Формат за разпечатване

[Nikola]

Da Ilia, Greenpeace prekaliavat!!!
Navremeto zapochnaha edno mnogo nalojitelno i dobro delo po Opazvane na Prirodnata Sreda, no posle se oliaha, ostanaha bez kontrol i vzeha da terorizirat razni firmi, zavodi, AEC-ove i nai-loshoto - nauchni laboratorii, koito (spored tiah) zastrashavat po niakakav nachin okolnata sreda...
Konkretniat sluchai s razrushavaneto na oranjeriite vi si e chisto prestaplenie, vandalizam, huliganstvo i bi triabvalo da se nakazva sas cialata strogost na zakona! Da ne govorim che e adski glupavo i opasno ot ekologichna gledna tochka!

Nai-mnogo se uchudvam che takova neshto moje da stane v Holandia - stranata s nai-liberalnite vazgledi po mnogo ot "goreshtite" tochki v choveshkoto obshtestvo. Tam se "tolerirat" lekite narkotici, prostituciata, homo-dvoikite, razreshiha evtanaziata... Samo Dania gi vodi v oblastta za homo-brakovete, no holandcite i tova skoro shte navaksat...  
Oshte poveche che po-goliamata chast ot otglejdanata v stranata "treva" e GMO !!!!! I nikoi ne vika sreshtu neia, haha!!!

+++++++++++++++++
Ilia, mnogo bih iskal da se vkluchish dovechera ili utre po vaprosa i da ni informirash kak e minal dneshniat den, i kakvo sa storili pishman ekolozite.
+++++++++++++++++

Otnosno vaprosa na Sam dali GMO rasteniata mogat da badat opasnost ili predimstvo az zaemam umereno mnenie. Da, sashtestvuva POTENCIALNA opasnost, makar i malka, no sashto taka tezi rastenia biha bili i predimstvo v edna ili druga nasoka, taka che vsichko koeto triabva da napravim nie, horata ot laboratoriite e da gi izsledvame naistina DOBRE predi da gi osvobodim ot karantina!

A ideiata za GMO rastenia, zaemashti novi ekologichni nishi e mnogo interesna i bi mogla da nameri prilojenie - naprimer GMO kulturni rastenia, koito biha mogli da badat otglejdani pri izvanredno neblagopriatnite uslovia na tundrite ili polu- i pustinite da rechem... Tezi teritorii zaemat dosta goliam procent ot zemnata povarhnost i zasega sa neizpolzvaemi ot zemedelska gledna tochka, no usvoiavaneto im shte otdalechi momenta na privarshvane na obrabotvaemata zemia, stavash vse po-aktualen s uvelichavane na zemnoto naselenie...

Sashto taka GMO-rastenia biha bili osnovata za teraformiraneto na Mars. Ta kakva po-nova i stranna ekologichna nisha ot edna ciala chujda planeta sas surovi uslovia!?!

Taka che badi optimist Ilia - moje i da se nameri koi da finansira dori i takiva "otkacheni" proekti!

[ilia]

Здравей Никола,


Слава Богу, за сега нямаше екцесии. Вчера (17.04) се чудехме, като идвахме на работа какво ще заварим, но отговорниците по  сигурноста ни успокоиха че са били взети всички мерки и криворазбиращите екология активисти не са предприели нищо.  

Разбира се човек не знае какво да очаква. Аз лично си бях отложил засяването на трансгенен арабидопсис за след деня Х.

Обсъждахме нещата с другите българи тук и от Николай чух че си били намерили друго "забавление"   в Белгия.


Признавам си честно че доста съм мислил по въпросите за тераформирането на други планети (когато бях по-млад и по-умен   )

Винаги съм си мислил че във Венера има повече "хляб" отоколкото в Марс. Инсолацията на Марс е много ниска и средните температури ще са като в тундрата.  Освен това количеството вода е много малко за да даде достатъчно кислород за нормална атмосфера. И още един проблем - гравитацията на Марс е доста по-малка от тази на Венера и Земята и дори да супеем да създадем атмосфера богата на кислород се изправяме пред проблема  дали налягането ще е достатъчно за да дишаме без дихателни апарати? Аз си мисля че в най-добрия случай може да постигнем баланс между продукция на кислород и неговото разсейване с космоса който да позволил ходене по Марс с дихателни апарати. Добави и нуждата от термоизолация заради ниските темпаратури и до скафандрите е една крачка.

