Формат за разпечатване

[midnight_sun]

Здравейте, колеги, забелязах, че има публикувани решения на някои от казусите от държавния изпит по Публичноправни науки, бих искала да отправя молба, ако има възможност да се публикуват и останалите решения на казусите от другите 2 държавни изпита, имайки предвид затрудненията на студентите, произтичащи главно от казусите, мисля, че това би било много полезно. Благодаря предварително!

[Kelli_Mutu™]

Всичко, което се предоставя от преподавателите се публикува. За останалото вероятно ще трябва да се свържите лично с тях. 

[Etere]

Понеже в темите с казусите за държавни изпити не мога да пиша, ще публикувам решението на един от казусите по публично-правни науки тук.
Не съм преподавател.

29.10.2010 г.
Гръцката фирма "A" осъществява търговска дейност чрез място на стопанска дейност в РБългария.
През ноември 2008 г. тя сключва договор за прехвърлянето на данъчните си задължения на ЕТ "Иванов" от гр. Б.
През май 2009 г. органите по приходите към ТД на НАП, гр. Б. извършват ревизия и съставят ревизионен акт за дължими данъци през 2008 г. в размер на 30 000 /тридесет хиляди/ лв.
Фирма "A" чрез адвоката си подава жалба срещу ревизионния акт пред Административен съд, гр. Б., като възразява, че фирмата е прехвърлила данъчните си задължения на ЕТ "Иванов" и отказва да изпълни същите.

ВЪПРОСИ:
1. Подлежи ли на облагане гръцката фирма "A" в РБългария? Какво е конституционноправното основание за отговора?
2. Какво е място на стопанска дейност и какво е значението за облагането на въпросната фирма?
3. Може ли да се цедират публични вземания?
4. Основателни ли са възраженията на адвоката на фирма "A"?
5. Пред кой орган се обжалва ревизионният акт?
6. Какъв е процесуалния ред за оспорване на ревизионния акт пред Административен съд, гр. Б. и може ли да се обжалва постановеното от този съд решение?
7. Срещу кого трябва да се насочи принудителното изпълнение за дължимите данъци и какъв е редът за осъществяването му?

ОТГОВОРИ:
1. Подлежи ли на облагане гръцката фирма "A" в РБългария? Какво е конституционно-правното основание за отговора?
2. Какво е място на стопанска дейност и какво е значението за облагането на въпросната фирма?
Да, поодлежи на облагане с корпоративен данък.
Понятието МСД е създадено от законодателя за целите на корпоративното подоходно облагане - данък върху печалбата. МСД е правна конструкция, чрез която дейността на чуждестранните ЮЛ на територията на РБ да може да се облага по реда на ЗКПО.

3. Може ли да се цедират публични вземания?
Не, не може да се цедират, има изрична законова забрана. Чл. 190 ДОПК забранява цесията на публични вземания. Тази забрана се отнася не до публични задължения, а до публични вземания. Носител на публичното вземане е държавата.

Носител на публичното задължение е лицето посочено като длъжник в Акта за установяване на публично вземане (Декларация,Ревизионен акт, НП и др.) по чл. 209 ДОПК.
Няма законна пречка всяко трето лице да изпълни чуждо публично задължение, без значение мотивите. Спрямо държавата обаче са недействителни прехвърлянията на публични задължения. Държавата (НАП) не е обвързана от такова прехвърляне, НАП търси вземането си от длъжника в Акта за публично вземане (в случая Ревизионният акт).

4. Основателни ли са възраженията на адвоката на фирма "A"?
Не, нито възраженията са основателни, нито жалбата има правно основание.
"Договор за прехвърляне на данъчни задължения" от фирма Х на фирма У няма никаква сила за държавата (НАП) и не я ангажира по никакъв начин.

