Привет, колеги!
Прощавайте, че ви занимавам с такива първични нужди, обаче ядът се натрупва в мен и вече е крайно време да намеря съмишленици...
Тичам, значи, запъхтяна по нанагорнището и акостирам в един и петнадесет в стола на БФ. Чинно се нареждам на предългата опашка и обхващам с поглед грижливо преживящото множество - такааа... пенсионери... строителните работници от първия етаж... общинска охрана... Тук-таме се мярка някоя по-младежка физиономия, ама изредко. Нарядко са и преподавателските манти. В момента, когато достигам заветния плот, там се мъдрят жалки останки от разточението, обещано от менюто двама души назад. Лами, и супата са изяли, махвам с ръка, няма как, бързам, от един и половина съм на лекция, не мога да тичам за сандвич и ако дъвча на двоен капацитет ще се класирам. Да, ама не, драги зрители, защото пред мен е дърводелеца от първия етаж. И започват едни дълги пазарлъци и изчисления - останали ли са ЛЕКИ (прощавайте за рекламата), или не са останали, колко ще струват пет кила сирене и три - кашкавал, да се притурят и осем млека. Не стига, че се изяжда от моето време, ами защо, моля ви се, аз нямам право да си закупя ПЕТ КИЛА кашкавал, а ще ги получа с пет кафета и пет пушени сирена, а видите ли, външен човек си прави компилация, каквато си му е удобна, запазва си килца кренвирши и взима ПОСЛЕДНИТЕ? И целите уговорки стават пред мен и пред останалите простосмъртни, за бога! Пет минути се уточнява, пазят ли му се кренвиршите или не, при което уточнение дамата зад плота напомня на касиерката колко пасти си е запазила, докато опашката тревожно се поклаща зад мен...
Нека никой не ме разбира погрешно - нямам нищо против касиерката, дърводелеца, готвачката - подозирам, че всички те получават отплата далеч под оптимума за оцеляване или труда, който влагат, ама дайте да се разберем - това СТУДЕНТСКИ СТОЛ ЛИ Е ИЛИ СОЦИАЛНА ОБЕДВАЛНЯ? Имайте предвид, че докато пиша това, съвестта ми се гърчи, защото и аз имам баба, и тя преживява с едната пенсия, ама ако си мислите пък, че една стипендия стига или една заплата на свободен наем и консумативите, много поздрави, да знаете.
Идеята на тия столове не са ли да демонстрират подкрепата на държавата за студентите, един вид - привилегия за тия, в които на теория са надеждите за развитие и прогрес? Простете, как да се чувствам подкрепена, като трябва с лакти и зъби да се боря за насъщния? И как да стане така - хем манджата цяла, хем пенсионерите - сити?
Да се регламентира час, след който да могат външни да ходят ли, не знам... Ама нека, без да ви се види много егоистично, студентските столове да се ползват основно от студенти и преподаватели, пък тогава, нека и другите да се облажават...
И не стига това, ами закъснях за лекция...