Друго нещо е Венера - маса ако не греша с 10% по-малка от земната. По-близо до Слънцето, което след тераформацията дава средна планетна температура (ако правилно си спомням) около 35о С. Е, на екватора ще е доста горещо но това мисля беше за умерените ширини и полюсите. Пък и на екватора близо до терминатора температурата едва ли ще е по-висока. До тук предимствата.
Недостатъците - сега атмосферата е от около 90% СО2, облаците доста концентрирани р-ри на сярна и други киселини, темпаратура на повърхноста над 400оС. Надеждата ми е във фотосинтезиращите бактерии и по-късно в микроводораслите от геотермалните източници - особено свръхгорещите вуканични езера, кото са подобен отровен контейл като облачните пластове на Венера.  
Няма да мине без GMO-техники, но ако тези бактерии оцелеят сред облачните пластове на Венера - все пак там има и вода,  може да започнат да свързват СО2 и да разлагат водата до кислород. Проблемът е как утилизирания СО2 да се имобилизира защото никой органичен продукт, пък и варовика  няма да задържи СО2 в свързан вид за дълго ако пропадне към жегите на повърхноста на планетата  

Друга по-фантастична възможност да се пуснат в атмосферета на Венера множество аеростати (може да се напълнят с азот). Те могат да летят пак на височината на облачните пластиве при що-годе "нормални" темпаратури и налягане. В тях да се отглеждат GMO-бактерии синтезиращи от водните пари и СО2 въглеводороди, биомаса и кислород, които след това да се изпозват за изхранване на населението на орбитални станции около Венера (първи етап) Когато в резултат на това постепенно количеството на СО2 в самата атмосфера намалее достатъчно за да започне понижаване на температурите - етап 2 - инокулиране на първичните горещи океани бактерии и микро водорасли по подобие на първичните земно океани.  докато накрая (етап 3) след може би 200 години превърнем умерените и полярни пояси на Венера в подобие на земните екваториални екосистеми.....  

Ех мечти-и-и, ама все пак не за толкова нереални неща като това - онази боза Ариана да се нарича бира...  

[Nikola]

Бреей, Илия - досега не познавах по-голям маниак на тема тераформиране от мене...     Личи си че здраво си обмислил нещата (па макар и на "по-младини")
Честно да си призная и аз хвърлих бая умствена енергия по темата навремето (когато училището не можеше да ми натовари докрай мозъка и си търсих дотоварване   )
Страшно точно си обяснил плюсовете и минусите и за двете планети - и аз бях достигнал до подобни изводи преди и ми се струва че сега застъпниците за тераформиране само сънуват розови сънища и омайват фантазиите на тинейджърите, без да вземат предвид някои много важни неща... В никакъв случай няма да се мине без хвърлянето на ОГРОМНИ средства и минаване на МНОГО време    
Но не всичко е загубено според мене - и за Марс и за Венера има решения, макар и скъпи.

Първо Марс - четох идеи за повишаване на инсолацията с помоща на огромни свръхлеки орбитални огледала. Те дори биха могли да бъдат фокусирани към определени населени места или географски особености и да създават сравнително мек микроклимат, дори и ако наоколо е тундра...
По-сложен е въпроса с ниската гравитация и налягане, но и за това са помислили хората     : Има идеи за насочване и сблъскване с Марс на няколко големи астероида и комети с което се постига "трияка" цел:
1. Повишава се масата на планетата - съответно и гравитацията, и налягането на атмосферата.
2. Внася се допълнително количество вода и парникови газове от кометите.
3. Топлинната енергия, отделена при сблъсъците доста бързо ще повиши средната температура на планетарно ниво, която по-късно ще се поддържа от огледалата и парниковият ефект.
(тук в скоби споменавам и алтернативен вариант - промяна на орбитата на Марс посредством тези сблъсъци, така че да се приближи повече до Слънцето)

Странно защо, но за Венера досега не намерих никакви проекти за тераформиране... Може би всички са се уплашили много от огромното налягане и температура, а и от хубавите превалявания от сярна киселина    
Но все си мисля, че тука идеята с огледалата пак може да се приложи, само че наобратно - да се разположат едно или няколко огледала, така че да защитават планетата от прекалената слънчева радиация.
Но все пак остава проблема с налягането - е, за едноклетъчните това може и да не е проблем, но за няколкоклетъчните като нас - е! Тука може да помогне втория "Марсиански" метод - сблъсъците. Когато в планета се блъсне голямо небесно тяло с голяма скорост то предизвиква такъв взрив, че изхвърля огромно количество атмосфера и дори скална маса в космоса. Е, скалата кондензира и пада обратно, но атмосферата се разсейва... Ако се използват например комети с подходящ химически състав дори няма да се повиши драстично масата на планетата, а и ще се внесе повече вода и киселината ще се неутрализира...

И след тези етапи вече се намесваме НИЕ (по-точно нашите потомци-биолози)  и се справяме с СО2 и изхранването за отрицателно време    

Е, ако нищо от това не проработи винаги можем да си изхвърлим Арианата там и да неутрализираме сярната киселина  

[This message has been edited by Nikola (edited 19-04-2001).]

