На 11. 04. 2007 г. Атанасов подал молба за издаване на административен акт в общината, където живеел и бил вписан с настоящ адрес. Компетентен орган бил кметът на общината, който по това време бил в болнични. Кметът със специална заповед разпределил функциите си между своите заместници. Атанасов проверил разпределението чрез изнесената от общинската администрация информация за промените във функционирането й и подал молбата си до указания ресорен заместник. Администрацията обаче разпределила молбата му до друг заместник, който съгласно заповедта на титуляра се занимавал с друг ресор. След като не получил нито искания акт, нито изричен отказ, подал жалба в местния Административен съд на 20. 05. 2007 г. против мълчалив отказ на заместник-кмета на общината. Съдът с определение допуснал жалбата. Атанасов твърдял, че обжалваният мълчалив отказ е нищожен, тъй като компетентен да издаде акта е друг заместник-кмет, на когото е делегирано издаването на този вид актове.
Заради имуществените вреди, претърпени от отказа Атанасов искал да предяви иск за обезщетение.
Също така, недоволен от обслужването на общинската администрация, Атанасов решил да подаде жалба за нарушение на негови права до институция от типа „омбудсман”. При направена справка установил, че в общината има избран местен обществен посредник, който осъществява дейност вече 2 години. Въпреки този факт, Атанасов адресирал жалбата си и я изпратил директно до националния омбудсман.
Въпроси:
1. Може ли Атанасов да подаде молба с настоящия си адрес?
2. Има ли право Атанасов да поде жалба до Административния съд, без да подава жалба до горестоящия административен орган? Кой е горестоящият орган, ако има такъв?
3. Длъжна ли е общинската администрация да изнася информация за своето функциониране? Ако да – тя има ли правно значение?
4. Бил ли е компетентен заместник-кметът да издаде оспорвания акт?
5. Допустима ли е жалбата на Атанасов до Административния съд?
6. Ако Атанасов предяви иск за обезщетение, това гражданско или административно дело ще бъде и пред кой съд? Може ли да се предяви иск в същия процес?
7. Има ли право Атанасов да подаде жалба директно до националния омбудсман без да е подал жалба до местния обществен посредник в общината?
8. Коя е основната функция на омбудсмана ?
Отговори:
1. Може ли Атанасов да подаде молба с настоящия си адрес?
Да, ако не е посочен процесуален адрес, валиден е именно настоящият – чл. 137, ал. 3 АПК.
2. Има ли право Атанасов да поде жалба до АдС, без да подава жалба до горестоящия административен орган? Кой е горестоящият орган, ако има такъв?
Да, съгласно чл. 148 АПК той може да подаде жалба до съда и без да е изчерпил възможността за обжалване пред административен орган. Горестоящ административен орган е областният управител – чл. 32, ал. 2 ЗА, чл. 45, ал. 1 ЗМСМА.
3. Длъжна ли е общинската администрация да изнася информация за своето функциониране? Ако да – тя има ли правно значение?
Да, длъжна е, съгласно чл. 28, ал. 1, т. 1 и ал. 2 АПК. Нарушенията обаче обуславят само административнонаказателна отговорност на съответните лица, но не и недействителност на актовете, ал. 3.
4. Бил ли е компетентен заместник-кметът да издаде оспорвания акт?
Да, бил е компетентен. Ищецът греши в квалификацията, налице е не делегиране, а заместване. Заместникът поначало има цялата компетентност на титуляра, ако няма изрична норма (каквато в случая няма). Нарушенията на вътрешните правила не се отразяват на валидността на акта, виж т. 3.
5. Допустима ли е жалбата му до Административния съд?
Да, жалбата е допустима. Ищецът има правен интерес, защото отказът засяга неговите права и законни интереси. За момента на подаване на жалбата:
1. Ако жалбоподателят иска отмяна на унищожаем акт – той е поискал издаване на акт на 11. 04. 2007 г. Поначало срокът за издаване на акта 14-дневен, съгласно чл. 57, ал. 1 АПК. Актът трябва да бъде издаден до 25. 04. 2007 г., след това е налице мълчалив отказ. При мълчалив отказ срокът за подаване на жалбата се увеличава до 1 месец, съгласно чл. 149, ал. 2 АПК; крайният момент за подаване на жалбата е 25. 05. 2007 г.
2. Ако жалбоподателят твърди, че актът е нищожен, ограничение във времето няма – чл. 149, ал. 5 АПК.
6. Ако Атанасов предяви иск за обезщетение, това гражданско или административно дело ще бъде и пред кой съд? Може ли да се предяви иск в същия процес?
Производството ще бъде административно, по реда на Глава единадесета „Производства за обезщетения” на АПК и това ще бъде административно дело пред административен съд – чл. 128, ал. 1, т. 5. Компетентен е административният съд по седалището на органа, издал оспорвания акт – чл. 133, ал. 1 и 2. Атанасов може да предяви иска в същото дело, но до края на първото заседание – чл. 204, ал. 2 АПК.
7. Има ли право Атанасов да подаде жалба директно до националния омбудсман без да е подал жалба до местния обществен посредник в общината?
- Да, има право, съгласно Закона за омбудсмана /чл. 2 и чл. 19/, чиято уредба дава пряк достъп на гражданите до националния омбудсман. Фактът, че в общината действа обществен посредник, който се застъпва за правата на гражданите в общината /ЗМСМА,чл. 21а/, не е пречка за прякото сезиране на националния омбудсман – всеки общински съвет може /но не е задължително/ да избере обществен посредник в общината, който обаче не е териториална структура на националния омбудсман.
8. Коя е основната функция на омбудсмана ?
- Основната функция на омбудсмана е да се застъпва за правата и свободите на гражданите /КРБ, чл. 91а/. Съгласно закона, Омбудсманът се застъпва, когато с действие или бездействие се засягат или нарушават правата и свободите на гражданите от държавните и общинските органи и техните администрации, както и от лицата, на които е възложено да предоставят обществени услуги. Основни принципи в дейността на омбудсмана са: независимост, публичност, бързина, безплатен и свободен достъп на всички граждани, достъп до необходимата за дейността на омбудсмана информация, поверителност по отношение на данни от личен характер, запазване на държавната, служебната и търговска тайна и др.
Примерното решение е от асистент Пехливанов.
п.п Само че по 4 въпрос не съм много съгласен. Чл 39 ЗМСМА казва ,че кметът определя функциите на зам.кметовете. В казуса е казано ,че със заповедта кметът РАЗПРЕДЕЛИЛ своите функции между своите заместници. Тоест , ако да речем кметът е имал 5 функции - 2 е дал на единия кмет , 2 на друг и прочие. Не е казано ,че кметът просто е издал заповед за заместване от зам. кметовете , а че освен това е определил функциите им в периода на това заместване.