухото", но животът не е толкова розов понякога.
Освен това искам междудругото да вметна,че проф.Голева се държа изключително колегиално и приятно с нас на устния изпит,въпреки че преди това не ни бяха спестени дотса провокативни истории по въпроса. Комисията беше много много добре настроена и не пестеше 6ци  !
Мога да пожелая приятно четена на практиката на ВКС за догодина,което,както стана ясно, изобщо няма да ви е навреди ,колеги!   На завършилите-честито и успехи занапред! 
П.П. доста гореща стана темата,писали сме едновременно с десинка. Следващата дата е някъде през месец май 2010г.

[marin2025]

Извода от този казус е следния: 1)Хляб има за всички в търговското право!2) Не мога да разбера този търговец , който е дал стоки за 28 хиляди лева срещу сума от 4 хиляди като се обажда по телефона за още 24 хиляди!?!Това или е балък или е кретен до безбожие.3) първоинстанционния съд реже един клон от дървото 4) Второинстанционния съд реже друг клон от дървото 5)ВКС решава спора ,който е могъл да се реши преди да се предава на съда.6)Докато не си получиш сумата по сделката няма да предаваш владението върху стоката-- Принципно положение при всеки нормален търговец. Въпрос: Кой обядва без да си плати???Така че при това положение на нещата   е ,че ще има хляб за всеки завършваш специалността  "Право"! в близките 50 години!