[Nikola]

Айде, току-що подхванахме темата и хората вече почват работа по въпроса... Кандидатствайте !!!  


http://www.spacedaily.com/news/food-00d.html

[nk]

Teraformirane na Mars, a -stra6na rabota
Za suzhalenie mislya 4e ot ideyata na Nikola nyama golyama polza eto za6to:
 Problema s Mars e predi vsi4ko vuv fakta 4e planetata nyama silmo magnitno pole kakto Zemyata, a tova ya pravi neustoi4iva na vliyanieto na slun4eviya vyatur(ne zabravyaite 4e vsi4ki nie zhiveem v koronata na edna zvezda) koito napravo"otvyava" 4ast ot atmosferata . Taka 4e tova s nalyaganeto si ostava rpoblem, sorry!
kolkoto do svruhlekite ogledala, ne znam dali tova e osu6testvimo realno. Drug problem, e i visokoto nivo na slun4eva radiaciya, dulzha6to se pak na lipsata na magnitno pole
Oba4e edno e yasno- teraformiraneto e kato da see6 ne6to koeto 6te go zhunat nai-rano pra(na stepen 16) vnucite ti
Li4no az sum fan na drugiya variant (ve4e zagatnat v edin drug topic- za promyana na horata, a ne na usloviyata. Ideyata e mnogo stara, a az li4no za pruv put ya nau4ih ot knigata na James Blish- Novozavladenite zvezdi (ili ne6to podobno, 4eli li ste ya?)
No da se vurnem kum teraformiraneto:
Spored men i MArs i Venara ne stavat za tova, to si e yasno
Mislya si: dali ne si struva da se probvame sus sputnicite na Jupiter, primerno: imat si atmosfera, imat si vulkani4na aktivnost, imat si i te4na voda dori ,e, vyarno 4e i tam ne6tata sa slozhni, no maj edin po-maluk svyat se promenya po-burzo, nali

[Nikola]

Levski, interesni idei nahvarliash, shte im otgovariam podred:
Parvo, chakai da te svetna po vaprosa za ogledalata.   Procheti tezi linkove, a ako pusnesh i edin "search" shte namerish mnogo poveche po vaprosa:

http://www.spacedaily.com/news/ngst-00e.html

http://www.spacedaily.com/news/future-00h.html

http://www.spacedaily.com/news/ngst-00f.html

http://www.spacedaily.com/news/ngst-00c.html

Eh, naukata se razviva strahotno barzo v nashe vreme, a!

Vij, za problema s magnitnoto pole si mnogo prav - tova beshe edin ot parvite problemi po koito se diskutirashe, a sega se podceniava. No i toi ima reshenie.
Obarni vnimanie na ideiata v po-gornia mi post (tia ne e moia, chel sam ia niakade) za uvelichavane masata na Mars chrez sblaskvane s kometi i asteroidi. Ot kometite se vnasia gaz i voda, a chrez izpolzvaneto na tejki jeliazno-nikelovi asteroidi se postigat 2 celi: Vnasia se po-goliama masa v po-malak obem i se vnasia magniten material, koito spomaga za usilvane na planetnoto magnitno pole.
To niama da e silno kato zemnoto, no shte e dostatachno za da predpazva ot slanchevia viatar, koito na Mars ne e taka silen, kato tuk pri nas. (toi e mnogo po-daleche ot Slanceto)
Tova vaji i za UV-radiaciata, za koiato se pritesniavash. Tam tia e s po-malak intenzitet (okolo 2 pati), otkolkoto na Zemiata, a i sled teraformiraneto kislorodat v atmosferata shte e dostatachen, za da se obrazuva ozonov sloi, kato zemnia. I dori ako vse pak na povarhnostta dostiga poveche UV ot normalnoto pri srednite marsianski temperaturi edva li niakoi shte tragne gol, za da e izlojen na oblachvane  
Shto se otnasia do jivotnite i rasteniata - to v prirodata sashtestvuvat mnojestvo adaptacii, pozvoliavashti oceliavaneto im i pri takiva uslovia. Samo procheti toia link za Konan Bakteriata i shte ahnesh kolko e ustoichiva tia!!!

http://www.spacedaily.com/news/life-99l.html

No i vsichki visokoplaninski organizmi imat prisposoblenia, zashtitavashti gi ot silnoto UV oblachvane v planinite.