5. Пред кой орган се обжалва ревизионният акт?
6. Какъв е процесуалния ред за оспорване на ревизионния акт пред Административен съд, гр. Б. и може ли да се обжалва постановеното от този съд решение?
Ревизионният акт подлежи на обжалване по административен и по съдебен ред. Решаващ орган при административното обжалване е Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП - чл. 152, ал. 2 ДОПК.
По съдебен ред Ревизионният акт подлежи на обжалване само в частта, която не е отменена с решението на решаващия орган - чл. 156, ал. 1 ДОПК.
Обжалването на Ревизионния акт не спира неговото изпълнение (чл. 153, ал. 1; чл. 157, ал. 1), освен ако жалбоподателят представи обезпечение в размера на главницата и лихвите...

7. Срещу кого трябва да се насочи принудителното изпълнение за дължимите данъци и какъв е редът за осъществяването му?
Срещу фирма "A" на която е издаден Ревизионният акт и която фигурира като длъжник в същия.
Фирма ЕТ "Иванов" е изцяло неотговорна пред НАП за задълженията на фирма "A".

[Etere]

Публичен изпълнител предприел действия по принудително изпълнение върху имуществото на Иванов, който не заплатил 25 000 лв. публично задължение - резултат от осъществяваната от него дейност като ЕТ. За тази цел публичният изпълнител наложил възбрана върху единствения апартамент на Иванов, в който живеел със съпругата си и двете си пълнолетни деца. Апартаментът е с площ 110 кв.м. Тъй като се намирал в провинцията, цената му била 15 000 лв. Публичният изпълнител наложил възбрана и върху нива от 10 дка - собственост на Иванов и с данъчна оценка в размер на 7500 лв. Нивата се обработвала от друго лице по договор за наем. Публичният изпълнител наложил запор върху пенсията на Иванов в размер 290 лв.
Апартаментът бил придобит по време на брака, а нивата получил в наследство. Недоволен от действията на публичният изпълнител, Иванов предприел действия по защита.
ВЪПРОСИ:
1. Каква е разликата между обезпечителен и изпълнителен запор и възбрана?
2. С какъв акт се произнася публичният изпълнител при налагане на обезпечителна мярка?
3. Какви усложнения могат да възникнат във връзка с налагането на обезпечителни мерки?
4. Каква е процедурата по обжалване на акт,с който е наложена обезпечителна мярка?

1. Каква е разликата между обезпечителен и изпълнителен запор и възбрана?
Обезпечителният запор се налага като обезпечение, а изпълнителният - като изпълнително действие. Разликата е, че при обезпечението, вещта си остава в патримониума на длъжника, но с нея не могат да се извършват разпоредителни действия. При изпълнителния запор, вещта се описва, продава и парите се превеждат по сметка на публичния изпълнител. Във всички случаи на принудинелно изпълнение на длъжника се изпраща Съобщение за доброволно изпълнение по чл. 221 ДОПК и се изчаква 7-дневния срок по него, преди каквито и да било изпълнителни действия да се предприемат.

2. С какъв акт се произнася публичният изпълнител при налагане на обезпечителна мярка?
С постановление съгласно чл. 200 ДОПК. Неразделна част от постановлението за налагане на обезпечителни мярки е запорното съобщение (при запор на банкови сметки и МПС-та), или протоколът за извършен опис (при запор на движими вещи и стоки в оборот).

3. Какви усложнения могат да възникнат във връзка с налагането на обезпечителни мерки?
Чл. 213 ДОПК регламентира, че длъжникът отговаря с цялото си имущество, както и че вземането може да бъде удовлетворено от което и да било отделно имущество на длъжника освен тези имущества, които са несеквестируеми. Изпълнение върху несеквестируемо имущество е недопустимо. Недопустимо е и налагане на обезпечителни мерки върху такова имущество - чл. 198, ал. 3 ДОПК.
В случай на неспазване разпоредбите на чл. 213 ДОПК, при налагане на обезпечителни мерки, публичният изпълнител подлежи на административнонаказателна отговорност по чл. 276 ДОПК:
"Който, като публичен изпълнител, наложи запор или възбрана върху имущества, неподлежащи на принудително изпълнение, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., а при повторно нарушение - с глоба от 1000 до 3000 лв."

