Публичен изпълнител предприел действия по принудително изпълнение върху имуществото на Иванов, който не заплатил 25 000 лв. публично задължение - резултат от осъществяваната от него дейност като ЕТ. За тази цел публичният изпълнител наложил възбрана върху единствения апартамент на Иванов, в който живеел със съпругата си и двете си пълнолетни деца. Апартаментът е с площ 110 кв.м. Тъй като се намирал в провинцията, цената му била 15 000 лв. Публичният изпълнител наложил възбрана и върху нива от 10 дка - собственост на Иванов и с данъчна оценка в размер на 7500 лв. Нивата се обработвала от друго лице по договор за наем. Публичният изпълнител наложил запор върху пенсията на Иванов в размер 290 лв.
Апартаментът бил придобит по време на брака, а нивата получил в наследство. Недоволен от действията на публичният изпълнител, Иванов предприел действия по защита.
ВЪПРОСИ:
1. Каква е разликата между обезпечителен и изпълнителен запор и възбрана?
2. С какъв акт се произнася публичният изпълнител при налагане на обезпечителна мярка?
3. Какви усложнения могат да възникнат във връзка с налагането на обезпечителни мерки?
4. Каква е процедурата по обжалване на акт,с който е наложена обезпечителна мярка?
1. Каква е разликата между обезпечителен и изпълнителен запор и възбрана?
Обезпечителният запор се налага като обезпечение, а изпълнителният - като изпълнително действие. Разликата е, че при обезпечението, вещта си остава в патримониума на длъжника, но с нея не могат да се извършват разпоредителни действия. При изпълнителния запор, вещта се описва, продава и парите се превеждат по сметка на публичния изпълнител. Във всички случаи на принудинелно изпълнение на длъжника се изпраща Съобщение за доброволно изпълнение по чл. 221 ДОПК и се изчаква 7-дневния срок по него, преди каквито и да било изпълнителни действия да се предприемат.
2. С какъв акт се произнася публичният изпълнител при налагане на обезпечителна мярка?
С постановление съгласно чл. 200 ДОПК. Неразделна част от постановлението за налагане на обезпечителни мярки е запорното съобщение (при запор на банкови сметки и МПС-та), или протоколът за извършен опис (при запор на движими вещи и стоки в оборот).
3. Какви усложнения могат да възникнат във връзка с налагането на обезпечителни мерки?
Чл. 213 ДОПК регламентира, че длъжникът отговаря с цялото си имущество, както и че вземането може да бъде удовлетворено от което и да било отделно имущество на длъжника освен тези имущества, които са несеквестируеми. Изпълнение върху несеквестируемо имущество е недопустимо. Недопустимо е и налагане на обезпечителни мерки върху такова имущество - чл. 198, ал. 3 ДОПК.
В случай на неспазване разпоредбите на чл. 213 ДОПК, при налагане на обезпечителни мерки, публичният изпълнител подлежи на административнонаказателна отговорност по чл. 276 ДОПК:
"Който, като публичен изпълнител, наложи запор или възбрана върху имущества, неподлежащи на принудително изпълнение, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., а при повторно нарушение - с глоба от 1000 до 3000 лв."
4. Каква е процедурата по обжалване на акт,с който е наложена обезпечителна мярка?
Действията на публичния изпълнител подлежат на обжалване от длъжника или от трето лице пред Териториалния директор на НАП, по реда на чл. 266 ДОПК.
Жалбата не спира действията по принудителното изпълнение, освен ако е подадена от трето лице (в случая - съпруга/-та на длъжника) със самостоятелни права върху вещта, върху която е насочено принудителното изпълнение. Самостоятелните права се удостоверяват с писмени доказателства, приложени към жалбата.
Не подлежи на обжалване определеният размер на публичното задължение.