---------------------------------------------------------------------------

Az razbrah i ot tvoi predishni postove, che si fen na skoroshnata i drastichna genetichna promiana na choveshkata rasa... I az za parvi pat se sblaskah seriozno s tazi ideia v sashtata kniga - Novozavladeni zvezdi.
Nooo... Ima edno goliamo NO! Tova e filosofskiat problem s morala - edva li niakoi shte se saglasi da badat promeneni tolkova seriozno decata mu, osobeno bez tiahno saglasie. Shte ima i mnogo socio-problemi v obshtestvoto (ta vij sega kakav rasizam ima!), a i drugi problemi kolkoto shtesh...  
E, shtom ti si fen na ideiata, moje bi shte se saglasish da promenish sebe si i decata si, a veroiatno i drugi kato tebe shte se naviat... Taka che ima nadejda   No realno poglednato tova moje da stane dori v po-dalechno badeshte i ot teraformiraneto.
Sashto taka ne zabraviai, che dori i nai-drastichnite promeni na choveshkoto tialo i psihika ne mogat da go adaptirat idealno kam VSIAKAKVI uslovia. A usloviata na drugi planeti sa PREKALENO negostopriemni! V nai-dobria sluchai shte triabva da ima kombinacia mejdu teraformirani planeti i GMO-hora.

Golemite spatnici na gazovite giganti se narejdat na opashkata za teraformirane platno sled planetite ot zemen tip Mars i Venera. No realno te nikoga ne mogat da badat napalno teraformirani - nikoga niama da zaprilichat dotolkova na Zemiata, che da se razhojdame po tiah bez maski i skafandri. Verno - mogat da badat kolonizirani, no pri specialni uslovia.
Vse pak - Evropa si ima techen okean, Jo si ima serni vulkani, Titan si ima platna atmosfera i veroiatno organichni saedinenia... Tova sa vse plusove, no nedostatachi pootdelno.

E, za jalost v kraia na kraishtata sam saglasen s tebe v glavnia izvod - nie tiia teraformirani planeti niama da gi vidim  
Za nas moje bi, povtariam MOJE BI, ima niakakva nadejda da se porazhodim na Lunata pri niska gravitacia, no mai pak sam tvarde goliam optimist!   Kato se zamislia realno vsichki prikazki za teraformirane ZASEGA sa samo ala-bala, gubivreme i edinstveno Lunata bi mogla da bade zaselena, no samo ako se nameri ikonomicheska izgoda za tova. V protiven sluchi - zabravi! Nikoi ne e lud veche da hvarlia miliardi samo za da se pokaje che e po-dobar ot drugite.

No vse pak - sledete redovno kosmicheskite novini za da ne propusnete da se kachite na parvia FREE kurs na orbitalnia asansior  

http://www.spacedaily.com/news/future-00n.html

[ilia]

Здравейте,

Като гледам каква готина насока поема дискусията направо ме сърбят ръцета да се включа и аз с идеи  . За съжаление в момента съм страшно натоварен но се кефя да чета постовете ви. Поддържайте огъня ще се включа при първа възможност  

[Nikola]

Ilia, aide de, kaji si mnenieto (i ideite). Ot dni nikoi ne e publikuval belejki po vaprosa... a na mene mi e mnogo interesno kakvo misli naroda    


П.П. Има още интересни идеи, за които не сме говорили, а някои от тях си струват...

[This message has been edited by Nikola (edited 07-05-2001).]

[ilia]

Здравейте покорители на слънчевата система,

И аз се включвам с известно малко закъснение. Какво да се прави преди да се установя на Марс или с Космоса   трябва да си продължа престоя пo-назапад от BG  

Levski, безпорно луните на Юпитер са с огромно значение за усвояването на Слънчевата система, но аз поне виждам няколко пречки:

1) Магнитното поле на Юпитер е чудовищно (за разлика от Марс и дори Земята) и като прибавим периода му на въртене около оста около 9 часа можем да си представим какъв ускорител е за заредени частици. Мислия, че Руския ускорител за частици Токамаг и американския (как му беше там името) са нищо пред Юпитер. Разбира се това е Рай за ядрените физици, но ако искаме да обитаваме околностите на Юпитер, в това число Европа трябва да изобретим силовото защитно поле. Иначе радиацията на Йо например е 400 пъти по-голяма от смътроносната доза. За Европа не си спомням данните но дали ще е 400 или 50 то са си все пъти над това дето ни убива. Е, тук може да се мисли и говори  много, но това си е реалността.  

2) Аспект Екологичен или по-право екзобиологичен - спомнети си Една Одисея 2061 :  "Всички 95 луни и планети   са ваши, но не кацайте на Европа"  

Едва ли някой извънземен трябва да ни напомня, че ако на Европа има живот, дори и най-елементарен, ние нямаме работа там.  Първо защото, кой знае какви заразни  болести можем да си налепим (снощи гледах Щама Андромеда   )

После едно наше появяване със всички извън-Европеански (да ги наречем) замърсители дето ще докараме могат да съсипят екологичното равновесие и да изтрият от лицето на Вселената една потенциална бъдеща Европеанска цивилизация.?!  

Абе при всяко положение, ако някога (Те? другите цивилизации??   )  ни разрешат да тръгнем из Космоса  трябва да се стремим да не допускаме грешките в отношението си към природата както направихме тук на Земята.