4. Каква е процедурата по обжалване на акт,с който е наложена обезпечителна мярка?
Действията на публичния изпълнител подлежат на обжалване от длъжника или от трето лице пред Териториалния директор на НАП, по реда на чл. 266 ДОПК.
Жалбата не спира действията по принудителното изпълнение, освен ако е подадена от трето лице (в случая - съпруга/-та на длъжника) със самостоятелни права върху вещта, върху която е насочено принудителното изпълнение. Самостоятелните права се удостоверяват с писмени доказателства, приложени към жалбата.
Не подлежи на обжалване определеният размер на публичното задължение.

[Etere]

През 2010 г. Петров реализирал доход,за който следвало да заплати данък в размер на 3000 лв., който не внесъл в срок. В резултат от това органите на НАП започнали принудително изпълнение за това вземане. Петров не разполагал със собствени недвижими имоти, нито с движими вещи, с които да погаси дълга. Доходът бил реализиран от литературно произведение и Петров вече бил изхарчил парите. Той обаче бил дал парични заеми на свои познати - 1500 лв. на единия, и 2500 лв. на другия. Органите на НАП установили съществуването на тези облигационни отношения, по които Петров бил страна-кредитор и наложили запор върху вземанията. След получаването на запорните съобщения, единият от тях му върнал дължимите 2500 лв., които Петров укрил. Тогава органите на НАП насочили своите действия срещу имуществото на платилия на Петров негов длъжник, извършили опис на лекия му автомобил, който продали за 5000 лв., като с тях погасили вземането на Петров, а останалите превели на неговия длъжник.
ВЪПРОСИ:
1. Какви усложнения могат да възникнат в развитието на финансовото правоотношение?
2. Законосъобразно ли са действали публичните изпълнители?
3. Кои са предпоставките за започване на принудително изпълнение и какви за законовите действия за защита срещу принудително изпълнение?

1. Какви усложнения могат да възникнат в развитието на финансовото правоотношение? Усложнения във връзка с обектите и субектите на финансовото правоотношение.
Чл. 211 ДОПК предвижда солидарна отговорност на трети лица при плащания на вземания на длъжника или предаване на вещи върху които е наложен запор.

2. Законосъобразно ли са действали публичните изпълнители?
Действията на публичните изпълнители са законосъобразни и правилни.
Чл. 211 ДОПК предвижда солидарна отговорност на третото лице, което изплати на длъжника вземания въпреки наложения по съответния ред запор.
«Който плаща лошо, плаща два пъти.»

Чл. 202 ДОПК
(2) Запорът върху ликвидно или изискуемо вземане, което длъжникът има към трето лице, се налага чрез запорно съобщение, което се изпраща на длъжника, на третото задължено лице и на банките, в които третото задължено лице има сметки.
(3) Запорът се смята наложен спрямо третото задължено лице и банките от деня и часа на получаването на запорното съобщение.

Чл. 206 ДОПК
(1)
(2) От датата на получаването на запорното съобщение третото задължено лице не може да предава дължимите от него суми или вещи на длъжника, като спрямо тях то има задължението на пазач. Изпълнението след получаване на запорното съобщение е недействително спрямо държавата. Третото задължено лице отговаря солидарно за вземането с длъжника до размера на задължението му.

3. Кои са предпоставките за започване на принудително изпълнение и какви за законовите действия за защита срещу принудително изпълнение?
Предпоставките са посочени в чл. 221 във връзка с чл. 182 ДОПК.
Предпоставките за започване на принудително изпълнение са да е налице са ликвидно и изискуемо публично вземане, неизпълнено в срока за доброволно изпълнение по чл. 182, ал. 1 ДОПК.
Ликвидно - установено по основание и размер. Изискуемо - с настъпил падеж.
Не се изисква публичното вземане на държавата да е безспорно,за да се започне принудително изпълнение. В казуса не се споменава с какъв акт е установено задължението на Петров. Ако е издаден ревизионен акт или акт по чл. 107 ДОПК, обжалването на акта спира изпълнението му - чл. 209, ал. 2, т. 1-3 ДОПК.