Дайте да помислим за по-близкото бъдеще: Космически  станции с постоянен екипаж и затворен цикъл на потребление на жизнените ресурси.

Как мислите можем ли сега да построим такива станции и на какво ни научиха успехите и неуспехите на експерименти от типа на Биосфера?

Аз трябва да си прерова записките от преди 15 години за видя какви разработки имам на тази тема.  Хе-хе хе дажа и награди имам....  

До скоро...







[This message has been edited by ilia (edited 08-05-2001).]

[nk]

Хей, това за наградите сериозно ли е? Ако е така ще ми е супер интересно да прочета тези неща  
За съжаление напоследък нямам никакво време и не можах да видя адресите които ми препоръчва Никола, обещавам да го сторя при първа възможност, но и така ми е ясно че моите познания в областта са доста микроскопични в сравнение с вашите. както и да е, ще продължа да участвам, като се оправдавам с интереса си по въпроса- ентусиазма преди всичко.
Та сега за  обитаемите станции- ами мисля си че то си е съвсем възможно, опита на руснаците с "МИР" го доказва. Разбира се да се направи нещо много по- мащабно и най-вече- автономно, е доста по сложно, но си мисля, че основния проблем е финансов- просто трябва да се инвестира много, дълго и сериозно. Разбира се сигурно ще има и доста пречки- например напоследък се дочува за доста сериозни проблеми на "АЛФА" и то отново с компютрите, нищо че тези са американски (славянската ми душичка леко злорадства, ма това е друга тема). Важното е че за разлика от тераформирането тук иамае основа и път по който можем да вървим и то още сега, нали?
Значи всички чакаме с нетърпение идеите на Илия...

[Атанас Терзийски]

Haj фенове,
включвам се и аз със пост (разсъждение) по темата.
Не се шашкайте толкова много никой не е тръгнал да се самоунищожава, камо ли да се изселва на друга планета
Мисля, че ние (обитателите тук) се адаптираме много бързо към екологичната обстановка - а и това е напълно нормално. Въпроса е замърсяването да не е с по-високи темпове от нашата възможност за адаптация (или на болшинството от нас) към него, че тогава се мре по правилата на естественият подбор Представете си следните хипотетични ситуации:
1) Идва човек от времето на Хан Аспарух в днешно време, диша нашия въздух, стресира се от безогледния шум, храни се със полуготови боклуци и т.н., Въпрос: Колко време му давате на чиляка да оживее? А може би първите и последните му думи ще са "лелеее каква екологична катастрова" )...
2) Представете се Вие в Пловдив след 1000 години да речем, когато населението на Земята е 20-30 милиарда. Въпрос: С какво мислите че ще се храните, какво предполагате че ще е замърсяването на въздуха (въпреки развитието на науката).. или може би чист въздух ще има само в работния и домащен скафандър, ами шума и стреса и т.н... (примерно "5-тият елемент").
Та въпроса и в двата случая опира до приспособеността ни, която явно се оказва по-слабата страна и затова Еколозите живеят в настоящето, бленуват за миналото и подкрепят тезите си с неясното бъдеще...
.........
Еееей, преди да ми отговорите пребройте до 100, направете 10 подскока и тогава седнете спокойно на PC-то - това което написах е просто една гледна точка....

[Nikola]

Стига бе Наско, ама че трудни въпроси и задачи задаваш - след цял ден работа дори да преброя до 100 не можеш ме накара, камо ли да скачам...
Ама иначе мнението ти си го бива, кво му е? Напълно обосновано си е, ще рече човек че не химия, а екология си завършил   То си е така - повече или по-малко всички организми са приспособени към средата, която обитават. Класически пример за замърсявяне и адаптация: Преди появата на фотосинтезиращите организми планетата Земя е имала НОРМАЛНА атмосфера без наличието на свободен кислород. После въпросните фотосинтезиращи са получавали О2 като ОТПАДЕН продукт - боклук. Изхвърляли са го поради липса на по-подходящо място около себе си... А свободния кислород е бил ОТРОВА за тях! И така, замърсявянето продължавало... докато "отровата" стане сега около 20% от земната атмосфера. Само че през това време вместо да измрат, повечето организми се приспособили да живеят при новите условия и дори да извличат полза от тях. С помоща на кислорода оползотворявали по-ефективно наличната енергия и така получили еволюционно предимство!

Тъй че не се знае след 1000 години какво ще стане - току-виж тогава хората придобили способността да използват алкохола като основна храна, или цигарения дим като източник на незаменими полезни вещества... Или пък да не могат да оцелеят без солидната си дневна доза стрес - та я си представи тебе да те върнат по времето на хан Аспарух! Няма ли да изкукаш от скука след някоя и друга седмица? Без радио, ТВ, кино, коли, мобифони, КОМПЮТРИ!!! Да дъвчеш само сушено конско и да го прекарваш с вмирисан кумис!!! Пфу! (А не забравяй, че тогава е нямало и зъболекари, хехе  )

Отсега не мога да екстраполирам как ще е след 10 века, но съществуват вероятности и да има перфектна природа, и да бъде толкова зле, че да си купуваш всяка сутрин въздуха...

[Nikola]

Ей, Илия, ама тва наистина е супер! Не знаех, че си професионалист по този въпрос. Бих те помолил да ми метнеш един файл с разработките си, но май преди 15 години нямаше компютри като сегашните, ама а дано съм изкарал късмет! Имаш ли нещо, което може да ни разпратиш, гледам че и Левски се интересува? Не искам да те вкарвам в излишна работа разбира се, да не тръгнеш да ни преписваш някой свой реферат на ръка  

Много добре си обобщил темата за тераформирането, има какво още да се каже, но то все си остава дума без тежест (засега). Ако никой не напъва за нови изказвания по въпроса, може и да затворим тази страница... Благодаря ти за линковете към НАСА, едно време си мечтаех да работя за тях, току-виж благодарение на тебе мечтата ми се сбъднала!

Виж-станциите са друго нещо! По-реално, така да се каже. Много, много съжалявам, че не можах да следя подробно експериментите Биосфера I и II, но доколкото си спомням единият се провали поради липса на правилно съотношение хора/растения. На изследователите се наложи да гладуват и да пестят кислород с по-малко активност, заради недостиг на площ за повече насаждения... Я ни светни какви са другите успехи и недостатъци!
Ако съдя от това, за да построим станция със затворен цикъл главната нейна особеност ще бъде РАЗМЕРА! Трябва да е ОГРОМНА, за да има достатъчно място за растенията, а и за хората и машините... А това е бая скъпо както всеки знае, така че скромния ми съвет е да забравим в скоро време за подобни съоръжения  
Много по-евтино ще е да се построи станция на луната, там поне няма да има нужда да се транспортират толкова строителни материали. Четох проект за подобна станция, в който се споменава, че основните разходи по строежа ще са в транспорта на земекопни машини от рода на тези, които прокопаха канала под Ламанша, но по-малки. А и ако станцията се построи в близост до леда, който откриха наскоро в един от вечно-засенчените кратери, тогава и водата е сигурна... Светлината, необходима за растенията може да бъде осигурявана или чрез директно остъклени помещения (по-несигурно и скъпо) или чрез транспорта и (с фиброоптика и огледала или индиректно - чрез слънчеви батерии, захранващи лампи с подходящ спектрален състав).

Темата за станциите (особено орбиталните) ми е интересна и по друга причина - знаем какво е влиянието на безтегловността върху човешкия организъм в краткосрочен план, а как влияе тя върху другите организми? Растения, водни животни, примитивни организми...? Те едва ли ще имат нарушения в костите и мускулите, просто защото или нямат такива или живеят във водна среда, където гравитацията е почти без значение...
И как би повлияло липсата на гравитация върху една да речем миша популация, отглеждана в продължение на много поколения в безтегловност? Ами летящите организми? Как ли ще се чувстват те? Все интересни въпросченца...   Ако имаш инфо и по този въпрос, ще се радвам да го споделиш с нас!

[ilia]

Здравей Никола,

Благодаря за оценката. Не знам дали някога съм го казвал (или писал), но когато реших да уча биология идеята ми беше да специализирам космическа екология. Хе-хе-хе представаш ли си космическа екология в ПУ    
Ама кой да ми каже през 83-та...

За съжаление разработките ми датират от преди 83-та, а тогава компютрите бе бяха това което са  
Така че ще се позабавя с пост на тази тема докато реферирам на 20-30 реда най-важното

Иначе и аз съм съгласен че поста на Наско си е О.К. без да броя до 100, а пък и как да скачам като за 2 години качих килограмите от 70 на 88?!

Съзнателно или не ние променяме околната среда и тя нас, а на къде??

Сещам за един откъс от фантастичен разказ, не си спомням заглавието, но смисъла е че извън-земни посещават земята нейде в бъдещето и виждат хората си живеят сред природата, копаят си градините на ръка и няма каквито и да е следи от коли, самолети, космически станции, телекомуникации. Заключението им - примитивна раса в началото на желязната ера.  Оказва се обаче, че хората са еволюирали със или без генно инженертво  и могат да контактуват по телепатичен път. Имат дори нещо като телепатични информационни емисии вместо телевизията. Владеят телекинеза и автотелекинеза и пътуват до 100 светлинни години с единичен автотелекинетичен акт   , а цялата индустрия закопана мантия или ядрата    на обитаваните от тях планети. Градинките са просто хоби..



[This message has been edited by ilia (edited 15-05-2001).]

[seal6]

Ami,
chak tolkoz byrzo ne znam dali se prisposobqwame (wsyshtnost podoziram: NE!)
Inache i az chuh che weche ekologiq nama da ima w PU kato specalnost. Wqrno li e towa? Shte e mnoooogo zhalko da se mahne tazi specialnost, wmesto da se razwiwa. Wse pak az sym zawyrshil ecologiq i ne si i pomislqm da iskam da sym u4il neshto drugo. Ako che sega ne moga posmyrtno da si namerq rabota kato ekolog i rabotq kato kompjutyren specialist (prestawqte li si).
Izwrashtene si beshe i priemaneto na studenti za ekolozi s izpit po matematika, kakwo obshto imat te s kwoto i da e? A za smeshniq u4ebnik deto se spomenawa - OSHTE LI NE E PODLOZHEN NA AUTODAFE?!!!!!!!! sHTE hwanete edin desetoklasnik da napishe neshto po-umno , wqrwam 4e shte se sprawi po dobre ot originalniq avtor !

[ilia]

Здравей seal6,

Мисля че въпросите около екологията, които повдигаш притесняват доста хора от Био-факултета. Смея да си мисля че дори някои доц-ове и проф-ове ще хванет да се замислят над тях. Аз имам някакво впечатления от тежката битка, която водиха И. Минков и Н. Попов  за заоткриване на нови специалности, но тяхното си беше и май все още си е глас в пустиня.
Трябва и останалите глас-имащи в онзи факултет да се стреснат и разберат, че   факултета губи позиции. Ако не друго трябва да видят и разберат тенденцията на нещата: Миналата година закриха екология тази година под заплаха ще е може би биология и химия, а догодина?  
Тогава какво ще стане с факултета и самите тях?
(Е, и с нас дето все още, се водим на работа във факултета  )

Е, аз гледам на нещата от далеч и може би ги виждам в малко по-черни краски, но нали англичаните казват че не можеш да видиш гората ако си вътре в нея защото дърветата  ти пречат  

Колко дървета пречат на екологията в ПУ да бъде Екология?  Аз се сещам за поне три.
1) Липсата на сравнително млад, доре подготвен и амбициозен Хабилитиран преподавател, който да даде лице на екологията пред академичните институции в ПУи в министерството.  Знам че асистентите в кат. Екология не са се примирили със закриването на специалността Екология, но те дори не са представени във факултетния съвет. Какво остава за по-нагоре - там където се решават нещата? Вижте куриоза - стигна се до там че катедрата няма свой хабилитира кадър за ръководител катедра. Наложи се доц. Донев да им стане ръководител!

2) Силно намаления интерес на кандидат-студентите към "Natural Sciences" . Тук първо самокритика; Какво предлагаме ние на кандидат-студентите за да се ориентират към нас? Да започнем от това неадекватни кандидат-студентски изпити. Разбира се мога да приема идеята за изпит по математика ако сме инженерен ВУЗ и подготвяме инженери с background   екология.  Според мен, в нашите условия,  това може да има място за магистратури  но не за бакалавърска степен. Разбира се аз мисля че кандидат-студентските изпити трябва да отпаднат. Хората се явяват на конкусни изпити за държавно или фирмено финансиране на образованието им, а не за да запишат да учат нещо. Семестриалните изпити са тези които трябва да отсеят на първата или втора сесия тези, които ще стават специалисти от останалите. Кажете ми обаче колко студенти са прекъснали следването си по слаб успех в ПУ. През последните 17 години, колкото съм в ПУ, практически няма такива. Разрешават се 3, 5 , 10 явявания на някой, който никога няма да може да научи нещо до тогава докато някак мине. И после  пазара на труда бил претрупан със специалисти.  Колко от тях наистина са специалисти?

Тук идваме до дърво номер 3 - в онази държава дето и викаме BG никой от власт имащите като почнем от ръководство на университетите до министрите няма ясна стратегия за това какво да се прави с младите специалисти. И това ме вбесява   , особено когато чета по разни вестничета за "Великите дела" на нашите партии   били червени или сини.
Защо ли - защото аз сега тук в Холандия съм научен ръководител на един студент от местния университет. Момчето е изкарало един стаж в научна група в университета, сега кара втори стаж High-quality research institute, след като свърши при мен отива на 4 месеца стаж в Австралия. След това започва Ph.D Всичко това му дава връзки и контакти чрез които утре ще си намери и работа.
Всичко това е част от висшето образование тук и държавата има механизми, които позволяват не всеки способен студент да стане способен специалист без за това да трябва плаща от джоба си. Виж с тези дето са влезли да учат щото  ей така и съседа учил, не знам как е тук. Те просто не идват до нас.

Хайде че много се отплеснах и ме чакат в лаба

[Seal6]

Daaa,
ama ti naistna li ne si v BG zashtoto si dobre zapoznat s havata?! Za mladite specialisti: znaesh li kakwo kazwashe ednik kolega - "Ne gi lyzhem che si plashtame , te ni luyzhat che ni obrazowat, kwit sme."
Naistina Donew ne e koj znae kolko wytre w neshtata (chuwal sym po sluhowe ;-)), i e wqrno che nito edin ot asistentite nqma lice w nashiq fakultet, prosto nqkoi doc. iprof. sa prekaleno gordeliwi za da stimulirat ass.s ama i bez towa az oswen za Erkov i Boqdzhiew za drug asisitent ne se seshtam (i Koew+dwe ili tri newidimi momichenca). Are nqkoj da stane asistent v fakulteta de, trebe nqkoj da si otide inche nema kak. Nqma li maldi popylneniq ne stawa , nali se seshtash za onezi piramidki deto pokazwaha dnamikata na poopulaciite (Bych mnogo gi obichashe ama wse ne mozheshe da g oprawi koq za koe e), maj maj populaciqta na biol. fak namalqwa. A kato si pomisli chowek che biologiqyta e bila edna ot pyrwite nauki w PU...
A sega razni matematici , i filolozi se natiskat wdigat para, lapat trohite na saparev i taka...
MEZHDU DRUGOTO NA BALA ONZI DEN PREPODAWATELITE NA BIOLOGICHESKIQ FAKULTET BILI SLOZHEN NA EDNA SOFRA ZAEDNO S CHISTACHKITE.

Ne che ne obicham chistachkite. nogo sa si cool, ama fakta e pokazatelen

[Nikola]

Eh, ama i tova e edna naboliala tema... A imam loshoto predchuvstvie che shte stava vse po-zle!
Prav si Ilia, spored men Biologia i Himia sashto e zastrasheno ot izchezvane jivotno v nashata gora.
Mai shte si ostanem samo s jivotnoto Biologia nakraia, shtoto ako i to umre, cialata gora izchezva! Shto se otnasia do trite ni darveta, koito spomena, parvite dve sa v racete na horata ot fakulteta - mogat da gi podkastriat, previvat, toriat i polivat kakto si iskat, dori da gi otsekat! No vij - za tretoto hich ne znam kakvo moje da se napravi?!? Obache ako parvite dve vleznat v krak sas svetovnite tendencii imame shans i po visokite darjavni kragove na vlastta da ni zabelejat i da si kajat: "Brei, kakav hubav park sa si napravili tiia, samo nasheto darvo e mnogo grozno, dai da go opravim..."
Za neshtastie simptomite na Balkanskia sindrom se proiaviavat s palna sila i "pri nas", kakto otbeliazva Seal6!  
I moje bi shte se darpame edin-drug nadolu v kazana dotogava, dokato vodata v nego ne se sgoreshti tolkova, che da ni prinudi da si stapim na ramenete i da go obarnem varhu ogania... Taka e to s evoliuciata, tolkova po-barza e tia, kolkoto po-silen e selektivnia natisk  
Nakraia moje da se stigne i do tam, che dori i "cool" chistachkite po savmestitelstvo shte provejdat po niakoe uprajnenie ili shte iznasiat lekcii  

[Moreshtitca]

Taka syjeliavam che se vkliuchvam tolkova kysno po temata Ilia , sled kato az pomolih za tozi posting ... No imah dosta rabota , praktiki i sesia .. a sega daje ne si ipomnq parolata za usr Clarissa .. kakto i da e..
Za jalost naistina ekologiata ne uspq da oceleev PU kato  specialnost..  a e na pyt i biologia i himia da  padne sled neia .. No vyvedoha specialnost Molekulqrna Biologia .. E dano  pone da imat po-dobra baza za neia ot kolkoto imaha za ekologiata .. Zashtoto opredeleno spored men  za Ekologia nqmat baza .. vypreki che imat prepodavateli .. Eh  parodia  vyv VSI imat baza ,no nqmat prepodavateli..
No  pone mojem da se nadqvame che sled vreme kato ukrepne  katedra ekologia tam shte  nameriat i dobri kadri ..
Obshto vzeto ekologiata v bg za sega mai e samo na prikazki .. Koeto e mnogo tyjno ...
E pone Biologiata e zdravo stypila na kraka i  ne smqta oshte da ni ostavq ..
All the best Clarissa

[ilia]

Zdravei Clarissa,

Radvam se che se zasichame otnovo vyv foruma  

Za syjalenie ekologiata umria da jiveiat filolozite i tehnite filologii  

Tova s moleculiarnata biologia zvuchi dobre. Dano da ocelee.  

Do skoro